П Р О Т О К О Л
№
528/19.6.2019г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На деветнадесети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
Секретар
КАТЯ АПОСТОЛОВА
Прокурор РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия ШОПОВА
ЧНД № 649 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 14:45
часа се явиха:
Л.СВ. А.Г.Н. ***, лично.
За Затвора
– Варна се явява началника Йордан Йорданов.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на
делото.
ЙОРДАН
ЙОРДАНОВ: Да се даде ход на
делото.
Л.СВ. Н.: Да се даде ход на делото. Посочил съм
в декларацията, че желая да ползвам адвокатска защита по мой избор и за моя
сметка, но сега заявявам, че се отказвам от това си желание и ще се защитавам
сам в това производство.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки по даване ход на делото поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие
на лицето, предложено за освобождаване и приложените към делото писмени
документи.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам молбата за
допустима, но неоснователна. Независимо че към настоящия момент осъдения е
изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание, от представените от затворническата администрация
док-ва е видно, че спрямо него не е постигнат превъзпитателен ефект, т.к. са посочени,
че към настоящия момент, независимо от първоначалната оценка, продължават липсата
на волеви ресурс в необходима степен и липса на осъзнатост за позитивна промяна,
каквито изводи са залегнали в психологическото изследване, че към настоящия
момент се очаква съвсем минимална възможност има за промяна по отношение на
мислене. Всички тези обстоятелства сочат на липса на основания да бъде прието,
че по отношение на А.Н. наложеното наказание е постигнало своя превъзпитаващ
ефект и са налице основанията за предсрочно му освобождаване, с оглед на което Ви
моля да не уважавате молбата.
ЙОРДАН
ЙОРДАНОВ: Уважаема
г-жо Председател, и аз считам молбата за допустима, но неоснователна, съображенията
съм си ги изложил писмено.
Л.СВ.
Н.: Съжалявам за това
което направих, моля да бъда условно предсрочно освободен.
Производството е по реда
на чл.437,ал.2 от НПК,вр.чл.70,ал.1 от НК.
Образувано е по молба на
осъдения А.Г.Н. за УПО.
В съдебно заседание Началника на Затвора –Варна ,счита молбата за
неоснователна и моли да не бъде уважена по подробни съображения, базиращи се на
затворническото досие, изготвени доклади и становището на затворническата
администрация.
Представителят на ВОП
дава заключение,че молбата на лишения от свобода Н. е неоснователна и напълно подкрепя
становището на затворническата администрация.
В правото си на лична
защита и предоставената му последна дума осъдения Н. моли да бъде освободен.
Варненският окръжен
съд,,като се съобрази с предоставените му доказателства и след преценка на
доводите на страните,приема за установено следното:
Лишеният от свобода А.Г.Н.
*** на 14.12.2018 год., където изтърпява
наказание лишаване от свобода по НОХД № 4426/2018г. на РС-Варна, за
деяние по чл.343б, ал.3, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Към датата на произнасяне
на съда фактически е изтърпял-6 месеца и 5 дни,като остатък му е 1 един месец и 6 дни, т.е. налице е първата
материално правна предпоставка,визирана
в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от
половината от наложеното му наказание. Липсват данни за наложени
наказания, нито е
награждаван по време на престоя си в
Затвора-Варна, като едва на 11.03.2019 г. му е възложено полагането на доброволен труд.
С оглед изясняването на
втората предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК, по делото е налице отрицателно становище от Инспектор при затвора –Варна по повод молбата на
осъдения Н. за УПО. Служителят е
посочил, че при този осъден, наказанието „лишаване от свобода“ все още не е
дало нужния корекционен ефект, не са постигнати целите на наказанието. Отразено
е, че осъденият не разпознава в пълна
степен проблемите, не ги разрешава по
адекватен начин и не съзнава в пълна степен
последствията от действията си, поради което и корекционната работа с
този осъден следва да продължи в насока
изпълнение на целите и задачите, заложени в плана на присъдата. По повод
подадената молба от осъдения е приобщено и становище от гл. инсп.-НС СДВР на
Затвора-Варна от 29.05.2019 г. В документа освен индивидуализиращи и лични
данни е отразено, че Н. признава зависимост от ПАВ/психоактивни вещества/,
предимно амфетамини и марихуана. Но същият не съзнава вината си и причините
довели го затвора. не проявява
самокритичност или чувство за социално отговорно поведение. Според данните от
изготвеното психологическо заключение Н. е емоционално нестабилен и
неуравновесен, на моменти се отчитат дори прояви на лекомислие и занижен
самоконтрол. Съдът намира, че изминалият период е недостатъчен, за да се счита,
че е постигната генералната и личната
превенция на наказанието. Като оценката от риск –вероятност за рецидив е на
средно ниво-64 точки. Като основните зони на дефицит за лишения от свобода са
откроени-отношението към правонарушението, образованието, злоупотребата с наркотици
и уменията за мислене. Следва да се има предвид, че Н. е многократно осъждан. Предвид краткия
престой на лишения от свобода Н. в МЛС за изпълнение на последното му осъждане и констатирания
риск от рецидив на средно ниво –запазен
средно ниво, е налице сериозен риск
от вреди към обществото. В този
смисъл съдът счита, че при този осъден следва да се работи в насока пълно
осъзнаване, извършеното престъпление, отговорността за което все още не е
приета изцяло, особено като се има предвид факта, че същият е извършвал и по-рано аналогични
престъпления. Същият следва през
оставащото време да положи усилия към разпознаване на проблемите, тяхното
разрешаване по адекватен начин и в
крайна сметка осъзнаване в пълна степен последствията от действията си.
Следва да се отбележи, че именно
затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му. В
този смисъл становищата на всяко едно от
лицата, които са работили с Н. в този
период-психолози, инспектори и т.н., отчитат все още високия риск от рецидив, който не следва да
бъде преценяван изолирано, но и неизпълнението на целите на наказанието,
високия риск към обществото, обуславящи незавършване на процеса на поправяне.
В хода на пенитенциарното третиране и
провежданата корекционна дейност все още не се наблюдават и отчитат значими и
съществени позитивни промени в нагласите
на л.св. Н.. Не може да се
пренебрегне и тежестта на извършеното-висока степен на обществена опасност.
Следователно настоящия състав счита, че
не са постигнати целите на чл.36 от НК, т.е. липсва втората кумулативно
предвидена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. Следователно е прието,
че риска от вреди е среден за обществото, предвид характера на деянието и
оценката от риска,която и към момента е 64 точки.. Същият участвал полагайки
доброволен труд със заповед от около дванадесет дни на началника на затвора.
Поради това съдът намира, че въпреки доброто поведение на Н. не
са налице достатъчно доказателства за превъзпитанието и поправянето му по смисъла на чл.439а от НПК, за да се мотивира извод за наличие
на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на УПО на осъдения от
неизтърпяната част на наложеното наказание.
Следва да се има предвид, че условното
предсрочно освобождаване е правна
възможност, предоставена от закона на лишени
от свобода с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, а не институт с автоматично приложение при
изтърпяване на определена част от
наказанието. Доброто поведение в затвора
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да
цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване. Именно поради това
в ал.2 на чл.439а от НПК е въведено изискване за изследване на цялостното поведение на лицето и по тази причина не би могло да се приеме, че цялостното поведение на молителя сочи на
незавършил процес на превъзпитание у същия по изложените по-горе обстоятелства. Необходимо е следователно да
се продължи работата по посока постигане на съзнателни и цялостни положителни
промени в съзнанието на осъдения.
Поради гореизложеното, съдът намира,
че молбата на осъдения А.Н. за допускане
на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
На основание изложеното и съобразно
разпоредбата на чл.440 ал.1 от НПК, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на А.Г.Н. - ЕГН **********, за допускане на УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание със споразумение по
НОХД № 4426/2018 г. на РС – Варна в
размер на 8 месеца лишаване от свобода.
Определението подлежи на въззивна
проверка пред Апелативен съд –Варна, по реда на глава двадесет и втора от НПК.
Протоколът написан в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: