№ 64
гр. Русе, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520201125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. С. И. против Наказателно постановление № 22-
0457-000141/29.06.2022 г., издадено от Началник Група в Районно управление - Ветово
при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателното постановелние, доколкото последното е издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила. В тази насока се моли обжалвното наказателно
постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К. К., която поддържа изложеното в жалбата и го доразвива в
хода на пледоарията си и представената писмена защита. Претендира направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от Т.
Й., която моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното
наказателно постановление се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 30.06.2022
г., а жалбата е подадена на 04.07.2022 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Вечерта на 28.12.2021 г. Д. С. И. бил в заведение в село Смирненски, област
Русе, където употребил алкохол – вино.
Независимо от това, около 00:15 часа на 29.12.2021 г. И. привел в движение лек
авотомобил „БМВ Х5“ с рег. номер Р 7765РМ и с него се насочил по път RS1135 село
Смирненски – село Тетово, област Русе, като в автомобила пътувала и С.Б..
На около двеста метра след края на село Смирненски Д. И. бил спрян за
проверка от дежурни полицейски служители при Районно управление – Ветово при ОД
на МВР-Русе – С. С. и М.С.. В хода на извършената му проверка, И. бил тестван за
употреба на алкохол с апарат „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARBB 0075,
който отчел концентрация на алкохол в издишания от него въздух 0,93 на хиляда.
Съобразявайки така изложеното, свидетелят С. съставил АУАН №
48362/29.12.2021 г. и издал талон за медицинско изследване, в който жалбоподателят
отбелязал, че не приема резултата от извършения му полеви тест.
В определения в талона срок И. посетил УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, където
последния дал два броя кръвни проби, като за извършеното изследване бил съставен
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно заключението на вещото лице по извършената химическа експертиза, в
кръвната проба на Д. И. е установен етилов алкохол с концентрация от 1,57 на хиляда.
Така образуваното административнонаказателно производство било прекратено
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и материалите били изпратени на Районна
прокуратура – Русе, с оглед констатираните данни за извършено престъпление, като
2
било образувано досъдебно производство - прокурорска преписка № 46/2022 г. по
описа на Районна прокуратура – Русе /ДП № 158/2021 г. по описа на ОД на МВР-Русе/.
Установеното от вещото лице количество алкохол в кръвта на И. мотивирало
Районна прокуратура – Русе да привлече последния в качеството му на обвиняем за
извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. При извършения му разпит в
изпълнение на разпоредбата на чл. 221 от НПК И. заявил, че на 28/29.12.2021 г. е
употребил алкохол, но неговото количество не съответства на посоченото в
експертното заключение. В тази насока жалбоподателят и процесуалният му
представител направили искане за извършване на изследване и на взетата му
контролна кръвна проба, което било уважено.
Съгласно заключението на извършената химическа експертиза в контролнта
кръвна проба на Д. И. бил установен етилов алкохол с концентрация от 0,99 на хиляда.
В хода на разследването била назначена и приета съдебно-медицинска
експертиза, като в заключението си вещото лице – съдебен лекар, приел, че е налице
разлика между установената концентрация на етилов алкохол в първата кръвна проба –
1,57 на хиляда и в контролната проба – 0,99 на хиляда, които са взети една след друга,
като разликата не може да се обясни с допустимата грешка на газхроматографския
метод и буди съмнение в отчетените стойности. Според вещото лице ако се приеме, че
И. е управлявал МПС в 00:20 часа на 29.12.2021 г., бил е във фаза на елиминация на
алкохола и кръвната проба е взета в 01:20 часа, като при химическото изследване е
установена концентрация на алкохол в кръвта 1,57 промила, то след изчисления следва
да се приеме, че по време на извършване на деянието концентрацията му на алкохол в
кръвта му е била не по-малко от 1,72 на хиляда. Ако се приеме, че И. е управлявал
МПС в 00:20 часа, бил е във фаза на елиминация на алкохола и кръвната проба е взета
в 01:20 часа, като при химическото изследване е установена концентрация на алкохол в
кръвта 0,99 на хиляда, то след изчисления следва да се приеме, че по време на
извършване на деянието концентрацията на алкохол в кръвта му е била била не по-
малко от 1,15 на хиляда.
Съгласно заключението по назначената и извършена съдебно-медицинска
експертиза на двете кръвни проби, последните са взети от лице с една си съща кръвна
група.
