№ 2096
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330205767 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №576726-
F588984/11.05.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с
което на „СТОЙЧЕВ И СИН-ДС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Пловдив, ул.„Варшава” №11, представлявано от
Д.С.С., на основание чл.185, ал.2, чл.185, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.39, ал.1(б) от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от
ЗДДС.
Жалбоподателят атакува НП, с молба съдът да го отмени като
незаконосъобразно, с довод за ненадлежно връчване. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Д.А., който пледира за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, излагайки
съображения за това. Претендира разноските по делото за юрисконсултско
1
възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното юридическо лице/, поради
което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.12.2020г. в 11:30ч. била извършена проверка от служители към
НАП, сред които и свид. З.П. /актосъставител/, на длъжност „***” към ***, на
търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ №17, стопанисвана от дружеството-жалбоподател
„СТОЙЧЕВ И СИН – ДС“ ЕООД. В хода на същата, било
установено, че дружеството, в качеството на задължено лице по чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на разпоредбите в
наредбата, като не е отпечатало/генерирало пълен дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалната памет от въведеното в обекта и
функциониращо ЕСФП модел ,,DFS - Q7S – KL“, с фискално устройство
марка „DATECS“, модел „FP – 2000“, с ИН на ФУ № DT792495 и ИН на ФП
№ 02792495, за всеки ден, през който в устройството са регистрирани
продажби.
Съгласно чл.39, ал.1(б), лице по чл.3, използващо ЕСФП, отпечатва
пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за
всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции
и/или зареждания на течни горива, с изключение на продажби на течни горива
във/от обекти, които са изцяло на самообслужване.
При извършена проверка в книгата за дневни финансови отчети и
изведените документи от КЛЕН било установено, че на 28.11.2020г., от
въведеното в обекта и функциониращо ЕСФП модел ,,DFS - Q7S – KL“, с
фискално устройство марка „DATECS“, модел „FP – 2000“, с ИН на ФУ
№DT792495 и ИН на ФП №02792495, има издадени шест фискални касови
бонове за зареждано гориво с номера от №0008528 0008/28.11.2020г. до
2
№0008533 0013/28.11.2020г., но не е отпечатан/генериран пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния
ден. Отчет с нулиране бил отпечатан на 30.11.2020г. с №0008556 с общ
оборот в размер на 11 095,53 лв., в който бил включен оборотът
от 28.11.2020г.
Направените констатации били обективирани в ПИП, обр. Кд78, cep.
АА №0382363/14.12.2020г. и доказателствата към него.
Свид. З.П. съставил срещу „СТОЙЧЕВ И СИН-ДС” ЕООД, АУАН
№F588984/09.02.2021г. за нарушение на чл.39, ал.1(б) от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС в присъствието на
упълномощен представител на дружеството, който се запознал със
съдържанието на акта и го подписал, като отбелязал, че може да подаде
възражения в законоустановения срок. Такива по смисъла на чл.44, ал.1 от
ЗАНН не били депозирани.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на „СТОЙЧЕВ И СИН-ДС” ЕООД, на
основание чл.185, ал.2, чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.39,
ал.1(б) от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от
гласните доказателства - показанията на актосъставителя З.П., който
потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.
Обяснява, че конкретните фискални бонове за заредено гориво от 28.11.2020г.
са влезли в отчета на 30.11.2020г. като оборотите по тях са сумирани с
оборотите на 30.11.2020г., вместо на процесната дата. Конкретната
бензиностанция обслужвала автопарка на дружеството.
Съдът намира показанията на свидетеля за логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
3
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно
лице и в същия е дадена правилна правна квалификация на установеното
нарушение. Не е налице и нарушение по съставянето му.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност /съгласно приложената по делото
оправомощителна заповед/, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на акта и
постановлението.
Съдът намира, че по делото са налице безспорни и категорични
доказателства за извършено от жалбоподателя „СТОЙЧЕВ И СИН-ДС”
ЕООД нарушение по чл.39, ал.1(б) от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като на 28.11.2020г., дружеството-
жалбоподател в качеството на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. от въведеното в обекта и функциониращо ЕСФП модел ,,DFS -
Q7S – KL“, с фискално устройство марка „DATECS“, модел „FP – 2000“, с ИН
на ФУ №DT792495 и ИН на ФП №02792495, има издадени шест фискални
касови бонове за зареждано гориво с номера от №0008528 0008/28.11.2020г.
до №0008533 0013/28.11.2020г., но не е отпечатан/генериран пълен дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния
ден.
Установява се, че случаят не касае изключението, визирано в
нарушената материална норма, доколкото процесната бензиностанция „не е
изцяло на самообслужване“ – чрез самостоятелно зареждане и самостоятелно
плащане на гориво, а обслужва автопарка на дружеството. В тази връзка на
основание чл.118, ал.8 от ЗДДС всяко данъчнозадължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга
техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита
зареждането по реда на Наредба №Н-18/13.12.2006г.
Всъщност нарушението не се оспорва от жалбоподателя. Същият
навежда единствено възражение за ненадлежно връчване и съответно
получаване на НП, който въпрос касае единствено допустимостта на жалбата,
4
но не и спора по същество.
С оглед извършеното нарушение на чл.39, ал.1(б) от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, законосъобразно е
наложено административно наказание по вид и размер на основание
чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, когато нарушението не
води до неотразяване на приходи. Наложената имуществена санкция е в
законоустановения минимум от 500 лева, поради което и не подлежи на
корекция от съда. Същата е съобразена с предпоставките по чл.27, ал.1 - ал.3
от ЗАНН и ще способства за реализиране целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН.
Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се различава с по-ниска обществена
опасност от типичната такава за нарушения от същия вид. Не е било налице
състояние на обективна невъзможност за коректно спазване на законовото
задължение и не са поддържани извънредни обстоятелства, при които е
допуснато нарушението. В случая смекчаващите обстоятелства, като тези, че
нарушението е извършено за първи път и че е отпечатан отчет с нулиран
запис, но с общ оборот от две дати на 30.11.2020г., са взети предвид от
наказващия орган при индивидуализацията на наказанието, като е наложен
минимален размер на имуществената санкция, въпреки високия диапазон на
същия, предвиден в закона, за такъв тип нарушение. На сочените
обстоятелства, обаче, съдът намира, че не може да се придаде маловажност на
случая и жалбоподателят да бъде освободен от отговорност.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
наказателното постановление.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за
правната помощ в размер между 80 лева и 150 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска
защита, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер от 80 лева.
5
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63, ал.1, вр. ал.5, вр. ал. 3 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №576726-
F588984/11.05.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с
което на „СТОЙЧЕВ И СИН-ДС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр. Пловдив, ул.„Варшава” №11, представлявано от
Д.С.С., на основание чл.185, ал.2, чл.185, ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение
на чл.39, ал.1(б) от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „СТОЙЧЕВ И СИН-ДС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, ул. „Варшава” №11,
представлявано от Д.С.С., ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за
приходите, БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски по делото за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6