Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.07.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Весела Станчева, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 745/2020 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 от ТЗ. СГС е сезиран с молба по чл.625 ТЗ от „“ АД, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „О.“ ЕООД, който по твърдения на молителя е в състояние на неплатежеспособност. Сочи се, че вземанията на молителя срещу длъжника са в размер на 2 010 636,63 лв. и произтичат от договори за доставка и продажба на горива и битум, по които са извършени множество доставки, но ответникът не е изпълнил задължението да плати цена. Според молителя ответникът се намира в трайно състояние на неплатежеспособност. Освен това ответникът е подал молба по чл.625 ТЗ, в която признава, че не е в състояние да изпълнява парични задължения по търговски сделки. Иска се да се открие производство по несъстоятелност по отношение на „О.“ ЕООД.
Ответникът длъжник, призован
по реда на чл.619 ал.1, изр.2-ро ТЗ, вр. с чл.50 ал.2 ГПК, не е взема становище по молбата.
Представени са договори от 01.01.2015 г., 01.01.2016 г., 01.01.2017 г., от които се установява, че между молителя и
ответника са възникнали правоотношения, по които молителят е поел задължение да
доставя горива и битум, а ответникът се е задължил да плаща цена.
Представено е решение от
24.01.2020 г. на арбитражен съд за търговски спорове в гр.Бургас по арб.дело N 5/2019 г., с което ответникът е осъден да заплати на молителя сумата от
2 010 646,63 лв. – неплатена цена за продадени течни горива и битум,
ведно със законната лихва от 11.09.2019 г., както и съдебни разноски от
42 086,37 лв.
Представен е изпълнителен лист
от 27.09.2018 г. на СГС, по гр.дело N 1916/2018 г., с което ответникът е осъден да заплати на молителя сумата от
100 000 лв. – цена на горива по фактури.
Представени са 93 бр.фактури,
издадени през периода 20.07.2015 г. – 20.12.2017 г., в които се сочи, че
молителят е продал на ответника стоки /горива и битум/ при цена от общо
2 056 809,87 лв.
Представена е справка на Служба по вписвания – София за извършени вписвания по партидата на ответника.
Установява се от заключението на СФИЕ, че коефицентът за обща ликвидност за 2015 г. е 0,5863; за 2016 г. – 0,5663, за 2017 г. – 0,6373, за 2018 г., 0,6101; коефиценът за бърза ликвидност е с показатели през годините – 0,5478; 0,5105; 0,5738; 0,6101; коефицентът за незабавна ликвидност е с показатели през годините 0,2033; 0,2265; 0,0043; 0,0037; коефиценът за абсолютна ликвидност е с показатели през годините 0,2033; 0,2265; 0,0043; 0,0037. През 2019 г. ответникът не е извършвал стопанска дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ.
Установи се от представените
договори от 01.01.2015 г., 01.01.2016
г., 01.01.2017 г., че между молителя и ответника са
възникнали правоотношения, по които молителят е поел задължение да доставя
горива и битум, а ответникът се е задължил да плаща цена.
По делото са представени общо 93 бр.фактури, издадени през периода
20.07.2015 г. – 20.12.2017 г., в които се сочи, че молителят е продал на
ответника стоки /горива и битум/ при цена от общо 2 056 809,87 лв.
Фактурите не носят подпис на ответника, поради което не могат да служат за
доказване на факта, че описаните в тях стоки са били реално предадени на
ответника. По делото обаче е представено решение от 24.01.2020 г. на арбитражен
съд за търговски спорове в гр.Бургас по арб.дело N 5/2019 г., с което ответникът е осъден да заплати на
молителя сумата от 2 010 646,63 лв. – неплатена цена за продадени
течни горива и битум, ведно със законната лихва от 11.09.2019 г., както и изпълнителен
лист от 27.09.2018 г. на СГС, по гр.дело N 1916/2018 г., с което ответникът е осъден да заплати на
молителя сумата от 100 000 лв. – цена на горива по фактури. Преценката в
съвкупност на тези доказателства обуславя извод за наличие на вземане на
молителя за неплатена цена на продадени стоки в размер на 2 010 646,63
лв.
При тези факти съдът приема за установено, че в полза на молителя съществува вземане, произтичащо от търговски сделки по договори за продажба на стоки.
От събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че длъжникът е в обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От заключението на СФИЕ се установява, че краткосрочните задължения на длъжника надвишават значително по стойност неговите краткотрайни активи. Коефицентът за обща ликвидност е под единица за целия изследван от в.лице период, а този коефицент е основен индикатор и има водещо значение за способността на предприятието да посреща своите задължения. Неговите ниски нива /под единица/ са основание за извод за траен недостиг на краткотрайни активи, който не позволява длъжникът да покрива задълженията си.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент – под единица за целия изследван от в.лице период за 2015 г. -0,5863; за 2016 г. – 0,5663, за 2017 г. – 0,6373, за 2018 г. -0,6101, е факт, който показва по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно и обективно състояние на невъзможност длъжникът със своето налично бързо ликвидно имущество да изпълнява краткосрочните си паричните задължения.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните стойности за целия период потвърждават извода за лошото финансово състояние на търговското предприятие. Лошите показатели на коефицента за финансова автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на другите коефиценти, освен този за бърза ликвидност, сочат на състояние на неплатежоспособност на търговеца. Коефицентите за абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните нива под препоръчителния праг в конкретния случай /при ниски показатели на общата ликвидност/ също са в подкрепа на извода за състояние на неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си задължения.
Единствено коефицентът за бърза ликвидност е в препоръчителни стойности, но съотнесен с ниските показатели на останалите коефиценти за ликвидност и с оглед фактическата констатация на в.лице, че предприятието на ответника е реализирало загуби в особено големи размери и е в състояние на пълна зависимост от кредиторите поради липса на собствен капитал, не разколебава извода на съда, че ответникът е изпаднал в обективно и трайно състояние на невъзможност да погасява задълженията си с наличните краткотрайни активи.
Следва спомене, че от заключението на в.лице се установява, че в стойността на краткотрайните активи през изследвания период са включени вземания на ответника с високи стойности – 1457, 1328, 2495, 2289, но няма никакви данни за това какви точно са тези вземания. Компонентите от актива, чиято характеристика не предпоставя извод за сигурност /спорни, неликвидни вземания/ и събираемост /с многогодишно просрочие, без пояснение относно причините за бездействието по събирането, респ. без доказване охраняване интересите на ответното дружество като кредитор срещу евентуално противопоставима погасителна давност /, подлежат на приспадане от стойностите на актива, когато се изчисляват коефициентите на ликвидност. От значение за обективното финансово състояние на длъжника е дали включените в баланса краткосрочни активи са реално реализируеми и събираеми /решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че длъжникът се намира трайно състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на недостиг на бързоликвидни имуществени блага, което е причината за неизпълнението на задълженията.
От страна на длъжника не се представиха доказателства за факти, които да сочат, че към настоящия момент е преодолял влошеното финансово състояние, в което е изпаднал от 2015 г. Напротив - данните по делото сочат, че и към момента се намира в такова състояние. Това е така, защото длъжникът през 2019 г. не е извършвал стопанска дейност, от което следва, че е изключено да е придобил активи, които да позволяват да покрива задълженията си.
Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи 31.12.2015 г., защото още към този момент се установи от заключението на СФИЕ обективното състояние на невъзможност да се погасяват от ответника задълженията му към всички кредитори, защото още към 31.12.2015 г. наличните краткотрайни активи на длъжника не са били достатъчни за покриване на неговите текущи задължения, тъй като краткосрочните задължения надвишават значително по стойност краткотрайните активи. Най-ранната дата, към която със сигурност длъжникът се е намирал в обективна невъзможност да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи е 31.12.2015 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва да се открие производство по несъстоятелност на длъжника и да се определи 31.12.2015 г. за начална дата на неплатежоспособността; следва да се назначи посоченият от кредитора синдик за временен и да се свика Първо събрания на кредиторите.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „О.“ ЕООД,
***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2015
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „О.“ ЕООД, ***.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на длъжника „О.“ ЕООД, ***, за 04.09.2020
г., 9,30 часа в Съдебната
палата, гр. София, бул. “*******СГС, с дневен ред по чл.672 ал.1 ТЗ -
т.1 - изслушване доклада на временния синдик
по чл. 668, т. 2;
т.2. избoр на постоянен синдик и предлага на съда
назначаването му;
т.3. избор на комитет на кредиторите.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „О.“ ЕООД, ***, Г.Я.К.
при месечно възнаграждение в размер на 650 лева, като определя срок за
встъпване - 3-ри дни от съобщението.
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД, ***, да заплати на „Н.Т.“ АД, ЕИК*******, гр.Бургас,
ул.“*******, съдебни разноски от 800 лв.
Да се изпрати препис от решението до Агенция
по вписвания за вписване в ТР по партидата на „О.“ ЕООД, ЕИК *******
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: