О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ /21.11.2018г. , гр.Провадия
Провадийски
районен съд, I състав, на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Районен
съдия: Димитър Михайлов
докладва гражданско дело № 145 по описа на съда за 2018 година:
Производството образуването по искова молба от Г.Я.И.,
ЕГН ********** срещу Д.И.К., ЕГН ********** с правно основание чл.127, ал.2 от СК с искане да му бъдат предоставени упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетните им деца Е. Г.Я. и Д. Г.Я.. Да бъде осъдена ответницата Д.И.К. да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева на всяко едно от децата Е. Г.Я. и Д. Г.Я.,
считано от деня на предявяване на исковата молба. Да бъде осъдена ответницата
на основание чл. 149 СК да заплати издръжка за всяко едно от децата издръжка за
една година преди предявяването на иска. Да бъде определено местоживеенето на
непълнолетните им деца при ищеца на адрес гр.***, община ***, област Варна,
ул.“***
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответницата, като на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът на
основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В исковата молба ищецът заявява, че от съвместното си съжителство с
ответницата Д.И.К. имали две деца - Е. Г.Я., с ЕГН **********, роден на ***
год. и Д. Г.Я., с ЕГН **********, родена на *** год.
С ответницата
живеели заедно в дома му в град Провадия, като в периода на съжителството им
единствено той ходел на работа и осигурявал средства, както за издръжката на
децата им, така и за нейната издръжка и за грижата за домакинството, докато тя
била в дома им и трябвало да се грижи за децата. Още тогава, връщайки се от
работа често бил срещан от съседи, които му разказвали, че виждат децата гладни
на улицата, че виждат как ответницата им крещи, ядосва им се и ги бие, въпреки
невръстната им възраст.
Така се стигнало до
деня през късната пролет на 2016 година, когато синът им се разболял тежко.
Връщайки се от работа намерил детето в много тежко състояние и се наложило
веднага да го приемат в болница. Майката отказала да придружи детето по време на
лечението и престоя в болницата. Докато траело лечението на болния им син,
ответницата напуснала жилището им заедно с по-голямото им дете.
От този момент тя не
била идвала в дома и не се била интересувала от сина им, като грижи за него полагал
само той и родителите му. В първите месеци, след като тя напуснала дома
провеждали, макар и рядко телефонни разговори. От месеци обаче тя не вдигала
телефона и контактът с нея, а по този начин и контактът с по-голямото им дете бил
напълно прекъснат. От момента, в който тя напуснала дома им не виждал и дъщеря
си.
Вече повече от
година и половина не бил виждал дъщеря си. От познати научил, че са виждали
ответницата да проституира. Този факт допълнително създавал у него притеснения,
че дъщеря му е изоставена и расте в неподходяща за нея среда.
Предвид горното,
моля съда да ги призовете на съд и след установяване на твърдяното от него да
постанови решение, с което да му бъдат предоставени упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетните им деца Е. Г.Я. и Д. Г.Я.. Да бъде осъдена ответницата Д.И.К. да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева на всяко едно от децата Е. Г.Я. и Д. Г.Я.,
считано от деня на предявяване на исковата молба. Да бъде осъдена ответницата
на основание чл. 149 СК да заплати издръжка за всяко едно от децата издръжка за
една година преди предявяването на иска. Да бъде определено местоживеенето на
непълнолетните им деца при ищеца на адрес гр.***, община ***, област Варна,
ул.“***
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права:
Родените от съвместното съжителство
на страните деца Е. Г.Я. и Д. Г.Я., липса на съвместно
съжителство между родителите и липса на съгласие между тях относно упражняване
на родителските права спрямо децата, местоживеенето им, личните отношения с
родителите и издръжката им.
Правна квалификация на предявените
искове:
След
извършената проверка, съдът намира, че исковата молба е редовна. Правното й
основание е чл. 127, ал. 2 от СК за разрешаване със съдебно решение на спорно
правоотношение от личен характер.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че с ответницата имат деца Е. Г.Я. и Д. Г.Я., къде и с кого живеят децата,
наличието на жилище, в което да живеят, родителският си капацитет, нуждите на
децата от финансов аспект, възможността на майката да дава претендираната
издръжка.
Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ответника, че следва да
установи фактите, на които се позовава – родителският капацитет на майката, че
има средства за издръжка на децата си.
Съда
намира, че не са налице факти, по отношение на които страните не са ангажирали
доказателства.
Съдът на основание чл. 146, ал.1,
т.4 от ГПК намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са живели на
семейни начала и от това съжителство имат родени деца Е. Г.Я. и Д. Г.Я., че страните
не живеят заедно, че децата живеят с баща си на адрес гр. ***, община ***,
област Варна, ул***.
Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане
на доказателствата.
Представените от ищеца писмени
доказателства касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати.
На ищеца следва да бъдат допуснати до разпит исканите двама свидетели, с които
да установят твърденията си в исковата молба, съответно в отговора на исковата
молба..
Съда предоставя възможност на ищеца и
ответника до датата на съдебното заседание да ангажират доказателства, за
доказване на фактите, за които не сочат такива.
Предвид засягането в настоящото
производство на права и законни интереси на малолетните деца, следва на
основание чл. 15 ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално
подпомагане” – Провадия да бъде конституирана в качеството на контролираща
страна, като с оглед възрастта на децата и чл. 15 ал.1 ЗЗДет., съдът намира, че
те не следва да бъдат призовани за изслушване.
Водим
от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, ПРС
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА в качеството на контролираща страна
Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия, като им указва да спазват вменените
им с чл. 15 от ЗЗДет. задължения.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 04.12.2018 год. от 10:30
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА приложените писмени доказателства.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим
на водене за съдебното заседание на 04.12.2018г..
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5,
вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна
да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тях.
НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, КОЕТО Е
ПО-БЛАГОПРИЯТНО ЗА ТЯХ И ДЕЦАТА.
УКАЗВА
на страните, че ако отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж
им е връчено съобщение са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на
Д „СП” - Провадия - препис от молбата.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………. (Димитър Михайлов)