Решение по дело №14554/2019 на Софийски градски съд

            Отговор в законоустановения срок от първоначалния ищец Н.Б. не е постъпил. В съдебно заседание  същият оспорва предявения срещу него иск и моли съда да го отхвърли.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

            От изслушаната по делото съдебна техническа експертиза се установява, че със Заповед № 236/ 9.06.1978г. е одобрен регулационния план на местността „ж.к.Красно село – Плавателен канал“-ІІІч., съгласно който за фонд на Съюза на архитектите в България е отреден парцел V в кв.133д, а за фонд на Съюза на художниците в България – парцел VІ в същия кв.133д. Със заповед № 443/5.11.1982г. на Столичен НС, на основание чл.32 ал.1 т.1 от ЗТСУ е одобрено сливането на парцел V и парцел VІ от кв.133д в нов парцел V и отреждането му за комплексно жилищно строителство. Към него момент, видно от нотариален акт № 162 т.ХІ, дело № 2251/75г. на І нотариус при СНС, Фондът на Съюза на българските художници е бил собственик на отредения стар парцел VІ, придобит въз основа на отчуждение, който към момента на съставяне на нотариалния акт е с площ от 8500 кв.м. Фондът на Съюза на архитектите в България не е бил собственик на стар парцел V. Последният е бил държавна собственост, като със Заповед № ДИ-04-16/1.08.1989г. на председателя на ОбНС Триадица е разпоредено на ЖСК Архитектура да се отстъпи възмездно право на строеж  върху парцел V в кв.133д за построяването на 10 бр. жилищни блокове, а с договор от 4.08.1989г. между ОбНС и ЖСК Архитектура правото на строеж върху държавна земя е отстъпено. С протокол № 8 /25.04.1989г. на ИК на ОбНС Триадица ЖСК Архитектура е определен за инвеститор на 10 бр. жилищни блока в източната част на парцел V в кв.133д. С протокол № 9 /30.05.1989г.  на ИК на ОбНС Триадица ЖСК „Б.х.“ е определен за инвеститор на 9 бр. жилищни блокове в западната част на парцел V в кв.133д. През 1990г. на ЖСК Б.х. са одобрени строителни книжа и издадени разрешения за строеж на 10 бр. жилищни сгради в парцел V. През 1991г. ЖСК Б.х. е възложила на строител /СФ “МБ“, с правоприемник „Зографски- Барбуков“ ООД/ построяването на жилищните сгради.

През 1994г. ЖСК Б.х. придобил от Съюза на българските художници собствеността върху 8 500/20595 ид.ч., представляващо парцел V в кв.133д /или стария парцел VІ/. През 1995г. 9 бр. жилищни сгради са изградени в груб строеж и са нанесени в кадастралния план , като са обособени в един жилищен блок с 9 секции с административен адрес ж.к.“Гоце Делчев“, ул.“*****.

Със Заповед № РД-09-50-83/24.02.2000г. на главния архитект на София е одобрен частичен застроителен, регулационен и кадастрален план и частичен кварталозастроителен и силуетен план за парцел V в кв.133д, като са създадени нови четири парцела: парцел І – за осъщественото строителство на 10 жилищни блока от ЖСК Б.х., парцел ІІ – за осъщественото строителство на 10 жилищни блока от ЖСК Архитектура, парцел ІІІ и парцел ІV -  за трафопостове и КОО.

С акт № 749 от 21.08.2000г. на МРРБ, Общинска администрация р-н Триадица, 12095/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.133д са обявени за общинска собственост. Посочено е, че за този имот , част от парцел V стар, е имало съставен АДС № 10032/94г.

Не се спори, че ЖСК Архитектура е построила 10 бр. жилищни сгради, които са обособени в бл.258 в парцел ІІ.

Процесният ап.124 се намира в бл.***на ул.“Луи Айер“, вх.В, секция бл.****, построен с инвеститора ЖСК „Б.х.“.

С решение №140/27.11.2007г. по гр.д.№ 26241/2006г. на СРС, влязло в сила на 13.10.2010г., е уважен предявения от настоящата ответница Т.С.С.  срещу Н.С. П.-С.иск по чл.38а от ЗЖСК по отношение на апартамент №124 в бл.259. От същото се установява, че  Т.С. е била член кооператор на ЖСК „Б.х.“, на която ОС на ЖСК е разпределило ап.124 с протокол от 8.07.2006г. Към него момент този апартамент се е ползвал от трето лице - Н.С. П.-С.. В изпълнение на съдебното решение, през 2009г. ап.124 е предаден от съдебен изпълнител на ответницата С.. Междувременно, през 2008г. ап.124 е разпределен от ОС на ЖСК на ответника С.Н., който през 2010г. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на апартамента.

 ЖСК „Б.х.“ не е прекратена и съществува и към настоящия момент.

С изпълнителен лист от 21.06.2007г.  Столична община е осъдена да заплати на В.Н.Я.сумата 26 550лв. на основание чл.32 ал.2 от ЗС и сумата 1527лв. разноски. Ищецът Н.Б., който по професия е адвокат, е бил упълномощен от В.Я.да събере вземането й от Столична община. Адв.Б. е депозирал изпълнителния лист пред ЧСИ М.П., р-н на действие СГС, и с молба от 10.12.2008г. е поискал да се образува изпълнително дело срещу Столична община. Посочил е като способ на изпълнение публична продан на 12095/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.133д, в м.“Красно село - Плавателен канал. С молба от 30.01.2009г. адв.Б. е поискал по същото изпълнително дело да се присъедини като взискател Ц.С.М., в полза на която е издаден изпълнителен лист от 15.01.2009г. срещу Столична община за сумата 840лв. разноски пред административните съдилища. По образуваното изп.дело № 1559/2008г. ЧСИ е насочил принудителното изпълнение срещу собствените на Столична община 12095/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.133д и след проведена публична продан ги е възложил на наддавача А.З.Н.за сумата 17100лв. Протокола за опис на имота не се съдържа в преписката на делото, изпратено на съда от ЧСИ П.. Но от определението на съда по ч.гр.д.№ 2087/2009г. на СГС /по жалба на длъжника срещу постановлението за възлагане на имота/ става ясно, че описа на имота е извършен на 15.12.2008г. и че цената на имота е определена устно от вещо лице при описа на имота. От придружителното писмо на ЧСИ към жалбата до СГС по посоченото ч.гр.д.№ 2087/2009г. става ясно, че при огледа е установено, че продаваемите ид.ч. на недвижимия имот са изцяло застроени и че присъстващото вещо лице е определило, че цената на имота не може да бъде повече от 34 000лв. ЧСИ е определило половината от нея като начална цена на публичната продан. С постановление от 3.02.2009г. ЧСИ е възложил имота на Николов, който имот е описан така: 12095/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV от кв.133д, м. Красно село-Плавателен канал с обща площ от 20595 кв.м.

С нот.акт №65 от 25.05.2009г., т.ІІІ, рег.№ 13359 дело №450/2009г. на Нотариус Р.Д., А.Н.е дарил на процесуалния представител на взискателите Н.Б. придобития на публичната продан имот. В нотариалния акт е вписано, че дарителят заявява изрично, че дарява на Н.Б. по силата на приращението и чл.496 ал.2 изр.1 от ГПК и съответните идеални части от построеното в описания в точка първа недвижим имот /имотът е описан така, както е възложен от ЧСИ/.

С изпълнителен лист от 23.02.2007г. ЖСК „Б.х.“ е осъдена да заплати на Й.В.И. разноски по дело в размер на 813лв. С молба от 11.02.2008г. Н.Б., като процесуален представител на кредитора Й.И., е поискал въз основа на изпълнителния лист ЧСИ У.Д., район на действие СГС, да образува изпълнително дело срещу ЖСК „Б.х.“ и да насочи изпълнението срещу недвижим имот на длъжника, представляващ 1/10 от 8500/20595 ид.ч. от дворно място, цялото от 20959 кв.м., представляващо парцел V, кв.133д , м.Класно село – Плавателен канал“, дарено с нот.акт №183 от 19.05.1994г. ЧСИ е образувал изп.дело № 17/2008г. и към него е присъединил и друго вземане на Й.И. срещу ЖСК за 1000лв. разноски пред ВКС. ЧСИ е извършил опис на имота на 28.05.2009г. В протокола за опис е посочено, че на место е установено, че целия имот е изцяло застроен. Вещото лице е оценило имота на 34 000лв. Задачата на експертизата включвала оценка на терен, съставляващ 12 095/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV. От изложеното от вещото лице в експертизата /особено от записаното на л.10 от същата/ съдът приема, че вещото лице е оценявало терена - земята без сградите, построени върху нея. В протокол от 6.07.2009г. ЧСИ Д.е посочила, че пазарната стойност на имота е 0, тъй като, с оглед на пълното му застрояване, за в бъдеще от неговата продажба не могат да се очакват приходи, поради което е приела, че за оценка на имота следва да бъде приета неговата данъчна оценка. Определила е цената на продаваемия по изпълнителното дело имот в размер на 2 388,50лв. , и на основание чл.485 вр. чл.468 ал.1 от ГПК /изм., но действал към 6.07.2009г./ е определила начална цена на продаваемия недвижим имот в размер на 1791,37лв. На публичната продан се е явил един наддавач – Й.К.Б., който е обявен за купувач на имота за цена 1850лв. С постановление от 24.08.2009г. ЧСИ е възложил имота в собственост на Й.Б., като имота е описан по следния начин: 1/10 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.София, съставляващ 8500/20595 ид.ч. от дворно място, цялото от 20595кв.м., представляващо парцел V, кв.133д от м.Красно село-Плавателен канал.

С нот.акт № 171/19.05.2010г. т.ІІІ, рег.№ 5324 дело № 507/2010г. на Нотариус И.Н., Й.К.Б. и съпругата му В.Н.Б.са дарили на своя син Н.Й.Б. придобития от публичната продан имот, а именно 1/10 ид.ч. от недвижим имот съставляващ 8500/20595 ид.ч. от дворно място, цялото от 20595 кв.м., по документ за собственост стар парцел V в кв.133д, вкл. и правата по чл.92 от ЗС, т.е. и приращението, включващо съответните ид.ч. от построеното в дарения недвижим имот.

Страните не спорят, а и ищецът е представил копие на искова молба, видно от която Н.Б. е предявил срещу ответниците Н., С. и ЖСК иск по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на процесният ап.124 в бл.259. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 12095/20595 ид.ч. и на 850/20595 ид.ч. от апартамента, или на общо 12 945/20595 ид.ч. Поискал е от съда да разпредели ползването на имота между ищеца и ответниците. По тези искове е образувано гр.д.№ 22163/13г. на СРС, 30 с-в, което е спряно до решаване на настоящото дело.

Във връзка с твърденията на ответника С.Н., че заедно с ответницата Д.Н. са придобили процесния апартамент по давност, съдът допусна събирането на гласни доказателства. Разпитаните по делото св.К.и св.Н. установяват, че жилищният блок, в който е разположен процесния апартамент, е бил завършен през 1999г. Апартамент №124 бил разпределен на ответницата Т.С., но впоследствие тя се отказала и апартамента бил разпределен на ответника С.Н.. Той бил член кооператор. Ползвал жилището като ателие от 2009 -2010г., бил художник. И досега жилищната сграда няма издаден акт 16, а живущите заплащат промишлен ток.

Изслушаната по делото съдебна техническа експертиза установява, че към датата, на която ответникът С.Н. се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния апартамент №124, сградата на бл.259, който се намира апартамента, не е  била въведена в експлоатация. За да бъде въведена в експлоатация, е необходимо същата да бъде изпълнена в степен на завършеност. Според вещото лице за завършване на блок ***/състоящ се от 10 бр. отделни секции/ до степен годност за въвеждане в експлоатация към 2010г., е била необходима сума от около 4 080 010лв.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По предявения от ищеца срещу ответниците отрицателен установителен иск за собственост.

Ищецът отрича ответниците С.Н. и Д.Н. да са еднолични собственици на апартамент №124 /каквото възражение те са направили срещу предявения от него в друго производство иск по чл.32 от ЗС/ и иска от съда да установи, че те не са собственици на 1/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. и на 95/20595 ид.ч. от апартамента, за които ид.ч. от апартамента той се легитимира като собственик с нотариален акт №171/10г. и нотариален акт № 65/09г. Налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви този вид иск /така ТР по т.д.№ 8/12г., ВКС, ОСГТК/. Отделно, ищецът не владее имота, а претенцията му за ползване на същия е вече предмет на друго съдебно производство по иск по чл.32 ал.2 от ЗС. В цитираното ТР е прието, че е допустим установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници. Прието е, че с този иск ищецът ще прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее имота чрез тях /чл.31, ал.2 ЗС/, като може да търси обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота и поради това да го държи. С оглед на изложеното, по възраженията на ответниците, съдът приема, че предявения от ищеца иск е допустим при наличие на правен интерес. Насочен е срещу надлежни ответници – както срещу лицата, които в момента владеят имота, така и срещу техните праводатели / така и ТР по т.д.№ 4/14г., ОСГК, ВКС, т.3б/. Въпросът дали ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск срещу праводателката Т.С. е решен от въззивния съд с влязло в сила определение в настоящото производство и не следва да се обсъжда понастоящем. Предявеният от ищеца иск срещу ответниците по чл.124 ал.1 от ГПК е допустим и следва да се разгледа по същество.

Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, било констативни или такива за правна сделка, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание – така мотивите на ТР №11/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Ищецът установява своето право на собственост с нотариален акт № 171 т.ІІІ, рег.№ 5324 дело № 507/2010г. от 19.05.2010г. на Нотариус И.Н., с който родителите на ищеца Й.К.Б. и В.Н.Б.са му дарили придобития от публична продан имот, съставляващ 1/10 ид.ч. от имот съставляващ 8500/ 20595 ид.ч., както и с нот.акт № 65 т.ІІІ рег.№ 13359, дело № 450/2009г.  от 25.05.2009г. на Нотариус Р.Д., с който А.З.Н.дарява на ищеца 95/20595 ид.ч. от придобития на публична продан имот, съставляващ 12095/20595 ид.ч. Твърди, че в резултат на тези сделки е придобил по приращение, алтернативно по давност, и съответните ид.ч. от апартамент №124.   

Ответникът С.Н. и ответницата Д.Н. установяват своето право на собственост върху апартамент №124 с нот.акт №125 т.ІІІ рег.№ 11 896/2010г. , дело № 275/2009г. от 17.12.2010г. на Нотариус В.М., с който С.Н. /по време на брака си с ответницата Д.Н./ е признат за собственик, на основание чл.35 ал.2 от ЗЖСК на процесния апартамент №124. Твърдят, че са придобили имота на валидно правно основание въз основа на представения акт за собственост, алтернативно  по давност, започнала да тече през 1999г.

Ответниците оспорват като нищожни сделките, на които ищецът основава своето право на собственост върху ид.ч. от апартамента.

Ищецът оспорва ответниците Н.да са придобили апартамента на основание чл.35 ал.2 от ЗЖСК, като посочва, че към момента на издаване на нотариалния акт не е имало приета окончателна цена на имотите на ЖСК, бл.***не е бил въведен в експлоатация, бил е в груб строеж и нотариален акт №125 е издаден в нарушение на чл.35 от ЗЖСК.

