РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Благоевград, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101224 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД
/ПИБ АД/, със седалище и адрес на управление град София, бул. “Драган Цанков” № 37,
вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявана от изпълнителните
директори Н. Хр. Б. и Св. Ал. П., чрез пълномощника си К. Анг. Л.-С. - старши юрисконсулт
против И. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б..
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор № 022LD-R-001496 за банков кредит, сключен на 30.12.2011 г.
Заявява, че освен ответника И. М. кредитополучатели по процесния договор за кредит били
и В. М. и Р. М.а, като тримата били солидарни длъжници. Поддържа, че по силата на този
договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна
(кредитополучател) сумата от 4600 евро. Излага, че горепосочената сума била преведена по
личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в процесния
договор за кредит, като по този начин изпълнил задължението си като кредитор да
предоставил сумата по кредита. Сочи, че ответникът е преустановил редовното обслужване
на потребителския кредит на 20.02.2012г., като към тази дата били погасени само частично
главница в размер на 47 евро и договорни лихви. Твърди, че поради неплащане в срок на
задълженията по процесния договор за кредит банката обявила кредита за предсрочно
изискуем, считано от 07.10.2020г., за което ответникът заедно с останалите солидарни
длъжници В. М. и Р. М.а били уведомени чрез покани за доброволно изпълнение, връчени
му от ЧСИ Мартин Кацарски. Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент
били както следва: главница в размер на 4553 евро; непогасена договорна лихва за периода
20.07.2013 г. - 06.10.2020 г. включително, дължима на основание Раздел II, т.4 от Договора
за кредит в размер на 3 632,41 евро; непогасено обезщетение за забава на просрочените
плащания за периода 20.12.2017г. - 12.03.2020г., дължимо на основание Раздел II, т.10 от
Договора за кредит в размер на 79,85 евро; непогасена договорна лихва за периода
13.03.2020г. — 13.05.2020 г. включително в размер на 89,42 евро; непогасено обезщетение
за забава на просрочените плащания за периода 14.05.2020г. - 06.10.2020г., дължимо на
1
основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит в размер на 365,70 евро; непогасена законна
лихва за периода 07.10.2020 г.- 22.10.2020 г. включително в размер на 20,24 евро;
непогасени разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 49,08 евро. Сочи, че
за посочените вземания на 28.12.2020г. по ч. гр. д. № 2145/2020г. по описа на РС-
Благоевград е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която
ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът, чрез особения си представител адв. С. М. Б., счита предявените срещу него
искове за неоснователни. В тази връзка сочи, че: не била налице предсрочна изискуемост на
договора за кредит; били налице неравноправни клаузи, поради което части от процесния
договор за кредит били недействителни. Прави и възражение за погасяване на ищцовите
вземания по давност.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от главница в размер на 4553 евро.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно
вземанията за възнаградителни лихви върху главницата
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземанията за мораторни
лихви върху главницата.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД. - относно вземането за
непогасени разноски за връчване на покани до длъжниците.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 909991 от 28.12.2020г. по
ч. гр. д. № 2145/2020г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
2. Относно основателността на предявените искове:
От представените от ищеца документи (копие от процесния Договор № 022LD-R-
001496/30.12.2011г. за банков кредит, Погасителен план към него, Общите условия /ОУ/ към
него) се доказва сключването на процесния договор между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД (като кредитодател) и ответника И. С. М. (като кредитополучател). Освен
ответника кредитополучатели по договора са и В. И.ов М., и Р. И. М.а, като тримата са
солидарни длъжници.
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ) към него се изясняват и основните
параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в размер на 4 600 евро;
годишен процент на разходите /ГПР/ от 18,87 %; срок за усвояване на кредита до
19.01.2012г.; краен срок за погасяване на кредита 20.12.2021г.; предвидено е, че за
ползвания кредит кредитополучателите са се задължили /Раздел II, т.4/ да заплащат на
банката - кредитор годишна лихва съгласно т. 4 от Договора за кредит (в размер на Базов
лихвен процент на Банката за евро плюс надбавка от 8,51 пункта или общо 16,5 %), като към
датата на сключване на договора Базовия лихвен процент на банката за евро е в размер на
7,99 %. Уговорено е, че при просрочие на плащания погасителните вноски се олихвяват с
договорения в Раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на
законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден. Предвидено е, че при наличие на
2
просрочени плащания кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или
да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката - Раздел II,
т.10.
От представения Погасителен план се установява, че кредитополучателите следва да
заплатили 120 месечни вноски, в размер на 78,70 евро всяка, считано от 03.01.2012г. до
20.11.2021г. Съгласно представения по делото Погасителен план крайната сума, която
кредитополучателите следвало да върнат е в размер на 9573,84 евро, в това число главница
и дължима лихва.
С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да
се споделят доводите на особения представител на ответника за противоречие на клаузите
на договорните и наказателните лихви от процесния договор с добрите нрави на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и че били нищожни като неравноправни на основание чл. 143
ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид следното:
Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция
на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Обн. ДВ. бр.18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010 г., изм. ДВ. бр. 58 от
30.07.2010г./ договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен
носител или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора, декларирано с полагането на подпис.
Това изискване е спазено. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител и е в
два екземпляра. Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по
ясен и разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето
съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10. Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в размер
от 18,87 %. Към процесния договор за потребителски кредит е обективиран Погасителен
план, като същият е подписан от кредитополучателите (включително и ответника И. М.),
като в същия са посочени по разбираем за кредитополучателя начин броят на вноските,
размерът на всяка вноска, включваща главницата и договорната лихва. В процесния договор
и Общите Условия към него са описани по ясен и достъпен начин задълженията на
кредитополучателите. Доколкото атакуваните от особения представител на ответника като
нищожни клаузи от договора произтичат от Общите условия за кредити на физически лица,
към които самият договор препраща, съдът приема, че тези клаузи от договора, както и
самите ОУ не са индивидуално уговорени клаузи по смисъла на чл. 146, ал.1 ЗЗП, поради
което същите биха могли да са нищожни, ако са налице предпоставките по чл. 143 ЗЗП, но в
случая в договора и Погасителния план към него ясно са посочени процентът на ГПР и
лихвата, т.е. към момента на сключване на договора е с оглед предоставения на ответника
погасителен план за него е било ясно и конкретно са били посочени дължимите суми като
месечни вноски с включена дължима главница и лихва. Няма доказателства и не се наведоха
твърдения от ответната страна, че базовият лихвен процент (БЛП) и ГПР са променени
едностранно от ищеца. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза също не е
констатирал промяна на БЛП, който е бил фиксиран в договора и е 7,99 %. Следователно
законовите изисквания са спазени и не е налице твърдяната недействителност на клаузите за
възнаградителната и наказателната лихва от процесния договор на посочените от особения
представител на ответника основания – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143 ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД.
Посредством заключението на изслушаното по делото съдебно-счетоводна експертиза
(неоспорено от страните), става ясно, че заетата сума от 4600 евро е била усвоена в пълен
размер от страна на ответника и останалите двама кредитополучатели по разплащателна
сметка на ответника на дата 05.01.2012г. При това положение се установява, че ищецът е
изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на
ответника и останалите двама кредитополучатели главницата по договора.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
изготвилата я вещо лице, се изясняват всички плащания, осъществени по процесния
3
Договор за банков кредит. Установява се от заключението на вещото лице, че от страна на
ответника и останалите двама кредитополучатели, във връзка с вземанията по процесния
договор, са били извършени плащания в общ размер на 3805,80 евро, като с тази сума са
били погасени изцяло главницата по 1-ва вноска, както изцяло договорната лихва по вноски
от 1-ва до 18-та и частично 19-та, и наказателна лихва, и разноски и такси. Със сумата от
3805,80 евро са погасени, както следва: 47 евро от главницата, 1089,88 евро от
възнаградителната лихва, 2548,86 евро от наказателната лихва за забава и 120,06 евро от
разноските и таксите по кредита. Последното плащане по кредита е извършено на
04.02.2020г. След 04.02.2020г. кредитополучателите не са били заплащала вноски по
процесния договор за банков кредит. Крайният срок на кредита е изтекъл на 20.12.2021г.,
като същият е бил обявен за предсрочно изискуем на 07.10.2020г. Според вещото лице,
непогасената главница се равнява на 4553 евро; размерът на договорната лихва за периода от
20.07.2013г. до 06.10.2020г. е 3623,17 евро; размерът на договорната лихва за периода
13.03.2020г. — 13.05.2020 г. е 58,65 евро; размерът на наказателна лихва за периода
20.12.2017г. - 12.03.2020г. е 77,09 евро; размерът на непогасеното обезщетение за забава на
просрочените плащания за периода 14.05.2020г. - 06.10.2020г. е 357,48 евро; размерът на
законната лихва за периода 07.10.2020г. - 22.10.2020г. е 20,24 евро; и размерът на
непогасените разноски за връчване на покани до длъжниците е 49,08 евро. Съдът изцяло
приема заключението на вещото лице, като при определяне на дължимите от ответника суми
се ръководи от изчисленията на вещото лице.
Въпреки доказателствената тежест, разпределена на ответника, за установяванe на факта,
че е погасил изцяло задълженията си по процесния договор за банков кредит, същият не е
ангажирал доказателства в тази насока.
По отношение и на седемте искови претенции следва да се обсъди възражението на
особения представител на ответника по чл. 110 - чл. 111 ЗЗД за настъпила погасителна
давност досежно претендираната главница, договорна възнаградителна лихва и наказателна
лихва по процесния договор за кредит. В тази връзка следва да име предвид, че съгласно чл.
114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като тя
се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД) и не тече в хода на самото
съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). В принципен план искът се смята за
предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). Съобразно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск, имащ за предмет установяване
съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, искът се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Такъв е и настоящият случай. Посоченият нормативен
регламент е изключение от общото правило на цитирания чл. 125 ГПК и като законодателно
разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като свързва материалноправните
последици от предявяването на иска с момент, предхождащ депозирането на исковата
молба. Към тези последици несъмнено се включва и прекъсване течението на погасителната
давност, спиране на давността и правото на законна лихва (вж. в този смисъл мотивите към
т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
За погасяване на задължението за главница по процесния договор за кредит е приложим 5-
годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Логиката на това разрешение се извежда от
обстоятелството, че паричното задължение за главница, за което е уговорено, че ще се
погасява с отделни вноски, не превръща тези вноски в периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в“, предл. 3 ЗЗД (вж. в този смисъл Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. №
795/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., III г.о. на
ВКС и Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., II т.о. на ВКС ).
Настоящият съдебен състав приема, че вноските по договорите за банков кредит по
отношение на главницата се погасяват с петгодишна давност, като те не представляват
„периодично плащане“ по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 ЗЗД. „Периодичността“ на едно
задължение може да произтича от неговото естество или да е договорена между страните.
4
Само плащания периодични по естеството си попадат в хипотезата на чл. 111, б. "в", пр. 3
ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност. Нищо в естеството на задължението по договор за
банков кредит не го прави периодично, няма и такова изискване в закона. Фактически в
огромната част от случаите сумите по кредитите се връщат от текущи приходи по трудови
правоотношения или текущи приходи от търговска дейност, поради което задължението за
връщане се разсрочва във времето. Разсрочването обаче произтича от волята на страните, а
не от естеството на задължението. В практиката има обаче и банкови кредити, които не се
връщат периодично, а еднократно - например кредити на земеделски производители, които
се връщат след реализацията на реколта или кредити по проекти, които се връщат след
осъществяване на проекта.
При договорите за банков кредит изплащани на вноски е налице разсрочване на
задължението на кредитополучателя по волята на страните, което разсрочване не може да
промени погасителната давност. Всяко едно задължение може да бъде разсрочено. Ако се
разсрочи задължението за заплащане на цената на закупен имот, това няма да промени
неговата давност и тя ще си остане пет години. Ако се разсрочи задължението за заплащане
на обезщетение за вреди при договор за превоз, това също няма да промени давността, която
ще си остане една година и няма да стане три години, защото вземането е станало
периодично. По същия начин и разсроченото задължение за връщане на главница по кредит
не става периодично плащане и се погасява с петгодишна давност. Следва да се има предвид
и че в чл. 113 ЗЗД е предвидена изрична забрана за удължаването или скъсяването на
давностните срокове по съглашение на страните и ако се приеме, че с простото разсрочване
на едно задължение във времето страните могат да въздействат и върху приложимата
давност, то чл. 113 ЗЗД би могъл лесно да бъде заобиколен.
В разглеждания казус падежът на първата погасителна вноска по кредитния договор е
20.01.2012г., а заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 26.10.2020г., от който
момент се счита за предявен и искът по чл. 422 ГПК, тъй като кредиторът в случая е спазил
1-месечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай исковата претенция е предявена
на 26.10.2020г., при което съдът на основание заключението на експерта, изчислявайки пет
години назад, приема, че вземането за главница се счита за погасено по давност преди
26.10.2015г. Това води до извод, че искът за главница за размера от 939,23 евро и за периода
от 20.01.2012г. до 26.10.2015г. е неоснователен, като погасен по давност. Главницата след
26.10.2015г. в размер на 3613,77 евро не е погасена по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. "в", пр. 2 ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с
тригодишната давност.
В настоящия случай исковата претенция за договорна лихва е предявена на 26.10.2020г.,
при което съдът на основание заключението на експерта, изчислявайки три години назад,
приема, че вземането за договорна лихва се счита за погасено по давност преди 26.10.2017г.
Това води до извод, че искът за договорна възнаградителна лихва за размера от 2541,93 евро
и за периода от 20.07.2013г. до 26.10.2017г. е неоснователен, като погасен по давност.
Договорната лихва след 25.10.2017г. в размер на 1090,48 евро, и за периода от 26.10.2017г.
до 06.10.2020г. не е погасена по давност.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за банков
кредит, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответникът заедно с
още две лица на кредитополучатели.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на ответника и останалите двама кредитополучатели главницата по договора в
размер на 4600 евро.
Процесният договор за потребителски кредит, в частта му относно клаузите за
възнаградителната и наказателната лихва не противоречи на добрите нрави, като същите не
са и неравноправни.
Ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 3613,7 евро, като за
остатъка от 3613,77 евро до пълния претендиран размер от 4553 евро искът за главница
5
следва да се отхвърли като неоснователен, като погасен по давност.
Ответникът дължи договорна лихва в размер на 1090,48 евро, и за периода от 26.10.2017г.
до 06.10.2020г., като за разликата до пълния предявен размер от 3632,41 евро и за периода от
20.07.2013г. до 06.10.2020г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
Налице е забава в изпълнението, поради което се дължи и вземането за обезщетение за
забава в размер на 79,85 евро. Обезщетението за забава е дължимо, считано от 20.05.2018г.
до 06.10.2020г., поради което за този период обезщетението за забава следва да се присъди и
отхвърли за поискания в исковата молба период от 20.12.2017г. до 19.05.2020г.
Искът за присъждане на сумата от 89,42 евро непогасена договорна лихва за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. е неоснователен. Това е така, защото се касае за период на
договорна лихва след обявяване на предсрочната изискуемост. Съгласно ТР № 3 от
27.03.2019г., по т.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКТС, т. 2 - размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит/ следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За
периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора пред
изменението му, а след едностранно упражненото изявление за предсрочна изискуемост
кредиторът може да иска само реално изпълнение /чл. 79, ал. 1 ЗЗД/ кумулативно с
обезщетение за забава, но не и договорната лихва. При настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът/ да се връща на вноски и за кредитора отпада основанието след упражнено
право за едностранно изменение на срока на договора да претендира и договорната лихва,
доколкото последната представлява цената срещу ползването на паричната сума за срока на
договора.
Основателен е искът за сумата от 20,24 евро, на основание законна лихва за периода,
следващ обявяване на предсрочната изискуемост – 07.10.2020г. до 22.10.2020г. /преди
подаване на заявлението/, за който период това акцесорно вземане не е погасено по давност.
Основателен е искът за сумата от 49,08 евро, на основание направени разноски за връчване
на покани до длъжниците. Присъждането на сумата е в съответствие с принципа на
неоснователното обогатяване, доколкото има имуществено разместване на блага, което е
извършено поради неизпълнение на едната страна, поради което насрещната следва да я
заплати. Става дума за доказани по размер и основание разноски, направени от ищеца по
повод връчване на покани чрез ЧСИ за предсрочна изискуемост, във връзка с неизпълнение
от кредитополучателите. Искът е доказан общо за сумата от 96 лева, която сума в евро е
именно 49,08 евро.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той е бил
представляван от особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което няма и
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 286,58 лв. и в
исковото производство в общ размер на 1522,63 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че И. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД /ПИБ АД/,
със седалище и адрес на управление град София, бул. “Драган Цанков” № 37, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори Н. Хр.
Б. и Св. Ал. П., следните суми, които са били предмет на Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК с № 909991 от 28.12.2020г., издадена по ч. гр. д. № 2145/2020г. на Районен
съд – гр. Благоевград, а именно:
– 3613,77 евро /три хиляди шестстотин и тринадесет евро и седемдесет и седем
евроцента/ – представляваща просрочена главница по Договор № 022LD-R-
001496/30.12.2011г. за банков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.10.2020г., до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 4553 евро /четири хиляди петстотин петдесет и три евро/.
- 1090,48 евро /хиляда и деветдесет евро и четиридесет и осем евроцента/ - непогасена
договорна лихва за периода 26.10.2017г. - 06.10.2020 г. включително, дължима на основание
Раздел II, т.4 от Договора за кредит, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената
част до пълния претендиран размер от 3632,41 евро /три хиляди шестстотин тридесет и
две евро и четиридесет и един евроцента/ и за периода от 20.07.2013г. до 25.10.2017г.
- 79,85 евро /седемдесет и девет евро и осемдесет и пет евроцента/ - непогасено
обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 20.05.2018г. - 12.03.2020.,
дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит, като ОТХВЪРЛЯ иска за това
вземане за периода от 20.12.2017г. до 19.05.2018г.
- 365,70 евро /триста шестдесет и пет евро и седемдесет евроцента/ - непогасено
обезщетение за забава на просрочените плащания за периода 14.05.2020г. - 06.10.2020г.,
дължимо на основание Раздел II, т.10 от Договора за кредит.
- 20,24 евро /двадесет евро и двадесет и четири евроцента/ - непогасена законна лихва за
периода 07.10.2020г.- 22.10.2020г.
- 49,08 евро /четиридесет и девет евро и осем евроцента/ - непогасени разноски за
връчване на покани до длъжниците.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД /ПИБ АД/, със седалище и
адрес на управление град София, бул. “Драган Цанков” № 37, вписано в Търговския
регистър с ЕИК *********, представлявана от изпълнителните директори Н. Хр. Б. и Св. Ал.
П. против И. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., с който се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следната
сума, която е била предмет на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 909991
от 28.12.2020г., издадена по ч. гр. д. № 2145/2020г. на Районен съд – гр. Благоевград, а
именно:
- 89,42 евро /осемдесет и девет евро и четиридесет и два евроцента/ - непогасена
договорна лихва за периода 13.03.2020г. — 13.05.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, И. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да
заплати на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД /ПИБ АД/, със седалище и адрес на
управление град София, бул. “Драган Цанков” № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, представлявана от изпълнителните директори Н. Хр. Б. и Св. Ал. П., разноски,
сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 286,58 лв. /двеста осемдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. №
2145/2020г. на РС – гр. Благоевград), съобразно уважената част от предявените искове, и
- сумата от 1522,63 лв. /хиляда петстотин двадесет и два лева и шестдесет и три
стотинки/ – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство
(гр. д. № 1224/2021г. на РС – гр. Благоевград), съобразно уважената част от предявените
искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
7
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8