Р
Е Ш Е Н И Е № 260043
гр. Пловдив, 28.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІII гр. състав, в закрито закрито
заседание
на двадесет и осми август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. №
1641 по описа на съда за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463 във вр. с чл. 278
от ГПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „А.-77-А.
Б.“, ЕИК ****, представляван от собственика А.Д.Б. – длъжник по изп. дело №
358/2015г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив против
разпределение от 18.06.2020г. на постъпила сума от трето, незадължено лице – „А.-Кристал“
ООД, по изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че разпределението
е неправилно и незаконосъобразно.Посочените в разпределението суми като
дължими, не отговаряли на действителните размери, установени с представените по
делото изпълнителни листове и съобразени с постъпилите по изпълнението суми.По
изпълнителното дело първоначално било изготвено разпределение от 22.03.2016г.
на постъпили суми от публична продан на недвижими имоти, като изходните данни в
него, касаещи общия размер на задълженията били неверни и слагали началото на
порочна система от начисляване на суми за главница и лихви.Освен това в периода
от получаване на сумите по проданта – 22.03.2016г. до 10.05.2016г., когато
ипотекарния кредитор се снабдил с изпълнителен лист, ЧСИ неправомерно
начислявал законна лихва, при условие, че сумите били по негова банкова сметка.***редността
на вписванията на договорните ипотеки.По изпълнителното дело били извършвани
плащания и от трети незадължени лица, като не бил съобразен избора на същите
каква част от главницата и лихвите да бъдат погасени.Не била съобразена и
разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.В нито едно от предходните разпределения
не бил посочен и непогасеният остатък от задълженията, не можел да се установи
и механизма на начисляване на законната лихва и неоправданите промени в
главницата.Не се сочело и каква част от главница и лихва се погасява.ЧСИ не
изчислил и дължимата съгласно чл. 4 от Наредба № 6/30.05.2006г. лихва, като в
нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата, при недостатъчност на сумата за
погасяване на дълга, не превел начислената по специалната му сметка лихва за
взискателя.В обжалваното разпределение неправилно била посочена сумата на
главницата по кредита от 2007г. и законната лихва.Жалбоподателят твърди, че
всички суми по изпълнителното дело били платени, като към настоящия момент
длъжникът нямал неразплатени задължения към банката.Моли да бъде отменено
изцяло или да бъде изменено обжалваното разпределение и да бъде върнато делото
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и процесуален
закон.Претендира разноски.
С писмения отговор на взискателя
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се изразява становище за неоснователност на
жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение.
Не е постъпил писмен отговор на жалбата
от присъединения взискател Държавата чрез ТД на НАП ****.
В писмените
си мотиви на основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК ЧСИ П. И. поддържа изготвеното разпределение и изразява становище
за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, след
преценка доводите на страните и материалите по изпълнителното дело, намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.
462, ал. 2 и чл. 463 от ГПК акт на съдебния изпълнител и в срока по чл. 462,
ал. 2 от ГПК:
Предмет на обжалваното разпределение от 18.06.2020г.,
предявено с протокол от 01.07.2020г., е сумата от 1000 лева, постъпила като
доброволно плащане от трето, незадължено лице, за погасяване на задълженията на
длъжника по изпълнителното дело.В т. I на
разпределението са описани вземанията на обезпечения взискател „Райфайзенбанк
България“ ЕАД по изп. лист от 20.08.2014г., издаден по ч. гр. д. № 12579/2014г.
по описа на РС Пловдив, III гр. с.,
както следва: т. 1 остатък от главница – 329 130, 42 лв.; т. 2 законна
лихва към дата 18.06.2020г. – 8 959, 66 лв.; 3. такси и разноски по изп.
дело по ТТРЗЗЧСИ и чл. 431 от ГПК в полза на съдебния изпълнител за
принудителния способ, сумата от чиято реализация се разпределя – 104, 90 лв.;
4. такси и разноски по изп. дело по ТТРЗЗЧСИ и чл. 431 от ГПК в полза на
съдебния изпълнител – 11 лв. и т. 5 остатък пропорционална такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ – 5 474, 65 лв. с ДДС, след като е приспадната такса по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ в размер на
9 714, 36 лв. с ДДС.В т. II са
посочени вземанията на Държавата съгласно удостоверение изх. №
160372002025558/11.06.2020г., издадено от ТД на НАП гр. **** в общ размер
168 546, 21 лева и 7 909, 10 лв. с ДДС пропорционална такса по т. 26
от ТТР към ЗЧСИ върху вземането – 7 909, 10 лв. с ДДС.
Постановено е подлежащата на разпределение
сума в размер на 1000 лева, постъпила като доброволно плащане от трето
задължено лице за погасяване задълженията на длъжника по изпълнителното дело,
да се разпредели по следния начин:
1. В първи ред - на основание чл. 136,
ал. 1, т. 1 от ЗЗД за такси и разноски
по изпълнителното дело в полза на съдебния изпълнител – сумата от 104, 90 лв.,
посочена под позиция I, № 3.
2. Във втори ред – вземания без
привилегия /хирографарни/, както следва: за такси и разноски по изпълнителното
дело в полза на съдебния изпълнител – сумата от 11 лв., посочена под позиция I, № 4; за 1-ви взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД – 870,
01 лв. за вземанията, посочени под позиция I,
№ 2, които се погасяват частично съгласно разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД;
пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на съдебния изпълнител,
съотв. на събраната сума – 14, 09 с ДДС и за 2-ри взискател Държавата –
0лв.Сумите са разпределени само за взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД, тъй
като били преведени по специалната банкова сметка ***то задължено лице за
погасяване задълженията на длъжника по изпълнителното дело към този взискател и
предвид разпоредбата на чл. 458 от ГПК.
По наведените оплаквания в
жалбоподателя настоящият състав намира следното:
По същество разпределението е акт на
съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на
удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага
за пълното или частично изплащане на всяко
едно от тях.
При извършената проверка съдът не
констатира нарушения на реда на привилегированите вземания по см. чл. 136 от ЗЗД.Не са изложени и оплаквания в тази насока.Доводите на жалбоподателя в
случая са свързани с неточно и неясно отразяване размера на непогасените вземания
на взискателя в разпределението и за допуснато нарушение на разпоредбите на чл.
4 и чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/30.05.2006г., с оглед на което е поискано
и изслушването на ССчЕ.
Законът изисква вземанията на
взискателите да са конкретизирани по основание, вид и размер на вземането.По
отношение на лихвите трябва да се посочи вида им, размера на отделните
лихвоносни вземаня и периода от време, за който са начислени.По отношение на
неолихвяемите вземания трябва да се посочи вида и размера на всяко неолихвяемо
вземане.
В случая в оспорваното
разпределение, предмет на обжалване в настоящето производство, не е ясно и
детайлно посочен размера на претендираните вземания към момента на
разпределението, съотв. кои вземания и в какъв размер към този момент са
погасени, каква е полагащата се част от събраната сума за погасяване на всяко
вземане и начинът на формиране на коефициент на „съразмерност“ за разпределение
при формиран остатък от съответното вземане.Посочената законна лихва към 18.06.2020г.
не става ясно за какъв период и върху какъв размер от главницата е начислявана.Отразено
е, че във втори ред /вземания без
привилегии/ се погасяват част от вземанията на взискателя „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, посочени под позиция I, № 2 частично,
съгласно разпоредбите на чл. 76 от ЗЗД, със сумата от 870, 01лв., без да се
уточнява с тази сума до какъв размер се погасяват вземанията на взискателя по
отделните пунктове – какъв размер от главницата и съответно от законната лихва.Не
е посочен и непогасеният с процесното разпределение остатък от вземанията на
банката, по отношение на който принудителното изпълнение ще продължи.Този
цялостен обем от информация е необходимо да бъде удостоверен от ЧСИ в
разпределението по чл. 460 от ГПК, за да бъде очертан ясно предмета на съдебен
контрол.Общото посочване на сума за изплащане по разпределението в определен
ред не може да бъде контролирано пряко от съда, тъй като в правомощията на
съдебния изпълнител е да разпредели сумата, а съдът не може да изземва функциите
му и да я разпредели за първи път.
Основателно е и оплакването на
жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 6 от
30.05.2006г., която норма задължава ЧСИ да изчисли размера на дължимите лихви
по специалната сметка към деня на всяко нареждане за плащане или към деня на
предявяване на разпределението.Лихвата следва да бъде изчислена в процент,
който е договорен между ЧСИ и обслужващата специалната му сметка банка – арг.
от чл. 3 от Наредбата.В случая това не е сторено, поради което разпределението
се явява незаконосъобразно и на това основание.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 463 от ГПК във вр. с чл. 278 от ГПК Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпределение от 18.06.2020г.
на ЧСИ П. И., с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив, по изпълнително
дело № 20158210400358, като
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ П.
И., с рег. № 821, с район на действие ОС Пловдив за извършване на ново
разпределение съгласно мотивите към решението.
Решението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: