Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2016 Град Варна
Варненският окръжен
съд
Наказателно отделение
На двадесет и първи
февруари Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЯНА ПАНЕВА
Секретар Теодора
Иванова
Прокурор Катя Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
ВНОХД № 1332 по описа
на съда за 2018 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Варненският
районен съд, с присъда по НОХД № 3034/17г по описа на същия съд, постановена на
11.09.2018г е признал подсъдимия К.Т.Т. за
виновен в това, че на 08.10.2015г.
в гр. Варна, причинил на М.Т.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване
на лакътната колатерална връзка на дланнопръстовата става на палеца на лявата
ръка, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник, поради
което и на осн. чл.129 ал.2 вр. ал. 1 и чл. 54 ал. 1 от НК му е наложил
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на
осн. чл. 66 ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
ОСЪДИЛ
е на осн. чл. 45 ЗЗД, подс. Т. да заплати на Б. сумата от 4 000 /четири
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в
резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
предявения гр. иск до разликата от 5 000 лева, като неоснователен.
На
основание чл.189 от НПК, съдът е осъдил подс. Т. да заплати направените по
делото разноски.
Недоволен от присъдата е останал
подсъдимият, който чрез своя защитник, адв. В. я е обжалвал в срок, приемайки,
че същата е неправилна и необоснована, моли да бъдат признати направените по делото
разноски.
В съдебно заседание пред състав на
ВОС подсъдимят се явява, моли да бъде признат за невинен.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище, че присъдата на ВРС е законосъобразна, а
наложеното наказание справедливо.
Представителят на гр. ищец и частен
обвинител, счита, че наложеното наказание е справедливо, моли да бъде уважен
гр. иск в пълен размер.
След преценка доводите по жалбата на
защитата, становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на
Варненският окръжен съд констатира, че същата е неоснователна по следните
съобржения:
В съответствие с всички събрани по
делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за
установено, че
Свидетелят и гр. ищец М.Б. бил управител на
търговско дружество „Б. МБ" ЕООД, което се занимавало с корабно снабдяване
и кораборемонт. Към 2015г. в предмета на дейност на дружеството се включвала и посредническа дейност при набиране
на персонал за корабите, за която дружеството притежавало лиценз, издаден от
Министерството на труда и социалната политика. Фирмата имала сключен договор за
набиране на корабен персонал с американската компания „Уимбъл“.
Към
месец юни-юли 2015г. дружеството развивало своята дейност в офис, находящ се в гр.Варна, ул.“Пушкин“ № 5,
партер, през месец октомври 2015г. офисът бил в същата сграда, но на първия
етаж. Служители на фирмата към 2015г. били св.Д. Д.и св. Я. Г..
В края
на месец юни 2015г. подс.К.Т. и св.Н. П. посетили офиса на „Б. МБ" ЕООД с
молба за търсене на работа като моряци на чуждестранен кораб, представили необходимите
документи, включително и документи за здравословното си състояние. Документите
били приети от св. Я. Г.. След одобряване от
кампанията търсеща моряци - „Уимбъл“, св.Г. осъществил обратна връзка с
подсъдимия Т. и св.П. и им обяснил, че могат да започнат работа като бояджии на
кораб плаващ в Арабско море. Двамата се съгласили с условията на работа и
подписали договор с компанията търсеща персонал - „Уимбъл“.
На
01.07.2015г. подс.Т. и св.П. отпътували за Дубай, където били качени на кораб,
плаващ в Арабско море. Скоро след като започнали работа на кораба, подс.Т. и
св.П. поискали да бъдат свалени, тъй като не можели да издържат на атмосферните
условия при които работели, по това време на годината там било много торещо. Бил
проведен разговор между подс.Т. и св.Г., като било уточнено, че двамата със св.П.
ще бъдат свалени от кораба на следващото пристанище. Така двадесет дни след
качването им на кораба, подс.Т. и св.П. били свалени, а на тяхно място, за
сметка на фирмата наела ги на работа, били изпратени други моряци.
През
месец октомври 2015г, между подс.Т. и св.Б. бил проведен разговор, подс.Т.
заявил на св.Б., че ако не получи възнаграждение за работата си на кораба ще го
съди и ще отиде в офиса му с представители на медиите. Св.Б. го посъветвал да
прави каквото иска и прекратил разговора.
