Решение по дело №23/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 44/17.06.2015г., постановено по гр. д. № 56/2015г. по описа на Районен съд-Кърджали, е отхвърлен предявения от Д "С. П.", гр. К., против С. А. С., от гр. К., установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуване на вземане в размер на сумата 1 994,03 лева – главница, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, отпусната по реда на чл.7, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, както и сумата от 698,59 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 19.01.2010г. до 16.11.2014г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.11.2014г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №560/18.11.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1259/2014г. на Районен съд Кърджали. С решението са присъдени и деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д "С. П.", гр. К., който го обжалва като неправилно - постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Излагат се подробни съображения. Иска се въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявената искова претенция. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, чрез който поддържа жалбата си.

Въззиваемата С. А. С. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като излага съображенията си за това. В съдебно заседание чрез пълномощника си моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства, при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от страна, имаща интерес от обжалваното и е допустима.

По същество съдът съобрази следното:

В исковата молба, предявена пред РС-Кърджали, ищецът Д "С. П.", гр. К. твърди, че по реда на чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца отпуснал на отв. С. С. сумата в размер на 1 994,03 лева главница, представляваща недобросъвестно получени месечни социални помощи за детето Ф. С., като претендира и 698,59 лева законна лихва върху главницата за периода от 19.01.2010г. до 16.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - 17.11.2014г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 560/18.11.2014г. по ч. гр. дело № 1259/2014г. по описа за 2014г. на PC – Кърджали. С подадени молби-декларации за периода 2008-2013г. ответницата по иска декларирала в графа “семейно положение”, че е неомъжена, и че е майка на детето Ф. С., като въз основа на подадените молби-декларации й били отпуснати семейни помощи за деца в размер на 35 лв. месечно за периода от 01.12.2013г. до 30.11.2014г. Твърди се, че в молбата- декларация следвало да бъде посочено точно семейното положение и име на съпруга на декларатора, както и неговия доход, съгласно Закона за семейни помощи за деца, като при извършена проверка през 2014г. в Национална база данни „Население" било установено, че ответницата била омъжена за А. С., с акт за граждански брак № 25/04.03.2002г., съставен от община Кърджали, и по повод на това били проверени подадените молби - декларации за предходни години налични в ДСП-Кърджали. Проверката установила, че във всички молби-декларации от 2008г. до 2013г. ответницата декларирала неверни данни относно семейното си положение, а въз основа на тези декларации й били отпуснати месечни помощи, подробно описани по години и размер.

Счита, че в случая била налице недобросъвестност, тъй като не били декларирани обстоятелства, които заявителят бил длъжен да декларира, или е посочил неверни факти и обстоятелства, които били от значение за възникване и упражняване правото му на социални помощи, и които ако били вярно декларирани, би се стигнало до друг правен извод относно решението за отпускане на социална помощ. Била извършена проверка по случая, като на 24.03.2014г. с Констативен протокол № 13 било констатирано, че отв. С. декларирала неверни данни за семейното си положение. На 09.05.2014г. била издадена заповед № РД 01-126, с която било наредено С. А. С. да възстанови недобросъвестно получените месечни социални помощи в общ размер на 2 115лв., ведно със законоустановената лихва, като същата заповед, след обжалването й била потвърдена от горестоящия административен орган - Регионална дирекция за социално подпомагане - Кърджали с Решение № РД 03-15/03.06.2014г. На 27.06.2014г. между страните било подписано Споразумение с изх. № 94СС-51, с погасителен план за доброволно издължаване и разсрочване на сумите, като на 08.09.2014г. по банковата сметка на Д. „С. п."-К. била направена само една вноска в размер на 150 лв., с която сума била приспадната част от главницата в размер на 120.97 лв. и част от законната лихва върху главницата. На 12.09.2014г. ответницата С. и съпругът й А. С. подали молба-декларация с вх. № Кж 206027 за отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, в която отразили, че г-жа С. е омъжена; посочили данни за съпруга й, и молбата била подписана собственоръчно от двамата съпрузи. Липсата на доброволно изпълнение на постигнатото Споразумение от страна на длъжника обусловило подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.1 от ГПК. Ищецът моли да бъде установено по отношение на ответницата, че последната дължи сумата в размер на 1 994,03 лв. главница, представляваща недобросъвестно получени месечни социални помощи, отпуснати по реда на чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца, както и сумата от 698,59 лева - законна лихва върху главницата за периода от 19.01.2010г. до 16.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - 17.11.2014г. до окончателното изплащане на дължимата сума. В съдебно заседание ищецът чрез директора си Кр.Р. е допълнил, че семейните помощи за деца се отпускат на семейства, при което се прави преценка на доходите на семейството.