За да се отговори на въпроса за собствеността на апартамента, следва да се проследи движението на собствеността на земята, върху която е построен същия. Апартамент №124 се намира в бл.259, построен върху бившия парцел VІ с площ от 8500 кв.м., собственост на Съюза на Българските художници, а в последствие на ЖСК Б.х.. Въз основа на разрешение за строеж, ЖСК е изградила сградата на бл.259. Независимо от обединяването на пар.VІ със съседния парцел V в нов парцел V, съсобственост върху новия парцел V между ЖСК и Столична община не е възникнала. В случая е приложима разпоредбата на чл.23 от ЗТСУ /отм./, а не чл.28 -31 от същия закон /които уреждат съсобственост по силата на самата дворищна регулация/. Със заповед № 443/5.11.1982г. на Столичен НС не е променен дворищно регулационния план, а само регулационния план, като новообразувания парцел V е отреден за комплексно жилищно строителство / виж така и Решение № 277/28.06.2012г. по гр.д.№ 259/2012г. на ВКС, І г.о., което настоящия състав изцяло възприема. Възражението на ищеца, че при постановяване на това решение ВКС не е разполагал със заповед № 443/5.11.1982г. на Столичен НС и поради това е постановил неправилно решение, съдът не приема. Съдът не възприема и даденото разрешение от ВКС в обратния смисъл – Решение №96/17.07.2015г. по  гр.д.№ 4669/2014г. на ВКС, І г.о., в което  е прието, че в полза на ЖСК няма валидно учредено ограничено вещно право на строеж, и че върху парцел V е възникнала  съсобственост между ЖСК и СО/. Тъй като Съюзът на Българските художници, а в последствие ЖСК Б.х., е бил собственик на дворното място от 8500 кв.м., държавата не е следвало да учредява право на строеж на ЖСК върху парцел VІ  /за разлика от съседния парцел І, който е бил собственост на държавата, а в последствие на Общината, поради което държавата е учредила в полза на ЖСК Архитектура право на строеж/. Построеният жилищен блок ***е бил собственост на ЖСК Б.х.. При закупуване на земята на публична продан по изп.дело №17/2008г. на ЧСИ Д., Й.Б. не е придобил по приращение сградата, построена върху тази земя. Сградата е съществувала към момента на описа на имота и на проданта като самостоятелен обект на собственост, но не е описана от ЧСИ в Постановлението за възлагане на имота от 24.08.2009г. Съгласно задължителните постулати на ТР №5/18.05.2017г. по т.д.№ 5/15г. на ОСГК, ВКС при придобиване на право на собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение на чл.92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху сградата. В настоящия случай публичната продан , по която Й.Б. е придобил правата си, е извършена само на идеалните части от дворното място – 1/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. от дворното място, цялото от 20595 кв.м. Отбелязването в постановлението на възлагане на ЧСИ Д., че купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху продадения имот, който е изцяло застроен , включително правата по чл.92 от ЗС е без правно правно значение. Придобиването на вещни права може да стане само по предвидените в закона начини. След като Й.Б., а по силата на закона и съпругата му В.Б., са придобил ид.ч. от терена, но не и ид.ч. от сградата, построена върху него и респ. ид.ч. от самостоятелните обекти , изградени в сградата /вкл. ап.124/, то те са могли да прехвърлят на ищеца Б. само това което са притежавали – ид.ч. от терена. Ищецът не е придобил право на собственост върху 1/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. от сградата на блок 259, респ. от построените в блока самостоятелни жилищни обекти, поради което не е съсобственик на ап.124. Нот.акт №171/19.05.2010г., в частта относно посочените като приращения обекти е нищожен, като сключен при заобикаляне на закона – основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. За да се осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би противоречало на закона. /така ТР №5/12г., ОСГК, ВКС/. От приложеното изпълнително дело № 17/2008г. на ЧСИ Д.е видно, че за задължение на ЖСК Б.х. за съдебни разноски в размер на 813лв., ищецът Б., адвокат на взискателя, е решил да придобие чрез публична продан имот – построената на терена сграда от 10 бр. тела, който не е обект на публичната продан и който многократно надвишава стойността на продавания имот – терена, върху който е построена сградата. При осъществяване на поредицата сделки, за да преодолее забраната на чл.490 от ГПК,  ищецът е ползвал своя баща като подставено лице, който се е явил като единствен наддавач на публичната продан на имота, въпреки явния конфликт на интереси между него и сина му – адвокат на взискателя. Преследваната цел нарушава принципите на добросъвестност и на забраната за неоснователно обогатяване /така и определение №297/14.07.2015г. по гр.д.№ 1437/15г., ВКС, ІІ г.о./.

Придобитите с нот. акт №65/25.05.2009г. на Нотариус Д.95/20595 ид.ч.  от 12095/20595 ид.ч. от дворното място, цялото от 20595 кв.м. касаят дворното място, в което е построен съседния блок 258 – ид.ч. от дворното място са придобити на публична продан от Столична община, която е била собственик на имота, върху който е построен бл.258 от  ЖСК Архитектура. Този титул за собственост не е относим към процесния ап.124 и не следва да бъде обсъждан във връзка с твърдяни права на ищеца върху този апартамент. Възражението на ответниците Ненови, че с настоящото производство не се решава въпроса дали Н.Б. има право на собственост върху процесния имот, тъй като той не се позовава на третия нотариален акт, който е представил в производството по чл.32 ал.2 от ЗС, а именно нот.акт № 68, т.ІІІ, дело № 453/2009г. съдът намира за неоснователно. Този нотариален акт, както и нот. акт №65/25.05.2009г. на Нотариус Д.касаят дворното място, бивша собственост на Столична община, върху което е построен с надлежно учредено право на строеж блок 258 от ЖСК Архитектура. Ищецът не може да черпи права от този нотариален акт за обекти в блок 259, поради което и този нотариален акт е неотносим към правния спор.

