РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. ХАСКОВО, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20235600600049 по описа за 2023
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №260001от 20.09.2022 год. по нчхд N275/2020 год. РС - Димитровград е
признал подсъдимите В. Г. В. и В. М. И., двамата от гр.Д. за невиновни в това, на 18.03.2019
год. в същия град в съучастие помежду си като съизвършители да са причинили на Б. И. К.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани, охлузвания и кръвонасядания по лицето,
охлузвания и кръвонасядания в тилната област на главата и кръвонасядания по двата крака,
поради което ги оправдал по предявеното им обвинение в престъпление от частен характер
по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
С допълнителна Присъда по същото дело №260021 от 3.10.2022 год. в срока за
обжалване и на осн. чл.301 ал.3 от НПК е отхвърлил като неоснователен предявения от
тъжителя Б. И. К. против двамата подсъдими граждански иск за обезщетение на причинени
от престъплението неимуществени вреди в размер на по 2000 лв. против всеки от тях.
Недоволен от така постановената присъда е останал повереника на тъжителя – адв.Н.
К. от АК – Х., който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е необоснована и
постановена в нарушение на закона и искане да бъде отменена и постановена нова -
1
осъдителна. В подробно изложени допълнителни съображения към въззивната жалба се
поддържа, че присъдата се основавана на недостоверни свидетелски показания на
необективни свидетели, намиращи се в неприязнени лични отношения с тъжителя, като не
били кредитирани показания на свидетели – очевидци, които били напълно непредубедени.
Необосновани изводи съдът направил и от заключението на назначената по делото съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/, според което травмите на тъжителя не са теренни и не могат
да се получат при падане от колело. Събраните доказателства давали възможност за
еднопосочен и безспорен извод за виновност на подсъдимите.
Против въззивната жалба в законния срок не е постъпило възражение.
По въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания, такива
страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция тъжителят не се явява, а неговият повереник
поддържа жалбата по така изложените оплаквания и доводи и отправеното искане.
Ответниците по въззивната жалба и подсъдими в първоинстанционното
производство също не се явяват, а техните защитници я оспорват и намират обжалваната
присъда правилна, обоснована и законосъобразна. Критиките към дейността на съда по
преценка на доказателствата и изводите му въз основа на тях били неоснователни. Отправят
искане да бъде потвърдена, като се присъдят направените за тази инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло,
констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна по делото с процесуална
легитимация и правен интерес да обжалва, против подлежащ на възивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Преценена по същество е основателна.
Преди всичко следва да се обсъди процесуалната дейност на съда при разглеждане
на делото пред първата инстанция, при осъществяването на която са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушили съществено процесуалните права на
подсъдимите, особено на подс.В. В..
На първите три поредни насрочени с.з. на датите 31.07., 25.09. и 30.10.2020год. не е
бил даден ход, на първите две дати - поради нередовното призоваване на подс.В. Г. В..
Същият е бил търсен на посочения от тъжителя по тъжбата адрес за призоваване – гр.Д.,
ул.“С.“ №** вх.* ап.*. И трите пъти призовката е била върната със сходни отбелязвания от
призовкаря, че лицето е търсено на няколко дати, но не е намерено. Първият път не е било
установено и друго лице на адреса, направен е и неуспешен опит за призоваване по телефон
/информация за номер на такъв обаче не е била приобщавана по делото/, вторият път в
жилището се е намирал неговият баща, който отказал да получи призовката, а третият път –
негов приятел, който също отказал да получи призовката.
2
Съдът е приел в първите две заседания, че този подсъдим е нередовно призован и
ход на делото не може да се даде.
Още в първото с.з. на 31.07.2020 год. другият подс.В. И. е споделил информация, че
подс.В. може би работи в Г.
Същевременно призовкарят е отразил във втората и третата призовки, че в разговор
със съседи му е било споделено, че подс.В. пребивава на адреса, но не отваря и не отговаря
на позвъняване.
Във второто с.з. на 25.09.2020 год. съдът е указал, че при неоткриване на лицето на
адреса, следва да се положат усилия призовката да се връчи на домоуправител или съсед, а
при отказ на установено на адреса лице да получи призовката, това обстоятелство да се
отрази от свидетел.
За третото с.з. на 30.10.2020 год. призовкарят е оформил с подпис на свидетел –В.
Й. Г. от ул.“Е. С.“ №* – * – ** отказ да се получи призовката, но не е отразил името на
завареното в жилището лице, представило се за приятел на подсъдимия.
В това с.з. като защитник и на двамата подсъдими, които не се явяват, за първи път
се е явил адв.Т. Г. от САК с пълномощни, подписани на 28.10.с.г., но е възразил, че не е
готов със защитата поради късното упълномощаване. Ход на делото не е бил даден тъкмо на
това основание.
За с.з. насрочено на 4.12.2020 год. призовката за подс.В. е върната с отбелязване, че
е търсен на две дати и не е открит, не е било установено и друго лице на адреса. Направено
е отбелязване, че „по сведения на съседка, лицето живее на посочения адрес, от отказва да
подпише сведенията“. Име на подалото тези сведения лице не е посочено. Същевременно е
оформен с подпис на същия свидетел В. Й. Г. отказ – не става ясно за какво и чий.
За това с.з. другият подс.В. И. е бил призован по телефона, но по делото до този
момент няма приобщавана информация и за неговия телефонен номер, макар да е посочен в
призовката.
В това с.з. не са се явили и двамата подсъдими, техният защитник е изразил
становище, че формално няма законни пречки за даване ход на делото, на каквото е бил и
повереникът на тъжителя.
Съдът на свой ред приел, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото
въпреки нередовно призоваване на подс.В., като се е обосновал, че разпоредбата на чл.180
ал.4 от НПК дава възможност делото да се разгледа в случаите, когато на адреса не е
намерено нито лицето /страна по делото/, нито друго лице, живущо на същия адрес, което е
съгласно да получи призовката, съседи са отказали да получат призовката и този отказ е
установен с подпис на свидетел. Мотивирал се е буквално, че дава ход на делото в
изпълнение на разпоредбата на чл.180 ал.4 от НПК.
Въззивната инстанция не приема и не е съгласна с нищо от така изложените
аргументи на районния съд за липса на процесуални пречки да се пристъпи към разглеждане
3
на делото при нередовно призоваване на подсъдим.
Първо, за призоваването на този подсъдим съдът е разполагал само с посочения по
тъжбата от самия тъжител адрес, а неговата информация би могла да бъде неточна, непълна
и пр. Още при първата невръчена призовка е било редно съдът да приобщи чрез справка от
Национална база данни „Население“ справка за актуални към момента постоянен и настоящ
адрес на подс.В..
Второ, при макар несигурното изявление на другия подсъдим още в първото с.з., че
подс.В. работи в Г., е било редно да се поиска справка от ОД МВР – Хасково за задгранични
пътувания на подс.В..
Трето, при наличието на данни от макар анонимни съседи, че подсъдимият
пребивава на адреса, но не отваря и не отговаря на позвънявания, било е редно съдът да
постанови призоваването на този подсъдим чрез органите на ОЗ“Охрана“.
Четвърто, положеният в призовката за 4.12.2020 год. за подс.В. подпис на свидетел
не удостоверява абсолютно нищо, тъй като не са описани в призовката обстоятелствата,
изложени в хипотезата на нормата на чл.180 ал.4 от НПК. Описано е, че „по сведения на
съседка, лицето живее на адреса, но отказва да подпише сведенията“. Информацията е
доволно неясна, няма имена на съседката, нито поне нейният адрес, за да е видно, че
наистина е съседка, изобщо не е ясно, че тя е от кръга лица, на които законът допуска да се
връчи призовката, най-сетне – какво отказва да подпише съседката – да получи призовката,
или да удостовери „сведенията“.
На последно място, но не по важност, нормата на чл.180 ал.4 от НПК не създава
законна възможност делото да се гледа в отсъствие на подсъдимия при нередовното му
призоваване. Това е явно превратно тълкуване на закона.
При наличието на всички гореописани данни, съдът е следвало да пристъпи към
обсъждане на възможност делото да се разгледа в отсъствието на подс.В. при наличие на
законните предпоставки по чл.269 от НПК и да прецени осъществена ли е някоя от
хипотезите на тази норма. Това той би могъл да стори, ако беше предприел гореописаните
процесуални действия – приобщаване на справка от Национална база данни „Население“ за
актуални към момента постоянен и настоящ адрес на подс.В., справка от ОД МВР – Хасково
за негови задгранични пътувания и да ги съпостави с информация, която би му предоставило
евентуално призоваване чрез органите на ОЗ“Охрана“. По преценка биха могли да се
приобщят още справки дали лицето не се задържа в някой от следствените арести в
страната, или не изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в някое от местата затова.
В с.з. на 4.12.2020 год. е даден ход на делото в отсъствие на двамата подсъдими
/вторият подсъдим – призован по телефона/ при участието само на техният защитник. Не е
била снета тяхната самоличност, макар само въз основа на данни от материалите по делото,
както се практикува при задочно протичане на производството. Впрочем още с
разпореждането си за образуване и насрочване на делото съдът е постановил двамата
подсъдими да му предоставят лични данни, но това така и не е станало, поради неучастието
4
и на двамата в нито едно проведено с.з., на което е бил даден ход и така вкл. в
постановената присъда двамата са идентифицирани само и единствено въз основа на
предоставените по тъжбата от тъжителя данни – три имена, адреси и ЕГН.
В това с.з. е бил предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск,
приети са доказателства, допуснати са свидетели.
За насроченото следващо с.з. на 19.02.2021 год. не са се явили и двамата
подсъдими, като подс.И. е бил редовно призован. Призовката за подс.В. е върната с
аналогично съдържание на тази за 4.12.2020 год., съдът е приел, че призоваването му е
нередовно, след което защитникът адв.Г. е заявил, че и двамата му подзащитни са
уведомени за насроченото с.з.. След това изявление съдът е приел, че няма пречки за даване
ход на делото, още повече отново били налице предпоставките на чл.180 ал.4 от НПК –
удостоверен с подпис на свидетел отказ за получаване на призовка. Чий е отказът е напълно
неясно.
В това з. е бил даден ход на съдебното следствие, самоличност отново не е снета въз
основа на приобщените данни до момента за двамата подсъдими и се е пристъпило към
разпит на свидетели.
За следващото с.з. на 30.03.2021 год. подс.В. отново е бил нередовно призован.
Тогава защитникът адв.Г. е заявил, че същият живее и работи в Г., той го уведомява за всяко
заседание, „поема съответните ангажименти“ и няма пречки за даване ход на делото. Бил е
даден ход на делото и извършени съдопроизводствени действия по разглеждането му.
От този момент в списъка на лицата за призоваване за подс.В. се вписва втори адрес,
на който да бъде призоваван – чрез защитника му адв.Г..
За 18.05.2021 год. подс.В. е нередовно призован, защитникът му прави изявление за
липса на процесуални пречки за даване ход на делото и такъв е даден.
След отлагане на заседанието, насрочено за 9.07.2021 год. поради заболяване на
адв.Г., вече и двамата подсъдими за призовани за 27.07.2021 год. чрез защитника си, като
призовки са пратени на адв.Г., който е декларирал липса на процесуални пречки за даване
ход на делото.
Делото е било отложено за 12.10.2021 год., като от този момент нататък в списъка
на лицата за призоваване като адрес и на двамата подсъдими остава само този на защитника
им адв.Г..
Били са проведени още 5 с.з., в които е бил даван ход и делото разглеждано и
събирани доказателства, /а насрочени още 3, на които ход не е даван по други причини/ като
за всички подсъдимите са призовавани чрез и на адреса на защитника си.
В последното с.з. адв.Г. е заявил от тяхно име, че не желаят да дават обяснения.
В резюме – в нито едно от заседанията, на които е бил даван ход на делото, нито
един от двамата подсъдими не е присъствал и участвал лично.
Относно проведените с.з. от датата 30.03.2021 год. насетне, становището на
5
настоящата инстанция е следното: В това с.з. липсва ясно и категорично становище на
защитника адв.Г., че е съгласен да получава призовките за двамата свои подзащитни от
тяхно име и че е съгласен занапред същите да бъдат призовавани на неговия адрес. Заявил е
само, че за всяко насрочено заседание уведомява подс.В., който се намира в Г. и „поема
съответните ангажименти“, което е изявление с напълно неясно съдържание относно
естеството на ангажимента.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че правото на лично участие на
двамата подсъдими, в особена голяма степен това на подс.В., е опорочено и делото
разгледано практически задочно по отношение и на двамата при липсата на законните
предпоставки затова. Обстоятелството, че с оглед повдигнатото обвинение личното им
явяване пред съда не е задължително, е без значение, тъй като в цялото дело няма
документирано нито едно тяхно изявление в насока желаят ли, или не да участват лично.
Като е допуснал това, първоинстанционният съд е нарушил съществено процесуалните
правила по начин, ограничил съществено процесуалните права на подсъдимите.
Гореизложеният анализ може да е прекалено формален, а и да изглежда ненужен с
оглед постановената изцяло оправдателна присъда по отношение и на двамата подсъдими.
Именно във факта, че присъдата е изцяло оправдателна е разковничето на казуса. При така
допуснатите процесуални нарушения е напълно ограничена контролната функция и
контролните правомощия на втората, въззивна инстанция, като същата практически е
изцяло лишена от процесуална възможност, ако прецени, да отмени оправдателната присъда
и постанови нова – осъдителна. Тази, иначе предвидена в закона процесуална възможност е
осуетена, тъй като осъдителна присъда по делото би била тежко засегната от описаните
подробно по-горе пороци и обречена на отмяна.
От друга страна допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са
напълно отстраними при едно повторно разглеждане на делото, при което
първоинстанционният съд би могъл да предприеме необходимите мерки и прибегне до
съответните процесуални способи, за да прецени законовите възможности за задочно
производство при евентуално продължаващо отсъствие на единия, или и двамата
подсъдими.
В контекста на така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че е
налице процесуална възможност да се отмени обжалваната присъда, макар и по
съображения, различни от изложените по подадената срещу нея жалба и въпреки, че никой
не се позовава на коментираните по настоящото решение процесуални нарушения. При
оправдателна присъда за престъпление от частен характер правото на въззивна жалба на
тъжителя е процесуалният способ за защита на неговите права и законни интереси. Само
привидно е, че допуснатите при разглеждане на делото нарушения увреждат процесуалните
права единствено на подсъдимите, тъй като при тяхното наличие, тъжителят не може да се
домогне до осъдителна присъда, независимо от доказателствата по делото. Освен това
въззивната проверка на присъдата се извършва вкл. по реда на чл.314 от НПК – служебно и
изцяло, независимо от посочените от страните основания.
6
На същите основания подлежи на отмяна и постановената в срока за обжалване и на
осн. чл.301 ал.3 от НПК допълнителна Присъда за произнасяне по гражданския иск.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 и чл.348 ал.3 т.1 от
НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда N 260001/20.09.2022 год. и Присъда №260021 от 3.10.2022 год.,
двете, постановени по нчхд N 275 по описа за 2020 год. на Районен съд – Димитровград и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав за отстраняване на указаните
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7