№ 325
гр. Варна, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500220 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. АТ. АТ., ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв. И.Т. от АК – София против определение №
416/31.01.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2038/2021г., с което
съдът е прекратил поради недопустимост производството по предявения от
жалбоподателката иск против Й. В. Н. и „С.Г.Груп“ ЕАД с правно основание
чл.440, ал.1 ГПК.
По подробно изложени доводи за недопустимост, неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост на обжалваното определение и
нарушаващо правото й на достъп до съд, се иска неговата отмяна и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от „С. Г. Груп“ ЕАД
чрез процесуален представител – адв. Г.С., с който се изразява становище за
неоснователност на частната жалба.
Ответницата Й. В. Н. не е депозирала отговор по жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
жалбоподателката против В.Н.Н., Й. В. Н. и „С. Г. Груп.“ ЕАД, първите двама
имащи качеството на длъжници, а последния, имащ качеството на взискател
/конституиран от ЧСИ въз основа на договор за цесия от 19.12.2019г.,
1
сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД/ по изпълнително дело
20158080400319 по описа на ЧСИ Захари Димитров, иск с правно основание
чл.440, ал.1 ГПК за приемане за установено, че В.Н. и Й.Н. не са собственици
на ПИ с идентификатор № 10135.5426.445 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в
гр.Врана, район „Аспарухово“, местност „Ракитника“, ведно с построената в
имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда с обща РЗП 399.47 кв. м.,
състояща се от: избен етаж с площ 15 /петнадесет/ кв. м., първи жилищен
етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5426.445.2.1, втори етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10135.5426.445.2.2 и тавански складов етаж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5426.445.2.3.
Наведените в исковата молба фактически твърдения са, че ищцата е
собственик на така описаните недвижими имоти въз основа на изтекла в
нейна полза придобивна давност, начиная от 04.04.2005г. по отношение на
ПИ и от м.12.2006г. за жилищната сграда, от които дати е установила
владението си съгласно сключен с ответниците Н. предварителен договор за
покупко-продажба. Правото й на собственост по отношение на тях е било
установено с влязло в сила решение от 22.02.2021г. по гр.д. № 1252/2020г. на
ОС - Варна. Твърди още, че по образувано срещу В.Н. и Й.Н. изп.д. №
319/2015г. на ЧСИ З.Димитров с предмет парично вземане ипотекарният
кредитор „С.Г.Груп“ ЕАД е насочил принудителното изпълнение върху
собствените й имоти. С оглед на това твърди, че за нея е налице правен
интерес да отрече със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по
изпълнителното дело, че тези имоти не принадлежат на длъжниците.
В хода на отстраняване на нередовности на исковата молба,
първоинстанционния съд е констатирал, че ответникът В.Н.Н. е починал
преди предявяването на иска, поради което и с определение
№ 3318/21.09.2021г. производството по отношение на него е прекратено.
Съгласно представените по делото доказателства и изискана информация от
ЧСИ единствен наследник на починалия длъжник е съпругата му Й.Н., поради
което и съдебният изпълнител не е конституирал други лица като длъжници –
правоприемници на починалия.
След размяна по реда на чл.131 ГПК първоинстанционният съд е
постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение,
приемайки, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира
наведените в жалбата оплаквания за допуснати процесуални нарушения при
постановяване на прекратителното определение за неоснователни.
Правоприемство в хода на исковото производство не е налице, доколкото
ответникът Н. е починал преди завеждане на делото /в т.см. са и
разрешенията на ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Поради това и за съда не
е съществувало задължение за постановяване на нарочен акт за
2
конституиране на нови страни. В същото време предприетите действия по
установяване кръга на наследниците, но участващи в изпълнителното
производство са обусловени от определяне надлежните страни по предявения
иск и касаят редовността на исковата молба, а не допустимостта на иска с
оглед правния интерес от търсената защита.
Неоснователни са и оплакванията, че съдът е следвало да се произнесе
по възражението на ответника „С.Г.Груп“ ЕАД за недопустимост на иска след
изискване на становище от ищцата. Последното е необходимо само когато
съдът прецени, че за преценката му са необходими въвеждането на твърдения
или ангажирането на доказателства, доколкото тежестта за доказването
наличието на тази процесуална предпоставка е за ищцата. В настоящия
случай, наведените в исковата молба твърдения, както и представените по
делото доказателства са достатъчни за направения в обжалваното
определение извод, който се споделя и от настоящата инстанция.
Искът по чл.440 ГПК дава защита на всяко трето за принудителното
изпълнение на парично притезание лице, чието право е засегнато от
предприетите изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както
право на собственост, така и притежавано от това лице ограничено вещно
право или пък облигационно право, което не би могло да се противопостави
на купувача на публичната продан или съществува възможност да се погаси
след извършването й. Именно засягането на претендираното от третото лице
право, което поради това и отрича вещното правото на длъжника върху вещта
обосновава и правния му интерес от предявяване на този иск. Правата на
третото лице не са предмет на иска, те само обосновават правния интерес, на
изследване подлежат правата на собственост на длъжника и ако същите бъдат
отречени правната последица е преустановяване на принудителното
изпълнение срещу спорната вещ.
В настоящия случай не е спорно, че е налице висящо принудително
изпълнение за парично вземане, че същото е цедирано в полза на взискателя
„С.Г.Груп“ ЕАД и че това вземане е било обезпечено чрез договор за ипотека,
учредена от В.Н. и Й.Н. съгласно нот.акт № 30, том І, д.29/28.01.2011г.
Владението върху тези имоти е установено от ищцата въз основа на сключен
между нея и ипотекарните длъжници предварителен договор от 04.04.2005г.,
а с влязло в сила решение в отношенията между тях е прието, че същата е
станала техен собственик въз основа на давностно владение, начиная от
04.04.2005г. за поземления имот и от м.12 2006г. за сградата. Следователно
ипотеката е учредена преди изтичане на изискуемия се 10-годишен давностен
срок досежно всеки един от имотите. На основание чл.173, ал.1 ЗЗД
кредиторът, обезпечен с ипотека, може да се удоволетвори от цената на
ипотекирания имот в чиято и собственост да се намира той. Това означава, че
ипотечното право е противопоставимо на всеки следващ приобретател на
имота, независимо дали на деривативно или на оригинерно основание.
Ипотеката следва правото на собственост и евентуалното придобиване на
имота чрез давностно владение, независимо от липсата на правоприемство
3
между бившия собственик и последващия, не я погасява. Придобивната
давност, изтекла в полза на трето за изпълнението лице е непротивопоставима
на ипотекарния кредитор. Именно поради това не е налице засягане на
претендираното от ищцата право на собственост по см. на чл.440 ГПК.
Същата не би могла да получи защита чрез този иск, тъй като по изложените
мотиви не би постигнала целения правен резултат при неговото уважаване –
преустановяване на принудителното изпълнение върху имотите поради това,
че не принадлежат на длъжника.
Следователно липсва правен интерес от избраната форма на защита,
което сочи на извода за липса на абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща съществуването на правото на иск и водеща до недопустимост на
същия /в т.см. са и Определение № 189/28.09.2017г. по ч.гр.д. № 3126/2017г.
на ВКС, І г.о.; Определение № 348/12.05.2014г. по ч.гр.д. № 1594/2014г. на
ВКС, ІV г.о. и др./.
Като е достигнал до същия правен извод ОС – Варна е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 416/31.01.2022г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2038/2021г.
Определението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с
частна жалба пред Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4