№ 823
гр. Пазарджик, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102137 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 318 от ГПК – развод по исков ред.
Ищцата Г. П. С. е предявила против ответника К. Д. С. иск за
прекратяване на сключения помежду им граждански брак с развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника и иск за
запазване на фамилното име на съпругата след развода. Изразява готовност за
постигане на споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К. Д. С. намира исковата
молба за допустима и основателна. Прави искане за прекратяване на брака на
основание чл. 49, ал. 4 от СК. Не сочи доказателства.
В съдебно заседание ищцата се явява лично, поддържа иска за развод и
оттегля искането за произнасяне по вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си
адвокат Г., който моли за прекратяване на брака с развод без произнасяне по
въпроса за вината. Не възразява ищцата да запази брачното си фамилно име
след прекратяване на брака.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени събраните
по делото доказателства намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на ****** г. в с. В.,
общ. С., за което е съставен акт за граждански брак № 4 от ****** г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Х..
1
От брака съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
Свидетелката М. Й. Д., без родство със страните, установява, че
съпрузите живеят разделени от 10 години, като ищцата живее в А., а
ответникът – в чужбина. През това време не са се търсили, не са се чували по
телефона, не са живели заедно и не са правили опити да се сдобрят.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, кумулативно съединен с иска по чл. 53 от СК за фамилното име на
съпругата след прекратяване на брака.
В доказателствена тежест на ищцата е при условията на пълно и главно
доказване да установи по делото фактическите обстоятелства, довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочените основания,
настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните
състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за
развод.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен предвид
обстоятелството, че същите се намират във фактическа раздяла от 10 години.
През това време съпрузите не са правили опити за заздравяване на брачната
връзка и напълно са се отчуждили един от друг. Между съпрузите вече не
съществуват присъщите на здравото семейство отношения на взаимна обич,
уважение, доверие и подкрепа и липсва възможност те да се възродят отново.
Бракът съществува само формално и е лишен от необходимото по закон и
морал съдържание, поради което следва да бъде прекратен с развод, а всеки
от съпрузите да продължи занапред живота си самостоятелно.
Ищцата е оттеглила искането си за произнасяне по вината за
разстройството на брака, поради което на основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение за
прекратяване на брака между страните с развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, като бъде уважено искането на ищцата
да запази брачното си фамилно име, тъй като това е въпрос на лична преценка
на съпруга, който е приел фамилията на другия съпруг при сключване на
гражданския брак.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
останат за всяка от страните, така както са сторени, тъй като никоя от тях
няма вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а на основание
чл. 6, т. 2 от ТДТГПК всеки от съпрузите следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт допълнителна държавна такса за допускане на
развода.
По тези съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
2
Пазарджик
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД като дълбоко и непоправимо разстроен
брака между К. Д. С., ЕГН ********** и Г. П. С., ЕГН **********, сключен
на ****** г. в с. В., общ. С., за което е съставен акт за граждански брак № 4
от ****** г.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Г. П. С., ЕГН
********** да продължи да носи брачното си фамилно име С..
ОСЪЖДА Г. П. С., ЕГН ********** от гр. А., кв. З. № ***** да
заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса по чл. 6, т. 2
от ТДТГПК при допускане на развода в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА К. Д. С., ЕГН ********** от с. В., общ. С., ул. „**********
да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса по чл. 6, т.
2 от ТДТГПК при допускане на развода в размер на 20 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3