МОТИВИ по НОХД № 2104/2018г. пo описа на Районен съд Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура - Русе е привлякла към
наказателна отговорност и предала на съд подсъдимия Е.Т.Г. – роден на *** ***, български гражданин, българин, живущ ***, със
средно-специално образование, разведен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан, за извършено престъпление по чл. 206, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК, а именно за това, че
на 17.09.2014г. в град Русе се разпоредил неправомерно със своя движима вещ -
моторна лодка с рег. № Бс-1723, притежаваща свидетелство за регистрация
№20-6144-11 на стойност 5700 лева, обременена със залог с Договор за реален
залог на движими вещи № РЗ-123-716037/28.02.2013г. в полза на „Прокредит банк (България)“ЕАД -
гр. София, без да запази правата на заложния кредитор.
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при
същата фактическа обстановка и правна квалификация, както изложените в
обвинителния акт. Релевира фактически и правни доводи
за доказаност на обвинителната теза.
Защитникът на подсъдимия, заема становище, че не е
осъществен състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия,
тъй като не е налице валидно учреден залог, доколкото се касае за плавателен
съд, по отношение на който са налице особени правила, разписани в Кодекса на
търговското корабоплаване и залог по отношение на такава вещ се извършва с
морска ипотека и не може тази вещ да бъде предмет на реален залог. Моли се да
бъде постановена присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият,
поддържа казаното от неговия защитник.
Упражнявайки правото си на последна дума подсъдимият,
моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни
и писмени доказателства и писмените доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди инвокираните от
страните фактически и правни доводи, възведени по реда на съдебните прения,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Е.Т.Г. е
роден на *** ***, български гражданин, българин, живущ ***, със средно-специално
образование, разведен, безработен, ЕГН:**********, неосъждан.
На 28.02.2013г. между подсъдимия Е.Т.Г. и „Прокредит Къмпани“ ЕАД, на основание чл. 311 от Търговския
закон, бил сключен Договор за реален залог № РЗ-123-716037/28.02.2013г. (лист 9
от досъдебното производство), с предмет моторна лодка с рег. № Бс-1723, с
пристанище на регистрация – Бургас, за обезпечаване вземания на заложния
кредитор по Договор прокредит Динамо № 123-716037/24.08.2011г.,
включващи редовна главница - 30456,55 евро, просрочена главница – 1255,99 евро,
дължими лихви, комисионни, такси и разноски към заложния кредитор.
Съгласно чл. 10 от Общите условия към договора за
реален залог до изтичане на срока на действие на договора, залогодателят
се е задължил да не учредява, каквито и да е било права върху заложеното
имущество в полза на други банки, финансови институции и/или трети лица. Според
условията на договора залогодателят няма право да
използва заложеното имущество, а третото лице се задължава да се грижи за него
с грижата на добър стопанин, като спази необходимите условия за неговото
съхранение.
С приемо-предавателен
протокол от същата дата държането на процесната лодка
било предадено за отговорно пазене на трето лице – свидетелката С.Т.Г.– сестра
на подсъдимия Г., която приела възложеното й отговорно пазене плавателно
средство по адреса на местонахождението му.
С Договор за обратно прехвърляне от 08.08.2013г. „Прокредит Къмпани“ ЕАД
е цедирала на „Прокредит Банк (България)“ АД
своите вземания, като във връзка с прехвърлянето им било договорено обратно
действие, считано от възникване на вземанията.
На 17.09.2014г. бил сключен договор за
покупко-продажба, по силата на който подсъдимият Е.Т.Г. прехвърлил правото на
собственост по отношение на притежаваната от него моторна лодка с рег.№Бс-1723,
с пристанище на регистрация – Бургас на своята майка – свидетелката Е.Г.Т..
На същата дата свидетелката Е.Т. с пълномощно с
нотариална заверка на подписите, упълномощила подсъдимия да я представлява,
където е необходимо с право да се разпорежда и залага процесната
лодка. На същата дата бил сключен и предварителен договор за покупко-продажба,
с който свидетелката Е.Г.Т. се задължила да прехвърли собствеността на
моторната лодка на подсъдимия Е.Т.Г., като страните постигнали съгласие окончателния
договор да бъде сключен в 30 дневен срок от деня, в който продавача
пререгистрира лодката на свое име и се снабди със свидетелство за регистрация.
На основание Заповед за незабавно изпълнение,
издадена по реда на чл. 417 ГПК по ЧГД № 2386/2014г. по описа на РС-Русе и
изпълнителен лист, въз основа на същата, през месец ноември 2016г. било
образувано изпълнително дело №20168030402663 по описа на ЧСИ рег. № 803 с Район
на действие ОС-Бургас и било насочено изпълнение към заложената с Договора за
реален залог № РЗ-123-716037/28.02.2012г. като обезпечение – моторна лодка с
рег.№Бс-1723.
Във връзка с изпратено от частния съдебен
изпълнител запорно съобщение изх. № 77552/23.12.2016г.
до Дирекция „Морска администрация“ - Бурсас бил
депозиран отговор изх. №818/11.01.2017г. от същата, че считано от 23.09.2014г.
собствеността върху вещ - моторна лодка с рег.№Бс-1723 била прехвърлена на
трето лице – свидетелката Е.Г.Т., ЕГН **********.
Със съобщение за насрочен опис от 12.04.2017г. по
изпълнителното производство подсъдимият Г. и третото лице – свидетелят Е.Т. са
били уведомени за насрочения опис на запорирана вещ -
моторна лодка с рег.№Бс-1723.
На 20.04.2017г. бил извършен опис на моторната
лодка по нейното местонахождение, а именно пристанище „Марина порт Созопол“
гр.Созопол.
Впоследствие на 17.11.2017г. с договор с нотариална
заверка на подписите, подсъдимият Е.Т.Г., като пълномощник на свидетелката Е.Г.Т.
продал сам на себе си процесната моторна лодка за
сумата от 500 лева.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на извършената
оценка на събраните в хода на досъдебното производство гласните и писмените
доказателства и доказателствени средства. Не са налице каквито и да било
противоречия в приобщените по реда на НПК доказателствени източници, което от
своя страна да налага, на основание чл. 305, ал. 3 НПК, да бъдат излагани
подробни мотиви, които доказателства съдът кредитира и на кои не дава вяра, тъй
всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно доказват
приетата от съда за установена фактическа обстановка, която не се и оспорва.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени
следните правни изводи:
Съгласно чл. 46 от Кодекса
на търговското корабоплаване сделките за прехвърляне на собственост, както и за
учредяване на ипотека върху кораб или върху кораб в строеж, се извършват в
писмена форма с нотариално заверени подписи. Съгласно чл. 47, ал.2
от същия кодекс, учредяването на ипотека върху кораб или кораб в
строеж е валидно след вписването в регистъра.
В
настоящия случай не е налице надлежно учредяване на ипотека върху процесния кораб, тъй като не е спазена изискуемата от закона
форма за действителност, както и не е налице надлежно вписване на същата в
регистъра по реда на чл. 47, ал. 2 КТК, което обстоятелство се установява от
изисканото и прието по делото писмо от ИА „Морска администрация“ град Бургас
(лист 26 от първоинстанционното производство), видно
от което е била вписана само и единствено възбрана върху моторната лодка, след
придобиване на собствеността върху същата от свидетелката Е.Г.Т..
С оглед
на изложеното следва да бъде обоснован извод, че в полза на кредитора „Прокредит банк (България)“ ЕАД не
е възникнало и не съществува надлежно учредено обезпечение върху вещта, което е
първото изискване, за да бъде осъществен състава на престъплението, за което е
предаден на съд подсъдимия. В случая се касае за особена вещ – кораб, съгласно дефиницията
дадена в чл. 4, ал. 1 КТК, в редакцията към сключване на посочения договор за
реален залог, видно от която Търговски кораб по смисъла на този кодекс е всеки
самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение,
предназначено за плаване и за извършване на дейностите по чл. 3. По отношение
обременяването с тежести такава вещ в закона е предвидена форма за
действителност, която в настоящия случай не е спазена, тъй като е налице само и
единствено сключен Договор за реален залог на
движими вещи № РЗ-123-716037/28.02.2013г. в полза на „Прокредит
банк (България)“ЕАД - гр. София, който е сключен само
и единствено в писмена форма и същевременно с това не е налице и второто
условие, а именно вписването на договора по реда на чл. 47, ал. 2 КТК, което от
своя страна ако беше извършено последващото
прехвърляне на правото на собственост по отношение на ипотекираната вещ би било
противопоставимо на ипотекарния
кредитор, което следва от разпоредбата на чл. 50в, ал. 1 КТК, видно от която
кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори
предпочтително от цената на ипотекирания кораб, в чиято и собственост да се
намира той.
Предвидена
е била възможност да бъде учреден залог върху кораб в Указа за търговското
корабоплаване в Република България, който обаче е отменен от 1971г., с
приемането на КТК, в частта му относно морския транспорт, но дори и същият е
изисквал писмен договор с нотариална заверка на подписите и извършване на последващо вписване (чл. 18 и чл. 19 от същия). И в този
Указ е дадено същото легално определение за кораб, а именно Кораб по смисъла на този указ се счита всеки
плаващ съд, който извършва транспортна, хидрографна,
спасителна, драгажна, спортна и друга дейност,
независимо от вместимостта, материала, от който е направен, и вида на двигателя
му.
Същият
извод, че обременяването с тежест на процесната
моторна лодка следва да бъде вписано в регистъра на корабите следва и от чл. 1, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.01.2003г. за
вписване в регистъра на корабите, съгласно която не подлежат на вписване в
регистъра на корабите на Република България единствено и само водни колела,
академични лодки, кану, каяк, надувни лодки, сърфове, парасейлинг,
хидроделтапланери, както и ветроходните яхти, използвани
само за спортни цели, и плаващи пристанищни съоръжения, служещи за връзка между
кораба и брега и по аргумент на противното, всички останали плавателни съдове
подлежат на вписване в регистъра.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от същата Наредба промените
в регистрацията на кораб, за който е вписана ипотека, се извършват след писмено
съгласие на ипотекарния кредитор или лицето, в чиято
полза ипотеката е учредена. И в тази наредба изрично е предвидено, в чл. 20 от
същата, че обстоятелствата, подлежащи на
вписване в регистъра на корабите, имат сила спрямо трети лица след вписването
им, което отново води до единствения възможен извод, че в случая с извършената
продажба, ако бяха спазени законовите изисквания за валидното учредяване на
ипотека върху процесния плавателен съд, не биха били
засегнали по никакъв начин правата на заложния кредитор и отново това
прехвърляне на правото на собственост не би осъществило състава на
престъплението по чл. 206, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1
НК, тъй като едно такова деяние не е общественоопасно
(А.С.Престъпления против собствеността стр. 96)
По
изложените мотиви съдът намира, че в случая от обективна не е осъществен
състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия, тъй като не е
налице валидно възникнало заложно право в полза на „Прокредит Банк
(България)“ АД, чието упражняване подсъдимият да е накърнил, чрез прехвърляне
правото на собственост на вещта по отношение на трето лице, поради и
което подсъдимият беше признат за невинен и беше оправдан по обвинението за извършено
от него престъпление по чл. 206, ал. 2, пр. 2 вр. ал.
1 НК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 190,
ал. 1 НПК, направените в хода на производството разноски, следва да останат за
сметка на държавата.
По гореизложените мотиви, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: