Р Е Ш Е Н И Е
№ 260888
гр.Пловдив, 09.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 01.07.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 404/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Ж.Х.М.- Д. против решение № 261032/27.10.2020г. по гр.д.№ 6913/2016г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. в частта му, с която на основание чл. 30 от ЗН е намален размера на извършено в полза на жалбоподателката дарение от нейната наследодателка М.Г.М. по нотариален акт № 44, том 9, дело № 2359/10.02.1994 г., възстановена е запазената част на В.Х.М. от наследството на М.Г.М. в размер от 6929,16 лева и жалбоподателката Ж.Х.М.- Д. е осъдена да заплати на В.Х.М. сумата от 6929,16 лева, представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част на В.Х.М. от наследството на М.Г.М..
Във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд като цяло правилно е определил наследствената маса, но е следвало при формираънето й да прихване полученото от В.Х.М. дарение на стойност 22800 лева, представляваща сумата предоставена от родителите й за придобиване на нейно име на ½ идеална част от жилище № ***, находящо се в блок ***, вх. А, ет. *** в жилищен комплекс „Хаджи Димитър“. Макар като купувач по придобивната сделка да била посочена В.Х.М., ½ идеална част от горепосоченото жилище и била дарена, тъй като била придобита изцяло със средства на родителите й. Твърди се, че при това положение решението на РС-Пловдив в обжалваната му част се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като при приспадане на горепосочената сума се оказвало, че запазената част на В.Х.М. не е накърнена.
Подадена е въззивна жалба и от В.Х.М. против същото решение в частта му относно определената стойност на накърнената й запазена част от наследството на наследодателката й М.Г.М.. С въззивната жалба се претендира, че недостигът за попълване на запазената й част от наследството е 18331,82 лева. Твърди се, че погрешно РС-Пловдив е приспаднал от наследствената маса подобрения, извършени в дарения на Ж.Х.М.-Д. имот. Този имот трябвало да бъде оценен към момента на откриване на наследството, но според положението му към момента на дарението. Стойността на подобренията била определена без да бъде отчетено състоянието на имота преди извършването им. По причина на това се е получила и разликата между присъдената сума, представляващ равностойност на накърнената й запазена част и действително дължимата равностойност. Твърди се също така, че погрешно е приспаднато правото на ползване, запазено от наследодателката, върху дарения на Ж.Х.М.-Д. имот. Иска се отмяна на решението в посочената част.
Предмет на разглеждане по делото е и жалба вх. № 289444 от 29.12.2020 г. от Ж.Х.М.- Д. против решение от 03.12.2020 г., с което е оставено без уважение искането и за поправка на очевидна фактическа грешка и евентуално искане за изменение на решението в частта относно разноските. В жалбата се сочи, че РС-Пловдив погрешно е възприел исканията като такива при условия на евентуалност. Всъщност исканията за поправка на очевидна фактическа грешка и това за изменение на решението в частта относно разноските, което всъщност било за допълване, защото въобще липсвало произнасяне по въпроса за разноските, били заявени при условие на кумулативност. Обосновава се подробно в какво се изразява допуснатата очевидна фактическа грешка и поради какви причини следва да бъде допълнено решението в частта относно разноските.
От В.Х.М. е подаден отговор на въззивната жалба, подадена от Ж.Х.М.- Д., с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържат се изложените в жалбата от В.Х.М. доводи.
Подаден е и отговор от В.Х.М. на въззивната жалба на Ж.Х.М.-Д. против решението от 03.12.2020 г., с който същата се оспорва се моли да бъде оставена без уважение.
Отговор на подадената от В.Х.М. въззивна жалба е подаден от Ж.Х.М.-Д., с който се поддържат доводите, изложени в жалбата, по която е образувано настоящото дело.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството
гр.д.№ 6913/2016г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. е образувано по искова молба от В.Х.М.
против Ж.Х.М.- Д., с която е предявен иск за делба на следните съсобствени между страните недвижими
имоти: 1. ***, състоящ се от
три стаи, столова, готварна, със застроена площ 98,30 кв.м, при граници: ап.65,
ап.67, отдолу - ап.57, ведно с таванско
помещение № 9 със застроена площ от 7,14 кв.м., при граници: таван 8, коридор и
таван №10, ведно с избено помещение №16, със застроена площ от 1.66 кв.м., при
граници изба 14, коридор, изба 17, ведно с 1,381% идеални части от общите части
на сградата и съответното право на строеж върху мястото, върху което е изграден
блока; 2. Дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 822 кв.м.,
находящо се в ***, Пловдивска област, съставляващо УПИ X- 720 в кв.68 по
регулационния план па същото населено място, одобрен със Заповед № АБ-47/17.09.1998г.,
при граници: улица, УПИ IX– 721, УПИ XIІ– 720, УПИ XІ – „трафопост", УПИ
XIV – „търговски дейности", ведно с построените в северозападната част на
това дворно място: двуетажна масивна сграда - вила, със застроена площ от 50
кв.м., както и пристроен на северозапад към тази сграда гараж със застроена
площ от 31 кв.м.; 3. 1/2 ид. част от нива, находяща се в землището на ***, в
местността „Памуклука, с площ от 4,131 дка, пета категория,
съставляваща имот № 141001 по плана за земеразделяне, при граници: имоти № №
141003, 141002, 000809, 000041 и 000809.
С
исковата молба от В.Х.М.
е заявено възражение по чл.30 от ЗН, като е поискала от съда да намали
дарението, направено само от М.Г.М., в полза на Ж.Х.М. с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том 9, дело №
2359/10.02.1994г. на горепосочения ап.№ 66, находящ се на ***.
От ищцата- жалбоподател и въззиваема в настоящето
производство, се твърди, че с Ж.М.- Д.
били наследници по закон- дъщери, на Х. А.М., ЕГН: **********, починал на
15.01.2007г. и на М.Г.М., ЕГН: **********, починала на 24.02.2016г.. Твърди се,
че приживе общите им наследодатели притежавали гореописаните имоти, като
жилището било придобито на името на бащата Х. А.М. на основание обезщетяване
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, за което бил издаден нот.акт
№ 178/12.09.1982г.. Дворното място било придобито на името на майка им М.Г.М.
на основание давност, наследство и делба, за което бил съставен нот.акт № 58/25.11.1993г..
С подадения от Ж.М.- Д., в качеството й на
ответник по първоинстанционното дело, отговор на исковата се оспорва наличието
на съсобственост върху горепосочения ап.№
66. Той бил нейна еднолична собственост на основание дарението от
родителите им, извършено през 1994г.. Не се оспорва, че останалите имоти са
съсобствени между страните при равни квоти.
Съгласно чл.31 от ЗН, за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника
следва да се формира наследствена маса, включваща всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството, като се
извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 и се прибавят даренията според
тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството. В чл. 30, ал.1 от ЗН е предвидено, че при иск
за възстановяване на запазена част даренията и заветите, направени от
наследодателя в полза на наследника, претендиращ възстановяване на запазена му част,
се прихващат от същата. От приетите по
първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че към момента на
откриване на наследството на наследодателката на страните М.М.- 24.02.2016г.,
същото е включвало следните имоти: 4/6 ид.ч. от УПИ Х-720, кв.68 по
регулационния план на с.Стряма, ведно с построената в същия двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и
всички подобрения в имота; 1/2 ид.ч. от нива, находяща се в землището на
с.Стряма, местността Памуклука“, с площ от 4,131 дка. Наследството е включвало
също така 4749,71 лева по парични влогове в „ОББ“АД и „ПИБ“АД, както и 1/2
ид.ч. от движими вещи, придобити през време на брака между Х.М. и М.М. в режим
на СИО и находящи се в имота в с.Стряма. По отношение на движимите вещи
движимите вещи, находящи се в жилищната сграда в с.Стряма, следва да се има
предвид, че същите са открити в същата сграда и описани от вещото лице по
първоинстанционното дело Д.Д.. Относно собствеността върху същите, освен по
местоположението им в ползваната приживе от родителите на страните жилищна
сграда, може да се съди и по показанията на свидетелите С.С.Г. и М.С.В., които
сочат, че М. и Х.М. са притежавали такива вещи. Относно паричните влогове са
налице писмо от „ОББ" АД и удостоверение от „ПИБ“АД. Същите са предмет на
изследване и от ССЕ. Към наследствената маса следва да се прибави дарения в
полза на Ж.М.- Д. от родителите й недвижим имот по нот.акт № 44/10.02.1994г., а именно ап.№ 66, находящ се в жилищна сграда - ***,
като се отчетат извършените в същото подобрения и се има предвид и запазеното
от двамата дарители пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
имота.
По първоинстанционното
дело са приети заключения по СОЕ и ССЕ,
изготвени от вещи лица С.Ж., Й.Й.- по отношение на дворното място с построена в
него жилищна сграда и земеделския имот в с.Стряма, М.М.- по отношение на
паричните влогове, и Д. Д.- относно движимите вещи. От тези заключения се
установява, че към момента на откриване на наследството пазарната стойност на 4/6
ид.ч. от УПИ Х- 720, кв.68 по регулационния план на с.Стряма, ведно с
построената в същия двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и всички подобрения
е 24 733 лева; пазарната стойност на 1/2 ид.ч. от нива, находяща се в землището на с.Стряма, м.“Памуклука“, с
площ от 4,131 дка. е 6 196,50 лева; пазарната стойност на 4/6 ид.ч. от движимите вещи е в размер от 486,67
лева; останалите в наследство парични влогове са в размер съответно от 2323,55
лева в „ОББ“АД и в размер от 2426,16
лева в „ПИБ“АД. Следователно към момента на смъртта си наследодателката М.М. е
притежавала имоти, движими вещи и влогове на обща стойност 36165,88 лева.
Съгласно чл.31, изр.2 от ЗН, в наследствената маса
следва да бъдат включени даренията „според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за
недвижимите имоти“. По първоинстанционното дело е прието неоспорено от страните
заключение по СОЕ, изготвено от в.л.С.Ж.,
съгласно което към момента на смъртта на М.М.- 24.02.2016г., пазарната стойност
на апартамент
№ 66, находящ в *** е била в размер от
119300 лева. За да бъде
приведена в съответствие с положението на имота към момента на подаряването му,
ще следва от пазарната му стойност да бъдат приспаднати извършените подобрения.
От показанията на свидетелките В. и М., се установява, че всички ремонти в
жилището са извършени от Ж.М. и съпругът й Г. Същите, видно от приетите справки
от Дирекция „Бюро по труда” и от НАП – Пловдив, са работили през целия процесен
период на извършване на подобренията. По същото време Х. и М. М. отдавна са
били пенсионери и не са разполагали с парични средства, с които да ремонтират
имота. Подобренията са оценени в заключението на в.л.С.Ж., като общата им
стойност е 8642,17 лева. Във връзка с възражението във въззивната жалба от В.М.
против претенцията за подобрения и против доказателствата за същите следва да
се отбележи, че в заключението на в.л.Ж. е изчислена увеличената стойност на
жилището към 24.02.2016г., като същата не е формирана като прост сбор от
разходите, необходими за извършване на съответните работи- доставка и монтаж на
върншна метална врата, настилка с теракот по подовете, доставка и монтаж на
клозетно седало, вътрешна топлоизолация, доставка и монтаж на ПВЦ- дограми,
шпакловка по външни стени, доставка и подмяна на ел.табло. Това е видно от
таблицата на л.462 по делото на ПдРС, в която отделно е определена стойността
на извършените работи и на увеличената стойност в резултат от същите. След
приспадане на подобренията остатъчната пазарна цена на апартамента е в размер
от 110657,83 лева, от която в наследствената маса следва да бъде включена
половината / приема се, че наследодателката е дарила половината от ап.№ 66/, а
именно сума в размер от 55328,92
лева.
С нот.акт № 44/10.02.1994г. дарителите Х. и М. М.
са си запазили пожизненото и безвъзмездно право на ползване. Правото на
ползване има своя стойност, която несъмнено следва да се включи в
наследствената маса. Въпросът е, дали правото на ползване следва да се
разглежда като част от дарението или като част от наследство. Основание за
приспадане на стойността му от тази на дарения апартамент № 66, би било налице
само в случай, че това право е останало в наследство от М. М.. От друга страна
правото на ползване би било част от наследството само в случай, че същото е
било учредено като ограничено вещно право. В действителност обаче запазването
на пожизнено и безвъзмездно право на ползване от дарителите не може да се
приравни на учредяване на ограничено вещно право от надарената, а име за правна
последица отлагане на преминаването на това правомощие, съставляващо част от
правото на собственост, в патримониума на надарената за след смъртта на
дарителите. Запазеното право на ползване се погасява в полза на собственичката
в съответни идеални части със смъртта на всеки един от двамата дарители и не
остава в наследствата им. Следователно не е налице основание за приспадане от
стойността на дарението на определената от в.л.С.Ж. от 39258,50 лева за
½ ид.ч. от правото на ползване.
Относно произхода на средствата, послужили за
заплащане на продажната цена на собствения на В.М. ап.№ 80, находящ се в
жилищната сграда – *** на първо място следва да се отбележи, че тя не
възразява, че е получила пари за заплащане на продажната цена, но твърди, че е
вложила и свои спестявания в размер от 4000 лева, а парите й били дадени само
от баща й и то на заем. За установяване на обстоятелства по плащане на цената
за горепосоченото жилище по първоинстанционното дело са разпитани свидетелките
Х.С. / леля на страните/, М.В. / без родство/ и В.М./ без родство/. Разпитан е
и свидетелят С.Г., който обаче дава показания относно находящите се в жилищната
сграда в с.Стряма движими вещи. Съдът не кредитира показанията на първата
свидетелка, че В.М. купила горепосочения апартамент със спестени от нея пари от
трудовите й възнаграждения. Видно от приетото по първоинстанционното дело
заключение по ССЕ, изготвено от в.л.Б.В., през целия период до датата на
сключване на договора за покупко- продажба на жилището- 01.11.1985г. В.М. е
получила общо 2808,03 лева- трудово възнаграждение. При това тя не е работила
непрекъснато, а през периодите м.юли 1978г.- м.август 1978г., м.декември
1980г.- м.юли 1981г., и м.юли 1982г.- м.август 1983г.. По това време тя вече е
била пълнолетна, през 1984г. е завършила задочно средното си образование в Техникум
по индустриална химия „Асен Златаров“- гр.Димитровград и липсват данни през
периода на реализиране на трудовите доходи да е получавала издръжка от
родителите си. При това положение, ако и да е спестила някаква част от
трудовото си възнаграждение, то спетяванията й ще да са били крайно
недостатъчни да покрият дори и незначителна част от цената на апартамента в
размер от 11116 лева, като при всяко положение тя не е разполагала с 4000 лева-
лични средства, както твърди. От друга страна свидетелките В. и М. сочат, че
родителите на страните са живели винаги заедно, че не са деляли средствата си и
заедно са осигурили по едно жилище на всяко от дъщерите си. Съответно- предвид
липсата на данни за друг източник на средства, ще следва да се приеме, че
цената на ап.№ 80, находящ се в ***, е платена със средства, осигурени общо от Х.
и М.М.. Свидетелката Х.С. сочи, че от 1999г., когато за пръв път отишла на
гости на сина си в САЩ, нееднократно получавала там от В.М. парични средства,
които свидетелката предавала на родителите й. На база на тези показания обаче
не може да се направи извод, че е бил сключен договор за заем между В.М. и баща
й и че тя е връщала на родителите си или само на баща си пари, получени на
заем.
Дарението на пари за придобиване на имот не е
равнозначно на дарението на самия имот, тъй като става дума за две отделни
сделки и две отделни придобивни основания. Дарението е придобивно основание за
парите, но придобивното основание за жилището е договор за покупко- продажба.
Ето защо, към наследствената маса следва да се прибавят парите, а не пазарната
стойност на ап.№ 80. Както се сочи и в
мотивите към Решение № 68 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5825/2013 г., I г. о.,
ГК „Съпоставянето на паричния еквивалент на придобитото имущество към
паричната равностойност на броя минимални работни заплати към момента на
придобиване като съизмерител е обективен критерий, използван в § 1,
т. 3 ЗОПДИППД /отм/…. При определянето на
стойността на дарена парична сума към момента на откриване на наследството с
оглед формиране на масата по чл. 31 ЗН,
когато дарението е направено преди влизане в сила на ЗДЛ, може да се ползва същия принцип“. Видно от приетото по
настоящето дело заключение по СИЕ, изготвено от в.л.Д.С., към 01.11.1983г.
11200 лева са се равнявали на 112 минимални работни заплати. Следователно 11116
лева са се равнявали на 111,16. От заключението е видно също така, че към
момента на откриване на наследството на М.М. минималната работна заплата е била
в размер от 420 лева, която сума, умножена по 111,16, е равна на 46687,20 лева, а половината от нея е 23343,60 лева.
Сборът от 55328,92 лева / стойност на дарения на Ж.М. ап.№ 66/, 23343,60 лева / равностойност на дарените на В.М. 11116 лева/ и 36165,88 лева / стойност на останалото в наследство имущество/ е равен на 114838,40 лева. Съгласно чл.29, ал.1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Следователно запазената част на В.М. от наследството на майка и е в размер от 1/3, която се равнява на 38279,46 лева от наследствената маса. Съобразно с правилото на чл.30, ал.1 от ЗН от запазената част следва да се приспадне /прихване/ извършеното през 1983г. дарение на сумата от 11116 лева в полза на В.М. / така например в мотивите към Решение № 155 от 6.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о., ГК изрично се сочи, че „за да се установи точния размер на накърнението е необходимо от запазената част да се приспаднат извършените дарения в полза на ищцата“. Както беше констатирано по- горе, към момента на откриване на наследството тази сума се равнява на 23343,60 лева. След извършване на прихващането остатъчната стойност на запазената част е в размер от 14935,86 лева. В.М. е наследила половината от наследството на своята покойно майка, което е на стойност 36165,88 лева или 18082,94 лева за ½ ид.ч.. Следователно, тъй като стойността на полученото наследство надхвърля тази на запазената част, не е налице накърняване на последната. Съответно- подадената от Ж.М.- Д. въззивна жалба ще следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение в обжалваната му част ще следва да бъде отменено и възражението по чл.30, ал.1 от ЗН ще следва да бъде отхвърлено.
По отношение на подадената от Ж.Х.- Д. въззивна жалба против решение № 261530/03.12.2020г., с което са оставени без уважения исканията й за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 261032/27.10.2020г., изразяваща се в липсата на произнасяне по съдебните разноски при изложени мотиви в тази насока, и за изменението му / допълването/ в частта относно разноските, на първо място следва да се отбележи, че първоинстанционният съд действително е изложил мотиви по отношение на исканията за присъждане на съдебни разноски, но същите са именно в смисъл, че такива не следва да бъдат присъдени в производството по допускане на делбата. Мотивите са следните: „Относно произнасянето по чл.30 от ЗН, съдът намира че тъй като се касае до възражение, а не до предявен присъединен иск, независимо че е налице произнасяне с отделен диспозитив, който води като последствие отхвърляне на иска за делба по отношение на един от имотите, съдът намира, че на съделителите в тази фаза на произвовдството не се дължат разноски и следва да остави направеното искане без уважение“, като очевидно не е налице несъответствие между тях и диспозитива на решението. Общо правило е, че в първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата. Както се сочи и в мотивите към т.17 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „С решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на имуществото. Към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете“.
Съобразно с решението по въззивната жалба от Ж.М.-Д. против решение № 261032/27.10.2020г., ще следва да й бъдат присъдени направените съдебни разноски във въззивното производство в размер от общо 1340 лева, от които 1200 лева за адв.възнаграждение и 140 лева за държавна такса.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 261032/27.10.2020г. по гр.д.№ 6913/2016г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. в частта му, с която на основание чл.30 от ЗН е намален размера на извършено в полза на жалбоподателката Ж.Х.М.- Д. дарение от нейната наследодателка М.Г.М. по нотариален акт № 44, том 9, дело № 2359/10.02.1994г., възстановена е запазената част на В.Х.М. от наследството на М.Г.М. в размер от 6929,16 лева и жалбоподателката Ж.Х.М.- Д. е осъдена да заплати на В.Х.М. сумата от 6929,16 лева, представляваща паричната равностойност на накърнената запазена част на В.Х.М. от наследството на М.Г.М., като вместо това
ОТХВЪРЛЯ
заявеното под формата на възражение искане на В.Х.М. за възстановяване на
запазената част от наследството на наследодателката й М.Г.М., накърнена с извършено от наследодателката в
полза на Ж.Х.М.- Д. дарение по нотариален акт № 44, том 9, дело №
2359/10.02.1994г. на апартамент № 66, находящ в ***.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното по въззивна жалба от Ж.Х.М.-Д. решение № 261530/03.12.2020г., с което са оставени без уважения исканията й за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 261032/27.10.2020г., изразяваща се в липсата на произнасяне по съдебните разноски при изложени мотиви в тази насока, и за изменението му / допълването/ в частта относно разноските.
ОСЪЖДА В.Х.М., ЕГН: **********,***, чрез Б.З., да заплати на Ж.Х.М.-***, ЕГН: ********** сумата от 1340 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: