№ 94
гр. Айтос, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Г. Спасова
при участието на секретаря Росица Г. Марковска
като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело №
20212110100245 по описа за 2021 година
Ищец по делото е «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление в ***, със законен представител Д.К.К. – Изпълнителен директор,
заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв.В.П. Г. - САК,
със съдебен адрес: ***, а ответник – Ц. Й. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***.
Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено
дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 951/2020 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че
вземането произтича от договор за мобилни услуги и договор за лизинг към него, и
двата сключени на 19.12.2018 г.. Въз основа на тях са издадени фактури с №
********** от 25.01.2019 г., № ********** от 25.02.2019 г., № ********** от
25.03.2019 г., както и крайна фактура № **********, въз основа на които се
претендират общо 368, 32 лева, от които 207, 01 лева – незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 161, 37 - незаплатени
лизингови вноски. Не е извършено плащане на никоя от дължимите суми, поради
което договорите са предсрочно прекратени по вина на потребителя. Въз основа на
заявление по чл.410 от ГПК сумата от общо 368, 32 лева за абонаментни такси и
незаплатени лизингови вноски е претендирана по ч.гр.д. № 951/2020 г. на РС-Айтос. С
оглед указанията по ч.гр.д. № 951/2020 г. на РС-Айтос се предявява настоящия
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по
издадената заповед.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от адв. Е.Т. в качеството на особен
представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, на ответника Ц. Й. Т., като
исковата претенция се оспорва като недопустима и неоснователна и се иска нейното
прекратяване/отхвърляне. В съдебно заседание от 30.09.2021 г. се прави изрично
изявление от особения представител, че данните по фактурите не се оспорват. Оспорва
се предсрочната изискуемост, като се твърди, че ответницата е заплатила услугите, а
ищцовото дружество е неизправна страна по договора. Поддържа се наличие на
неравноправни клаузи по Общите условия, към които се препраща от ищеца. Твърди
се, че няма доказателства, че няма отправено писмено предупреждения към ответника
съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна ищцовото дружеството в качеството на
мобилен оператор е в нарушение на собствените си Общи условия по договора и в
частност чл.75 от Общите условия.
Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на
доказателствата по делото от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира
следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения
едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за
предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 951/2020 г. на
РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.
Издадена е заповед № 260180 от 15.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 368, 32 лева, представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и
незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 14.12.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебно-
деловодни разноски в размер на 25.00 лева - внесена държавна такса и 180.00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Представени по заповедното производство са копия от процесните договори -
договор за мобилни услуги по заявка № *********, сключен на 19.12.2018 г. и договор
за лизинг от 19.12.2018 г. с предмет мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J6
PLUS DUAL GREY - IMEI ***.
Представени са издадените по договорите фактури за процесния период –
фактура № ********** от 25.01.2019 г. на стойност 49, 08 лева, фактура № **********
от 25.02.2019 г. на стойност 122, 45 лева и фактура № ********** от 25.03.2019 г. на
стойност 35, 48 лева, от които е видно, че общата сума възлиза на 207, 01 лева – 181, 54
лева за потребени далекосъобщителни услуги и месечни такси и 25, 47 лева
2
незаплатени месечни лизингови вноски в размер на 8, 49 лева месечно. Представена е
също фактура № ********** от 25.05.2019 г., в която е начислена сума за неплатени
лизингови вноски в общ размер на 161, 31 лева.
Данните за потребените услуги, обективирани в процесните фактури, не са
оспорени от ответната страна, в която връзка е налице изрично изявление от ответната
страна в съдебно заседание от 30.09.2021 г. По тях общо дължимата сума възлиза на
368, 32 лева, в които се включват следните суми: 181, 54 лева потребени
далекосъобщителни услуги и месечни такси и 186, 78 лева неизплатени лизингови
вноски – три от лизинговите вноски са начислени в текущите фактури: фактура №
********** от 25.01.2019 г. на стойност 49, 08 лева, фактура № ********** от
25.02.2019 г. на стойност 122, 45 лева и фактура № ********** от 25.03.2019 г. на
стойност 35, 48 лева, а останалите 161, 31 лева са начислени в крайната фактура №
********** от 25.05.2019 г., издадена след като операторът е обявил договора за
предсрочно прекратен.
