№ 17
гр. Велики Преслав, , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО в публично
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П.. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200109 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от
ЗАНН, въз основа на жалба от П. Й. АБ. с ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр.***, ул.“***“** и настоящ адрес в с.*** ул.***, срещу Наказателно
постановление №21-0323-000100/09.03.2021 г., издадено от Началника на РУ
– Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен с което за нарушение по чл.
137а, ал.1 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
пред настоящия съд наказателно постановление, с аргумент за грешно
посочване мястото на извършване на нарушението, както в съставения му
АУАН, така и в издаденото НП, а така и неправилно вписване в издадения
акт на липсата на възражения от страна на жалбоподателя, преди
предявяването му и при наличието на такива, касателно обстоятелствата
описани в същия свързани с констатацията за непоставен обезопасителен
колан, противно на действителните. Сочи се, че допуснатите процесуални
нарушения са ограничили правото му на защита и са основания за отмяна на
обжалваното пред съда НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата.
Въззиваемата страна както и призованата на осн.чл.62 от ЗАНН РП-
Шумен , редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание.
1
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
На 23.02.2021 г. св. П.П. – мл.автоконтрольор към ОД на МВР-Шумен,
РУ Велики Преслав съставил АУАН на жалбоподателя, за това че същият на
посочената дата, около 10.00 ч. управлявал без обезопасителен колан лек
автомобил „Ауди“ А4 с рег.№ *** движещ се по ул.“***“, в населено място,
вписано като такова - с.***. В актът било обективирано и липса на
възражение от страна на санкционираното за извършено нарушение по чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП лице. Актът бил съставен в присъствието на св.Р.Г. –
полицай „ООР“ при РУ Велики Преслав. Въз основа акта било издадено и
обжалваното пред настоящия съд НП, издалият го орган на което, изцяло
възприел посочената в съставения акт фактическа обстановка. Същата, видно
от проведените разпити на свидетелите по делото се установи, че касае
различно от действителното място на извършване на нарушението, а именно –
в с.***, като свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели
са безпротиворечиви по отношение на посоченото, противно на фактите
касателно наличието/липсата на обезопасителен колан у жалбоподателя и
изтъкнати възражения от същия.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид установените факти направи следните
правни изводи:
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото в административно-наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно. За да бъде
едно деяние административно нарушение, са необходими, сагласно чл.6 от
ЗАНН три предпоставки: това деяние да нарушава установения ред на
държавно управление; да е извършено виновно; да е обявено за наказуемо с
административно наказание, като липсата на която и да е от тях предпоставя и
съотв.липсата на административно нарушение, водещо като резултат и до
отмяна на издаденото НП, като неправилно.
2
Същевременно, следва да бъдат спазени и всички законови изисквания
относно процедурата по издаване на наказателното постановление, като
неспазването на въведените процесуални изисквания е абсолютна
положителна предпоставка за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
В този смисъл и от съществена важност е в хода на административно-
наказателната процедура да не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по съставянето на НП, досежно реквизитите на същия
или да не са спазени сроковете за реализиране на административно-
наказателната отговорност. Когато обаче не са допуснати такива нарушения и
самото НП е издадено при спазване на процесуалните правила, в
предвидената форма и срокове, съдържа съответните реквизити и е издадено
от надлежен орган, следва да се провери неговата правилност, т. е. дали
изложеното в НП отговаря на действителното ситуиране на нещата. Само при
наличието на законосъобразно, издадено при спазване на всички правила и
срокове и съдържащо всички необходими реквизити и правилно НП ,т. е.
изложеното в него бъде доказано и в съдебното производство, може да бъде
коментирана справедливостта на размера на наложеното наказание.
При служебна проверка за законосъобразност на НП, настоящият състав
обсъди същия първо от процесуално правна страна. В резултат на същата, се
констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в законоустановения,
съгласно чл.34 от ЗАНН срок, в надлежната писмена форма, но при
издаването му съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, касаещи неговото съдържание и процесуалният му
ефект /правораздавателен акт по своето естество/, които го опорочават до
степен на абсолютна незаконосъобразност. Основание за посоченото е че в
случая , санкционния акт е постановен в разрез с процесуалните изисквания
на чл.57, ал.1, т.5 и чл.42, т.3 от ЗАНН, които са императивни.
С визираните разпоредби следва да се свържат, конкретните
процесуални нарушения, които като формални недостатъци на НП,
фактически се изразяват в неправилно посочване на място на извършване на
нарушението, както в обстоятелствената част на процесното НП, така и на
обстоятелствената част на АУАН.
Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от
обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението.
Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и
с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и
упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така
извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане
въз основа на анализ на доказателствата едва в процеса по проверка
правилността на издадения санкционен акт, доколкото в последния това
съществено обстоятелство не е намерило своето правилно отражение. С оглед
на това, липсата на този реквизит, респ.на идентичност с действително
3
установеното, в съдържанието на АУАН, изводимо от разпоредбата на чл. 42,
т.3, предл.2 от ЗАНН и в съдържанието на НП, изводимо от чл. 57, т.5,
предл.3 от ЗАНН, както в правната теория, така и в съдебната практика се
приема за съществено нарушение на процесуалните правила от категорията
на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната
теза.
В конкретния случай административнонаказващия орган, не е изследвал
с оглед задълженията и правомощията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
законосъобразността и обосноваността на АУАН, не е преценил всички
налични по случая доказателства, а безусловно се е доверил и пресъздал
описаното в акта. В този смисъл и основателно жалбоподателят не е могъл да
разбере в какво точно се изразява неговото нарушение, като по този начин е
било нарушено правото му на защита.
Правната последица от неизпълнение на изискването на закона относно
посочване на мястото на извършване нарушението, се състои в това, че ако
отстраняването на пропуска е невъзможно при разследване на спорните
обстоятелства от наказващия орган или същият не е отстранен по реда на чл.
53, ал.2 от ЗАНН и наказващият орган не е упражнил правомощията си по чл.
54 от ЗАНН, то издаденото НП подлежи на отмяна, като процесуално
незаконосъобразно.
Предвид изложеното, обсъденото тук съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като дискредитира напълно процесното НП, като
санкционен и правораздавателен акт, и валиден такъв, постановен от органа
при стриктно изпълнение изискванията на ЗАНН, само на това основание
подлежи на отмяна, като незаконосъобразен от процесуалноправна страна.
Поддържаното в тази насока възражение с жалбата е основателно и следва да
се уважи.
С оглед на посоченото, според настоящия съдебен състав е
безпредметно изследването на материалната законосъобразност на
обжалваното НП, доколкото независимо от резултата от така извършената
проверка, обжалваното НП подлежи на отмяна. Предвид на изложеното, не
следва да се обсъждат и останалите възражения, изложени в жалбата,
доколкото вече констатираните пороци са достатъчно и безусловно основание
за отмяна на обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски и от двете
страни, при определянето на които следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78
4
от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба и с оглед
изхода на делото, съдът счита, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за сторено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 31.03.2021 г. в
размер на 300,00 лева, явяващ се минималния определен такъв в чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0323-000100/09.03.2021 г.,
издадено от Началника на РУ-Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен, с
което на П. Й. АБ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.***, ул.“***“**
и настоящ адрес в с.*** ул.*** за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, на
осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50.00 лв и на осн.Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 6
контролни точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. АБ. с ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред Районен съд – Велики Преслав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5