Решение по дело №1024/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 213
Дата: 16 януари 2025 г. (в сила от 16 януари 2025 г.)
Съдия: Райна Тодорова
Дело: 20247240701024
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 213

Стара Загора, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на девети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: РАЙНА ТОДОРОВА
   

При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20247240701024 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на З. А. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], *********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0284-000555/ 24.11.2024г., издадена от И. Т. С. на длъжност полицай в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, на З. М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

 

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не е установено по безспорен и несъмнен начин наличието на материалноправната предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Счита, че след като е изпълнила издадения й талон за изследване чрез дадена кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, при липсата на резултат от това изследване, съществуването на нормативно регламентираната хипотеза по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, на която се основава възприетото административно решение за прилагане на ограничението, се явява недоказано. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

 

Ответникът по жалбата – полицай в Районно управление – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора – И. Т. С., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На жалбоподателката З. А. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № 0680528/ 24.11.2024г. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 24.11.2024г., около 02.26 часа, по ПП І-5 км.199+700, землището на [населено място], З. М. управлява л.а с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство Д. Т. 5000 с фабр. номер ARАМ - 0003, който с проба № 479 е отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. На водача е издаден и връчен талон за изследване № 294538 от 24.11.2024г., като М. е съпроводена до ФСМП, където е дала кръв за анализ. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. второ от ЗДвП.

 

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0284-000555/ 24.11.2024г., издадена от И. Т. С. на длъжност полицай в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателката З. А. М. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу З. М. АУАН серия АД № 0680528/ 24.11.2024г., за това, че на 24.11.2024г., около 02.26 часа, по ПП І-5 км.199+700, землището на [населено място], З. М. управлява собствения си л.а с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. № ARАМ - 0003, който е отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин, видно от проба 479 от 02.26 часа. Посочено е в заповедта, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 294538/ 24.11.2024г.

 

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 24-0284-000555/ 24.11.2024г., в т.ч АУАН серия АД № 0680528/ 24.11.2024г.; Резултат от извършената проверка на водача З. М. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARАМ – 0003 и др. Като доказателство е прието и писмо вх. № 6138 от 16.12.2024г. на Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, с което се удостоверява, че в изпълнение на връчения й талон за медицинско изследване З. М. е дала кръвна проба, същата е изпратена в „Национален Институт по криминалистика“ – МВР, като към 12.12.2024г. няма резултат от химико-токсикологично лабораторно изследване.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

 

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 24-0284-000555/ 24.11.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен орган, надлежно оправомощен със Заповед № 349з-54 от 07.01.2022г. и Заповед № 349з-4377/ 04.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.

 

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

 

ЗППАМ № 24-0284-000555/ 24.11.2024г. обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

 

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 24-0284-000555/ 24.11.2024г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Приложената на З. М. с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 24.11.2024г., около 02.26 часа, по ПП І-5 км.199+700, З. М. управлява собствения си л.а рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. № ARАМ - 0003, отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на З. М. принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от З. М. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

 

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 24.11.2024г. на водача на З. М. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабр. № ARАМ – 0003, е отчетен положителен резултат за употреба на амфетамин и метамфетамин. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената проверка на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARАМ – 0003. На З. М. е съставен и АУАН серия АД бл. № 0680528/ 24.11.2024г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия АД бл. № 0680528/ 24.11.2024г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 24-0284-000555/ 24.11.2024г. и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4, предл.1 от АПК. Съдът приема обаче, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото производство, по следните съображения:

 

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско (химико-токсикологично лабораторно изследване) или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи (чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП). Съответно съгласно чл.6, ал.10 от Наредба 1 от 19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По аргумент за противното следва извода, че ако лицето е подписало и получило талона за изследване; явило се е в определения срок на посоченото място за даване на биологични проби за изследване и е дало биологична проба за изследване, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози ще се извършва въз основа на резултата от направеното химико-токсикологично лабораторно изследване, а не въз основа на резултата, отчетен при проверката с техническото средство.

 

За прилагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста, извършен с техническо средство Дръг Тест 5000, се явява оспорен, предвид направеното от З. Н. възражение при съставянето на АУАН и в допълнително дадените обяснения. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. С писмо вх. № 6138 от 16.12.2024г. на Началника на Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора изрично е удостоверено, че в изпълнение на връчения й талон за медицинско изследване З. М. е дала кръвна проба, същата е изпратена в „Национален Институт по криминалистика“ – МВР, като към 12.12.2024г. няма резултат от химико-токсикологичното лабораторно изследване. Доколкото при дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП регламентира именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на установяването употребата на наркотични вещества, преди наличието на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателката доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая З. М. се е възползвала от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство, при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ.

 

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл.т на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на З. М. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т.1, „б” от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

 

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологична проба за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т.1, б. „б” от ЗДвП и от чл.6, ал.10 от Наредба № 1 от 19.07.2017г., ще е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.

 

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0284-000555/ 24.11.2024г., като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на З. А. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***********, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0284-000555/ 24.11.2024г., издадена от И. Т. С. на длъжност полицай в РУ – Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

Съдия: