Р Е Ш Е Н И Е
№401 06.02.2020г. ГР.
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно
заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9258 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът К.Ф.Ф., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, адрес за призоваване: гр. ***********адв. С.Г.Я.,
вписан в АК – гр. ****** е предявил срещу „*******“ ЕООД, с ЕИК: ***** с адрес:
с. ***********, представлявано от ***П.А.П.иск за осъждането му да заплати на
ищеца сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болка,
страдание и загуба за дълго време на работоспособност, ведно със законната
лихва върху присъденото обезщетение за периода ******. до окончателното плащане
на дължимите суми, както и сумата в размер на 1 414.80 лв. /хиляда четиристотин
и четиринадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на стойността на
тазобедрената става и потребителска такса, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение за периода от 07.11.2018г. до окончателното плащане на
дължимите суми. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че
е работил в „********“ ЕООД, на длъжност „***“ на трудов договор, като по време
на работа, *******, претърпял трудова злополука. Злополуката се осъществила при
потегляне на автобуса, в който ищецът упражнявал трудовата си дейност, като при
потеглянето му ищецът паднал, като не могъл да стане, поради силна болка в таза
и крака. Ищецът твърди, че е закаран в болница, където на следващия ден е
опериран с диагноза „счупване на бедрена шийка, закрито“, като при операцията
му била сменена тазобедрената става – тотално. От болницата бил изписан на ******.,
като от момента на изписването му от болницата до настоящия момент е в болнични
и е нетрудоспособен. Твърди, че първоначално изпитвал силни болки в
тазобедрената става, не можел да ходи, както и да се обслужва сам, както и че
начинът му на живот коренно се променил. Заявява, че единият му крак е станал
по-къс, като това му пречи на нормалната походка. Твърди също така, че му било
издадено разпореждане от НОИ, териториално поделение – Пловдив за приемане на
злополуката за трудова. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания, загуба на трудоспособността му,
влошаване качеството на живот, както и имуществени вреди, изразяващи се в заплащането
на стойността на тазобедрена става и престоя в болницата.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника *********, с ЕИК********с
адрес: с************, представлявано от ***********, чрез адв. М.Т., с който
отговор ответникът взема становище по исковете, като счита същите за
неоснователни и ги оспорва по основание и размер, счита същите за прекомерно
завишени.
Ответникът
твърди, че при постъпване на работа ищецът е бил запознат с вътрешно
нормативните документи и длъжностната си характеристика, в която било заложено
да изпълнява изискванията за безопасни условия на труд, като му бил проведен
начален инструктаж и инструктаж на работното място.
Релевира се
възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, поради проява на груба
небрежност, доколкото ищецът не е положил дължимата грижа да се обезопаси,
допускайки да падне при обичайно потегляне на автобуса. Оспорва се настъпилите
вреди да са в пряка причинно-следствена връзка с трудовата злополука, оспорва
се й характера ѝ, като се твърди, че се касае за леко счупване на бедрена
шийка. Категорично се оспорва твърдението на ищеца, че единият му крак е по-къс
и че това пречи на нормалната му походка. Заявява, че претендираният размер на
неимуществените вреди е завишен в сравнение с изпитаните болки и страдания.
С писмения
отговор ответника „********** с ЕИК: ********** е направило искане на основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК дружеството-застраховател ************“, с ЕИК******** да
бъде конституирано по делото като трето лице – помагач на страната на
ответника. С Определение № ******., това е направено, като в срока за отговор е
взело становище по предявените искове, като оспорва същите. Заявява, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца, а в условията на евентуалност, взема
становище за завишен размер на претендираните вреди. Не оспорва сключването на
застрахователен договор между работодателя и застрахователното дружество за
риска „трудова злополука“.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери следното:
За да уважи
предявения иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения е настъпила посочената злополука, че същата е призната за трудова по
съответния ред, че същата е довела до временна неработоспособност на ищеца,
както и твърдението, че в резултат на трудовата злополука са му причинени
посочените в исковата молба травматични увреждания, че е изпитвал болки и
страдания, че е извършил разходи за смяна на тазобедрената става и за заплащане
на потребителска такса за пролежаване в болничното заведение.
При доказване на
тези обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на ответника е да установи
възраженията, на които основава искането си за съпричиняване на вредите и че е
инструктирал ищеца.
Между страните не
се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“, възникнало *******.,
по силата на сключен между страните трудов договор № ***.
От представеното
по делото Разпореждане № ***от *******.,
издадено от длъжностно лице при НОИ, ТП-Пловдив, представляващо официален
документ, издаден на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, е видно, че злополуката е
приета за трудова, като няма данни същото да е обжалвано. Установява се, че на *******
лицето К.Ф.Ф. ***, по време на работа, е претърпял внезапно увреждане на
здравето, като при потегляне на автобуса от спирката на бул. „***“, след
колелото на ***, на около 2м. след потеглянето, пострадалият паднал на пода на
превозното средство, вследствие на което бил приет в болница, като му била
поставена диагноза S72.0 – счупване на бедрена шийка – закрито
/Фрактура коли фемурис декстра субкапитата/. Установява се също така, че на *****.
