О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
гр. Плевен, 08.06.2021г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на осми
юни 2021г. в състав -
Председател:
съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 394/2021г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на З.И.П., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора Белене, срещу Заповед № 247/26.02.2018г. на
Началника на Затвора Белене.
Ответникът – Началника на Затвора Белене, чрез
юрисконсулт Учанов изразява становище за недопустимост на жалбата, алтернативно
– за неоснователност, тъй като заповедта има за цел опазване на сигурността в
затвора и запазване живота и здравето на л.св. и предотвратяване на суицидни
опити. Прилага оспорената заповед и декларация от лишения от свобода от
19.02.2018г., в която той заявява, че отказва да приема храна по религиозни
съображения и отказва да се ползва от правото си на престой на открито.
Ответникът сочи, че тази декларация е поводът за издаване на заповедта, след
анализ на поведението на осъдения. Прави възражение, че заповедта не
представлява индивидуален административен акт. Моли да се остави жалбата без
разглеждане, алтернативно да се приеме за неоснователна. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е поискал освобождаване от д.т. и
предоставяне на правна помощ като е декларирал, че няма имущество, не получава
доходи, не поддържа връзки с близки и роднини, неженен, не работи и няма
възможност да заплати д.т. и адвокатски хонорар.
В тази връзка АС - Плевен е изискал необходимите
справки от затвора и от НБДН.
Съгласно чл. 83 ал.2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът
взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
От изисканите справки от Затвора – Белене, медицинска
справка и служебна справка от НБДН се установява, че жалбоподателят изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене. Жалбоподателят е на 48г.
- в трудоспособна възраст, но не работи
и не получава доходи от труд. Клинично здрав. Семейно положение според справка
от НБДН – неженен, не издържа низходящи. Ежемесечно получава превод на парични
суми от порядъка на 50 лв. За последния шестмесечен период е получил приходи в
размер на 370 лв. или средномесечно – 68 лв.
Като взе предвид получаваните от ищеца средномесечно приходи
в размер на 68 лв., както и че основните му жизнени потребности от храна,
подслон, облекло, медицинско обслужване и др. са осигурени от бюджета на
затвора, съдът счита, че с оглед констатираните обстоятелства, ищецът разполага
с достатъчно средства и възможности за заплащане на символичната държавна такса
от 10 лв., поради което не са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 от ГПК за
освобождаването му от това задължение.
Получаваните от жалбоподателя средства са недостатъчни
за ангажиране на адвокатска помощ. Но освен имуществения критерий се преценяват
и интересите на правосъдието. Съгласно чл. 24 т.1 и т.2 ЗПП правна помощ за
процесуално представителство не се предоставя , когато предоставянето на
правната помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла
на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
В случая оспорената заповед представлява
вътрешнослужебен акт на Началника на Затвора Белене в изпълнение на функциите
му по чл. 15 ЗИНЗС да ръководи, организира и контролира надзорно-охранителната
дейност. Адресати са служителите на затвора, осъществяващи
надзорно-охранителната дейност и работещи с лишените от свобода, поради което
и не е съобщена на жалбоподателя. Целта
е повишаване бдителността от служителите на затвора при работа с лишените от
свобода, настанени в Зоната за повишена сигурност във връзка с постъпили
обезпокоителни прояви в поведението на лишени от свобода и конкретно касае
организацията на охраната на л.св. З.П. при извеждане за престой на открито или
по други поводи, наблюдение, действия при проява на инцидент или друго
необичайно поведение, изисквания за осигуряване сигурността на надзирателите и
засилване на видеонаблюдението.
Заповедта не представлява индивидуален административен
акт, засягащ регламентирани права на лишения от свобода по смисъла на чл. 21
ал.1 АПК, той не е неин адресат, поради което не му е била връчена и не подлежи
на оспорване. Подадената жалба е недопустима и следва да се остави без
разглеждане на осн. чл. 159 т.1 АПК.
Предвид явната недопустимост на претенцията по смисъла
на чл. 24 т.2 ЗПП не следва да се предоставя и правна помощ, тъй като тя не би
допринесла за защита правата на жалбоподателя и от гледна точка на интересите
на правосъдието би била безпредметна.
При този изход на делото на осн. чл. 78 ал.8 ГПК по
бюджета на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв., тъй като делото е разгледано в закрито съдебно заседание и
процесуалния представител е изготвил писмено становище, без явяване в открито
съдебно заседание.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на З.И.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене за освобождаване от
внасянето на държавна такса за съдебното производство и за предоставяне на
правна помощ за процесуално представителство по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.И.П.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене, срещу Заповед № 247/26.02.2018г.
на Началника на Затвора Белене.
ОСЪЖДА З.И.П., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Белене да заплати на ГДИН – София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба
пред тричленен състав на АдмС - Плевен в 7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя.
С
Ъ Д И Я : /П/