Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
26.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 9
по описа за 2021г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 260019 от 20.11.2020г. на Районен съд
– Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 82/2019г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №
18-0323-001254/12.02.2019г., издадено от началник РУ - гр. Велики Преслав при
ОД на МВР – Шумен, в частта с която на И.И.Т.
***, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание чл.175, ал.3, пр. 1 от същия закон са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за шест месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че санкционираното
лице е осъществило от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, за което законосъобразно е била ангажирана
отговорността му. Поради това отправя искане за отмяна на съдебното решение и
за потвърждаване на наказателното постановление в частта му, с която И.Т. е
санкциониран по реда на чл.175, ал.3 от ЗДвП. Претендира и присъждане на
разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт С., която заявява, че поддържа жалбата и направените с нея искания
за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП в посочената част, както и
за присъждане на разноски.
Ответната страна, на И.И.Т.,
в съдебно заседание се представлява от адвокат Г.И. от Адвокатска колегия –
Шумен, който поддържа тезата за неоснователност на касационното оспорване.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима и основателна и моли
за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.09.2018г. в 16.10
часа в гр. Върбица, обл. Шумен по ул. „Септемврийско въстание“ до дом №21, И.Т.
управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *********,
собственост на „Ручка“ ЕООД, с управител и собственик – М. Т., син на водача И.Т..
В хода на проверката
било установено, че превозното средство било прехвърлено на 26.03.2018г. от
„Ручка“ ЕООД на „Ибу Лес“ ЕООД, със законен представител Н.К., с която синът на
водача живеел на съпружески начала. Било констатирано също, че била прекратена
регистрацията на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП на 26.06.2018г.
- служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
За установеното свидетелят
Г.Т.съставил АУАН на водача, вменявайки му неизпълнение на чл.140, ал.1,
предл.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно
производство от РП – Велики Преслав с постановление от 30.01.2019г. и въз
основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на И.Т. за нарушения по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия
закон са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за шест месеца.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на
административно наказателното производство, не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на НП. Съдебният състав
приел обаче, че описаното нарушение на чл.175, ал.3 от ЗДвП не е извършено
виновно от водача, поради което отменил наложените на И.Т. с пункт първи от НП
санкции.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, но не и направените въз
основа на нея правни изводи и съответно намира за незаконосъобразен и
постановения с обжалваното решение краен резултат.
Шуменският административен съд намира за неправилен
извода на районния съд, че привлеченото към административно наказателна
отговорност лице – ответникът по касация в настоящото не е осъществил състава
на административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от субективна страна. В
тази връзка съдът съобрази следното:
С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП (изм.
ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), законодателят е въвел изискване
по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата при промяна в регистрацията,
собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се
попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът
представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата
наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за
превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация,
смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна
регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна
уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС лицето, което го е
закупило, т.е. новият собственик, е длъжен да регистрира превозното средство на
свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от
разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на
регистрацията, а нормата на чл.3, ал.1 регламентира, че моторните превозни
средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП от своя страна, предвижда
налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6,
т.25, предл.първо от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство.
По делото не е спорно обстоятелството, че на
посочените в НП дата и място, И.Т. е управлявал лек автомобил, марка
„Фолксваген Транспортер“ с рег. № *********, поради което е имал качеството
„водач“ на МПС, като е безспорно, че този лек автомобил е бил управляван по
път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата на
управлението е било със служебна прекратена регистрация, считано от
26.06.2018г. Установено е и че автомобилът е бил собственост на „Ручка“ ЕООД, с
управител и собственик – М. Т., син на водача И.Т., като на 26.03.2018г.
превозното средство било прехвърлено на „Ибу Лес“ ЕООД, със законен представител
Н.К., с която синът на водача живеел на съпружески начала. Именно със
съгласието на К. и М. Т. водачът И.Т. е управлявал превозното средство.
Прекратяването на регистрацията на описания лек
автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП -
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на
закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било
необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка
МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил
на липсата на регистрация на същия. Ирелевантно за отговорността на водача е
обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на
автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация. На водача на
автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е
регистрирано по надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не
са били свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед
разпоредбата на чл.14, ал.2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай,
както се каза и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от ответника
автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него
непредпазливост под формата на небрежност.
Установените по делото факти и анализът на цитираните
законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че И.Т. е
осъществил виновно вмененото му нарушение. Същият, след като е приел да
управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е
имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия
собственик /от лицето, което му го е предоставило за управление, дали
автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е могъл да направи, е
да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за
регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно
собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и
лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи
това несъответствие. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това
обосновава и вината му. Тук е мястото да се отбележи, че водачът е баща на
управителя на предишния собственик, който живее със съпружески начала със
законния представител на новия собственик. Нещо повече, от прочита на
приобщените доказателства се установява, че водачът, синът му и Н.К. живеят на
един и същи адрес – на ул. „Христо Ботев“ № 12 в с. Маломир, какъвто е и
адресът на управление и седалището на управляваните от тях еднолични дружества
с ограничена отговорност. Поради изложеното не би могло да бъде обосновано
становище за липса на виновно поведение от страна на ответника в настоящото
производство.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми
– умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При
нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния
резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал
автомобил чужда собственост. По силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е
предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, ответникът следва да носи
административно наказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Всеки
гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа
принципът, че незнанието на закона не оправдава никого. Независимо, че И.Т. не
е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал, същият е бил длъжен да
знае предвидените в ЗДвП последиците при бездействие да се регистрира новият
собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на
МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т.ч. дали управляваното от него МПС
е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и
т. н. В случая не е имало обективни пречки за водача да установи дали
управляваният от него автомобил е редовно регистриран.
Касационният състав приема, че административно наказващият
орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, според която се наказва с „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и с „глоба“ от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Наложените санкциите – „глоба“ в минималния размер от 200 лева и лишаване от
правоуправление за минималния срок от 6 месеца, са определени в минимален
размер. Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
случаят не се отличава от обичайните нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С оглед на това оспореното от санкционираното лице
наказателно постановление е законосъобразно и същото неправилно е отменено от
районния съд.
Обобщавайки изложеното Шуменският административен съд
приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, въззивният съд е
допуснал нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е приложен правилно материалният
закон, което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление.
При този изход на спора и с оглед отправената
претенция, на касатора на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
двете съдебни инстанции – Районен съд – Велики Преслав и Административен съд –
Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция или общо 160
лева.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260019 от 20.11.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 82/2019г. по описа на съда
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 18-0323-001254/12.02.2019г.,
издадено от началник РУ - гр. Велики Преслав при ОД на МВР – Шумен, в частта с
която на И.И.Т. ***, за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за шест месеца.
ОСЪЖДА
И.И.Т. да заплати на ОД на МВР -
Шумен сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева разноски по делото пред две съдебни
инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 26.02.2021г.