На 08.10.2015г. около 10.00 часа, отивайки
на работа, св.Д. Д.забелязал, че пред
офиса на дружеството стояли две лица /св.П. и подс.Т./, които
разговаряли помежду си, като споменавали името на колегата му Я. Г.. По това
време в офиса на дружеството бил св.Б.. Когато отишъл на работа, св.Д.споделил
със св.Б. чутото пред офиса. В този момент през
отворените прозорци на офиса се чули викове „Я., излез" и други подобни
изрази, поради което св.Б. погледнал през прозореца и поканил подс.Т. и св.П.
да се качат в офиса. Двамата се качили на първия етаж и позвънили на входната врата. Св. Д. Д.им отворил и ги поканил вътре, като
ги насочил към помещението ползвано от св.Б., след което седнал на бюрото си.
Входната врата на офиса била желязна,
отваряща се навътре и на дясно, гледано от входа към вътрешността на офиса
/съответно навътре и на ляво в посока отвътре на вън/. След нея следвал коридор
с дължина около 3-4 м. и ширина около
1м. и 10 см. Срещу входната врата, в края на коридора имало обособено работно
място-бюро, ползвано от св.Я. Г., който по това време не бил в офиса. В дъното
на коридора, вдясно , било работното място на св.Д., като от него той нямал
пряка видимост към входната врата на офиса. От работното си място св.Д.имал
видимост към помещението ползвано от св.Б.. Последното се намирало в дъното на
коридора, вляво от входната врата /срещу
работното място на св.Д./, като представлявало ниша, отделена със стъклена
плъзгаща се врата.
Когато
влезли в кабинета на св.Б., подс.Т. бил видимо изнервен, отново предявил
претенции за заплащане на възнаграждение и на висок тон се обърнал към св.Б. с
думите „ Ти ли си този, който ще ми чупиш гърба, ще те съдя!“.Придружаващият го
св.П. по никакъв начин не реагирал, като не влязъл в конфликт с никого. Щом чул
думите на подс.Т., св.Б. помолил двете лица да напуснат офиса, като им казал да
отидат да се жалват където преценят. Подсъдимият Т. и св. П., излезли от
кабинета на св.Б. и тръгнали към входната врата. Първи вървял св.П., следван от
подс.Т., а след тях, за да ги придружи до вратата, вървял св.Б.. Когато
стигнали до входната врата, св.Б. я отворил, като я придържал с лявата си ръка,
а с дясната си ръка подканил Т. и П. да напуснат офиса. Св.П. излязъл от офиса
като прекрачил прага на вратата. В този
момент подс.Т. изпсувал, след което минавайки покрай св.Б. го хванал с ръка за
палеца на лявата му ръка и рязко го извил, като го обърнал наобратно. От това
внезапно извиване на палеца, св.Б. изпитал силна болка и извикал. Той успял да
избута подс.Т. с дясната си ръка през вратата и я затворил. После подсъдимият Т.
и св.П. напуснали сградата, в която се помещавал офисът на св.Б..
Междувременно, след като чул вик от страна на св.Б., св.Д.станал от
мястото си и видял, че палецът на Б. е зачервен и подут. Св.Б. помолил св.Д.да
подаде сигнал за случилото се на тел.112. На подадения сигнал, на място
пристигнал полицейски екип на Първо РУ-Варна, в състав св.Ж. Ч.и Г. Д.. При
пристигането на полицейските служители, подс.Т. и св.П. вече си били тръгнали.
Св.Б. обяснил случилото се на служителите на реда и същите го посъветвали да
отиде на преглед в спешен център, след което да посети съдебен лекар.
Веднага след заминаването на
полицейските служители, св.Б. посетил
спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна“, където при проведените клинични прегледи
било установено разкъсване на вътрешната странична връзка на ставата между
дланната кост и горната фаланга на палеца на лявата ръка. Била поставена и
гипсова имобилизадия. На същия ден -
08.10.2015г., в 12.00 ч. на св.Б. била
извършена съдебно медицинска консултация обективирана в МУ №1022/08.10.2015г.
на съдебен лекар- вещото лице Демиров с установени увреждания от клиничния
преглед – при движение на дланно-пръстовата става на палеца на лявата ръка
умерено изразен оток в същата област. В МУ д-р Демиров вписал, че при издаване
на медицинското удостоверение е налице имобилизация на лявата ръка.
Малко по-късно същия ден св.Б. подал жалба в полицията, с разпита на св.Б.
било образувано наказателно
производство от общ характер- ДП № 2285
по описа на Първо РУ за 2015г.
Така описаната фактическа обстановка, в съществената й част, се приема
почти изцяло от страните, с изключение на механизма на причиненото телесно
увреждане. А този механизъм се установява по един несъмнен начин от
заключенията на вещите лица по назначените и приети от съда експертизи.
Видно
от назначената по делото и приета от съда съдебно-медицинска
експертиза /СМЕ/ /л.64-65 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Демиров, на
08.10.2015г. гр.ищец Б. е получил разкъсване на вътрешната странична връзка на
ставата между дланната и горната фаланга на палеца на лявата ръка. Според
заключението на вещото лице Демиров описаното травматично увреждане е резултат
на внезапно, форсирано извиване на първи пръст на лявата ръка. Описаното
травматично увреждане е обусловило временно разстройство на здравето ако не
настъпят усложнения. Тъй като към момента на изготвяне на експертизата не били
представени медицински документи за извършен контролен преглед вещото лице
Демиров посочил, че преценката следва да бъде дадена след извършване на
контролен преглед 30 дни след травмата.
В
съдебно заседание вещото лице Демиров е пояснил, че при
първоначалната експертиза не е била представена допълнителна медицинска
документация, поради това било отразено, че увреждането е временно разстройство
на здравето неопасно за живота с условието, ако не настъпят усложнения. След
извършен контролен преглед на пострадалия, били представени медицински
документи, което наложило изготвяне на експертиза с участието на д-р Манчев,
който бил специалист в областта.
От
назначената по делото и приета от съда комплексна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лице д-р Деян Ангелов
Демиров- съдебен медик и д-р Радослав Борисов Манчев-специалист ортопед в МБАЛ
„Св.Анна-Варна“, е установено, че на 08.10.2015 г., гр.ищец М.Т.Б. е получил: Разкъсване на лакътната
колатерална връзка на дланнопръстовата става на палеца на лявата ръка.
Според
вещите лица описаното травматично увреждане е резултат от внезапно, форсирано
извиване и отвеждане на първи пръст на лявата ръка странично навън. Това
увреждане обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник,
което било налице и към момента на проведения клиничен преглед при специалист
ортопед-травматолог на 26.04.2016г. При последния било установено, че
дланнопръстовата става на палеца на лявата ръка е сублуксирана радиално. Бил
затруднен върховия захват с палеца на ръката.
В
съдебно заседание в.л. Манчев е пояснил, че това е разкъсване на
едната връзка на ставата в основата на палеца. Палецът има две връзки, от
вътрешната и от външната страна. В случая от вътрешната страна връзката била
разкъсана и не е възстановена до прегледа по експертизата. Ставата стояла
ексцентрично извита навън, което затруднявало върховия захват на палеца.
Затруднен бил върховия захват на палеца с всички пръсти. Пояснява, че когато се
натисне палеца на обратно и някой го държи от вътрешната страна, той бяга
навън. Вещото лице е категорично, че при затискане с врата или друг предмет не
може да се получи това увреждане. Пояснил е за получаване на такова увреждане
трябва да има огъване на пръста навън и усукване на пръста, но трябва да има и
натиск на връзката, форсирано извиване в областта на ставата с ъгъл отворен
навън към лъчевата кост. Това водело до обтягане на връзка, която не издържала
и се разкъсвала. На въпроси на съда, обяснил, че увреждането може да се получи
ако се затисне палеца и има дръпване на ръката навън, но в този случай палецът
трябвало да бъде фиксиран в касата на вратата, а ръката трябвало да се дърпа
навън от страната където се намира самата ръка. Вещото лице е категорично, че травмата отговаря да е получена така
както описва пострадалият, с обръщане на палеца навън.
Вещото лице Демиров, е дал заключение, че
ако палецът е фиксиран между касата и вратата и в този момент се извършва
дърпане на останалите пръсти навън, палеца остава и може да се получи това
разкъсване, но палецът при такава хипотеза трябвало да е фиксиран стабилно
между касата и вратата. Вещото лице е
категорично, че с прискрипване не може да стане такова увреждане. Вещото лице Манчев пояснява, че при
прискрипване ще се счупи костта, като е категоричен , че механично не може да
се сполучи това усукване при прискрипването.