В хода на досъдебното производство бил разпитан Г.В. Г., който работи като
лекар в Спешно приемно отделение на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД – Русе, и който бил на
смяна по време на вземането на кръвните проби от Д. И.. В показанията си Г. посочил,
че манипулацията по вземане на кръв се извършва от медицинска сестра, а той е
попълнил и подписал протокола за медицинското изследване. Г. е посочил и че
дезифенфектантът, който се ползва за почистване на мястото на вземане на кръв,
вероятно е на спиртна основа и теоретично е възможно в първата проба да е попаднала
3
част от него, което е довело до разликата, отчетена в двете проби.
С Постановление от 12.05.2022 г. наблюдаващият прокурор прекратил
наказателното производство по досъдебно производство – прокурорска преписка №
46/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе /ДП № 158/2021 г. по описа на ОД
на МВР-Русе/ и изпратил материалите по компетентност на РУ-Ветово при ОД на
МВР-Русе, с оглед преценка дали осъщественото от жалбоподателя се явява
административно нарушение.
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – Русе, АНО издал
оспореното наказателното постановление, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя И. административни наказания „Глоба“ в размер на
1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН № 48362/29.12.2021 г., Наказателно
постановление № 22-0457-000141/29.06.2022 г., справка за нарушител/водач, справка за
собственост на МПС, докладна записка, писмо от УМБАЛ „КАНЕВ“ АД,
Постановление от 12.05.2022 г. на Районна прокуратура – Русе, ведно с материалите по
прокурорска преписка № 46/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Русе –
свидетелски показания, протоколи от химически изследвания, заключения по съдебно-
медицински експертизи, обяснения от Д. И., протокол от медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, талон за изследване и журнал за изследване на алкохолни проби, както и
гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля С. С..
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
Както става ясно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление,
същото е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на основание поставление на
Районна прокуратура – Русе. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от
4
него лица. В процесния случай се установи, че наказателното постановление е
издадено от компетентен АНО – ВПД Началник на група в Районно управление -
Ветово при ОД на МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В наказателното постановление нарушението било описано пълно и ясно, като
били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение
е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си.
Наказателното постановление е постановено в шест месечния срок, поради което
е спазен давностния срок, посочен в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Същевременно съдът приема, че по делото не се установи по категоричен начин
жалбоподателят да е осъществил нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, за което е ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водачите на пътно транспортни средства се
забранява да управляват пътно транспортно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на
алкохол се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните
работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/.
В чл. 1, ал. 3 от Наредбата лимитативно са посочени начините, по които се
извършва проверката на водача и способите за това, а именно, чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсилогични изследвания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка
на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство. При съставяне на акт за установяване на административно
5
нарушение контролният орган попълва и талон за изследване (чл. 3, ал. 2 от
Наредбата). В талона се отразява изборът на лицето дали установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо лабораторно изследване (чл. 6, ал. 4 от Наредбата).
Съгласно разпоредбата на чл. 3а, ал. 1, т. 2 от Наредбата, когато лицето не
приема показанията на техническото средство или теста, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се осъществява чрез измерването му с медицинско
и химическо лабораторно изследване, като контролният орган отразява в талона за
изследване обстоятелства по чл. 3а (чл. 6, ал. 5 от Наредбата). Видно от така
изложеното, при наличие на заявено несъгласие с показанията на техническото
средство, съставомерността на нарушението ще е обусловена от резултата по дадената
кръвна проба.
Съглано чл. 15, ал. 2 от Наредбата при медицинското изследване за
концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв, като едната от кръвните
проби се съхранява като контролна, другата се използва при провеждане на
химическото изследва (чл. 15, ал. 4 от Наредбата). В седемдневен срок от връчване на
наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по
чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка
повторно извършване на химически анализ чрез органа на производството, ако не е
изтекъл тримесечния срокът по чл. 26, ал. 4 от Наредбата – минимум три месеца, (чл.
27, ал. 3 от Наредбата). При отчетена разлика между първото и повторното изследване,
два пъти по-голяма от посочената в чл. 22, ал. 2 от Наредбата, а именно повече от 0,10
на хиляда при резултати до 1 на хиляда, а при резултати над 1 на хиляда – с до 10 % от
стойността, от органа по производството се възлага изследване на контролната проба в
друга лаборатория, което се извършва от трима специалисти (чл. 27, ал. 4 от
Наредбата).
Съгласно чл. 16 от Наредбата преди вземането на кръв за изследване мястото на
убождане следва да се дизинфекцира с кислородна вода (3 % водороден пероксид) или
друг антисептик на водна основа, несъдържащ алкохол и/или други летливи вещества.