От горното следва , че ищецът няма право на собственост върху ид.ч. от блок 259, и в частност от ап.124.

По отношение на ответниците Ненови, издадения констативен нот.акт за собственост №125 от 17.12.2010г. на Нотариус В.М. по отношение на ап.124 удостоверява придобиването на правото на собственост от ответника Н., като член кооператор, на когото ап.124 е бил разпределен по решение на ОС на ЖСК. При оспорване на нотариалния акт обаче, както е в настоящия случай, ползващите се от акта ответници следва да удостоверят, че преди съставянето му е било преведено ОС на ЖСК, на което въз основа на разпределението по чл.28 ал.1 т.5 от ЗЖСК е била приета окончателната цена на имотите и припадащите им се ид.ч. от общите части на сградата /чл.28 ал.1 т.6 от ЗЖСК/. Макар да е представен протокол от ОС на ЖСК, в който е отразено, че е приета окончателната цена на имотите в бл.259, то съдът приема, че всъщност окончателна цена на обектите не е била приета, тъй като сградата на бл.***не е била окончателно завършена  и въведена в експлоатация. Към момента, в който ответникът Н. се е снабдил с нот.акт №125 от 17.12.2010г. на Нотариус В.М. за завършване на блок ***/състоящ се от 10 бр. отделни секции/ до степен годност за въвеждане в експлоатация е била необходима сума от около 4 080 010лв. Следователно, към момента на издаване на този нотариален акт не са били налице елементите на фактическия състав на чл.35 ал.1 от ЗЖСК. Доказателствената сила на този нотариален акт, в резултат на успешно проведеното от ищеца оспорване, е опровергана. Същият не удостоверява, че ответниците Н.са собственици на ап.124 на основание чл.35 ал.2 от ЗЖСК.

Алтернативно, ответниците Н.твърдят, че са станали собственици на основание придобивна давност, упражнявана от 1999г., като искат, на основание чл.82 от ЗС, към тяхното владение да се присъедини владението на тяхната праводателка Т.С., също член-кооператор.  Установено е по гр.д.№ 26241/2006г. на СРС, а и не се спори, че с разпределителен протокол на ОС на ЖСК от 8.06.2006г. на Т.С. е разпределен ап.124. Впоследствие, поради отказа й, през 2008г. апартаментът е разпределен на ответника С.Н., а през 2010г. той се е снабдил с нотариален акт за собственост на същия по реда на чл.35 ал.2 от ЗЖСК. Събраните гласни доказателства установяват, че С.Н. е ползвал имота от 2009г.- 2010г. Липсват доказателства дали Т.С. изобщо е владяла имота. От воденото гр.д.№ 26241/2006г. на СРС /по предявен от Т.С. срещу трето лице, което е ползвало имота, иск по чл.38а от ЗЖСК/ става ясно, че към момента, в който на С. е бил разпределен ап.124, последният се е ползвал от трето лице. В изпълнение на съдебното решение по това дело, през 2009г. ап.124 е предаден на ответницата С. по реда на принудителното изпълнително производство, но самата тя твърди, че никога не е влизала във владение на имота и не го е ползвала. Самият факт, че апартаментът е бил разпределен от ЖСК на Т.С. през 2006г. и че тя е имала правно очакване да придобие собственост върху него, не обуславя текла придобивна давност от 2006г. Придобивната давност се свързва с фактическа власт, каквато С. не е упражнявала по отношение на апартамента. Отделно, в отношенията с ЖСК давност не тече, дори и  член кооператор да упражнява фактическа власт върху определения му имот – той е само държател до момента, в който се издаде нот.акт по чл.35 ал.2 от ЗЖСК /така решение №527/16.06.2010г. по гр.д.№ 1136/2009г. на ВКС, І г.о./. От момента на издаване на нотариален акт по чл.35 ал.2 от ЗЖСК, обекта, за който е издаден, може да се придобива по давност от членуващите за него член кооператори. Следователно искането по чл.82 от ЗС е неоснователно. Т.С. не е упражнявала владение по см. на чл.79 ал.1 от ЗС върху ап.124 и нейно владение не може да се присъедини към владението на С.Н. и неговата съпруга Д.Н.. Независимо, че апартаментът е бил разпределен на С.Н. като член кооператор през 2008г., той и съпругата му реално са могли да упражнят фактическа власт върху него от 2009г. , в какъвто смисъл са и гласните доказателства. Придобивна давност за тях тече от 17.12.2010г., когато С.Н. е снабден с нотариален акт за собственост по чл.35 ал.2 от ЗЖСК. От тогава в полза на ответниците Н.е започнала да тече придобивна давност. Възражението на ищеца, че е прекъснал придобивната давност с предявяване на иска по чл.32 ал.2 от ЗС през 2013г. е неоснователно. Според постоянната съдебна практика, като напр. решение по гр. дело № 895/ 2010 г., ВКС, І г.о., за да се приеме, че давността се прекъсва с предявяване на иска, както посочва чл.116, б.”б” ЗЗД във вр.с чл.84 ЗС, е необходимо собственикът да е предявил установителен или ревандикационен иск срещу владелеца, а последният да се позове на придобивна давност. От това следва, че искът по чл.32 ал.2 от ЗС, който ищецът е предявил срещу ответниците Н.през 2013г. не е прекъснал теклата в тяхна полза придобивна давност. Предявеният по настоящото дело на 19.11.2015г. установителен иск за собственост е прекъснал давността, която тече в полза на ответниците Ненови. По време на съдебния процес давността спира да тече, на основание чл.115 б.ж от ЗЗД, но ако иска за собственост бъде отхвърлен с влязло в сила решение, се счита, че тя не е била прекъсвана - чл.116 б.б от ЗЗД. Съгласно решение № 631 от 26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу владелеца на имота, това води до прекъсване на придобивната давност. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.115, б.”ж” от ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Ако искът се уважи, след влизане в сила на решението може да започне да тече нова придобивна давност, а изтеклата губи своето значение. Към момента, в който ищецът е предявил иска по настоящото дело срещу ответниците Ненови, в тяхна полза не е изтекла 5г. придобивна давност по чл.79 ал.2 от ЗС. В тяхна полза са изтекли 4г. и 11 м., през което време те са упражнявали добросъвестно владение, след което давността е спряла да тече. Тя ще се счита за непрекъсната или ще започне да тече нова давност , в зависимост от крайния резултат по настоящото дело, едва след влизане в сила на съдебното решение. С оглед на изложеното ответниците Н.не са собственици на ап.124 на основание придобивна давност.

Ответницата Т.С. също не е собственик на апартамента. Не се установи тя да  е придобила собствеността върху него.

ЖСК е била инвеститор и собственик на сградите и жилищните обекти в бл.259, вкл. и на ап.124. Тъй като не се установи ответниците Н.да са придобили собствеността на ап.124 нито по реда на чл.35 ал.2 от ЖСК, нито по реда на чл.79 от ЗС, то следва да се приеме  че ЖСК не е загубвала правото на собственост върху този жилищен обект.

С оглед на направените изводи, се установи, че нито ищецът, нито ответниците Ненови, нито ответницата Т.С. са собственици на ап.124. В този случай предявеният от ищеца отрицателен установителен иск за собственост върху ап.124 по чл.124 ал.1 от ГПК срещу ответниците С.Н. и Д.Н. и срещу ответницата Т.С.  следва да се уважи, а срещу ответника ЖСК „Б.х.“ следва да се отхвърли.  

Искът за отмяна на нот.акт №125 от 17.12.2010г. на Нотариус В.М. също следва да се уважи, тъй като е свързан с основателността на предявения установителен иск за собственост срещу ответниците Ненови.

Предявеният инцидентен отрицателен установителен иск за собственост, предявен от С.Н. срещу Н.Б. следва да се уважи. Установи се, че Н.Б. не е собственик на 12 945/20595 ид.ч. от процесния ап.124.

По разноските:

Ищецът не е претендирал разноски до приключване на съдебното дирене по делото. Искане за разноски не е направено в исковата молба, нито до приключване на делото на 8.03.2022г. Направена след приключване на последното съдебно заседание претенция за разноски не подлежи на решаване по арг. на чл.80 от ГПК. 

Ответникът ЖСК е представил списък с разноски /л.42 от делото/ в размер на 1000лв.

Ответниците Н.и Т.С., чрез процесуалния си представител, претендират разноски /искането е направено и в последното по делото съдебно заседание на 8.03.2022г./. Ответникът С.Н. не е представил списък с разноски, но по делото са налице доказателства за направени разноски в размер на 588,59лв., платена държавна такса по насрещния иск. Останалите ответници не са представили доказателства за направени разноски, нито са депозирали списък по чл.80 от ГПК.

С оглед изхода на спора и основателността на предявения отрицателен установителен иск по отношение на трима от ответниците, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Тъй като липсва редовна претенция в този смисъл, разноски не му се следват. На ответниците Н.и С. разноски по предявения срещу тях отрицателен установителен иск за собственост не се следват, тъй като искът е уважен.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК с оглед неоснователността на този иск по отношение  на ответника ЖСК, на последния се следват направените разноски в размер на 1000лв.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца по инцидентния установителен иск за собственост С.Н. се следват направените разноски в размер на 588,59лв. за платена държавна такса, които са в тежест на ответника Н.Б.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА за установено по предявения от Н.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** срещу С.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.С.Н., ЕГН **********, със същия адрес, /правоприемник на починалата в хода на производството ответница Д. В.Н., ЕГН **********, починала на 14.08.2021г./ ,  Т.С.С., ЕГН **********, адрес: ***Б.х.“, БУЛСТАТ  ****с адрес на управление : гр.София, ул. „****иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че ответниците С.Б.Н., Д.С.Н. и Т.С.С. не са собственици на 1/10 ид.ч. от 8 500/20595 и на 95/20595 ид.ч. от  ателие /апартамент/ №124, находящ се в гр.София, р-н Триадица, ж.к.“****, със застроена площ от 104,68 кв.м., с прилежащото му мазе №14, който имот е описан в нотариален акт №125/17.12.2010г., т.ІІІ, рег.№ 11 896/10г., нот.дело № 275/09г. на Нотариус В.М. с рег.№ 053, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на ответника ЖСК “Б.х.“.

ОТМЕНЯВА по иска на Н.Й.Б. срещу С.Б.Н. и  Д.С.Н. , на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт №125/17.12.2010г., т.ІІІ, рег.№ 11 896/10г. , нот.дело № 275/09г.  на Нотариус В.М..

ПРИЗНАВА за установено по иска на С.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че Н.Й.Б. не е собственик на 12945/20595 ид.ч. / формирани като сбор от 12095/20695 ид.ч. и 1/10 от 8500/20595 ид.ч./ от ателие /апартамент/ №124, находящ се в гр.София, р-н Триадица, ж.к.“****, със застроена площ от 104,68 кв.м., с прилежащото му мазе №14, който имот е описан в нотариален акт №125/17.12.2010г. , т.ІІІ, рег.№ 11 896/10г. , нот.дело № 275/09г. на нотариус с рег.№ 053, за който имот Н.Й.Б., ЕГН ********** се легитимира като собственик с нотариален акт № 68, т.ІІІ, рег.№ 13364, дело № 453/2009г. на Нотариус Р.Д. , вписан в АВ с вх.№ 20335/2009г. , акт №10, т.57, дело № 12495/2009г., с нотариален акт № 65 т.ІІІ, рег.№ 13359, дело № 450/2009г. на Нотариус Р.Д., вписан в АВ вх.№ 20360/2009г., акт № 24, т.57, дело № 12516/2009г. и нот.акт за дарение № 171 от 19.05.2010г., т.ІІІ, рег.№ 5324, дело № 507/2010г. на Нотариус И.Н..

ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ЖСК “Б.х.“, БУЛСТАТ  ****с адрес на управление : гр.София, ул. „****разноски по делото в размер на 1000лв., а на С.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: *** разноски по делото в размер на 588,59лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

 

Съдия: