Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
гр.Враца, 07.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав в публично
заседание на 02.12.2020 г. през две хиляди и двадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 556
по описа на съда за 2020 год., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Ц.К.Ч. ***, чрез
адв. Т.Д. срещу Решение № 150/11.09.2020
г. на Директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение подадената от лицето жалба срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителните мерки изх. №
С200006-023-0002587/21.08.2020 г., издадено от Главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
В жалбата са развити подробни съображения за
незаконосъобразност на оспореното Решение. Твърди се, че ревизията, възложена
със ЗВР № Р-04000620004945-020-001/14.08.2020 г., послужила като
основание за издаване на оспореното Постановление, обхваща периоди и видове
задължения, предмет на предходна ревизия, приключила с Ревизионен акт
№Р-04000616000797-091-001/19.06.2018 г. на ТД на НАП – Велико Търново,
прогласен за нищожен с влязло в законна сила решение, постановено по адм. дело
№ 626/2018 г. на АдмС-Враца. Поддържа се, че предполагаем размер на евентуални
задължения в случая няма как да бъде установен за краткия период от датата на
възлагане на ревизията до датата на искането за налагане на ПОМ, а ответника се
е базирал на предходната ревизия. Изложени
са съображения за нарушение на материалния закон, като неправилно органът по
приходите е приел, че са налице изискванията на закона за налагане на
предварителните обезпечителни мерки.
Иска
се отмяна на Решение №
150/11.09.2020 г. на Директора на ТД на НАП – Велико
Търново.
Ответникът, Директора
на ТД на НАП – Велико Търново Директора,
чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Д.М., в представените по
делото писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира се присъждане на
юрисконсулско възнаграждение.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган преписка, адм. дело № 488/2020 г. и адм. дело № 626/2018 г., двете по
описа на АдмС – Враца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорения акт, чиято правна сфера неблагоприятно е засегната от акта, в
преклузивния срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, предвид липсата на данни за
връчване на оспореното в настоящето производство Решение, и след приключване на
задължителното обжалване по административен ред.
Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Постановление за
налагане на предварителни обезпечителните мерки изх. № С200006-023-0002587/21.08.2020
г. на Главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца е
издадено във връзка с постъпило искане за предварително обезпечаване на
задължения № Р-04000620004945-039-001/18.08.2020 г. от С.Г.Г. - главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, ръководител ревизия, във връзка със
задължения, които предстои да бъдат установени в резултат на ревизия, възложена
със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000620004945-020-001/14.08.2020
г.
В искането от ревизиращият
орган е посочено, че в хода на ревизионно производство, приключило с Ревизионен акт
№Р-04000616000797-091-001/19.06.2018 г. на ТД на НАП – Велико Търново е
установено наличие на данни за неосчетоводен добив на земеделска продукция,
водещ до укрити приходи на лицето, в качеството му на земеделски производител.
Посочено е също, че в хода на ревизията (обхващаща периоди, които са били в
обхвата на ревизионното производство, приключило с Ревизионен акт
№Р-04000616000797-091-001/19.06.2018 г.) ще бъдат определени публични
задължения в предполагаем размер 223373,16 лева, както и че налагането на
предварителни обезпечителни мерки е необходимо с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
ще бъде невъзможно или значително затруднено събирането на бъдещите публични
вземания.
С ПНПОМ е наложен запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в
трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за
доверително управление, находящи се в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, за сумата от 223373,16 лева.
С Решение №
150/11.09.2020 г., постановено във връзка с
подадената по административен ред жалба вх. № 94-Ц-2/08.09.2020 г. по описа на
ТД на НАП Велико Търново, ИРМ – Враца, директорът на ТД на НАП Велико Търново е
оставил без уважение жалбата и е потвърдил обжалваното постановление, като е
приел, че обезпечението е наложено въз основа на искане на орган по приходите,
с оглед чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в който случай органът
по приходите действа в условията на обвързана компетентност и в правомощията му
е само и единствено да прецени дали действително ще бъде затруднено или
невъзможно събирането на публичните вземания, съобразявайки се с условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК.
Не са представени данни,
установяващи датата, на която решението е връчено на Ц.К.Ч.. Същото е оспорено
по съдебен ред пред Административен съд Враца с жалба, подадена на 26.10.2020
г. С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения срок по чл. 197, ал. 2 от ДОПК и от надлежна страна –
адресат на оспорения акт.
При така определения
предмет на производството, съдът приема следното:
Условията, при които
съдът отменя наложената обезпечителна мярка са определени от нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК. Предмет на съдебен
контрол в настоящото производство, е както ПНПОМ, така и потвърждаващото го
решение на директора на ТД на НАП Велико Търново.
Съдът, съобразно
задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания
акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали
при издаването на двата акта са спазени всички изисквания за законосъобразност
- компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при
издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.
Обжалваното в настоящото
производство ПНПОМ е издадено от компетентен орган - старши публичен изпълнител
в ТД на НАП – Велико Търново, съгласно правомощията му, определени в чл. 167 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа
посочените в същата норма задължителни реквизити. Решението на директора на ТД
на НАП – Велико Търново е валидно и допустимо.
Съгласно разпоредбата на
чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът отменя
обезпечителните мерки, в три хипотези: 1/ предоставянето от страна на длъжника
на обезпечение в пари, безусловна или неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа; 2/ липса на изпълнително основание, или 3/ неспазване на
изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
В конкретния случай от
страна на жалбоподателя се оспорва изпълнението на изискванията по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, по съображения, че
искането за налагане на обезпечителните мерки не е мотивирано. Излагат се доводи
и за това, че към момента на налагане на ПОМ, ревизираното лице няма непогасени
изискуеми данъчни задължения, което обстоятелство изключва хипотезата на чл.
195, ал. 5 от ДОПК за налагане на обезпечение в случаите, когато от
данъчноосигурителната сметка на лицето може да се направи извод за наличие на
публични задължения. Друг аргумент, който се поддържа в жалбата е, че данъчния
орган се позовава на Ревизионен акт
№Р-04000616000797-091-001/19.06.2018 г., прогласен за нищожен с влязло в сила
съдебно решение, при което и констатациите на некомпетентни органи не могат да
послужат за определяне както на размера, така и на основанието за налагане на
обезпечение по настоящата ревизия и на обезпечителната нужда.
Предварителните
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се налагат с цел
предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и данъчно-осигурителни
вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
От редакцията на чл. 121, ал. 1 от ДОПК следва, че
предварителното обезпечение следва да се прилага само при констатирана и
обоснована опасност, че изпълнението на очакваните по размер задължения ще бъде
сериозно затруднено или осуетено.
В постановлението, което
е потвърдено като законосъобразно от директора на ТД на НАП, липсват
фактическите и правни основания за издаването му. Не е посочена конкретна
обезпечителна нужда, а единствено е констатирано, че ще се затрудни събирането
на вземанията по бъдещи публични задължения. Обезпечителната нужда не може да
се определя принципно, а изрично изисква самостоятелна преценка, каквато в
случая не е направена от публичния изпълнител при издаване на постановлението.
В тежест на органите на
приходната администрация е да докажат и мотивират предпоставките за допускане
на обезпечение и за налагане на обезпечителните мерки – запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително
и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление,
с което лицето търпи определени затруднения.
Предварителното
обезпечение следва да бъде прилагано само при констатирана опасност да бъдат
засегнати важни държавни или обществени интереси, или при опасност, че може да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на бъдещия ревизионен акт. В
случая такава преценка не е направена и липсва обоснована и мотивирана
обезпечителна нужда за налагане на обезпечителните мерки в тази насока.
Налагането на
обезпечителни мерки е едно от заложените в чл. 12, ал. 2, т. 1 от ДОПК правомощия на публичния
изпълнител. Обезпечението представлява едностранно властническо правомощие,
изразяващо се в забрана за извършване на разпоредителни действия с
притежаваното от страна на длъжника имущество. Като всяко властническо
правомощие, ограничаващо длъжника от ред негови права, обезпечението се налага
при стриктно спазване на определена в закона процедура, предпоставки, срокове и
органи. В чл. 195 от ДОПК, е визиран общ принцип,
че на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания.
Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или
отсрочено, като обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител
по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане, когато
не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след
получаване на изпълнителното основание, а длъжникът не се уведомява за искането
за обезпечение.
Съдържанието на
постановлението е изчерпателно изброено в нормата на чл. 196, ал. 1 от ДОПК - постановлението се
издава в писмена форма и съдържа, името и длъжността на органа, който го
издава, наименованието на акта, номера и датата на издаването му, фактическите
и правните основания за издаването му, наименованието, идентификационния номер,
адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на
управление на длъжника, размера на публичното задължение и лихвите, вида на
обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага забрана за
разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка, пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението, датата на издаване
и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му. Препис от
постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от
действията.
Видовете обезпечителни
мерки са посочени в нормата на чл. 198, ал. 1 от ДОПК - обезпечението се
извършва с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб, със запор на
движими вещи и вземания на длъжника, със запор на сметките на длъжника, със
запор на стоките в оборот на длъжника, като публичният изпълнител може да
наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.
Налагането на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 121 от ДОПК представлява изключение
от общия принцип на чл. 195, ал. 1 от ДОПК, че на обезпечение
подлежат установени и изискуеми публични вземания. Тъй като предварителните
обезпечителни мерки могат да се налагат още в хода на ревизията, става дума за
обезпечаване на предполагаеми, а не на установени задължения. От своя страна,
налагането на предварителни обезпечителни мерки, е визирано в нормата на чл. 121 от ДОПК, като съгласно ал. 1, в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
По силата на алинея
втора, предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 с
постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на чл. 197.
Съгласно чл. 121, ал. 5 от ДОПК, при проверката, съдът
следва да прецени наличието на условията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки - дали са наложени с цел предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни и изпълнението на изискванията за
невъзпрепятстване на дейността на лицето, спрямо което се налагат. Наред с
това, законодателят е предвидил срок, с който могат да бъдат продължени
наложените предварителни обезпечителни мерки - не по-дълъг от срока за
приключване на ревизионното производство.
В настоящия случай с
оглед на обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че решението на
Директор ТД на НАП е немотивирано. Същият е цитирал относимите правни норми,
възпроизвел е съдържанието им, както и това на ПНПОМ, като е оставил жалбата
без уважение, без да анализира събраните доказателства и без да изследва както
обезпечителната нужда, така и обстоятелството дали соченото обезпечение
съответства на обезпечителната нужда, което е довело до постановяване на
решението при нарушение на административно-производствените правила, а
последното и до нарушаване на материалноправните разпоредби на ДОПК.
Датата на издаване на
заповедта за възлагане на ревизията е 14.08.2020 г., а датата на издаване на
искането за налагане на обезпечителни мерки – 18.08.2020 г. Искането е с
бланкетно съдържание и е немотивирано. Липсва анализ и конкретни данни, въз
основа на които да се обоснове до извод, че размерът на предполагаемите
задължения е 223373,16
лева. От ответника не са представени доказателства, че към датата на издаване на
процесното постановление са извършени действия по събиране на доказателства в
хода на възложената ревизия. Напротив, и в искането за налагане на
обезпечителни мерки, и в ПНОМ и в Решение № 150/11.09.2020 г., органите се
позовават на Ревизионен
акт №Р-04000616000797-091-001/19.06.2018 г. Последният е прогласен за нищожен с
Решение № 74/20.02.2020 г., постановено по адм. дело № 626/2018 г. на АдмС –
Враца, оставено в сила с Решение № 9138/08.07.2020 г., постановено по адм. дело
№ 3530/2020 г. на ВАС.
Въз основа на съдебно
установената нищожност на Ревизионен акт №Р-04000616000797-091-001/19.06.2018 г., свързана с
компетентността на органа и рефлектираща върху валидността на акта, настоящият
състав на Административен съд Враца счита, че в случая не
са налице установени изходни данни на ревизията относно предполагаемите
задължения на лицето, а също така и какви са новоустановените факти и
обстоятелства след възлагането на ревизията.
Единственият мотив в
искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки са установените в
хода на предходно ревизионно производство, приключило с прогласен за нищожен
ДРА, данни за неосчетоводен добив.
На следващо място, Директорът
на ТД на НАП не е съобразил дали обезпечителната мярка е подходяща и дали
съответства на обезпечителната нужда, респективно на това дали e съответна както на предполагаемото задължение, така и дали запорираните
суми не надхвърлят значително обезпечителната нужда /предполагаемия размер на
задължението/.
В тежест на органите на
приходната администрация е да докажат и мотивират предпоставките за допускане
на обезпечение и за налагане на обезпечителните мерки. Предварителното
обезпечение следва да бъде прилагано само при констатирана опасност да бъдат
засегнати важни държавни или обществени интереси, или при опасност, че може да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на бъдещия ревизионен акт. В
случая такава преценка не е направена и липсва обоснована и мотивирана
обезпечителна нужда за налагане на обезпечителните мерки в тази насока. В тази
връзка следва да се посочи, че в настоящето ревизионно производство не е
констатирано какво имущество притежава лицето, поради което не може да се
приеме за основателен изводът, че ще бъде затруднено събирането на
предполагаемо задължение.
Изискването за
съразмерност между обезпечението и вземанията на държавата е въведено с
разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, според която
обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините,
установени или установяеми по реда на ал. 5. Отделно от това, разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК допуска публичният
изпълнител да наложи няколко по вид обезпечения, но до общия размер на
вземането.
Това означава, че при
определяне на обезпечителната мярка винаги трябва да се държи сметка както за
обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника,
без прекомерното му обременяване. Това изискване произтича пряко и от принципа
на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, според който
административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК поставя изискване
изпълнението да е невъзможно или значително затруднено. Освен преценка за
размера на очакваното задължение, следва да се извърши преценка и на
имущественото състояние на ревизираното лице. Обезпечителната нужда не може да
се определи принципно само от очаквания размер на задълженията, а следва да се
извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с
разполагаемото имущество и то при съобразяване с условията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК. По делото липсват
данни да е извършена и такава преценка.
В контекста на всичко
изложено дотук, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за
незаконосъобразно и подлежащо на отмяна, както и самото постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Съдът следва на
основание чл. 160, ал. 2 вр. чл. 160, ал. 3 вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК да постанови отмяната
на решението и на обжалваното постановление, доколкото правомощие за отмяната
на обезпечения е предвидена по чл. 197, ал. 3 ДОПК, т. е. не е предоставено
изключително на орган по приходите.
С оглед изхода на
делото, право на разноски притежава подателят на жалбата, но предвид липсата на
изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноски по делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК
и чл. 160, ал. 3 от ДОПК,
вр. чл. 144, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 150/11.09.2020
г. на Директора на ТД на
НАП – Велико Търново, с което е оставена без уважение подадената от Ц.К.Ч. *** жалба срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителните мерки изх. №
С200006-023-0002587/21.08.2020 г., издадено от Главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
ОТМЕНЯ Постановление за
налагане на предварителни обезпечителните мерки изх. №
С200006-023-0002587/21.08.2020 г., издадено от Главен публичен изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново, офис Враца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
АДМ. СЪДИЯ: