Р Е Ш Е Н И Е № 41
гр.Габрово, 13.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря ..РАДИНА ЦЕРОВСКА.. и
в присъствието на прокурора МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ К.адм. д. № 12 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 285,
ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС във вр. с глава Дванадесета
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 55/08.04.2019г.
постановено по Адм. д. №114/2018 г. по описа на АдмС Габрово е оставил без
разглеждане Искова молба на И.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем лишен от свобода,
изтърпяващ наказанието си в затвора в Плевен, против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, към Министерството на правосъдието на
Република България в частта й относно обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 2500 лева плюс лихва за забава и пропуснати ползи за периода
от 13.10.2010 г. до 28.01.2016 г., представляващи извършени разходи от
родителите на ищеца.
Със същия съдебен акт съдът е
оставил без разглеждане като процесуално недопустима като недопустима Исковата
молба И.Й.Г. с ЕГН **********, понастоящем лишен от свобода, изтърпяващ
наказанието си в затвора в Плевен, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, към Министерството на правосъдието на Република България
в частта й относно обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 27.05.2015 г. до 28.01.2016г.
В тези му части съдебното производство по АД №114 по описа на Административен
съд Габрово за 2018г. Плевен е прекратено.
Със същото решение съдът е
отхвърлил като неоснователна Исковата молба на И.Й.Г. с ЕГН **********,
понастоящем лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в затвора в Плевен,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, към Министерството
на правосъдието на Република България в частта й относно искането за присъждане на обезщетение в размер на
5 000 лева за понесени от ищеца неимуществени вреди в периода 13.10.2010г.
до 26.05.2015 г. ведно с лихвата за забава и пропуснати ползи, изразяващи се в
психически тормоз и лишаване от възможност за свиждане с родителите, което е
довело до разболяване от инсулинозависим диабет, причинени от действия на
ответника – настаняване за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” в
Затвора Ловеч, вместо в Затвора Плевен.
Решението е обжалвано
в срок с касационна жалба от И.Й.Г. чрез процесуален представител адв. П. Г. от
ГАК в частта, в която Исковата молба е разгледана по същество и отхвърлена като
неоснователна.
В касационната жалба
се твърди, че съдебното решение е неправилно, постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът
неправилно бил интерпретирал правните норми на ЗИНЗС за процесния период.
Неправилно съдебната администрация била постановила преместването на ищеца в
Затвора в гр. Ловеч, тъй като гр. Луковит, където бил постоянния му адрес бил
по- близо до Затвора в гр. Плевен откъдето бил преместен. По- късно, вероятно
отчитайки грешката си затворническата администрация била преместила обратно Г. ***.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявали
причинените на ищеца вследствие на посоченото бездействие от затворническата
администрация неимуществени вреди- психически тормоз, лишаване от възможност за
свиждане и заболяване от инсулимозависим диабет, поради което искат за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бил основателен и следвало да
бъде уважен.
Така подадената
Жалбаа е в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът
се явява лично, като се представлява от пр. представител- адвокат.
Ответникът, редовно
призован, не се представлява. В представени по делото Писмени бележки оспорва
касационната жалба. Счита оспореното Решениие за правилно, поради което
оспорването следва да бъде отхвърлено.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Пред настоящата
съдебна инстанция са представени писмени доказателства- Удостоверение за
семейно положение от 23.11.2016г., Удостоверение за промени на постоянен адрес
от 19.01.2017г., 4 броя епикризи и за сведение извадка от интернет за
разстояния между населени места- гр. Превен- гр. Луковит и гр. Ловеч- гр.
Луковит.
Габровски
административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните
по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания,
намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства, от анализа на които се установява по
безспорен начин, според ищеца
действието на пенитенциарната администрация, от което са настъпили вредите и
което ищеца иска да бъде обявено за незаконносъобразно /вж. протокола от с.з.
проведено на 13.11.2018г. – л.69-70/ e
преместването
му през 2006г. от затвора Плевен в затвора Ловеч. Това преместване и
последвалото изтърпяване на наказанието в затвора в Ловеч било в противоречие с
нормите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/, които задължавали администрацията да го настани за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода в затвора, който е най близък до местоживеенето
на близките му.
Правилно
съдът е приел, Иска на Г. в частта му отнасяща се за периода от 13.10.2010г.
26.05.2015г. е допустим, но неоснователен.
В съотвествие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при правилно приложене на материално
правните норми съдът е преценил, че
описаното преместване от затворе в гр. Плевен в Затвора гр. Ловеч не само,
че не е незаконосъобразно както твърди ищеца, напротив същото е извършено при
стриктно спазване на действащата нормативна уредба.
През
2006г. е действала нормата на чл. 15, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията /отм./ в редакцията й обнародвана в ДВ бр.103 от 2004г., гласяща
следното: „Осъдените на лишаване от свобода изтърпяват наказанието си по
възможност в най-близкия до постоянния им адрес затвор или поправителен дом,
като се спазват разпоредбите на предходните членове“.
Законът
за изпълнение на наказанията е отменен считано от 1.06.2009г. от която дата е в
сила сега действащия ЗИНЗС. От влизането му в сила /1.06.2009г./ до изменението
на закона обнародвано в ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. е
действала нормата на чл. 57, ал.2 гласяща: „Разпределението на лишените от
свобода се извършва по ред, определен от министъра на правосъдието, съобразно
възможностите осъдените да изтърпяват наказанието в най-близкия до постоянния
им адрес затвор.“ След тази дата /7.02.2017г./, въпреки че това няма значение
тъй като не се отнася за процесния период, действа нормата на чл. 58, ал.1 от ЗИНЗС с идентично съдържание.
Правилно
първоинстанционния съд е приел, че анализа на посочената правна уредба сочи, че
законодателят поставя като изискване изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода да се осъществява в затвора, находящ се най-близо до постоянния адрес
на осъденото лице. Липсва изискване изтърпяването на наказанието да бъде
съобразено с адреса на близките на лишения от свобода.
От
приетото като доказателство по делото Удостоверение за промени на постоянен
адрес /л.180/ отнасящо се за лицето И.Й.Г., е видно, че от 19.03.2002г. до
28.03.2018г., същият е имал постоянен адрес ***. Следователно към момента на
преместването /април 2006г./ и през целия исков период /13.10.2010г. 26.05.2015
г./ ищецът правилно и законосъобразно е бил преместен в Затвора Ловеч и е изтърпявал наказанието си в
най-близкия до постоянния му адрес затвор.
Пред настоящата
съдебна инстанция са представени доказателства от ищеца в тази насока, а именно
Удостоверение за промяна на адрес и Удостоверение за семейно положение, които
нямат характера на нова доказателства, тъй като са били налични при при разглеждане
на делото и постановяване на оспореното Решение. Същите не променят нито
фактическата обстановка, нито крайния извод на съда за неоснователност на
претенцията.
Правилно
състава на първоинстанционния съд е приел, че искът на И.Г. следва да бъде
отхвърлен в тази му част, поради липса на незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при и по повод
преместването на Г. през април 2006г. от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, както
и последвалото го изтърпяване на наказание лишаване от свобода в същия
затвор.
Правилно
е преценена недопустимост на част от претенцията, като в тези части Исковата
молба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството
в посочените части прекратено. В касационната жалба се посочва че същата е
подадена против отхвърлителната част на постановеното Решение. В останалите
части, произнасянето на съда има характер на определение и в този смисъл
съдебния акт, като неоспорен е влязъл в законна сила в тези му части.
Касационният състав,
на основание чл. 221, ал.
2, изр. второ от АПК, споделя изложените
в мотивите на обжалваното Решение фактически и правни изводи на първоинстанционния
съд.
Постановеното Решение
е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде оставено в
сила.
По делото няма
направени искания за възстановяване на деловодни разноски.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, Габровскиадминистративен съд, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №55/08.04.2019г. постановено по Адм. д. №114/2018 г. по описа на АдмС
Габрово. като законосъобразно и правилно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: