№ 1072
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20211100514436 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20183721 от 10.09.2021 по гр. дело № 63194/2019 г. на Софийски
районен съд е признато за установено по предявения от „К.И.” ООД иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 79 от ЗЗД, че К. К. И. дължи
сумата 232,50 лв.- главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №
79341/03.08.2018 г., ведно със законната лихва от 12.03.2019 г. до изплащането й,
присъдена със заповед от 25.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 14339/19 г. на СРС, като са отхвърлени исковете по чл. 422 от
ГПК за установяване на вземанията за: договорна лихва в размер на 64,65 лв. за
периода от 03.08.2018 г. до 11.03.2019 г., такса „Гарант” в размер на 213,75 лв. за
периода от 03.08.2018 г. до 11.03.2019 г. и законна лихва за забава в размер на 6,60 лв.
за периода от 04.12.2018 г. до 11.03.2019 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноските за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е обжалвано от ответника, чрез назначения му при условията на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. К. Д., в частта, с която е признато за
установено, че дължи на ищеца горницата над сумата 75,75 лева – главница по договор
1
за потребителски кредит „Екстра” № 79341/03.08.2018 г., до уважения с решението
размер на главницата от 232,50 лева, и в частта за законна лихва върху разликата над
сумата 75,75 лева до сумата 232,50 лв., считано от 12.03.2019 г. до изплащането на
сумата. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за необосновано и
неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа неоснователност на иска в посочената част,
поради това, че процесният договор за кредит е изцяло недействителен на основание
чл. 22, вр. чл. 10, ал.1 от ЗПК. Излага се възражение, че неправилно съдът не е
приспаднал от главницата извършените от ответника плащания без правно основание,
за всички други разходи по кредита, различни от чистата му стойност по смисъла на
чл. 23 от ЗПК, включително за лихвите /възнаградителни и за забава/. Счита, че всички
извършени от ответника плащания по кредита в общ размер от 674,25 лева погасяват
главницата, при което исковете са неоснователни за горницата над 75,75 лева –
главница по кредита. Поддържа се и недействителност на договора за кредит поради
неспазване и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, и ал. 2, чл. 12, ал. 1 т. 7-9 от
ЗПК. Сочи, че кредитодателят не е изчислил годишния процент на разходите съгласно
изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Релевира и възражение, че при сключване на
процесния договор ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1, 2 и ал. 4 от
ЗПФУР. Въззивникът сочи също, че в противоречие със съдопроизводствените правила
съдът не е приел за разглеждане направеното от него възражение за прихващане на
исковата претенция с извършените от него плащания на суми по кредита без
основание, които следвало да бъдат отнесени за погасяване на главницата. Настоява
решението да бъде отменено в обжалваната му част за горницата над сумата 75,75 лева
до уважения размер на главницата от 232,50 лева, и вместо него постановено друго, с
което се отхвърли претенцията за тази разлика.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият оспорва същата и настоява за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
„К.И.” ООД е предявило срещу К. К. И. искове за установяване съществуването
на негови вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14339/2019 г. на СРС, за следните суми: сумата 375 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №
79341/03.08.2018 г., сумата 64,65 лв., представляваща договорна лихва за периода от
03.08.2018 г. до 11.03.2019 г.; сумата 213,75 лв., представляваща договорна такса
„Гарант” за периода от 03.08.2018 г. до 11.03.2019 г., и сумата 6 лв. – законна лихва за
периода от 04.12.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответникът кандидатствал онлайн за получаване на
2
потребителски кредит - чрез сайта на дружеството, като предоставил личните си
данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване, одобрена от
управителя на дружеството и при спазване на всички изисквания за предоставяне на
финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от
ответника данни, служител на ищцовото дружество се свързал с него на посочения
телефон, при което последният потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието да получи кредит в размер на 750 лева. След
одобрение на искането, на ответника бил изпратен на посочената от него електронна
поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Ответникът потвърдил
сключването на договора за кредит „Екстра” № 79341/03.08.2018г. с избиране на
изпратения му линк за потвърждение, след което желаната сума била преведена чрез
системата „e –pay” и получена от ответника на каса в офис на „Изипей” АД. С така
сключения договор за кредит ответникът се задължил да върне предоставената сума
ведно с договорна лихва и такса „Гарант”, в общ размер на 1312,50 лева, която
следвало да бъде издължена на шест равни месечни вноски – с падежи от 03.09.2018 г.
до 03.02.2019 г. Ответникът заплатил първите три месечни вноски, след което
преустановил плащанията по кредита.
За претендираните вземания срещу ответника в полза на ищеца била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14339/2019 г. на СРС.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му при условията на
чл.47, ал. 6 от ГПК особения представител, оспорва исковете. Оспорва възникването
между страните на облигационно правоотношение по сключен договор за
потребителски кредит от разстояние. На следващо място излага възражение за
недействителност на договора за кредит поради противоречието му с изискванията на
ЗПФУР и ЗПК, във връзка с което излага пространни съображения, каквито е изложил
и във въззивната си жалба, обобщени по-горе. Сочи, че поради недействителността на
договора за кредит, всички евентуални плащания от ответника следва да бъдат
отнесени към погасяване на главницата, във връзка с което прави възражение за
прихващане със сумата 674,25 лева като заплатена без основание/на отпаднало
основание, за погасяване на недействителните възнаградителни лихви, разходи и такса
„Гарант”.
Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, и съобразно предмета на обжалване, намира следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 6 от ЗПФУР и чл. 86, ал 1 от ЗЗД.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед предходно
развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение в
3
полза на ищеца срещу ответника за исковите суми, връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а ищецът е предявил исковете за установяване съществуването
на вземанията по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От събраните писмени доказателства и заключението на СТЕ се установява, че
между страните на 03.08.2018 г. е бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сумата 750 лева,
със срок на погасяването 6 месеца, при равни 6 бр. месечни вноски, всяка от които в
размер на 218,75 лв. В договора са посочени падежни дати за плащане на всяка от 6 –те
погасителни вноски, последната от която е 03.02.2019 г. Страните са уговорили
възнаграждение за ползвания кредит при фиксиран годишен лихвен процент 36% и
общ годишен лихвен процент на разходите по заема 49,7%. С договора е постигнато
съгласие кредитодателят да ангажира дружество – гарант, за гарантиране връщане на
вноските по кредита, за което кредитополучателят се е съгласил да заплати такса
„гарант” в общ размер 427,50 лв. Посочено е в договора, че всяка погасителна вноска
от 218,75 лв. включва част от дължимата главница /125 лв./, договорна лихва /22,50 лв./
и таксата „гарант” /71,25 лв./. От писмените доказателства се установява, че сумата 750
лв. е преведена и усвоена от ответника посредством „Изипей”.
Договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР, в който е уредено
предоставянето на финансови услуги чрез средства за комуникация от разстояние.
Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Така отношенията между страните по този договор се уреждат по електронен път –
чрез организираната от доставчика система. В случая, договорът е сключен съгласно
разписаната в Общите условия на „К.И.” ООД за предоставяне на потребителски
кредит, като комуникацията между страните се осъществява по електронен път – на
интернет страницата на ищеца. Сключването на договора става не чрез физическото му
подписване от страните, а посредством избиране на изпратена на кредитополучателя
препратка на съответна интернет страница на кредитодателя, като чрез активиране на
изпратения линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С
избора си да активира съответната препратка потребителят приема условията на
съглашението. Дали същият се е запознал предварително с общите условия и дали ги е
приел, е без значение, защото той разполага с възможност за това преди да направи
онлайн избора си за сключването на договора. С извършване на това фактическо
действие последният се валидира и страните се задължават по него, като са обвързани
от общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е необходимо по
отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление за приемането им.
4
В раздел ІV, т. 4.10 от общите условия изрично е посочено, че след потвърждаване на
заявката от кредитополучателя и одобряването й от кредитодателя, последният
изпраща на електронната поща линк към договора, с който кандидатът да се запознае и
потвърди. С натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие
с условията на договора, което е предпоставка за превеждане на съответната заемна
сума по банковата сметка.
От заключението на СТЕ се установява, че в електронната система на
заемодателя „К.И.” ООД е постъпило искане от ответника за кандидатстване за
финансова услуга, като ответникът е попълнил по електронен път регистрационна
форма за кандидатстване, след което и европейски формуляр за предоставяне на
информация. След обработка на данните му, електронен формат на договора за кредит
му е изпратен на електронната поща, който той приел и потвърдил чрез натискане на
линка за потвърждение, след което сумата му е била преведена.
С оглед на горното следва да се приеме за доказано сключването на договор за
кредит от разстояние. Договорът е сключен в електронна форма – обективиран в
електронен документ, оформен в съответствие с разпоредбите на чл. 3, вр. чл. 2 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същият е
представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис заверен от
страната. Съгласно чл. 3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма за сключване на договора
са счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. Следователно, следва да се приеме за доказано сключването между
страните на договор за кредит с посоченото в представения документ съдържание.
Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на
ответника, включващи размера на отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна
лихва и таксата „гарант”. Ищецът твърди, че ответникът е извършвал плащания по
кредита в размер на първите три вноски, т.е. плащания в общ размер 674,25 лв.
Сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит. С оглед на това, съдът дължи служебна проверка относно
действителността на договора, съобразно изискванията на ЗПК, както и съответствието
на договорните клаузи с правилата на добрите нрави – чл. 26 ал. ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.
При установено несъответствие на договорните клаузи с повелителните законови
норми, уреждащи потребителските договори, съдът е задължен да приеме, че
уговорките, сключени в нарушение на закона, не са породили правно действие.
Договорът е сключен в изискуемата форма, по ясен и разбираем начин и има
изискуемото по чл. 11, ал. 1 от ЗПК съдържание.
Извършвайки преценка за действителността на договорните клаузи съобразно
изискванията на ЗПК, районният съд е приел, че клаузата в процесния договор за
заплащане от кредитополучателя на такса „гарант” е нищожна, поради което не е
5
дължима от ответника, и е отхвърлил иска в тази му част. Решението е влязло в сила в
частта, с която е отхвърлена претенцията за дължимост на такса „гарант”.
Нищожността на горепосочената клауза не води до нищожност на процесния договор
за потребителски кредит, тъй като тя не е съществена и договорът може да се прилага и
без тази клауза.
В останалите му части процесният договор за потребителски кредит е
действителен. Както е посочил първоинстанционният съд, клаузата за заплащане на
договорна лихва /възнаграждение за ползването на заетата сума/ е действителна –
размерът на договорената лихва е в рамките на допустимата граница по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Възнаградителната лихва, както и таксата „гарант”, са включени като елемент на
всяка равна погасителната вноска, включваща и главницата, съгласно погасителния
план. В погасителния план се съдържа информацията по чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК –
относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Посочен е конкретния фиксиран размер на лихвения процент по кредита и годишния
процент на разходите.
Видно от договора, общият размер на поетите задължения на ответника,
включващи сумата по отпуснатия кредит и възнаградителната лихва, възлиза на
сумата 885 лв. Тази сума се получава след като от общия сбор от вноските за главница
и възнаградителна лихва по 6-те броя вноски се извади общия размер на вноските за
такса „гарант”. Както бе посочено по-горе, таксата „гарант” не се дължи от ответника,
поради недействителност на тази част от договора за кредит, която недължимост е
установена с влязлата в сила част от първоинстанционното решение.
Според заключението на СТЕ ответникът е направил плащания по процесния
договор за кредит в общ размер на 674,25 лв. Като се приспадне тази сума от поетите с
договора задължения по поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД, следва да се приеме, че с плащането на сумата от 674,25 лв. ответникът е погасил
изцяло задължението си за заплащане на лихва за забава, възнаградителната лихва в
размер на 135 лв., както и част от главницата в размер на 517,50 лв. Така останалата
незаплатена от ответника част от задълженията му по договора за кредит е частта от
главницата в размер на 232,50 лв. Първоинстанционният съд е приспаднал платената
от ответника сума от общия размер на дължимите суми по договора /като е извадил
таксата „гаранция”, която е недължима поради нищожност на тази клауза/, поради
което неоснователно е оплакването във възивната жалба, че съдът не е уважил
искането му за „прихващане” на извършените от ответника плащания с непогасената
главница.
Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
6
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
въззиваемия искане за разноски, възивникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20183721 от 10.09.2021 по гр. дело № 63194/2019
г. на Софийски районен съд, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******, да заплати
на „К.И.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„*******, ******* сумата 300 лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7