Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 101
9.VII.2019 год. гр.Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателна колегия,
в публично заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
при секретаря: Росица Тодорова
прокурора: Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров
Внохд дело
№ 270 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 26 от 14.IІІ.2019 год. по нохд № 152/2019 год. РС– Хасково, в
производство по реда на глава ХХVІІ
- чл. 370 и сл., и при условията на
чл. 371, т. 2 от НПК, е признал подсъдимия С.Й.А. *** за
виновен в това, че в периода 16.05.2018 г. – 21.05.2018 г., в гр. ******, при условията на продължавано престъпление, като помагач, в съучастие с
неизвестни по делото лица, действали като извършители, с цел да набави за себе
си и за неустановените извършители имотна облага, умишлено улеснил неизвестните
извършители да поддържат у различни лица заблуждение, както следва: у К. М. К. ***
– чрез осигуряване на транспорт, явяване на мястото, вземане на предадените от
нея пари, относно основанието за предаване на паричната сума, а именно, че се
провежда ****** ******* за задържане на измамници, и че сумата ще послужи
за залавяне на престъпниците от органите на ***,
и с това й причинил имотна вреда в размер на 6 000 /шест хиляди/ лева, и у
И. *** – чрез осигуряване на транспорт, явяване на мястото, вземане на
оставените от него пари, относно основанието за оставяне на парична сума, а
именно, че се провежда ******
******* за задържане на измамници, и
че сумата ще послужи за залавяне на престъпници от органите на ***, и с това му причинил имотна вреда в размер на 5 000 /пет хиляди/
лева, 1 300 /хиляда и триста/ щатски долара и 410 /четиристотин и десет/
евро, всичко на обща стойност 7 957.50 лева /седем хиляди деветстотин
петдесет и седем лева и петдесет стотинки/, или всички суми на обща стойност
13 957.50 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК му
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, чието
изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3
/три/ години.
С присъдата предявеният и приет за съвместно
разглеждане по делото граждански иск е бил уважен, а подсъдимият - осъден да
заплати обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди на
гражданския ищец К. М. К. в пълния предявен размер от 6 000 лева, ведно със законната лихва.
РС – Хасково е поставил в тежест на подсъдимия и
направените по делото разноски, произнесъл се е също и по веществените
доказателства.
Недоволен от така постановената присъда останал
подсъдимият, който чрез своя защитник в законния срок я обжалвал като
незаконосъобразна, поради необоснованост и противоречие със закона. Конкретни
съображения за тези изводи не се сочат. От въззивния съд се иска да постанови
нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.
В законния срок против жалбата не е постъпило
възражение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
прокурор от ОП – Хасково оспорва жалбата. Същата била неоснователна, а
първоинстанционната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, поради
което следвало да бъде потвърдена. Налице била както обективната, така и
субективната страна на престъплението, в което подсъдимият бил обвинен.
Деянието било извършено умишлено, с пряк умисъл, като подсъдимият съзнавал, че
с действията си, които като фактическо поведение той признавал и били описани в
обвинителния акт, бил спомогнал и подпомогнал неизвестните извършители в извършването
на престъплението „измама”, като едновременно с това бил преследвал
предвидената в закона користна цел, за него – получаване на хонорар, а за
неговите съучастници, неустановените по делото съизвършители, също такава цел.
Гражданският ищец К.М.К. се явява лично, като
заявява, че ако й бъде възстановена сумата, е съгласна с присъдата на РС –
Хасково. Потвърждава всичко, казано в хода на съдебното производство пред РС.
Иска правилна присъда, като предоставя на съда да прецени каква да бъде тя.
Подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата
изцяло. Досежно основателността на подадената жалба защитникът на подсъдимия
излага следните аргументи: Подзащитният му признавал цялата фактическа
обстановка, вкл. извършените от него действия, описани в обвинителния акт, но
субективната страна на измамата липсвала, тъй като в нито един момент, от
свързването чрез трето лице с мним работодател по телефона, през направените
уговорки за наемане на работа като куриер на пратки, пари, ценности, до изпълнението
на тези уговорки, не се явявал помагач, поради липса на знание у него, че
участва в измама. Деятелността на подсъдимия била мотивирана единствено от
желанието му да сключи договор, да бъде нает на работа, да получава
възнаграждение или хонорар за извършваната дейност. Счита още, че в
обвинителния акт, при описанието на престъплението, до голяма степен не се
касаело въобще за действия на подсъдимия. Посочени били уговорките между т.нар.
телефонни измамници и свидетелите по делото – жертвите на телефонните измами. Въпреки
това, в резултат на тези уговорки, имало направена поръчка. В първия случай
подсъдимият трябвало да отиде до магазин „*****”, където щяло да има ****, облечена по определен
начин, от която той следвало да вземе капаро. В рамките на контакта между
подсъдимия и пострадалата, последната в нито един момент чрез поведението си не
издала признаци на тревожност, което да усъмни подсъдимия в извършваната
поръчка. Ставало въпрос за парична сума в торбичка, която той вземал, след
което правел връзка с работодателя и тръгвал към посочено от същия място,
където я оставял. Взаимоотношенията действително били нетрадиционни, имайки
предвид липсата на договор, мястото – оставянето на поръчките до крайпътни
билбордове, но тези обстоятелства не обосновавали субективната страна на
престъплението и знанието на уговорките между „работодателя” и пострадалите.
Подсъдимият просто искал да бъде изпълнителен, за да се сключи обещаният
договор.
При втория случай ситуацията била подобна. Самият
подсъдим бил подведен и въведен в заблуждение от „работодателя”, който му
обяснил, че пратката щяла да бъде оставена от ******, със затруднение в движението, което здравословно състояние не му
позволявало да чака.
В пледоарията си защитникът на подсъдимия се
позовава на разпоредбата на чл. 14 от НК, според която ако не си знаел
определени фактически обстоятелства, признаци на престъплението, нямало как да
си имал формиран умисъл по отношение на тези обстоятелства. Освен това,
липсвала и предвидената в чл. 209 от НК специална цел. По отношение на формата
на вината и специалната цел липсвали мотиви в първоинстанционната присъда. В
заключение, моли въззивния съд да постанови оправдателна присъда и да отхвърли
гражданския иск.
Подсъдимият се придържа към казаното от своя
защитник, а в дадената му последна дума заявява, че бил виновен за случилото се
с него и с пострадалата, но единственото, което искал тогава, било да започне
работа.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във
въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и
изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от
легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима.
Преценена по същество обаче е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подсъдимият С.Й.А. е на **
год., роден на *** ***, с постоянен адрес:***. Същият е ****** *******, с ****** ******, ****, ****
на **** *****, едно от които – Й. С. Й., *******. Подсъдимият ** * ******** и към настоящия момент е *******.
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия
защитник, като по реда на глава XXVII– чл. 370 и сл. от НПК и
при условията на чл. 371, т. 2 от същия той е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не
се събират доказателства, за тях да се ползват доказателствата, събрани на ДП,
а самопризнанието му да се ползва при постановяване на присъдата. Първоинстанционният
съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на ДП
доказателства. При това положение фактическата обстановка по делото правилно е
била възприета съответно на изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Съобразно същата,
през първата половина на месец май 2018 г. подсъдимият С.А., чрез свой познат –
О. Х. А., се
свързал с непознат за него ***, който му се представил с
фамилно име „Д.”. Последният му предложил работа, която щяла да
се изразява във вземане на документи, договори, пари и нотариални актове, както
и транспорт на така изброените вещи до град Г. За връзка подсъдимият
предоставил своя телефонен номер ***********.
На 16.05.2018 г.
гражданският ищец К. М. К. *** била **** в дома си, когато в около 11:37 ч. домашният й
телефон, с номер **********, позвънил. Тя приела обаждането и слухово
възприела непознат мъжки глас, който заявил, че е ******. След това същият предупредил К.К., че имало телефонни измамници, а
нейният телефон се подслушвал и всички телефонни разговори се записвали.
Представящият се за ****** ******* измамник уверил К., че всеки момент тя щяла да получи обаждане от
телефонните измамници. Така и станало. К.К. получила второ обаждане по същия
стационарен телефон. Лицето от другата страна на линията й съобщило, че ****** била
катастрофирала, поради което се нуждаела от спешна операция, струваща
30 000 лева. Измамникът заявил още, че щял да се свърже с нея
допълнително. Последвало ново обаждане от „******”, който твърдял, че бил чул целия разговор на ****** с измамника, във връзка с което я инструктирал да задържа телефонната
връзка максимално дълго, за да успеят ****** да засекат откъде идва
обаждането и да ги хванат. К.К. се доверила на „******” и му предоставила и номера на мобилния си телефон: **********. Малко време след това телефонният измамник
отново се свързал с нея и я попитал колко пари е събрала. Тя му отговорила, че
не знае дали ще успее да събере сумата, на което нейно изявление неизвестното
лице, преди да прекъсне телефонната връзка, реагирало със заплахи срещу нейната
и тази на близките й телесна неприкосновеност. Следващото обаждане било от
лицето, представящо се за служител на ******, по мобилния телефон на
К.. „*******” успял да убеди К.К. да събере „каквото има” в
торбичка, както и да изтегли паричната сума по банковата си сметка. К. си
извикала такси и потеглила към банката. През целия път от дома си до кредитната
институция тя не прекъснала телефонната връзка с „******”, който поддържал у нея представата, че съдейства за осъществяването на ******* *******. Подчертал също, че било важно да не споделя с
никого за случващото се. След като К. изтеглила парите по сметката си, била
изпратена от „*****” да чака в близост до ****
– ******, а на негов въпрос с каква сума разполага, тя
признала, че в нея има 6 000 лева в банкноти с номинална стойност от 10 и
20 лева.
Междувременно на
същата дата – 16.05.2018 г., на мобилния телефон на подсъдимия С.А., с номер: **********, позвънило лицето, представило му се по-рано като
„Д.”. При проведения между двамата телефонен разговор
„работодателят” посочил на А., че на спирката до магазин „*****” в град ***** чакала ****, облечена с шарена блуза
и черни панталони. Инструктирал А. да се приближи към нея и да й каже, че „бил
изпратен от г-н Д. за капарото”. Подсъдимият изпълнил задачата си, а
К.К. му предала найлоновия плик с парите. След като взел плика, А. не го
отворил, а го поставил в собствения си автомобил, марка „Мазда”, модел „626”, с
рег. № *******. Това негово фактическо действие било съпътствано
с обаждане от „Д.”, който му разпоредил да потегли към град *******. Веднага щом подсъдимият достигнал до
указателната табела, сочеща началото на населеното място, „работодателят” му казал
да се върне към град ****** *******. Достигайки до новозададената дестинация, получил инструкция от „Д.” да завие по пътя за град ****. Следвайки маршрута от
град **** ****** за град ****, подсъдимият А. ***– *******, а на 5-6 км от същото имало билборд с надпис „****”. „Работодателят” му обяснил, че трябвало да остави парите до този
билборд. Подсъдимият се изненадал от тези указания, но поставил на „Д.” въпрос относно сключването на договора помежду им, на което последният му
отговорил, че следващия път щели да се срещнат и тогава щели да подпишат
договор. След успешната доставка на плика, А., по заръка на „работодателя си”,
трябвало да го отвори и да вземе от него сумата от 500 лева, представляваща
хонорара му. Така и сторил, след което потеглил обратно за град *****.
Няколко дни
по-късно, на 21.05.2018 г., И. Г. И. се намирал
в дома си в град *******. Стационарният телефон, който използвал, бил с
номер: ***********, и в около 14:00 часа И.
получил обаждане на този номер. Непознатият мъжки глас в слушалката се
легитимирал като „*****
******* ** ******”. Бил приложен
същият подход, както при К.К., съответно И. И.
също повярвал, че оказва съдействие на ****** за залавянето на телефонни измамници. И. бил
уверен от „*****”, че трябва да му съобщи с колко пари разполага,
че следвало да ги предаде на измамниците, в който момент същите щели да бъдат
задържани от органите на *******, а парите на оказалия помощ гражданин –
възстановени. В изпълнение на тези инструкции, след като И. получил обаждането от „измамника”, заявил на последния, че в дома си държи
сумата от 5 000 лева /в банкноти с номинал от 100, 50 и 20 лв./,
1 300 щатски долара /в банкноти с номинал от 100 и 50 долара/, както и 410
евро /в банкноти с номинал от 100, 50 и 10 евро/. По разпореждане на
„измамника”, И. поставил сумата в черна найлонова торбичка, която
скрил в храсти между второто и третото дърво в пресечката към ***** ****, разположена в близост до дома му на ул. „********” № **.
На същата дата –
21.05.2018 г., „Д.” отново позвънил на подсъдимия А., за да му
обясни, че до ****** гробища в гр. *******, до пътя, имало оставени гуми, в които били скрити пари. У подсъдимия
възникнали съмнения, но „работодателят му” продължил с обяснението, че парите
били оставени от ***** ******* ****. Подсъдимият С.А. се
съгласил да изпълни поръчката, не след дълго намерил и черната найлонова
торбичка, оставена от И. И., на мястото, посочено от
непознатия глас. Успял да възприеме зрително в далечината и „******, оставил парите”. Щом се качил в автомобила си и след настояване от страна
на „Д.” по телефона, И.
отворил торбичката и преброил парите. Мнимият работодател възложил на
подсъдимия А. да транспортира сумата пак на същото място – билборд на 5-6 км от
с. ******. След като оставил парите там, подсъдимият отново
се свързал с „Д.”, пак му поставил въпроса за трудовия договор,
подчертал му, че за пореден път не се видели на живо и му заявил, че тази
работа „** **** ****** ”, поради което се отказвал да я върши.
Тази фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел за установена въз основа на
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и след
направеното от подсъдимия признание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Правилен е
изводът на РС – Хасково, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, съответстват на фактическите констатации на прокурора, очертани в
обвинителния акт и признати от подсъдимия. След самостоятелния анализ на
въззивния съд, същият намира, че е налице еднопосочност и пълнота на
доказателствената съвкупност, както и че отсъстват противоречия, които биха
създали съмнение досежно съставомерните признаци на инкриминираното деяние.
Първоинстанционният
съд е провел законосъобразно производството по глава XXVII
от НПК, макар подсъдимият да не признава вината си. Това не е и необходимо, тъй
като законодателят, за да бъде проведена диференцираната процедура, изисква
подсъдимият да признае, че е извършил деянието, което не означава да признае,
че го е осъществил виновно /което би било и в разрез с презумпцията за
невиновност/. Самопризнанието се отнася до времето, мястото, начина на
извършване на деянието, пострадалите лица, размера на щетите и данните за
личността на извършителя, т.е. до изложените от прокурора в обстоятелствената
част на обвинителния акт фактически положения. Подсъдимият обаче, както и
неговият защитник, не са длъжни да се съгласят с правната квалификация на така
признатите факти.
По правната квалификация на деянието:
Въззивният съд
споделя и направените от първоинстанционния съд правни изводи за осъществен
състав на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4, вр. ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Досежно
обективната съставомерност на деянието, въззивният съд се солидализира изцяло с
обосновката на първоинстанционния съд, подробно изложена в мотивите към присъда
№ 26 от 14.IІІ.2019 год. по нохд № 152/2019 по описа на РС
– Хасково, поради и което счита, че същата не следва да бъде преповтаряна.
Защитата също не
оспорва наличието на съставомерните елементи на деянието от обективна страна, а
що се отнася до субективната – пледира за несъставомерност на основание чл. 14
от НК. Изключващото вината обстоятелство, регламентирано в тази разпоредба,
изисква незнание на фактическите обстоятелства от състава на престъплението.
Такава оценка на изяснените по делото факти не следва да бъде споделена, тъй
като е нелогично човек с нормална психика, на възраст над средната и при
наличие на определен житейски опит, да смята, че за всяка извършена от него
куриерска услуга ще получава възнаграждение от по 500 лв., както и че такъв тип
доставки се извършват на такова място – в близост до билборд в извън населено
място, и по поръчение на лице, което крие самоличността си. Нещо повече, самият
подсъдим заявил на „Д.”, че работата му „** *** ********”. Тъй като вината е елемент от вътрешния мир на човека, за нейното наличие
се съди единствено от обективно проявеното поведение на извършителя, а в случая
и при двете деяния – от 16.05.2018 г. и от 21.05.2018 г., подсъдимият е
изпълнил указанията на своя „работодател” да вземе сума пари, поставени
съответно в плик и в найлонова торбичка, чието съдържание макар и първоначално
да не му е било известно, впоследствие е било установено от него, тъй като
именно той е извършвал преброяването на сумите, част от които са съставлявали и
неговия хонорар, а другата част транспортирал и оставял до крайпътен билборд. С
именно тези свои физически действия е улеснил неизвестния/те по делото извършител/и
да установи/ят фактическа власт върху предмета на престъплението. Настоящият
съд обаче не споделя извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е
реализирал противоправното си поведение в условията на пряк умисъл, тъй като не
е бил наясно с конкретните измерения на извършеното престъпление. Независимо от
това, помагачеството, като форма на съучастие, е възможно и при евентуален
умисъл, какъвто е и настоящият случай. Съмненията на подсъдимия относно
възлаганата му работа и изпълнението й въпреки това, навеждат на извод за
съзнателно допускане извършването на престъпление от „Д.” и
съгласяване с настъпването на този резултат, което именно го прави съпричастен
към посегателството срещу обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване правото на собственост върху движимите вещи, както и разпореждането
с това имущество въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Изводът за
общността на умисъла на съучастниците остава непроменен, въпреки липсата на
изрична декларация от страна на подсъдимия А. за участие, имайки предвид
заявената от него готовност и фактическа реализация на възложената „поръчка”.
Съответно, налице е и предвидената в закона съставомерна цел, а именно –
набавяне за себе си /предварително уговореният хонорар/ и за друг /оставащата
част от двете суми/ имотна облага.
Относно наложеното наказание:
В настоящия случай районният съд законосъобразно е
определил наказанието на подсъдимия С.А. при условията, визирани в чл. 58а от НК, защото след постановяването на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, за
съдът е възникнало задължение за приложението на нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, която пък препраща към правилата на чл. 58а от НК. Съгласно същите, след
индивидуализацията на наказанието се извършва редукция на последното с една
трета. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за извършеното от
подсъдимия престъпление следва да бъде определено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 1 година и 6 месеца при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което след редукцията да бъде наложено за срок от
1 година. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия и целите на наказанието,
посочени в чл. 36 от НК, въззивният съд се съгласява, че за постигането на
същите не се налага ефективното изтърпяване на така наложеното наказание,
поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК.
По отношение на предявеният и уважен граждански
иск няма основание за изменение или отмяна на присъдата в гражданскоправната й
част.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия правилно са били възложени направените
по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на присъдата,
въззивният съд не констатира други нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата, поради което присъдата на РС – Хасково, постановена по нохд № 152/2019 г. не следва да
бъде отменяна.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр.
чл. 338 от НПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 26 от 14.IІІ.2019 год., постановена по нохд №
152/2019 г. по описа на РС – Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.