№ 24
гр. Елхово, 29.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Николина Д. Златева
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20212310200472 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Г. Н. П. от
гр.Болярово, против Наказателно постановление №21-0261-000274 от
28.09.2021г., издадено от Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол –
Г.Х.В., упълномощен с МЗ №8121з-515/14.05.2018г., с което му е наложено
на основание чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП административно наказание –
глоба в размер на 100 лева, за извършено административно нарушение по
чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С жалбата си жалбоподателят атакува така издаденото му НП като
неправилно и незаконосъобразно като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и издадено в противоречие с
материално-правните разпоредби, както и при неизяснена фактическа
обстановка. Изтъква се, че при издаването на НП АНО не е извършил
необходимата проверка на изнесените в обстоятелствената част на АУАН
факти с оглед разпоредбите на ЗАНН. Счита се, че е нарушено правилото,
изискващо между съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП да
съществува единство както относно фактическото описание на нарушението,
така и по отношение на правната квалификация на нарушението, като по този
начин е ограничена възможността на жалбоподателя да разбере какво
адм.нарушение му е вменено, което рефлектира и върху правото му на
защита. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и чрез процесуалният му представител – адв.Д.Н.Д. от АК-Ямбол,
заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. По
1
съществото на спора процесуалният представител на жалбоподателя пледира
за уважаване на жалбата и съответно за отмяна на НП и за присъждане на
направените по делото разноски. С писмени бележки адв.Д. доразвива
доводите си в обосноваване формалните недостатъци на АУАН и НП, като
при условията на алтернативност излага и аргументи относно наличието на
предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, изтъквайки, че се касае
за маловажен случай на административно нарушение.
Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.Ямбол ,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима
становище по жалбата. При депозиране на АНП с писмо рег.№УРИ 261000-
5335 от 05.10.2021г. е заявил, че счита жалбата за неоснователна, поради
което е направил искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на
наложеното с НП наказание.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взима становище по жалбата.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 22.09.2021г. в следобедните часове командированите към този
момент служители на Зонално жандармерийско управление /ЗЖУ/ - Плевен,
разпитани по делото като свидетели ИВ. З. Г. и ЛЮДМ. ЕМ. П., и двамата на
длъжност „мл.инспектор”, били на смяна, назначени по график – обходен
патрул в района на гр.Болярово-с.Мамарчево. По време на изпълнение на
служебните си задължения, при движение със служебния автомобил по път II-
79 в района около гр.Болярово, около 15.00 часа двамата свидетели
възприели в близост до кръстовището с черен път, отворен за обществено
ползване, движението на мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ 2607
М. Водачът на мотопеда след като възприел служебния автомобил, спрял
преди да излезе на главния път. Двамата полицаи също преустановили
управлението на патрулния автомобил. След като приближили и се
представили на водача, служителите на ЗЖУ-Плевен поискали за проверка
личните му документи и СУМПС. Водачът не е представил на инспекторите
поисканите документи. Заявил им личните си данни – имена и ЕГН – Н.Г. П.,
с ЕГН **********, въз основа на които служителите на ЗЖУ са извършили
справка чрез ОД при ЗЖУ-Плевен, вследствие на която констатирали, че
проверяваното лице не притежава СУМПС, мотопеда е без сключена ЗЗ“ГО“
за 2021г. и е собственост на трето лице. За така констатираното свидетелите
Г. и П. уведомили ОД при РУ-Елхово и поискали съдействие от дежурния
автоконтрольор.
В изпълнение на получено разпореждане от ОД при РУ-Елхово, на
място пристигнал разпитаният по делото като свидетел служител при РУ-
Елхово Г. П. В. - на длъжност „мл.автоконтрольор“, който заварил на
местопроизшествието двамата служители на ЗЖУ-Плевен – свидетелите Г. и
П. и непълнолетния водач. Св.В. извършил необходимите справки, въз основа
2
на които установил, че процесният мотопед не е спрян от движение,
собственост е на трето лице и за същия няма сключена ЗЗ“ГО“ за 2021г.,
както и че непълнолетния Николай П. не е придобивал правоспособност за
управление на процесното МПС от съответната категория. На място е бил
повикан бащата на непълнолетния водач, жалбоподателя Г. Н. П., който е
заявил пред полицаите, че не е знаел, че синът му е взел мотопеда, като е
посочил, че същият е собственост на негов приятел, който е в чужбина и той
само го съхранява.
За така констатираното, на място свидетелят Г.В. съставил два АУАН
на бащата на непълнолетния водач на мотопеда, т.е. на жалбоподателя Г.П. –
единият за нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, а другият за нарушение по
чл.638 ал.3 от КЗ.
Процесният Акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 166540/22.09.2021г. е съставен от свидетеля Г.В. против Г. Н. П., в
негово присъствие и в присъствието на разпитаните по делото като свидетели
служители на ЗЖУ-Плевен – И.Г. и Л.П. /свидетели по констатиране на
нарушението и по съставяне на акта/, за това, че на 22.09.2021г. около 15.00
часа в община Болярово, на път за обществено ползване от гр.Болярово към
път II-79, предоставя МПС – мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ
2607 М на сина си – Н.Г. П. с ЕГН **********, който не притежава
съответната категория за управление на МПС. Нарушението е квалифицирано
от актосъставителя по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, като е било прието в
диспозитиванта му част, че нарушителят виновно е нарушил цитираната
разпоредба - „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно
лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е
правоспособен водач“.
С така съставеният акт е иззето СРМПС № *********, 2 бр.рег.табели
съдържащи символите „ТХ 2607 М”.
В АУАН актосъставителят В. поради допусната грешка в отразяване
собственото име на сина на нарушителя – от Д. на Николай, е извършил
поправка, която е удостоверил с подписа си.
На същата дата – 22.09.2021г., АУАН е бил предявен и
подписан от актосъставителя - св.В. и от свидетелите по акта – Г. и П., при
надлежно удостоверен с подписа на единия от двамата свидетели по акта,
поименно посочен, а именно – Л.П., отказ на жалбоподателя да подпише
АУАН и да получи препис от същия.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмено
възражение против съставения му АУАН.
Въз основа на съставения АУАН, на 28.09.2021г. Началникът на РУ-
Елхово към ОДМВР-Ямбол – Г.Х.В., упълномощен с МЗ №8121з-
515/14.05.2018г., е издал Наказателно постановление №21-0261-000274 от
28.09.2021г., против жалбоподателя Г. Н. П., като констатираното от
3
актосъставителя административно нарушение, е описано и квалифицирано по
идентичен начин както в АУАН, с единствената разлика, че деянието според
АНО е извършено от П. като „водач на лек автомобил - Пежо Вивасити с рег.
№ ТХ 2607 М“. Освен това АНО при излагане фактологията на деянието не е
възприел отразената в АУАН поправка в собственото име на сина на
нарушителя, същият е изписан в НП със собственото име Д.. АНО както и
актосъставителя с диспозитивната част на НП е приел, че Г.П. виновно е
извършил административно нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, цитирайки
текста на нарушената норма „водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач“, поради което и на основание чл.177
ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в
размер на 100 лева.
Наказателното постановление е връчено на 30.09.2021г. лично на
жалбоподателя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, а жалбата
на П. е входирана пред АНО с вх.№261000-5290 от 04.09.2021г.
От приложената към АНП Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 година
на Министъра на вътрешните работи, приета като доказателство по делото, се
установява материалната компетентност на издалия процесното атакувано
НП, а именно: - на Началника на РУ- Елхово да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП /т.2.8/, както и тази на контролните
органи, констатирали процесното нарушение /т.1.3/.
От приложената към АНП Справка от информационните масиви на
МВР за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят Г.П. е
правоспособен водач, санкциониран преди процесното адм.деяние с 4-ри
влезли в сила НП /в периода от 2004г. до м.март 2013г./ и 1 фиш, за
адм.нарушения по ЗДвП.
По делото от страна на жалбоподателя е представено надлежно
заверено копие от свидетелството за регистрация част I-ва на процесното
МПС - мотопед марка „Пежо Вивасити“ с рег.№ ТХ 2607 М, от което е видно,
че същото е собственост на А.С.Е. от гр.Добрич, обл.Добрич.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата,
съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните
доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират
изцяло за достоверни. Показанията на разпитаните по делото полицейски
служители – Г.В. /актосъставител/, И.Г. и Л.П. /и двамата очевидци и
свидетели по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/,
са безпротиворечиви по отношение на относимите основни факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия и
поведение на жалбоподателя, като съдът съпоставяйки ги едни с други, както
и анализирайки ги на плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги
4
приема за достоверни, обективни, логични и последователни, открояващи се
с необходимата еднопосочност, безпротиворечивост и подчертана
убедителност, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран
по делото доказателствен материал. Същите, възпроизвеждат
непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на
нарушението и осъществената комуникация между тях, непълнолетния водач
и неговия баща- нарушител, поведението на жалб.П., както и относно
изпълнената административна процедура, включително и предявяването и
връчването на съставения АУАН при отказ на нарушителя да го подпише. В
подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени
към АНП, посочени и анализирани по-горе. Съдът не констатира каквото и да
е съществено противоречие между показанията на тримата свидетели-
служители на МВР, а напротив – по недвусмислен начин същите
кореспондират едни с други досежно изложената фактология, предшестваща
и последваща съставянето на АУАН.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения седмодневен срок по смисъла на действащата към
момента на депозирането й редакция на чл.59 ал.1 от ЗАНН /видно от
разписката за получен препис от наказателното постановление - на
30.09.2021г., и от датата на депозиране на жалбата пред АНО - 04.10.2021г./,
от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред
надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но поради следните
съображения:
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в
предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН преклузивни срокове, но
въпреки това същите не могат да доведат до законосъобразното възникване,
респективно ангажиране на отговорността на жалбоподателя, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване
правото му на защита. Свеждат се до следното: Административно-
наказателното производство е формален процес, поради въведените
изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и
наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат
доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на
административно наказание. Поради това не случайно, в тежест на
актосъставителят и на наказващият орган е да посочат административното
нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените законни
разпоредби, съгласно чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
В случая съдът констатира, че е налице несъответствие между
5
текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и възведената от
актосъставителя и от АНО правна квалификация и цифровото й изражение,
която не е достатъчно прецизирана и с оглед на това е неясна. Като нарушена
материално-правна норма както актосъставителят, така и АНО са посочили
разпоредбата на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, която предвижда забрана на водача,
собственика или упълномощения ползвател на МПС да предоставя МПС на
водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, или на лице, което е неправоспособен водач или което не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която се отнася моторното превозно средство. Така възведеното
съдържание в цитираната като нарушена разпоредба на чл.102 ал.1 т.1 от
ЗДвП различава както три отделни субекта на забраната, така и очертава
изрично три отделни групи адресата-водачи по отношение които
изпълнителното деяние инкорпорира забрана по предоставянето на МПС.
Нито актосъставителят, нито АНО, който е разполагал с процесуалната
възможност по реда на чл.53 от ЗАНН да прецизира нарушената законова
разпоредба, макар и правилно да са посочили нормата на чл.102 ал.1 т.1 от
ЗДвП, не са прецизирали относимата в случая хипотеза, като с оглед на
текстовото описание на нарушението приложимата правна квалификация е –
чл.102 ал.1 т.1 пр.3-то от ЗДвП.
Още по-голяма неяснота е възведена в случая и с описанието на
нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като са
допуснати редица неточности и са наведени противоречиви фактически
обстоятелства, което обстоятелство само по себе си представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещи задължителното им
съдържание. Прави впечатление, че както в АУАН, така и в НП не е посочено
по ясен и недвусмислен начин в какво качество е прието, че жалбоподателят е
извършил вмененото му адм.нарушение. Актосъставителят не е приел за
необходимо да констатира и да отрази по ясен начин този елемент от
фактическия състав на нарушената норма. Напротив, същият цитирайки
съдържанието на нарушената правна норма е отразил в АУАН, че Г.П.
„виновно е нарушил чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП като водач, собственик,
упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя
управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач“. В същото
време от показанията на актосъставителя –св.В. и на свидетелите по
констатиране на нарушението и съставянето на АУАН – св.Г. и св.П. и
представеното по делото копие от СР на МПС част 2-ра, се установи по
несъмнен начин, че жалбоподателят не е собственик на процесния мотопед,
нито е било възприето на инкриминираната дата, време и място да е бил
водач на същия, липсват и доказателства да е упълномощен ползвател. Още
по-голяма неяснота в случая е възведено с отбелязаното за първи път в
обстоятелствената описателна част на деянието в НП, че жалбоподателят е
извършил нарушението като водач на лек автомобил, с индивидуализиращите
белези на мотопеда, като едновременно по-надолу в диспозитива на
6
вмененото му нарушение отново както в АУАН, е цитирано съдържанието на
нарушената правна норма, без АНО да е прецизирал относимата хипотеза,
като е вменил на Г.П. извършване на нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП
като „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице,
което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е
правоспособен водач“. Предвид на това е налице както противоречие между
възприетото от актосъставителя и АНО, така и вътрешно противоречие в
самото НП относно субекта на нарушението и по-точно в какво качество
жалбоподателят е предоставил въпросния мотопед на сина си.
Съдът констатира и несъответствие между АУАН и НП в отразените
лични данни на лицето, на което е било предоставено МПС-то, като АНО
отразявайки собственото име на това лице, не е съобразил нанесената от
актосъставителя поправка - от Д. на Николай.
На следващо място - в описателната част както в АУАН, така и в НП
като изпълнително деяние на нарушението е посочено "предоставя МПС“, а
по-нататък в диспозитива пък са посочени две алтернативни форми на
изпълнително деяние - "допуска или предоставя управлението", които са
взаимно изключващи се, а в същото време „допускането“ като изпълнително
деяние не се съдържа и в нарушената норма на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Същото е съдържимо в санкционната норма на чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП.
Всичко това води до неяснота в административното обвинение и
накърнява възможността на нарушителя да разбере какво точно нарушение му
се вменява във вина и съответно да организира адекватно защитата си срещу
постановлението. Следва да се има предвид, че в санкционните производства,
каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно,
пълно и идентично, за да могат да породят правните си последици.
Наказателните постановления са актове на правораздаване, с които се налага
адм.санкция, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на
конкретно административно нарушение. Поради това тези актове не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., какъвто е
процесният случай, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът
да извлича по тълкувателен път и то едва в хода на съдебното следствие въз
основа показания на свидетели /свидетели по констатиране на нарушението/
законово определените им реквизити, в частност да се уточнява както е
качеството на субекта на нарушението, така и какво е било констатираното от
актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, които съставляват
съществени реквизити както на АУАН по смисъла на чл.42 т.4 от ЗАНН, така
и на НП съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
От друга страна, нормата на чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, която е
санкционна и на основание на която е наложена санкцията на жалбоподателя
също визира няколко отделни хипотези, относими за различни изпълнителни
деяния – „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. собственик, длъжностно лице
или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
7
средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от
него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато
или повредено“. АНО макар и да е възприел по неустановен начин,
некореспондиращ с доказателствата, че нарушителят е „водач на лек
автомобил“ с индивидуализиращите белези на процесния мотопед, не е счел
за необходимо да посочи относимата в случая хипотеза на санкционната
норма –чл.177 ал.1 т.3 предл.3 б.“а“ предл.2-ро от ЗДвП. Липсата на
конкретизация в наказателното постановление относно основанието за
налагане на санкцията, също е опорочила административно-наказателното
производство.
Коментираните нарушения на процесуалните правила, неотстраними в
съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно постановление, са
винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават правата на
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице,
заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки.
Посочените пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е
действителната воля на наказващия орган, респ. да се провери
съответствието й със закона. Поради това обжалваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно на формално основание, без съдът да
обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение.
В същото време за прецизност съдът намира да отбележи, че в хода на
административно-наказателното производство не се ангажираха
доказателства, че жалбоподателят Г.П. е предоставил по един или друг начин
на инкриминираната дата и време процесния мотопед на неправоспособния
си син Николай П.. Разпитаните по делото свидетели-очевидци Г. и П. сочат,
че мотопедът е бил управляван от непълнолетния Николай П., като само от
това обстоятелство не може да се направи извод, че МПС-то, за което
безспорно се установи, че е собственост на трето лице, е било предоставено
на неправоспособния водач от баща му – жалбоподателя П., за който не се
установи да е упълномощен ползвател на процесния мотопед, както и към
инкриминираната дата и време да е бил водач на същото МПС, както е приел
АНО. В този смисъл недоказан остава изводът на наказващия орган, че
жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП
и за това следва да понесе съответната отговорност. В конкретния случай е
налице едно бланкетно обвинение. На практика е преписана нарушената
правна норма, без установените в обективната действителност факти да са
приведени към хипотезите на тази правна норма. В АУАН и НП липсва
надлежно описание на нарушението, като не става ясно по какъв начин /с
8
действия или бездействия/ жалб.П. е предоставил въпросното МПС на сина
си Николай П.. Или от обективна страна не се сочи, а и не се установи
никакво действие на жалбоподателя, с което той да предаде държането на
мотопеда на непълнолетния си син Николай П. и така да му го "предостави ".
В показанията си св.П. сочи - „бащата беше на работа и реално не знаеше, че
сина му е взел скутера“. Нарушението, при формата на изпълнително деяние
„предоставяне“, както е посочил актосъставителя и АНО в описателната
фактологична част съответно на АУАН и НП, се осъществява само с пряк
умисъл и за да е налице, следва в интелектуалния момент от субективната му
страна да съществуват представи, че лицето, сочено като нарушител дава
превозното средство на някого и че това друго лице наистина ще го
управлява, а волевия момент е, че предоставя МПС - то за да бъде
управлявано от неправоспособното лице. Не се установи жалбоподателят да е
имал знания, че синът му ще управлява мотопеда на процесната дата, още по -
малко му е предоставил държането върху веща, за да бъде ползвана с
предвидената в закона цел.
Що се касае до съдържимото се в отправеното на жалбоподателя с
диспозитива на АУАН и НП адм.обвинение при посочената алтеративност на
изпълнителното деяние - „допуска“, съдържима се в санкционната норма на
чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП, следва да се отбележи, че "допускането" като
изпълнително деяние предвижда форма на вина - евентуален умисъл или
небрежност. В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства,
които да навеждат на извод, че жалбоподателят е съзнавал, че на посочените в
АУАН и НП време и място синът му Николай П. управлява мотопеда без да е
правоспособен, но се е отнасял безразлично към това.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказващият орган е издал
атакуваното НП без да провери законосъобразността и обосноваността на
АУАН, както и без да извърши проверка на всички обстоятелства, при които е
извършено нарушението и доказателствата, които го потвърждават.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да
бъде отменено.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание действащата към момента
редакция на чл.63д (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), ал.1
от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него разноски по делото в размер на 50.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство от адв.Д. Н.Д. от АК-Ямбол, видно от
представеното пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от
02.12.2021г.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.3 вр.с чл.58д т.1 от
ЗАНН, Елховският районен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление №21-0261-000274 от 28.09.2021г., издадено от Началника на
РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Г.Х.В., упълномощен с МЗ №8121з-
515/14.05. 2018г., с което на Г. Н. П., с ЕГН **********, с адрес –
гр.Болярово, обл.Ямбол, ул.***, на основание чл.177 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева, за
извършено административно нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. П., с ЕГН
**********, с адрес – гр.Болярово, обл.Ямбол, ул.***, направените по делото
разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10