К.Ф.Ф. бил опериран, като при операцията била извършена смяна на тазобедрената
става – тотално, като на 13.11.2018г. пострадалият бил изписан от болницата.
По делото са
представени два броя фактури в оригинал и два броя касови бонове от ***. и ****.
за извършени разходи за смяна на тазобедрена става и потребителска такса за
престоя му в болница, които не са били оспорени от другата страна.
Видно от
представените по делото болнични листове – 3 броя, се установява, че ищецът за периода от
злополуката до *****. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
От показанията на
свидетелите на ищеца Д.Д.и М.Д.се установява, че ищецът е претърпял операция за
смяна на тазобедрена става на следващия ден след инцидента, през който период
търпял много силни болки, а след операцията, продължил да изпитва силни болки,
пиел обезболяващи, изпитвал затруднения да се придвижва и да се обслужва сам,
като към момента все още не се е излекувал напълно, леко накуцва с крака, все
още изпитва болки и се придвижва с помощта на патерици.
От заключението
по допуснатата СМЕ, която се кредитира от съда като обективна и компетентно
изготвена от вещото лице Б., притежаващо нужните специални знания в съответната
област се установява, след личен преглед на лицето и изследване на медицинската документация по
случая, че при инцидента на 07.11.2018г. ищецът е претърпял закрито счупване в
областта на шийката, под главата на дясната бедрена кост. Травматичното
увреждане е причинено по индиректен огъвачен механизъм, при навлизане на десния
крак към левия и последващо падане върху десния крак, като е напълно възможно
увреждането да се е получило по посочения от ищеца механизъм. Вследствие на уврежданията, причинени в
резултат на злополуката ищецът изпитва затруднения при ходене, като към момента
на изготвяне на експертизата, ищецът не се е възстановил напълно и се придвижва
с патерица тип „пилотка“, поради настъпили усложнения в оздравителния процес, а
именно отлепване на ставата, която следва да се смени с друга става. Вещото
лице е обяснило, че това отлепяне може да е в резултат на травма или падане
върху крака, от качеството на операцията и от качеството на материала, от който
е направена ставата. Вещото лице казва, че ищецът е прекарал хемипареза, от
която се е възстановил и която диагноза води до влачеща, суркаща походка, като
според вещото лице накуцващата походка при ищеца е вследствие на скъсяването на
единия крак.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът съобрази следното:
Законодателят
е дефинирал понятието "трудова злополука" в чл. 55 от КСО,
като внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършвана работа, както и когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Обезщетяването на вреди от трудова злополука или професионално
заболяване, които са причинили временна неработоспособност, инвалидност или
смърт на работника или служителя, се регламентира с нормата на чл. 200 от КТ. В тези случаи работодателят отговаря имуществено,
независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна, обективна, с гаранционно-обезпечителен
характер.
Безспорно по
делото е установено, че на *****. ищецът е претърпял злополука, която е
призната за трудова по надлежния ред, като по времето, по което е настъпила,
същият е бил в трудово-правни отношения с ответника, като злополуката е
настъпила по време на извършване на възложена работа. Безспорно се установява,
че на ищеца е причинено внезапно травматично увреждане на здравето, а
именно - счупване на бедрена шийка,
което е в пряка причинно – следствена връзка от злополуката, като механизмът на
причиняване е същият, както посоченият в исковата молба.
При така
установените факти от значение за спора съдът намира, че безспорно в случая е
налице внезапно травматично увреждане на здравето, възникнало при и по повод
изпълняване на възложената му работа. Задължението на работодателя за обезвреда по чл. 200 КТ не е санкционна последица от
виновно противоправно неизпълнение на
правни задължения, а е законово прехвърляне върху него на професионалния риск
от увреждането на работника или служителя. С оглед горното съдът намира,
че ответното дружество дължи заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди.
Относно претърпените неимуществени вреди:
Ищецът безспорно
доказа да са му причинени неимуществени вреди от злополуката, която е довела до
първоначална временна неработоспособност. Относно твърдението на ищеца за
трайна загуба на трудоспособността, по делото не бяха представени никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение, поради което същото остана
недоказано и не следва да се вземе предвид, при определяне размера на
претърпените неимуществени вреди.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, свързани с настъпилите увреждания от трудовата
злополука се установяват от приетото по делото заключение по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели.
Дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили за работника,
вследствие на трудовата злополука, следва да се определят в съответствие с принципа
на справедливост,
залегнал в чл. 212 от КТ, вр. чл. 52
от ЗЗД. Изхождайки
от ППВС № 4/1964г., съдът намира за релевантни следните обстоятелства:
характерът на травматичните увреждания - счупване на тазобедрена става,
обусловили трайно затруднение на движенията, наложило се провеждане на
оперативно лечение за смяна на тазобедрената става; интензитета на търпяните болки - много силни болки, търпени за
времето до провеждане на оперативното лечение и поставяне на тазобедрена става,
продължаващи и до момента, но с по-слаб интензитет; причинени неудобства – за
времето, през което е траел оздравителния процес, през който ищецът се е
нуждаел от помощта на трети лица при придвижване, при хранене, както и негативните емоционални изживявания от ищеца.
Отчитайки тези
обстоятелства и съгласно принципа за справедливост, съдът намира, че
общоприетият критерий за справедливост би бил удовлетворен с присъждане на
обезщетение в полза на ищеца в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/
за претърпените физически болки и страдания и психически такива, а за
останалата част до предявения размер на
50 000 лв. /петдесет хиляди
лева/ следва да бъде отхвърлен. Наред с горното, на ищеца се дължи и законната
лихва върху обезщетението от деня на увреждането – ******. до окончателното
изплащане на обезщетението. За да
формира този извод, наред с горните обстоятелства, съдът отчете и факта на все
още незавършилото с оздравяване лечение на травматичните увреждания, което е
съпътствано с усложнения. При определяне размера на обезщетението, съдът
съобрази и икономическата реалност в страната.
Относно
претърпените имуществени вреди:
По делото са
представени фактури и касови бонове за извършени разходи за смяна на тазобедрена става в размер на 1380
лева, както и направени разходи за потребителска такса за престой в болницата в размер на 34,80 лева, приети по делото и неоспорени от
ответната страна, за които може да се приеме, че са направени във връзка с
лечението на ищеца, ето защо искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в
пълен размер.
Относно възражението на ответника за
съпричиняване на злополуката:
Съгласно чл. 201, ал.2
от КТ, отговорността на работодателя може да се намали, само когато
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност, т. е. проявил е липса на елементарно старание и внимание,
пренебрегвайки основни правила за безопасност, т.е. не всяко нарушение на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд представлява нарушение с
груба небрежност, а само онова, при което работникът не е положил грижа,
каквато и най-небрежният работник би положил в подобна обстановка. Преценката
за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е
настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с
доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои негови действия
е настъпила вредата.
В
настоящият случай, ответникът по никакъв начин не доказа, пострадалият да е
проявил груба небрежност. Не е посочено кои точно действия на ищеца са довели
до настъпване на злополуката, единствените наведени от ответника твърдения са,
че пострадалият не е спазил минимално необходимите условия за запазване на здравето
си. Съдът счита за недоказано и твърдението, че работодателят е извършил
инструктажи по безопасност на труда на работника. Инструкциите за безопасна
работа се разработват отделно в зависимост от дейността на предприятието. С
отговора на исковата молба, ответникът единствено е представил извадки от
книгите за „начален инструктаж“ и „инструктаж на работното място“, като по
делото не е представено съдържанието на
въпросните инструктажи и не става ясно какви инструкции са били дадени в
тази насока, за какво точно са били инструктирани работниците, къде според
инструктажите следва да застане ***а при потегляне на автобуса и как същият следва
да се обезопаси.
Ето защо, по тези
съображения, съдът счита, че не е налице груба небрежност от страна на ищеца,
като възражението на ответника за съпричиняване следва да бъде оставено без
уважение, като посочените по-горе размери на отделните претърпени от ищеца
вреди не следва да се намаляват.
При този изход на
спора на адв. С.Я.следва да се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от
ЗА в размер на 1430 лева, платимо от ответника.
От своя страна
ищецът дължи на ответника разноски по съразмерност в размер на 828 лева за адв.
възнаграждение и разноски за СМЕ.
На основание чл.
78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Пловдив сумата от 1256,59 лева за
държавни такси по двата иска и 100 лева
разноски за СМЕ.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„************“ ЕООД, с ЕИК: ********* с адрес: с. ************, представлявано
от ***П.А.П.да заплати на К.Ф.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: *** 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпяни в
резултат на трудова злополука ******** г., ведно със законната лихва от *********.
/датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, на основание
чл. 200 ал. 1 от КТ, като отхвърля ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за разликата
над 30 000 /тридесет хиляди/ лева, до пълния претендиран размер
от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „**********“
ЕООД, с ЕИК: ***** с адрес: с. ******, представлявано от ***П.А.П.да заплати на
К.Ф.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1414,80 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука от
07.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 1414,80 лева, считано
от 08.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***********“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес:
с. ***********, представлявано от ***П.А.П.да заплати на адвокат С.Я.сумата от 1430 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА К.Ф.Ф., с ЕГН: **********, с адрес: *** да
заплати на „********“ ЕООД, с ЕИК: *******, с адрес: с. *********“ № ********
сумата в размер на 828 лева, представляваща разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА „**************“
ЕООД, с ЕИК********, с адрес: ****************, представлявано от ***П.А.П.да
заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС –Пловдив, държавни
такси и разноски за СМЕ в общ размер на
1326,59 лева.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на ****** ***“,
с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление************* представлявано
от представители ***, ***, ***, в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
А.Трайкова
Вярно
с оригинала.
секретар:
Н.Н.