С оглед събраните доказателства следва да се приеме, че представените договори
установяват наличието на твърдените в исковата молба договорни отношения между
страните и от фактурите се виждат показанията на ползваните услуги и дължимите
месечни такси за тях, като показанията са последователни, следващи се и от тях се
установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Във
фактурите са начислени и месечните лизингови вноски по сключения между страните
договор за лизинг с предмет описаното по-горе мобилно устройство. Не са
представени доказателства от ответната страна, които да оборват съдържащите се в тях
данни. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства се установяват по
безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните
услуги, за които е сключен договор от името на ответника през процесния период и
стойността на ползваните услуги, ведно с дължимите месечни такси за тях. Ответната
страна не твърди и не представя доказателства за плащане, поради което вземанията по
представените фактури за потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните
такси/ и неизплатените лизингови вноски следва да се присъдят в размерите, посочени
в исковата молба. Следователно общо дължима от ответника е сумата от 368, 32 лева за
потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и неизплатените
лизингови вноски.
Възражението на особения представител за начислени суми над разрешения
лимит в нарушение на изискванията на Комисията за регулиране на съобщенията не е
равнозначно на недължимост на вземането за потребени далекосъобщителни услуги и
месечни такси. По силата на представения договор ищецът се е задължил да
предоставя на ответника за определен срок в качеството му на абонат и потребител
3
мобилни услуги по см. на § 1, т.1 и т. 49 от ДР на ЗЕС. От своя страна абонатът е поел
задължение да заплаща за срока на договора месечна абонамента такса и ползваните
мобилни услуги. От представените по делото фактури се вижда, че ищецът е
начислявал цена за потребени услуги извън месечните такси. Издадените фактури не са
оспорени, като сумите за ползвани услуги са конкретизирани - описани са видовете
услуги, ползвани от ответника, тяхната стойност и обем на потребление. Ето защо и
след като ответникът е потребил съответните далекосъобщителни услуги, то дължи и
тяхното заплащане ведно с месечните такси и съответно исковата претенция в тази част
следва да бъде уважена.
Относно предсрочно изискуемия остатък от лизинговите вноски следва да се
отбележи, че действително няма представени доказателства, от които да се установява
настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост преди датата на изтичане на срока
на договора за лизинг, сключен за срок от 23 месеца, считано от датата на сключването
му. От друга страна обстоятелство, което съдът следва да съобрази е, че срокът на
договора за лизинг понастоящем е изтекъл, съответно няма доказателства дължимите
лизингови вноски да са изплатени от ответника в срока на действие на договора и/или
след неговото изтичане до настоящия момент, поради което тази сума се явява
дължима от ответника. Ето защо исковата претенция в тази част – за сумата от 186, 78
лева неизплатени лизингови вноски, от които 25, 47 лева, начислени във фактура №
********** от 25.01.2019 г., фактура № ********** от 25.02.2019 г. и фактура № №
********** от 25.03.2019 г. и 161, 31 лева, начислени във фактура № ********** от
25.05.2019 г. - следва да бъде уважена.
Съдът не обсъжда възраженията на особения представител във връзка
дължимостта на други суми /неустойката за предсрочно прекратяване на договорите/,
тъй като такова вземане не е предмет на нито на исковата претенция, нито на заповедта
по чл.410 от ГПК.
Разноските възлизат на 560 лева, от които 205 лева в заповедното производство
– 180 лева за адвокатско възнаграждение и 25 лева държавна такса и 205 лева в
исковото производство - 180 лева адвокатско възнаграждение /договор за правна
защита и съдействие на л.7 от делото/, 25 лева държавна такса, както и 150 лева за
възнаграждение за особен представител.
С оглед направеното искане по чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да
заплати на ищеца съдебно деловодни разноски общо в размер на 560 лева в
заповедното и исковото производство.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Теленор България”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, със законен представител
Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез
пълномощник адв.В.П. Г. - САК, със съдебен адрес: ***, и Ц. Й. Т. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***, че Ц. Й. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, дължи на
„Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
сумата в общ размер от 368, 32 /триста шестдесет и осем лева и 32 ст./ лева,
представляваща потребени далекосъобщителни услуги /ведно с месечните такси/ и
неизплатени лизингови вноски, дължими въз основа на договор за мобилни услуги по
заявка № *********, сключен на 19.12.2018 г. и договор за лизинг от 19.12.2018 г. с
предмет мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J6 PLUS DUAL GREY - IMEI ***, ,
които вземания, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2020 г. до окончателното
плащане, за което е издадена заповед № 260180 от 15.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 951/2020 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА Ц. Й. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 560 лева, представляващи сторени в заповедното и исковото производство съдебно
деловодни разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5