ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 1809.10.2020 г.Град Монтана
Окръжен съд – Монтана
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Милена Ц. Бранкова
Членове:Диана К. Йорданова
Костадин С. Живков
Прокурор:Окръжна прокуратура - Монтана
като разгледа докладваното от Милена Ц. Бранкова Въззивно частно
наказателно дело № 20201600600153 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал.2 във вр. с чл. 377, ал. 2 от НПК.
С Разпореждане на Районен съд гр. Монтана от 28.07.2020 г. по АНД №
1016/20 г., потановено по реда на чл. 377, ал.1 от НПК, е прекратено съдебното
производство по делото и същото е върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Против горното Постановление е постъпил ПРОТЕСТ от Районна прокуратура
Монтана. В същия се поддържа, че прекратяването на съдебното производство е
незаконосъобразно. Излагат се съображения, че единствено в правомощията на
прокуратурата е да прецени какво обвинение и срещу кого да повдига. Твърди се, че
в случая са налице всички законови основания за разглеждане на делото по реда на
гл. 28 от НПК, поради което се иска отмяна на разпореждането и връщане на делото
на първоинстанционния съд за разглеждане.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията в протеста и провери
обжалваното разпореждане във връзка с изискванията на закона, намира следното:
Протестът е допустим : - подаден е в срок и от страна, разполагаща с
процесуалното право за иницииране на подобно производство и в съответствие с
изискваното от закона съдържание.
1
Разгледан по същество – протестът е основателен.
Производството пред РС Монтана е образувано по Предложение на РП
Монтана за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на лицето И. С. от с. *, обл. *– за това, че на 14.06.2019
г., около 15,20 ч. в гр. *, по ул. „*“ – част от републикански път * *-*, срещу №
*/бензиностанция „*“/ с посока на движение към гр. *, при управление на л.а. „*“ с
ДК № *, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 23, ал.1 от ЗДвП
„Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго ППС, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко“ и не осигурил дистанция с л.а. марка „*“ с ДК № *, управляван от
Г. И. от гр. *и по непредпазливост причинил на същия средна телесна повреда,
изразяваща се в многофрагментно счупване на четвърта кост на пестницата на
дясната ръка, причинило трайно затруднение в движението на горен десен крайник
– престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
С протестираното разпореждане първоинстанционният съд прекратил
съдебното производство и на основание чл. 377, ал.1 от НПК, върнал делото на
прокуратурата. При това посочил, че в хода на досъденото производство не са
събрани достатъчно доказателства, които да установят размера на видимите
материални щети по трите автомобила – участници в ПТП, с което прокурорът не
само не е могъл да прецени да липсват такива, а това е едно от комулативните
основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, но е и нарушил процесуалните права на всички
пострадали. Отразил още, че събраните на досъдебното производство доказателства
/ авто-техническа експертиза/ установяват и нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от
обвиняемия, а подобно нарушение не му е вменено в Постановлението, по силата на
което е било образувано делото.
Постановеното Разпореждане противоречи на процесуалния закон.
Производството пред РС е образувано по реда на гл. 28 от НПК. Съгл. разпоредбата
на чл. 377, ал.1 от НПК, съдебното производство се прекратява и делото се връща
на прокурора само тогава, когато не са налице основанията на чл. 78А от НК или
когато е допуснато отстранимо процесуално нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия. В случая не е налице
нито едно от тези две основания. Проверката за наличие на основанията по чл. 78А
2
от НК обхваща само следните обстоятелства: дали извършителят е пълнолетно
лице; дали за престъплението, за което е обвинен, се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до три години или някое друго по-леко наказание, когато е
умишлено или наказание „лишаване от свобода“ до пет години или друго по-леко
наказание, когато е непредпазливо; дали деецът не е вече осъждан за престъпление
от общ характер; дали вече не е бил освобождаван от наказателна отговорност по
същия ред; дали евентуално причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени, респ. обезпечени и дали не е налице някоя от пречките по чл. 78а, ал.
7 от НК. По конкретното дело са налице всички тези комулативни условия за
разглеждането му по реда на гл. 28 от НПК. В случая действително са нанесени
материални щети по автомобилите, участници в ПТП. Това дали и доколко е
установен на досъдебното производство техния размер, няма значение за
обвинението, тъй като едновременно с имуществените вреди при ПТП са
причинени и телесни увреждания на един от участниците в произшествието. При
това по-тежкия резултат /телесните увреждания/ поглъща по-лекия / имуществените
вреди/, което правилно е било съобразено от прокурора, давайки правната
квалификация на деянието като такова по чл. 343, ал.1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал.1
от НК. От събраните на досъдебното производство доказателства действително се
установява, че при станалото ПТП по автомобилите са се получили увреждания,
които за собствениците на колите представляват имуществени щети. Те обаче
разполагат с възможността да търсят репарирането им по граждански път, ако
желаят това. Смисълът на производството по гл. 28 от НПК е да приключи
наказатения процес за леки престъпления колкото се може по-бързо, поради което и
разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК предвижда прекратяване на съдебното
производство само тогава, когато са нарушени процесуалните права на обвиняемия,
но не и на пострадалите.
Неправилно е и другото съображение на първоинстанционния съд за връщане
на делото. Вещото лице по авто-техническата експертиза е посочило допуснати две
нарушения на правилата за движение по пътищата – по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Този извод на експерта не следва да се възприема буквално.
Вещото лице е длъжно да отговори на поставените му от органа по разследването
въпроси, но преценката дали има нарушение на правилата за движение по пътищата
и какво точно е то, е само в правомощията на прокурора – на досъдебното
производство или на съда – в съдебното такова. При това, тази преценка обхваща
3
цялата съвкупност от доказателства, а не само експертното заключение. Така е
станало и в настоящия случай: прокурорът е преценил останалите доказателства,
които установяват, че ПТП е реализирано на път от републиканската пътна мрежа,
където ограничението на скоростта от 50 км/ч не важи, поради което доводът на
вещото лице за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП не е бил споделен от
наблюдаващия прокурор. Внасянето на предложение за разглежадане на делото по
гл. 28 от НПК само с препращането към нарушение на правилото по чл. 23, ал.1 от
ЗДвП, не нарушава по никой начин процесуалните права на обвиняемия, тъй като
същият е бил привлечен към наказателна отговорност за това нарушение и не е
било необходимо прекратяване на наказателното производство и за другото,
посочено от вещото лице, - по чл. 21, ал.1 от ЗДвП / по арг. На чл. 243, ал. 9 от
НПК.
Като не е съобразил горното, РС е постановил едно незаконосъобразно
Разпореждане, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане от
първоинстанционния съд по реда на гл. 28 от НПК и произнасяне спрямо
правомощията на съда по чл. 378, ал. 4 от НПК.
По изложените съображения, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА РАЗПОРЕЖДАНЕТО на Районен съд град Монтана от 28.07.2020г.,
постановено по реда на чл. 377, ал.1 от НПК, по НАХД № 1016/2020 г., с което е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на прокурора.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд Монтана за разглеждането му по същество по реда на
гл. 28 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5