Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 14.07.2021 година, град София,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, ІI-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети февруари през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 2222 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 171662
от 19.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 33206 по описа за 2018 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, упражняването на
родителските права по отношение на малолетния Г.Ц.П., роден на *** г. било
предоставено на неговата майка Н.Й.Й., при която било определено местоживеенето
му; на бащата бил определен режим на лични отношения с малолетното дете, като
бащата бил осъден да заплаща на малолетния, чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 28.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане, до настъпване на законова причина за нейното изменение или
прекратяване; като отхвърлил иска над уважения размер от 200 лева до
претендирания размер от 300 лева; допуснал предварително изпълнение на
решението в частта относно издръжката и осъдил Ц.Г.П. да заплати по сметка на
СРС държавна такса върху определената в полза на детето издръжка в размер на
288 лева.
С Решение №
102/13.01.2020 г., постановено по гражданско дело № 33206 по описа за 2018 г.
на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, съдът оставил без
уважение, като неоснователна, молбата на Ц.Г.П. с правно основание чл. 250 от ГПК, с която се искало допълване на постановеното по делото решение с
постановяване на дата на падежа на плащане на издръжката за всеки конкретен
месец, както и с допълване на възможността за обжалване в едноседмичен срок на
допуснатото предварително изпълнение. Горното решение влязло в сила като
необжалвано на 02.02.2021 г.
Недоволен от така
постановеното решение останал Ц.Г.П., ответник в първоинстанционното
производство и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото в частта
относно размера на присъдената в полза на детето издръжка над сумата от 150
лева до присъдения размер от 200 лева месечно. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени решението в обжалваната част, като намали размера на
дължимата от нея издръжка до размера от 150 лева, като съответно намали и
дължимата от него държавна такса, определена върху размера на присъдената в
полза на детето издръжка.
В съдебно
заседание, редовно призован, въззивникът не се явява и представлява, като
становището си по делото изразява в подадени по електронната поща молби, с вх.
№ 281064/18.02.2021 г. и с вх. № 281256/18.02.2021 г., които са идентични по
съдържание и с идентични приложения. В същите по съществото на спора пледира за
уважаване на въззивната му жалба, като претендира присъждане на сторените по
водене на делото разноски по представен списък. По отношение на евентуална
претенция за присъждане на разноски от страна на въззиваемата прави възражение
за прекомерност на същите.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата Н.Й.Й., ищец в първоинстанционното
производство и въззиваема страна в настоящето производство, в писмения си
отговор оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна. Оспорва
наведените от въззивника в жалбата му фактически твърдения. Твърди, че бащата
на въззивника, за когото последния твърди, че полага финансови грижи, живее в
гр. Монтана, в собствено жилище и получава пенсия в размер над 700 лева
месечно. Твърди също, че въззивникът е служител на БДЖ, поради което може да
ползва безплатно услугите на същата компания, като сочи, че поради това
въззивникът нямал разходи във връзка с баща си, както и за пътуванията си до
Монтана. Твърди, че доходите им, като служители в БДЖ са близки по размер, при
което няма основание тя да поеме по-голяма част от издръжката на детето, още
повече, че имала и друго дете, на което също дължала издръжка. Твърди, че
бащата на другото й дете починал на 31.03.2019 г., и от тогава тя сама
осигурявала издръжката на това дете. Сочи, че тя самата също има задължения към
своите родители пенсионери, като баща й е във влошено здравословно състояние, а
тя му осигурявала всички необходими лекарства. Счита, че така присъдената
издръжка може да бъде заплащана от въззивника без никакво затруднение, още
повече, че детето имало здравословен проблем, който бащата не признавал, но който
налагал специални грижи, режим и диета.
В съдебно
заседание, чрез пълномощника си по делото, подържа заявеното в отговора
становище, като оспорва въззивната жалба на ответника като неоснователна и
пледира за нейното оставяне без уважение, като се потвърди решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част. Процесуалният представител на тази
страна прави искане за определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Жалбата е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
подадена е от лице, имащо интерес от обжалването, отговаря на изискванията на
чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
С оглед предмета на
въззивна проверка, очертан в жалбата, въззивният съд констатира, че решението
на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите му относно
упражняването на родителските права от майката, местоживеенето на детето и
режима му на контакти с неотглеждащият го родител, както и в частта относно допуснатото
предварително изпълнение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното
:
Производството пред
Първоинстанционният съд било образувано по предявен от Н.Й.Й. срещу Ц.Г.П. иск
с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК-за разрешаване на спор между родителите
относно родителските права, местоживеенето на детето Г. и издръжката му, като
претендирала упражняването на родителските права по отношение на детето, като
се определи местоживеенето му при нея, а на бащата се определи режим на
контакти и същата се осъди за издръжката на малолетния в размер на 300 лева
месечно, считано от датата на исковата молба, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена сума.
В срока по чл. 131
от ГПК в подадения писмен отговор ответникът оспорвал размера на претендираната
за детето издръжка и обема на режима му на лични отношения с него.
За да постанови
съдебния си акт в обжалваните части, Първоинстанционният съд приел за
установена следната фактическа обстановка :
Страните по спора
са родители на детето Г., родено на *** г., което било малолетно към датата на
подаване на исковата молба. На малолетния с експертно решение на ТЕЛК №
0064/11.01.2019 г. на ТЕЛК при ІV МБАЛ била призната 20 % вид и степен на увреждане,
с за срок от три години, поради общо
заболяване, с водеща диагноза „Бъбречна агенезия, едностранна“.
За периода месец
октомври 2017 г. до месец септември 2018 г. майката получила средно нетно
месечно възнаграждение в размер на 366,37 лева, а за периода месец февруари
2018 г. до месец декември 2018 г. получавала парично обезщетение за временна
нетрудоспособност и обезщетение при бременност и раждане в общ размер на
14154у26 лева или по 1179,52 лева месечно. Ищцата била родител и на друго
малолетно дете – Л.Г.Б..
За периода месец
януари 2018 г. до месец декември 2018 г. бащата реализирал доходи, чийто средно
месечен брутен размер бил от 1738,23 лева. Същият бил страна по договор за наем
на жилище, по който като наемател се задължил да заплаща наемна цена за
ползвания имот в размер на 450 лева месечно.
По делото бил
изготвен социален доклад от ДСП „Сердика“, според който непосредствените грижи
за детето се полагали от майката, която можела да разчита на помощта на
близките си. Между майката и детето била създадена емоционална връзка, като в
интерес на малолетния било да общува и с двамата си родители, които да му
осигурят сигурна и спокойна семейна среда.
При тази фактическа
установеност, първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт,
приемайки, че при доказаните нужди на детето и възможностите на родителите, бащата
би могъл да заплаща ежемесечно сумата от 200 лева за издръжката на детето Г..
Отчел, че същият е работоспособен, с доказана материална възможност от 1738,23
лева средно месечно, като този размер издръжка за детето, страдащо от бъбречна
агенезия, няма да го затрудни, като с остатъка от дохода си същият би могъл да
задоволи екзистенциалните си нужди, въпреки заплащането на допълнителни суми по
договор за наем.
Настоящият състав на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на
страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда
на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, прие
за установено следното :
Въззивният съд
споделя в цялост установената от Първоинстанционният съд фактическата
обстановка, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата
се установява от представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства.
От представените от
въззиваемата страна писмени доказателства – препис извлечение от акт за смърт №
0527/01.04.2019 г., експертно решение, № 2864/17.10.2017 г., издадено на Й.Н.Й.,
епикриза, протокол от образно изследване, разпореждане за отпускане на пенсия,
касаещи същото лице, протоколи за контактите на детето Г. с неговия баща, и удостоверение
за брутен доход, въззивният съд намира за относими към предмета на доказване
единствено препис извлечение от акт за смърт и представеното удостоверение за
брутните доходи на въззиваемата. Анализът на тези документи установява, че по
отношение на своята дъщеря Л., въззиваемата се явява единствен родител, като
следва да осигурява цялостната й издръжка и всички необходими за това дете
грижи, доколкото Г. Т.Б.-баща на непълнолетната, е починал на 31.03.2019 г.
Според представеното удостоверение за брутния доход на въззиваемата, издадено
от „БДЖ - Т.П.“ ЕООД за едногодишния период януари-декември 2020 г. същата реализирала брутни доходи в общ размер
от 25803,99 лева, или средномесечния й брутен доход за същият период е в размер
на 2150,33 лева.
Останалите,
представени от въззиваемата страна писмени доказателства въззивният съд не
обсъжда като неотносими към предмета на доказване по делото.
Въззивникът не се е
ползвал от предоставената му възможност с разпореждането на съда от 21.02.2020
г. да ангажира доказателства за доходите си за една година назад, считано от
датата на насроченото съдебно заседание.
По делото е приети
социални доклади на ДСП „Сердика“, в който се изразява становище, че в интерес
на малолетния Г. е да се определи издръжка, платима от бащата, съобразена с
неговата възраст, нужди и потребности. Сочи се, че основни грижи за детето
полага майката с помощта на членовете на разширеното си семейство. След
раздялата на родителите бащата не е търсил контакти с детето, като не давал
доброволно присъдената в полза на детето издръжка, поради което майката
предприела действия за принудителното й събиране. По отношение на
здравословното състояние на детето е посочено, че същото е в задоволително
състояние, като установеното заболяване налага понастоящем единствено
консултации и медицинско наблюдение на всеки шест месеца.
Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани
в настоящето производство.
При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна
до следните изводи от правна страна :
По жалбата в частта
й относно издръжката на децата Д.и Й.по чл. 149 от СК :
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд
изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не
счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в
жалбата, следва да се отбележи следното :
Жалбата е
бланкетна, като се мотивира основно с твърдения за полагани от въззивника грижи
за издръжката на собствения му баща, липсата на разходи, свързани със
здравословното състояние на детето, както и с увеличаване на доходите на
майката. Тези доводи са изцяло неоснователни. Следва да се отбележи, че дори да
се приеме, че въззивникът участва със средства в издръжката на собствения си
баща, горното обстоятелство се явява ирелевантно в настоящето производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от СК задължението му да осигурява
издръжка на собственото си дете е алиментно, от по-горен ред, съгласно чл. 141,
т. 1 от СК, и поради това с приоритет пред задължението му да осигурява
издръжка на своя родител (чл. 141, т. 2 от СК), като последното не му е
противопастовимо. Предвид това, първоинстанционния съд правилно не ценил тези твърдения
на въззивника, като неотносими към предмета на доказване по делото. Несъмнено е
в производството, че въззивникът е трудоспособен, реализира брутни доходи,
чийто средномесечен размер за едногодишния период на 2018 г. е 1738,23 лева,
което предполага, че и след погасяване на присъдената издръжка за малолетния си
син ще продължи да разполага с 1538,23 лева от брутния си доход, която сума
несъмнено е достатъчна да задоволи собствените му нужди, включително и за
жилищното му устройване, и да подпомага финансово своя баща. От изложеното е явно, че присъдената издръжка
е във възможностите на въззивника, като по делото е установена по несъмнен
начин материалната му възможност да престира издръжка в този размер.
Отделно от това,
независимо от твърденията на въззивника, са установени нужди на детето,
задоволими със заплащаната от бащата издръжка. Понастоящем детето е на
навършени 3 години, посещава детска градина № 6 „Вълшебен свят“ (видно от
констатициите, направени с приетия по делото социален доклад), като независимо
от признатото му вид и степен на увреждане и при липса на доказателства за
противното, съдът приема, че същото има обичайните нужди на здраво дете от
същия пол и възраст, определени съобразно обикновените условия на живот за
него. С оглед това и предвид установените обстоятелства относно детето,
въззивния съд приема, че за месечната му издръжка е необходима сумата от 370
лева, в която участието на бащата е правилно определено. Следва да се отбележи,
че този размер на издръжката от 200 лева, понастоящем е близък по размер до предвидената
по закон минимална издръжка. Последната е определена с разпоредбата на чл. 142,
ал. 2 от СК като равна на ¼ от минималната работна заплата, която
понастоящем е в размер на 650 лева, респективно минималната по размер издръжка
за едно дете от родителя му е в размер на 162,50 лева. Следва да се отбележи,
че този размер на дължима от родителя за детето му издръжка се определя в
тежест на родители, без доходи или реализиращи такива в минимален размер, към
които въззивникът не принадлежи. Същият реализира доход, който надвишава
понастоящем минималната работна заплата с повече от 2,5 пъти.
Що се касае до
увеличението на доходите на майката, действително може да се направи такъв
извод, предвид установените за нея брутни доходи. Същата обаче е задължена да
осигури цялостната издръжка на дъщеря си Л., чийто баща е починал през 2019 г.,
както и да осигурява издръжка и грижи за малолетния Г., поради което не може да
се приеме, че е налице съществено увеличение на доходите й. Извън това тя
предоставя доброволно необходимата издръжка за детето Г., заедно с
непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, от които
въззивникът е напълно освободен. Дори да се приеме, че е налице увеличение на
доходите на майката, то това обстоятелство не предполага, че участието на
бащата в издръжката на детето следва да се намали.
Извън липсата на
материална възможност на бащата и липса на нужди на детето, задоволими с така
определената издръжка, които доводи въззивният съд намира за неоснователни по
изложените по-горе съображения, в жалбата липсват други развити оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част, попадащи в предмета на въззивна
проверка, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК.
Предвид това и
поради съвпадението на правните изводи на въззивния съд, с тези изложени от
първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт, същият следва да се потвърди в
обжалваната от ответницата част относно размера на присъдената в полза на детето
Г. издръжка.
Последица от това
се явява задължението на въззивника да плати така определената от
първоинстанционния съд държавна такса върху присъдената в полза на детето
издръжка.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените деловодни разноски има направени от двете страни, като
независимо от изхода на делото, същите се явяват неоснователни. Предвид
характера на спора – спорна съдебна администрация, разноските, сторени от въззиваемият,
както и от въззивницата, следва да останат в тяхна тежест. Правилото за
присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в
делата по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК. Съдебното решение в случая се
основава на правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното
дете, поради което то ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Неоснователно
е искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. В случая, съобразно представения договор за
оказаните на въззиваемата страна правна защита и съдействие й били предоставени
безплатно на основание чл. 38 от ЗА, без да е посочено основанието за това.
Както се посочи по-горе установения средномесечен брутен доход на тази страна е
в размер над 2000 лева понастоящем, което съвсем не я определя като материално
затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Същата не е лице, имащо
право на издръжка (такова право има само малолетното дете Г., което не е страна
в производството по разрешаване на родителския спор по чл. 127, ал. 2 от СК) и
липсват доказателства, че същата е лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА-роднина
или близък на друг юрист. Следователно, в случая не са налице условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА за определяне на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния й представител, като това искане също следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, и
на основание чл. 271 от ГПК, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри
брачен въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 171662 от 19.07.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 33206 по описа за 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІІ Гражданско отделение, 84 състав, в обжалваната част относно размера на
издръжката, дължим от бащата за детето Г., както и относно размера на дължимите
държавни такси, определени върху размера на присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, претенциите на страните Ц.Г.П. и Н.Й.Й. за присъждане на сторените
по водене на делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ,
като НЕОСНОВАТЕЛНО
искането на адвокат И.М.Г. за определяне на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: …………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………