На
въпрос на адв. В. към вещите лица, вещото лице Манчев сочи, че ако при една желязна врата палецът попадне от едната
страна и от другата се притисне вратата трябва да има натиск навън, ръката
трябва да се дърпа навън от страната където се намират пръстите, за да се
получи това увреждане. Д-р Демиров е обяснил, че за такова увреждане
трябва да има натиск върху вратата само
с палец и така може да се получи това нараняване, но трябва да подпира отвътре
само и единствено с палец вратата, като счита, че логически няма такъв вариант на подпиране на
вратата само с палец.
На въпроси на съда
вещото лице Демиров е обяснил, че при такава травма трябва да се направи
пластично възстановяване т.е. оперативно да се възстанови връзката, в противен
случай този пръст ще си стои така и няма как да се оправи от само себе си.
Пояснява, че връзката е напълно разкъсана и не може да се възстанови, ако не се
проведе оперативно лечение. Доктор Демиров също е категоричен, че
травмата отговаря да е получена по начина, по който посочва пострадалият.
В резултат на действията на подсъдимия, правилно съдът е приел, че причиненото на св.Б. травматично
увреждане, изпълва медико-биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Тези изводи съдът е направил като е
взел предвид: показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по
назначените и най-вече приетите съдебно
медицински експертизи.
Като цяло приетата от
съда за беспорна фактическа обстановка не се оспорва, оспорва се механизма за
причиняване на телесното увреждане и заключението на вещите лица за наличието
на медико-биологичните
характеристики на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК, както и правната
квалификация на случилото се.
Очевидно подсъдъмият и неговият приятел са имали твърде необосновани
претенции, че св. Б. и представляваното от него дружество им дължи
възнаграждение за положения труд в рамките на двайсетдневния им престой на
кораба, без да отчитат, че с неизпълнението на договорните си задължения, по
скоро са причинили имуществени вреди на това дружество.
В изпълнение на задължението си за
пълно и обективно разкриване на обективната истина, съдът е назначил няколко
съдебно – медицински експертизи, чието заключение няма причина да не бъде
прието, като обективно и безспристрасно. Това заключение изснява, както вида на
причиненото увреждане, така и възможния механизъм за нговото причиняване, а
този механизъм напълно съответства на показанията на пострадалия и изключва
твърдяното от подсъдимия, чийто обяснения в тази им част, очевидно могат да
бъдат възприети само, като защитна позиция.
Безусловно е налице и пряката
причинно следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото телесно
увреждане.
Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ събраните доказателства и на тази база е постановил
атакувания съдебен акт.
Подробно са били обсъдени
направените от защитата възражения, подробно и задълбочено съдът е изложил
аргументи защо не приема тези аргументи. Изводите от фактическа и правна страна
напълно се споделят от въззивната инстанция.
Изводите и заключенията относно правно-релевантните
факти, са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал.
Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими към
главния факт от предмета на доказване в процеса. Събраните доказателства са
ценени съобразно правилата на формалната логика.
Фактическата обстановка е правилно
установена, а правната квалификация по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК –
законосъобразна. Извода, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
от обективна и субективна страна е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от
събраните гласни и писмени доказателства, и на техния сериозен и задълбочен
анализ.
Вътрешното убеждение на съда, не се
основава на произволно възприети фактически положения. Установените данни от
доказателствените средства са правилно оценени, при спазване процесуалното
изискване на чл. 301 от НПК, законосъобразно са мотивирали съда да приеме, че е
осъществен състава именно на посоченото престъпление. При така установените
факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, този извод е
законосъобразен. Както правилно е посочено в мотивите, налице са както
обективната, така и субективната страна на престъплението.
По направеното оплакване за
несправедливост на наложеното наказание и присъденото обещетение за причинените
неимущствени вреди, следва да се отбележи, че ВРС е преценил смекчаващите
отговорността обстоятелства и отекчаващите такива и на тази база правилно е
индивидуализирал наказанието, определяйки го към минималния размер, с
приложението на чл. 66 от НК. Не са налице основания, които да налагат
въззивната инстанция да коригира наказанието.
Присъдените разноски се дължат на
основание разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, поради което и искането на
защитата е неоснователно.
С оглед на горезложеното въззивната
инстанция прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла
на чл. 314 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Варненския районен съд, по НОХД № 3034/17 по описа на
същия съд, постановена на 11.09.2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.