№ 220
гр. Ловеч, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20234300500107 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 вр. чл.121 ГПК
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 472/01.02.2023г. от
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Пл., бул. „Освобождение“ № 3,
офис 314, чрез процесуален представител адв. Й. П. със съдебен адрес: гр.
Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38В, ет.2, ****,
******************@*****.***, срещу Определение №288/09.12.2022г. по
гр.д. № 633/2021 по описа на РС – Луковит (по чл.140 ГПК), в частта, с което
е оставено без уважение възражението за местна подсъдност на иска с
правна квалификация по чл.422 вр. чл.417 ГПК.
В жалбата са изложени твърдения, че искът е предявен срещу
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, чието седалище се намира в гр. Пл.. Ето защо
счита, че делото не е подсъдно на РС – Луковит, а на РС – Пл.. Моли съда да
отмени атакуваното определение и да постанови ново.
В срока по чл.276 ГПК ищецът „БАНКА ДСК“ АД не изразява
становище по жалбата.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата,
както и материалите по делото, установи следното от фактическа и
правна страна:
1
По допустимостта на обжалването
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.116
ГПК) чрез процесуален представител адв. Павлин Петков, с надлежно
учредена представителна власт (л.81 от първоинстанционното дело).
Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Частната жалба съдържа
реквизитите по чл.260 ГПК, на основание чл.275, ал.2 ГПК, както и
пълномощно по чл.261, т.1-2 ГПК, на основание чл.275, ал.2 ГПК. Частната
жалба съдържа документ за платена държавна такса в размер на 15.00 лева по
чл.261, т.4 ГПК, на основание чл.275, ал.2 ГПК. Ето защо жалбата е
допустима и следва да бъде разгледа по същество.
По правилността на съдебния акт
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е в производството по чл.269 ГПК
(Глава XX ГПК). Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе
служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по
допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в
посочените в жалбата основания.
Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има
качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия, съдебният
акт е мотивиран, ясна е волята на съда. Ето защо обжалваното разпореждане е
валидно. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
предпоставки за произнасянето на съда в определението по чл.140 ГПК,
поради което на този етап съдебният акт е допустим.
Първоинстанционното производство по чл.422 ГПК е образувано въз
основа на указания на заповедния съд, след подадено възражение срещу
Заповед по чл.418 вр. чл. 417 ГПК. Заповедта е издадена срещу солидарните
съдлъжници „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. С. в полза на кредитора
„БАНКА ДСК“ АД. Исковата молба е подадена от „БАНКА ДСК“ АД срещу
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Пл., бул. „Освобождение“ № 3,
офис 314 и Д. П. СТ., ЕГН: **********, с. Дерманци, общ. Луковит, ул.
Христо Ботев № 3. С отговора на исковата молба, единият ответник, а именно
„АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД е направил възражение за липса на местна
подсъдност на РС – Луковит. В отговорът ответникът се позовал на чл.105 и
2
чл.108 ГПК, тъй като ответникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД има седалище
в гр. Пл., поради което счита, че делото не е подсъдно на РС – Луковит.
Първоинстанционният съд е отхвърлил възражението като е приел, че
искът е насочен срещу двама длъжници, с два различни адреса (седалище и
постоянен адрес). Приел е, че е налице хипотезата на чл.116 ГПК, когато
искът е насочен срещу двама ответници в различни съдебни райони, поради
което всеки един от съдилищата е компетентен. Право на ищецът е да избере
пред кой съд ще предяви иска си, когато ответниците имат различни съдебни
райони.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Местната подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск, поради което съдът следи служебно
за нея. На основание чл.119, ал.3-4 ГПК възражението за местна
неподсъдност може да се прави най-късно с отговора на исковата молба. В
процесния случай ответникът „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД го е направил с
отговора на исковата молба, поради което извършеното действие е
процесуално допустимо, спазен е преклузивният срок и произнасянето на
съда е съответно на неговите правомощия.
От представените справки по ч.гр. д. № 225/2021г. по описа на РС –
Луковит (заповедно) и гр.д. № 633/2021г. по описа на РС – Луковит (исково
по чл.422 ГПК), както и след служебно направена справка в НБД и Търговски
регистър се установи, че ответникът Д. П. С., към момента на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК (09.04.2021г.) и към момента на подаване на ИМ
по чл.422 ГПК (14.10.2021г.) е имал постоянен и настоящ адрес в с.
Дерманци, общ. Луковит, ул. Христо Ботев, №3. Местнокомпетентен спрямо
този ответник е съдът в Луковит, а родово компетентен, на основание чл.104,
т.4 ГПК е районният съд, тъй като цената на иска е 14 970.62 лева.
По отношение на другия ответник „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД,
същият има седалище в гр. Пл., бл. ОСВОБОЖДЕНИЕ, № 3, ОФИС 314.
Спрямо този ответник родово компетентен е отново районен съд, на
основание чл.104, т.4 ГПК, а местнокомпетентен е съдът в Пл..
Общата норма гласи, че искът се предявява в района, където е
постоянният адрес или седалището на ответника, на основание чл.105 ГПК. В
процесния случай, ответниците са от два различни съдебния района –
3
Луковит и Пл., поради което е приложима разпоредбата на чл.116 ГПК. Иск
срещу ответници от различни съдебни райони, се предявява по избор на
ищеца в съда на един от тези райони. Следователно процесуално право е на
ищеца „БАНКА ДСК“ АД да избере пред кое от двете съдилища ще предяви
иска – районният съд Луковит или Пл.. И двете съдилища имат местна
компетентност да се произнесат по спора. Ето защо правилно РС – Луковит е
приложил разпоредбата на чл.116 ГПК, с което е оставил без уважението на
ответника за изпращане на делото на РС – Пл.. Първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното
Определение №288/09.12.2022г. по гр.д. № 633/2021 по описа на РС –
Луковит (по чл.140 ГПК), в частта, с което е оставено без уважение
възражението за местна подсъдност на иска с правна квалификация по чл.422
вр. чл.417 ГПК, следва да се потвърди като правилно, на основание чл.278,
ал.4 вр. чл.272 ГПК.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че исковият съд
следва да провери дали възраженията по чл.414 ГПК са подадени в срок, с
оглед допустимостта на иска. По делото липсват доказателства кога са
връчени поканите за доброволно изпълнение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №288/09.12.2022г. по гр.д. № 633/2021
по описа на РС – Луковит (по чл.140 ГПК), в частта, с което е оставено без
уважение възражението за местна подсъдност на иска с правна квалификация
по чл.422 вр. чл.417 ГПК, като правилно, на основание чл.278, ал.4 вр.
чл.272 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5