По делото не е налице спор, че на посочените в наказателното постановление
дата, място и час жалбоподателят е управлявал процесното МПС - лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. номер Р 7765РМ, тоест е притежавал качеството водач по смисъла на
§ 6, т. 26 от ДР на ЗДвП. Нещо повече не е спорно и че към момента на извършване на
проверката от полицейските служители, жалбоподателят И. е бил употребил алкохол, в
каквато насока са и обясненията, дадени от последния в хода на досъдебното
производство, както и показанията на свидетелката С.Б.. Не е спорно и че при
извършената проверка с полеви тест за употреба на алкохол с апарат „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен номер ARBB 0075 е била отчетена концентрация на алкохол в
6
издишания от И. въздух от 0,93 на хиляда, като в тази връзка на последния е бил
издаден талон за изследване, в който жалбоподателят посочил, че не приема резултата
от полевия тест. Доколкото жалбоподателят И. се е възползвал от правото, което му е
дал законодателя, да оспори резултата от полевия тест, то последният не би могло да
обоснове съставомерността на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. За прецизност следва да се посочи, че
съдът не констатира допуснати нарушения на разпоредбите на Наредбата при
провеждането му.
На следващо място по делото по категоричен начин се установи, че И. е
изпълнил дадените му указания в талона, като в рамките на оказаното му време се явил
в УМБАЛ „КАНЕВ“ АД и предоставил два броя кръвни проби, като спорен остана
въпроса каква е била концентрацията на алкохол в дадените от жалбоподателя кръвни
проби. Като категоричен отговор на този въпрос не може да се даде с оглед
допуснатите нарушения на Наредбата при вземане на пробите и впоследствие при
изследването им. От показанията на Г. Г., разпитан в хода на досъдебното
производство, е видно, че същият е посочил, че е възможно при вземането на кръвната
проба медицинската сестра да е използвала дезифектант на спиртна основа. Подобна
практика, освен, че се явява извършвана в нарушение на разпоредбата на чл. 16 от
Наредбата, но и компрометира така дадените кръвни проби, тъй като не може да се
изключи възможността част от дезифектанта да попадне в кръвните проби и да ги
замърси. Налице е и още едно нарушение на разпоредбите на Наредбата, което се явява
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, а именно
неизпълнение на въведеното в чл. 27, ал. 4 от Наредбата задължение за органа по
производството – в случая органите по разследването – наблюдаващия прокурор и
разследващия полицай. Така вместо да се назначи изследване на контролната проба от
трима специалисти, доколкото е била констирана разлика между двете проби по-
голяма от предвидената в чл. 22, ал. 2 от Наредбата, е била назначена съдебно-
медицинска експертиза. Това нарушение не е било санирано и от
административнонаказващия орган, като с оглед времето, което е минало от вземане на
пробите, е безпредметно и назначаването на подобно изследване в хода на съдебното
следствие.
Така констатираните нарушения на разпоредбите на Наредбата са довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и гарантираната му от закона
възможност да иска събиране на доказателства, от една страна, а от друга
не позволяват с категоричност да се установи обективната страна на
релевираното деяние. В тази насока следва да се отбележи и императивно въведената в
чл. 303, ал. 1 от НПК забрана присъдата да почива на предположения, каквито в
процесния случай се констатираха.
7
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че жалбата следва да се уважи като
основателна, а наказателното постановление се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото жалбоподателят е бил представляван от упълномощен процесуален
представител – адв. К. К. от АК-Русе, на която заплатил хонорар в размер на 300 лева,
видно от приложените по делото адвокатско пълномощно, договор за правна защита и
съдействие и списък с разноските. В хода на съдебната прения адв. К. претендира
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в този размер. Процесуалният
представител на АНО не е направил възражение за прекомерност на така
претендираното адвокатско възнаграждение, като за прецизност следва да се посочи, че
същото е под предвидения минимум съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от
Наредба за минималните адвокатски възнаграждения. Съобразно изложеното, съдът
приема, че искането за присъждане на разноски следва да се уважи изцяло.
Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски
от административен орган“ е поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Административнонаказващият орган
в настоящия случай е Началник група в Районно управление - Ветово при ОД на МВР-
Русе, който е част от структурата на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Русе.
С оглед изложеното, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
- Русе следва да бъде осъдена да заплати на Д. С. И. сумата в размер на 300 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение претенцията на
процесуалния представител на административнонаказаващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1 във
вр. с чл. 58д, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0457-000141/29.06.2022 г.,
издадено от Началник Група в Районно управление - Ветово при ОД на МВР-Русе, с
което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Д. С. И., с ЕГН: **********, са
наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 1000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от дванадесет месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ-РУСЕ да заплати на Д. С. И., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9