Ответницата оспорва предявените искове, като твърди, че по отношение на нейното поведение не била налице недобросъвестност при получаване на сумите. Не оспорва твърдението на ищеца, че декларирала в подадените до него молби – декларации семейно положение “неомъжена”, но то не било изследвано от ищеца и не било направено пълно проучване относно социалния й статус, както и домакинството, в което живеели тя и детето й. Счита, че не била декларирала неверни данни, тъй като от 2006г. до настоящия момент домакинството й се състояло от нея и нейното дете, а бащата на детето не живеел с тях и не полагал грижи за детето и за съпругата си. Съпругът й инцидентно пребивавал в РБългария за оформяне на документи, и не съжителствал с майката и детето в едно домакинство, не заплащал издръжка, респ. доходите му не се отразили на правото на детето да получава помощи. Твърди, че извършената проверка била формална и констатациите за недобросъвестност били неправилно изведени само въз основа на справка в отдел ГРАО при Община Кърджали. Невярно декларираните от нея данни, касаещи семейното й положение, не били от „категорията, визирани в закона и водещи до недобросъвестност, т.е. недължимо платени”. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а също и като недопустим.

От фактическа страна съдът съобрази следното:

От данните по делото се установява, че първоинстанционният съд е признал за безспорни следните права и обстоятелства : през 2014г. е подадена молба - декларация за отпускане на семейни помощи от отв. С. С. и съпруга й А. С., в която същата е вписала семейно положение “омъжена”; между страните е подписано споразумение за доброволно издължаване с разсрочване на сумите в размер на 2 115 лева главница и 649,11 лева лихва, като на 08.09.2014г. ответницата е изплатила сума в размер на 150 лева; по заявление от 17.11.2014г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1259/2014г. по описа на КРС, по което е издадена Заповед № 560/18.11.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е било разпоредено длъжникът С. А. С. да заплати на Д "С. П." гр. К., сумата 1 994.03 лева – главница, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, отпусната по реда на чл.7, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, както и сумата от 698.59 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 12.12.2008г. до 16.11.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.11.2014г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 418.48 лева за юрисконсултско възнаграждение, и срещу тази заповед в срока по чл.415 от ГПК е подадено възражение от длъжника, в което твърди, че не дължи изпълнение на вземането по нея.

Впрочем, не се спори по делото и за това, че в подадените от ответницата С. молби-декларации за периода 2008г. - 2013г. за отпускане на семейни помощи за деца, същата е декларирала, че е неомъжена. Безспорно е и това, че в Р. М. тя е сключила граждански брак с А. С., за което е бил съставен акт за сключен граждански брак № 25 от 04.03.2002г. на община Кърджали, на основание извлечение от актовата книга за сключилите граждански брак № 655/2000г. на община С., РМ.

Събрани са гласни доказателства в подкрепа на твърденията на ответницата по иска за това, че през 2006г. се завърнала в Б. с детето си Ф., и от тогава до сега го отглежда сама, тъй като била във фактическа раздяла със съпругÓ си.

Не се спори и относно размера на отпуснатите през претендирания период 12.12.2008г. до 16.11.2014г. социални помощи за дете. Ответницата оспорва размера на претендираната лихва. Също така безспорно е и това, че на 09.05.2014г. е издадена заповед № РД 01-126, с която е наредено на „С. А. С. да възстанови недобросъвестно получените месечни социални помощи в общ размер 2 115лв., ведно със законоустановената лихва до възстановяване на вземането”. Заповедта е обжалвана по реда на АПК и е потвърдена от Регионална дирекция за социално подпомагане -Кърджали с Решение № РД 03-15/03.06.2014г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд счита предявеният иск за частично основателен и доказан, като съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съобрази фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право - представеното пред тази инстанция удостоверение изх.№11 – 110 от 01.07.2015г., изходящо от въззивника Д "С. П.", гр. К. за доброволно възстановени от въззиваемата С. суми в размер на 220,54лв. по претенцията за главница, 29,03лв. по претенцията за лихви, и 213,77лв. по ДТ, платени по сметка на РС-Кърджали .

Съгласно чл.7, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции и се дължат на майката.

Семейните помощи за деца се отпускат от Дирекция „Социално подпомагане" въз основа на молба-декларация заедно с необходимите документи /чл. 2, ал. 1 и чл. 17 от ППЗСПД/, като образците на молби-декларациите и документите, които се прилагат към тях се одобряват от министъра на труда и социалната политика и се обнародват от Държавен вестник. Само въз основа на молба-декларация с редовно съдържание и с приложени всички документи се отпуска месечна помощ. Съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗСПД редът за отпускане и предоставяне в пари и/или под формата на социални инвестиции на семейните помощи се урежда с Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/. Определящ критерий за отпускането на помощите за дете по ЗСПД е доходът на семейството. В молбата-декларация се декларират необходимите обстоятелства и се попълват задължителни реквизити като семеен статус, ЕГН, постоянен адрес, осигурителен статус, доход, и др. При недобросъвестно получени семейни помощи, лицата дължат възстановяване на получената семейна помощ заедно със законната лихва, съгласно чл.14, ал.3 от ЗСПД. Съгласно § 1. от Допълнителните разпоредби на ЗСПД по смисъла на този закон "Семейството" включва: а) съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак); б) съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с изключение на сключилите брак); в) родителят и неговите/нейните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите брак).

В подадените молби-декларации С. С. е посочила, че е неомъжена и е удостоверила данни за нейния доход като самотен родител. Декларирала е, че в семейството й по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗСПД, са включени самата тя като майка, и детето й Ф. С., но не е посочила, че е омъжена, имената на съпруга й, както и неговите доходи.

Или, след като безспорно се установява, че през процесния период ответницата съзнателно не е декларирала семейното си положение и е посочила неверни факти и обстоятелства, които са от значение за възникване и упражняване правото й на социални помощи, то следва да се направи извод за недобросъвестност от нейна страна при съставянето на молбите-декларации, послужили за отпускане на социалните помощи за детето ФÞлип. Това са факти и обстоятелства, които ако бяха декларирани, респективно, ако бяха вярно декларирани, вероятно би се стигнало до друг правен извод относно решението за отпускане на социална помощ.

Впрочем, фактът, че страните са подписали споразумение с погасителен план за доброволно издължаване с разсрочване на сумите и по него е извършено плащане, както и фактът, че преди разглеждане на делото във въззивната инстанция са били възстановени и други суми по това задължение, сочат на признание на иска от страна на ответницата С..

С оглед на изложеното предявеният установителен иск се явява основателен. Предвид извършените от страна на ответницата плащания, същият е и доказан до размера на 1 773,49лв. относно претенцията за главница (с оглед признанието за извършено възстановяване на 220,54лв.), и до размера на 669,56лв. относно претенцията за лихва (с оглед признанието за извършено възстановяване на 29,03лв.). Или, предявеният иск следва да се уважи до посочените размери, а за разликата над 1 773,49лв. до предявения размер от 1 994,03лв. за главница и над 669,56лв. до предявения размер от 698,59лв. за лихви, следва да се отхвърли, поради извършено плащане.

На основание изложеното по-горе, следва първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д "С. П." гр. К., против С. А. С., от гр. К., установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуване на вземане в размер на сумата 1 773,49 лева – главница, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, отпусната по реда на чл. 7, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, както и сумата от 669,59 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 19.01.2010г. до 16.11.2014г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.11.2014г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №560/18.11.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1259/2014г. на Районен съд Кърджали, както и в частта му, с която в тежест на ищеца са възложени деловодни разноски в полза на ответника размер на 600лв., вместо което следва да се признае за установено съществуването на вземането на Дирекция „Социално подпомагане”-Кърджали в посочените размери. В останалата му част решението следва да се потвърди.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, съдът намира следното:

Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението, а в исковия процес по чл.422 от ГПК разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представлява законна последица от уважаването/респ. отхвърлянето на иска.

Предвид крайния изход на делото, разноските се следват в полза на ищеца /въззивник в настоящото производство в общ размер на 1 398,67лв., от които 237,47лв. ДТ за заповедното производство /53,85лв./, първа /129,77лв./ и втора инстанция /53,85лв./; и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 1 161,20лв., от които за заповедното производство – 324,24лв., и по 418,48лв. за първа и втора инстанция, съгласно чл.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 44/17.06.2015г., постановено по гр. д. № 56/2015г. по описа на Районен съд-Кърджали, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Д "С. П." гр. К., против С. А. С., от гр. К., установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуване на вземане в размер на сумата 1 773,49 лева – главница, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, отпусната по реда на чл. 7, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, както и сумата от 669,59 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 19.01.2010г. до 16.11.2014г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.11.2014г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №560/18.11.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1259/2014г. на Районен съд Кърджали, както и в частта му, с която в тежест на ищеца са възложени деловодни разноски в полза на ответника в размер на 600лв., вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. С., от гр. К., с ЕГН **********, съществуването на вземане на Д "С. П." гр. К., ул.”М.”№*, с Код по Булстат *************, на сумата в размер на 1 773,49 лева – главница, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, отпусната по реда на чл. 7, ал.1 от Закона за семейните помощи за деца, както и сумата от 669,59 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 19.01.2010г. до 16.11.2014г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.11.2014г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №560/18.11.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №1259/2014г. на Районен съд Кърджали.

Потвърждава решението в останалата му част.

ОСЪЖДА С. А. С., с ЕГН **********, от гр. К., ул.”С.” №*, бл.*, вх. “*”, ап.* да заплати на Д. “С. П.”, гр. К., ул.”М.”№1, с Код по Булстат *************, направените по делото разноски за заповедното производство и двете инстанции в общ размер на 1 398,67лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/