Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

             ЧЛЕНОВЕ:       КАЛИНА АНАСТАСОВА

                               ИВАН КИРИМОВ

 

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов гр. дело № 9958 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Р.А.Р. чрез адв. Д.  - особен представител срещу решение № 155998 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 75163/2018 г. на СРС, I ГО, 40 състав, в частта, с която е признато за установено, че Р.А.Р. дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 101,64 лева  - главница – представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, с абонатен № 233168 и сумата 14,96 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2016 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.04.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2019 г. по ч.гр.д. № 24187/2017 г. по описа на СРС. С решението въззивникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 180,75 лева разноски в исковото производство, както и сумата от 18,70 лева разноски в заповедното производство.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че по делото е приета съдебно-счетоводна, която е работила по документи представени единствено от „Т.С.“ ЕАД, поради което дължимите суми били определени неправилно. Посочва се още, че районният съд неправилно е приел, че по делото има валиден договор между „Т.С.“ ЕАД И „Т.с.“ ЕООД, както и валиден договор с дружеството извършващо дялово разпределение „Техем Сървисис“ ООД и ЕС. Сочи, че по делото липсват доказателства ответникът да е давал писмено съгласие „Т.С.“ ЕАД да му начислява авансово плащане. При така изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не се явява в съдебно заседание.

Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:                                                          Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.                                   Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.               Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.                                                                                                          Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.              Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 40 състав, решение за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „Т.С.“ ЕАД иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 /чл. 272 ГПК/. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:                       За уважаване на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респективно за ангажиране отговорността на ответника ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.                                                            По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Настоящият състав намира, че за да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на установените по делото суми за консумирана енергия, следва да се прецени дали ответникът е ползвател на процесния имот през претендирания период по смисъла вложен в закона.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото се установява, че ответникът е придобил процесния имот на 24.09.1997 г., съгласно Договор за замяна на общински недвижим имот с имот собственост на гражданите сключен между д-р Ж.П.А.и Р.Р., сключен въз основа на Заповед № 175А от 22.07.1997 г. на кмета на район „Младост“ – д-р Ж.А..

От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е въззивникът по силата на посочения по-горе Договор за замяна на общински недвижим имот с имот собственост на гражданите. По силата на закона (чл. 150 ЗЕ) между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Липсата на открита партида на името на ответника не го лишава от качеството на ползвател на топлинна енергия и не рефлектира върху съществуването на облигационно отношение по договора за доставка на топлинна енергия, който се презумира от закона. В тази връзка неоснователни са възраженията във въззивната жалба по отношение на молба-декларация от ответника за откриване на партида на процесния адрес с дата 18.03.1998 г..

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, че начислените суми от „Т.С.“ ЕАД са съгласно действащите към периода нормативни документи, а именно Общите условия за продажба на топлинна енергия, Закон за енергетиката, Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. При изготвяне на приетата пред СРС СТЕ вещото лице се е запознало с акта за разпределение кубатурата на жилищната сграда. В него била изчислена кубатурата на жилището по помещения и общо, като са прибавени и припадащите се части от общите части на блока, като пълния обем на процесния имот на съгласно Акта е 116 м³, като през процесния период в имота на ответника е имало един водомер за топла вода, а сградата е била без отопление. Топлата вода е начислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.. При отчета на показанията са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната. Показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Неоснователно е  възражението относно действието на договора, сключен с фирмата за дялово разпределение и ЕС № 006/09.01.2002 г.. Към датата на вземане на решението на Общото събрание, което е преди датата 09.01.2002 г. за сключване на договора с фирмата за дялово разпределение, материалното право предвижда исков ред за защита срещу незаконосъобразните решения на общото събрание на етажните собственици /чл. 13 от ПУРНЕС/. Защита чрез възражение е недопустима. Данни за атакуване на тези решения по исков път, респективно за отмяна на решението на общото събрание от 2002 г. за сключване на договор с „Т.с.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, няма. Следователно същите решения обвързват всички етажни собственици /в това число и ответника предвид установеното титулярство в правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост/. На следващо място следва да се посочи, че изискване за нотариална заверка на протокола не се съдържа нито в ЗЕ, нито в Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, нито в представените по делото общи условия на ищцовото дружество. случая. Неоснователно е и възражението, че е изтекъл срока на процесния договор. Видно е от чл. 2, т. 5 от същия, че е уговорено автоматичното му удължаване, а по делото не са представени доказателства същия да е прекратен.

Неоснователно е и възражението на въззивника срещу представения договор  № У№ 94/01.11.2007 г. сключен между „Топлофикация София“ АД и „Т.с.“ ЕООД, доколкото в самия договор между ЕС с адрес гр. София, ж.к. „*****и „Т.с.“ ЕООД, в т. 2 е уговорено, че изготвянето на общата и индивидуалните сметки на потребителите се извършва на база реално постъпилото количество топлинна енергия, отчетена и фактурирана от „Т.С.“ ЕАД.

Според нормата на чл. 155, ал.1, т.2 ЗЕ потребителите на топлинна енергия в сграда-ЕС заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна. Наред с това всички потребители на топлинна енергия са задължени да окомплектоват с уреди за отчитане на дялово разпределение своите имоти. Принципите за прилагане на топлинното счетоводство са уредени в Наредба № 2 за топлоснабдяването. Това е механизмът, по който се разпределя топлинната енергия в сгради - етажна собственост, чрез уреди за индивидуално отчитане. Предвидени са технически условия за присъединяване на производители и потребители към топлопреносната мрежа. Регламентирани са изискванията и техническите условия, на които трябва да отговарят лицата, извършващи дялово разпределение на топлинна енергия. Установени са правоотношенията между топлопреносното предприятие, търговеца, извършващ дялово разпределение на консумираната в сграда-етажна собственост топлинна енергия и потребителите.      Месечната дължима сума на купувача се формира въз основа на определената за него прогнозна месечна консумация и действащата за съответния период цена на топлинна енергия, а след отчитане на средствата за дялово разпределение съответно в началото и края на отоплителния сезон и изготвяне на изравнителна сметка от фирмата за дялово разпределение, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в съответния имот. В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, е посочено, че доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено. В случая, обаче, следва да се има предвид, че на всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна собственост, преди придобиване на индивидуален имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена инсталация за отопление по одобрен проект. Също така, всички собственици и титуляри на вещни права, които притежават и поддържат жилище в сграда - етажна собственост, присъединена към централно топлоснабдяване, са предварително известени за общите условия, предлагани от топлопреносните дружества и са ги приели. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. Въззивната инстанция приема, че в случая нарушение не е налице, защото начина на начисляване и плащане съответства на тази разпоредба - ежемесечните прогнозни сметки са в полза и на двете страни по правоотношението - потребителят може да заплати както повече, така и по-малко от изразходваната за този месец енергия, респ. топлоснабдителното предприятие на свой ред може да подаде повече или по-малко количество от заплатената му топлоенергия. В крайна сметка обаче с последната изравнителна сметка взаимоотношенията между страните се уреждат справедливо и потребителите заплащат реално изразходваната от тях енергия за целия отчетен период. Следва да се добави още, че с решение № 5283/14.04.2011 г. по адм. д. № 10624/2010 г. на ВАС, І отделение, оставено в сила с решение № 4537/28.03.2012 г. по адм.д. № 13424/2011 г. на ВАС, 5- чл. състав се приема, че Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването не регламентира нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители и е съобразена с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Това решение е постановено по реда на чл. 185 АПК и по силата на чл. 193 АПК има действие по отношение на всички от деня на обнародването му в ДВ.                                                                                                 Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.

Такива на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат на „Т.С.“ ЕАД, който е направил своевременно искане в тази насока. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 155998 от 21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 75163/2018 г. на СРС, I ГО, 40 състав, в частта, с която е признато за установено, че Р.А.Р., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 101,64 лева  - главница – представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, с абонатен № 233168 и сумата 14,96 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2016 г. – м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.04.2018 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 24.04.2019 г. по ч.гр.д. № 24187/2017 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100 лева, сторени пред настоящата разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта, в която исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени за сумите над уважения размер от 101,64 лева до пълния предявен размер от 387,40 лева и за периода м.05.2014 г. – м.03.2015 г. представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, аб. № 233168,  за сумата от 63,33 лева – мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 16.09.2015 г. до 30.03.2018 г. и 2,00 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 30.03.2018 г. е влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Техем сървисис“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1                      2.