Решение по дело №162/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2021 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20217160700162
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 173

 

Гр. Перник, 04.11.2021 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                              СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

        

при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурора Моника Любомирова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 162/2021 година по описа съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, представлявана от процесуалния си представител главен юрисконсулт М.М. срещу съдебно решение № 260323 от 29.06.2021 година, постановено по а.н.дело № 01986/2020 година по описа на Районен съд Перник, с което е отменено Наказателно постановление № 7064 от 26.11.2020 година, издадено от началника на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което на Б.Д.З., с ЕГН **********,*** е наложена „Глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 53, ал. 2, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за извършено административно нарушение на по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че в производството по издаване на процесното наказателно постановление са изпълнени изискванията на ЗАНН за съставяне и връчване на АУАН, както и за доказване на вмененото нарушение. Моли се касационният съд да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 (ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.), не депозира отговор.

В проведеното съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован не изпраща процесуален представител. В писмена молба пълномощника на касатора поддържа касационната жалба по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба Б.Д.З., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд и предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на   чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН предмет на касационна проверка са само посочените в жалбата пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е установил фактическата страна на спора. Приел е, че административнонаказаното лице в качеството си на водач на товарен автомобил марка „***“, с рег. № СА *** АВ е извършвал превоз от гр. Благоевград за гр. София, като при извършената проверка е установено надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ, като натоварването на двойната задвижваща ос е 32.115 т., при максимално допустимо натоварване 19 т. На водача на товарния автомобил е бил съставен е АУАН за извършено административно нарушение на нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата. Въз основа на съставения акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ е издадено процесното наказателно постановление /НП/.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на товарния автомобил по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, тьй като в случая квалифициращият състав за първи път е посочен в издаденото наказателно постановление, а именно при условията на повторност, но не и при съставянето на АУАН, което от своя страна е довело до съществено процесуално нарушение. Несъответствието в текстовото описание на нарушението и посочената санкционна норма в НП и съставения АУАН е посочено като основание за отмяна на наказателното постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е достигнал до правилни правни изводи поради следното:

Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания е строго формално и следва да се развива по правилата и реда, определен в ЗАНН. Административнонаказващият орган е длъжен не само да опише подробно, ясно и пълно от фактическа страна установеното нарушение и да посочи доказателствата в негова подкрепа, но и да приложи съответната му административнонаказателна разпоредба. Това е така, защото описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават и законовите разпоредби, не могат да бъдат извличани от съда по пътя на формалната или правна логика. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното НП. Съдът проверява само дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон от наказващия орган и при тази проверка е недопустимо да се отстраняват допуснатите от него нарушения в НП или едва в съдебното решение да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя неговата воля.

В настоящия случай в съставения акт за установяване на административното нарушение /АУАН/ не е посочено, че е налице повторност на установеното нарушение, съгласно нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗП, а едва за първи път в издаденото наказателно постановление /НП/ при описание на нарушението от фактическа страна е посочено, че водача на товарния автомобил е извършил нарушението в условията на повторност, което от своя страна е препятствало наказаното лице да организира защитата си в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на описаното в акта за установяване на административното нарушение /АУАН/ изпълнително деяние, е следвало административнонаказателната отговорност на водача да не бъде ангажирана на основание чл. 53, ал. 2 от ЗП, който предвижда санкция за водач при условията на повторност на нарушението.

Несъответствието между фактическото описание на нарушението в съставения АУАН и издаденото НП, вменено във вина на дееца и приложената от АНО санкционна норма е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят не може да разбере за какво точно нарушение е наказан – дали за това, което е описано от фактическа страна или за това, което е посочено в приложената санкционна норма.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Перник е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд Перник, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 260323 от 29.06.2021 година, постановено по а.н.дело № 01986/2020 година по описа на Районен съд Перник.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

 

                                                                                                         /п/