№ 49
гр. Тополовград, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Христов
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело №
20232320100068 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба от
Н. В. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.п., общ.Т., ул.“*********,
чрез пълномощник адв.М.К. от АК – Ямбол със съдебен адрес: гр.Т.,
ул.“********* против Община Тополовград с адрес: Тополовград,
пл.“Освобождение“ № 1.
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и
предявения иск са следните:
Ищецът претендира правото си на собственост по отношение на три
имота, както следва:
Относно първия имот ищецът твърди, че през 1997 г. с писмен договор,
заверен при кмета на село Б.п., общ.Т. е закупил от П.И.И. недвижим имот –
градина и веднага е влязъл във владение на имота. Границите на този имот
никога не са били променяни от влизането в сила на плана от 1962 г. до
настоящия момент, не е имало спор с когото и да е било, относно
собствеността на имота.
Ищецът твърди, че при поискване на скица за имота е установил, че
значителна част от имота попада извън регулацията на селото и за него е
1
образуван следния имот от Картата на възстановената собственост на
землището на село Б.п., община Тополовград, а именно: поземлен имот с
идентификатор 07346.82.44, с площ от 8002 кв.м., с адрес на имота: село Б.п.,
общ.Т., местност „Пройков баир“, трайно предназначение на територията:
земеделска, с НТП – нива, десета категория, номер по предходен план:
082044, при съседи: имоти с идентификатори: 07346.95.104; 07346.82.45;
07346.888.9901; 07346.82.43; 07.346.82.42 и 07346.82.51. Останалата част от
имота с площ от 400 кв.м. е в регулация и не е предмет на настоящото
производство.
Ищецът твърди още, че след съгласуване с ОСЗГ на скицата се оказва,
че имот с идентификатор 07346.82.44 е собственост на Община Тополовград.
Като основание е записано „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“. Твърди се, че този имот
никога не е бил одържавяван и никога не е бил във владение на друг субект.
Имотът е бил третиран от собственика като дворно място през всичките тези
години и затова не е бил заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ. Този имот не
попада въобще в регламентацията реституционния закон, видно от
изчерпателно изброените хипотези на чл.10 от ЗСПЗЗ.
Ищецът твърди в исковата молба, че след смъртта на съпругата на
В.С.И. – В.Г.И., всички наследници са отстъпили владението върху имота на
единствения син в семейството ищецът Н. В. С., тъй като той е гледал
родителите си, а двете дъщери в семейството са се омъжили в други населени
места и никога не са имали претенции за имота. От 2008 г. имотът е владян
без прекъсване, явно и спокойно, повече от 10 години от ищецът и никога не
е имало спор с когото и да е било, относно собствеността на имота.
Относно вторият имот се твърди в исковата молба, че ищецът решил да
се снабди с документ за собственост за имот, представляващ ПИ-156 по
Кадастралния план на селото, но е установил, че целият имот попада извън
регулацията на селото, въпреки че е застроен и за него е образуван следния
имот по картата на възстановената собственост на землището на село Б.п.,
общ.Т., а именно: поземлен имот с идентификатор 07346.79.12, с площ от
2590 кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „Стойчеви камъни“,
трайно предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива, десета
категория, номер по предходен план: 079012, при съседи: имоти с
идентификатори 07346.79.14; 07346.79.10; 07346.79.11; 07346.79.5; 07346.79.4
2
и 07346.79.13. След съгласуване с ОСЗГ на скицата, издадена за поземлен
имот ПИ-156 по плана на селото се оказало, че имот с идентификатор
07346.79.12 е собственост на Община Тополовград. Като основание е
записано „земи по чл.19 от ЗСПЗЗ“, което е абсурдно, тъй като този имот
никога не е бил одържавяван и затова не подлежи на реституция. Имотът е
третиран от собственика като дворно място през всичките тези години, освен
това е застроен и ищецът живее в него със семейството си. По разписен лист
имотът се води на К.С.И., но през 1975 год. с писмен договор, бащата на
ищецът – В.С.И. е закупил от брат си К.С.И. имота, представляващ дворно
място с постройки, находящ се в село Б.п., общ.Т. и веднага е влязъл във
владение на имота, заедно със семейството си, като са живели в имота.
Границите на този имот никога не са били променяни от влизането в сила на
плана от 1962 г. до настоящия момент, включително и след закупуването на
имота. След смъртта на съпругата на В.С.И. – В.Г.И., всички наследници са
отстъпили владението върху имота на единствения син в семейството ищецът
Н. В. С., тъй като той е гледал родителите си, а двете дъщери в семейството
са се омъжили в други населени места и никога не са имали претенции за
имота. От 2008 г. имотът е владян без прекъсване, явно и спокойно, повече от
10 години от ищецът и никога не е имало спор с когото и да е било, относно
собствеността на имота.
Относно третия имот се твърди в исковата молба, че ищецът е станал
собственик и на още един имот, съседен на втория по исковата молба, като
двата имота на място са едно цяло. Този имот представлява ПИ-155 по
Кадастралния план на селото, с площ от 1262 кв.м., но само 510 кв.м.са в
регулация, а останалите 752 кв.м. се оказва, че са извън регулацията, въпреки
че е застроен и доверителят ми живее със семейството си в него. За този имот
е образуван следния имот по КВС на землището на село Б.п., общ.Т., а
именно: поземлен имот с идентификатор 07346.79.11, с площ от 752 кв.м., с
адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „Стойчеви камъни“, трайно
предназначение на територията: земеделска, с НТП – нива, десета категория,
номер по предходен план: 079011, при съседи: имоти с идентификатори:
07346.79.12; 07346.79.10; 07346.79.9; 07346.888.9901; 07346.79.6 и 07346.79.5.
След съгласуване с ОСЗГ на скицата, издадена за поземлен имот ПИ-155 по
плана на селото се оказало, че имот с идентификатор 07346.79.11 е
собственост на Община Тополовград. Като основание е записано „земи по
3
чл.19 от ЗСПЗЗ“, което е абсурдно, тъй като този имот никога не е бил
одържавяван и затова не подлежи на реституция. Имотът е третиран от
собственика като дворно място през всичките тези години, освен това е
застроен и той живее в него със семейството си. Това е и причината имотът да
не е бил заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ. Имотът се владее от ищеца
повече от 10 години, явно, спокойно, непрекъснато и никой не му е оспорвал
собствеността. По разписен лист към плана на селото имотът е записан на
дядото на ищеца – С.И.П. и това е така, тъй като планът е от 1962 г./видно от
скицата/ и към момента на влизането му в сила, действително този човек е
живял в имота и затова е записан на него. След смъртта на С.П. в имота е
останал да живее синът му В. със семейството си. След смъртта на съпругата
на В.С.И. – В.Г.И., всички наследници са отстъпили владението върху имота
на единствения син в семейството ищецът Н. В. С., тъй като той е гледал
родителите си, а двете дъщери в семейството са се омъжили в други населени
места и никога не са имали претенции за имота. От 2008 г. имотът е владян
без прекъсване, явно и спокойно, повече от 10 години от ищецът и никога не
е имало спор с когото и да е било, относно собствеността на имота.
Поради което се претендира да бъде постановено решение, с което на
основание чл.124 ал.1 от ГПК съдът да приеме за установено по отношение на
ответника Община Тополовград, че ищецът е собственик на следните
недвижими имоти по Картата на възстановената собственост на землището на
с.Б.п., общ.Т., а именно:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07346.82.44, с площ от 8002
кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „ПРОЙКОВ БАИР“,
трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – НИВА, десета
категория, номер от предходен план – 082044, при съседи: имоти с
идентификатори 07346.95.104; 07346.82.45; 07346.888.9901; 07346.82.43;
07.346.82.42 и 07346.82.51;
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07346.79.12, с площ от 2590
кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „СТОЙЧЕВИ КАМЪНИ“,
трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – НИВА, десета
категория, номер от предходен план – 079012, при съседи: имоти с
идентификатори: 07346.79.14; 07346.79.10; 07346.79.11; 07346.79.5;
07346.79.4 и 07346.79.13;
4
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07346.79.11, с площ от 752
кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „СТОЙЧЕВИ КАМЪНИ“,
трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – НИВА, десета
категория, номер от предходен план – 079011, при съседи: имоти с
идентификатори: 07346.79.12; 07346.79.10; 07346.79.9; 07346.888.9901;
07346.79.6 и 07346.79.5.
Претендират се и направените по делото разноски.
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени
на ответника на 11.04.2023 г. В законоустановения срок същият е подал
писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен. В
отговора се сочи, че с писмо вх.№ 24-00563 от 08.12.2008 г. на ОСЗ
Тополовград на ответника е изпратено протоколно решение № 26-32 от
07.07.2008 г., с което са определени имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ по землища и
на стр.96 от това решение под № 106 е описан имот № 79011 с площ 0,752
дка; под № 107 е описан имот № 79012 с площ от 2,591 дка и под № 127 е
описан имот № 82044 с площ от 8,002 дка. Ответникът посочва, че за два от
имотите са съставени актове за общинска собственост: АЧОС №
7124/20.05.2019 г. и АЧОС № 4143зз/15.04.2013 г. – за имоти № 79012 и №
082044 и че за тези два имота са сключени договори за наем на земеделска
земя частна общинска собственост. За имот № 079011 не е съставен акт за
общинска собственост.Поради което моли иска да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ищецът Н. В. С. – редовно призован явява се лично в съдебно
заседание, заедно с пълномощника си адв.М.К. от АК – Ямбол.
Ответникът Община Тополовград, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът претендира правото си на собственост по отношение на три
имота.
1. На 01.01.1997 г. ищецът с писмен договор, заверен при кмета на село
5
Б.п., общ.Т. същият е закупил от П.И.И. недвижим имот – градина без дворно
място и къща от № 280 по плана на с.Б.п., попадащ в кв.13, парцел 11.
По делото е представена скица № 227/19.05.2021 г. на Община
Тополовград, съгласно разписен лист, от която е видно, че имотът е
собственост на Д.С.И., с площ от 400 кв.м. в регулацията на село Б.п., със
забележка, че частта попадаща извън регулация е с идентификационен номер
07346.82.44 по КВС на с.Б.п..
От скица № 15-182283-28.02.2019 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр.Хасково е видно, че имотът от 8002 кв.м.с
идентификатор № 07346.82.44 в землището на село Б.п. е със собственик
Община Тополовград, с основание за собственост – предоставени земи за
стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ. От представените с отговора на
ответника писмени доказателства е видно, че за този имот е издаден Акт за
частна общинска собственост № 4143зз, с дата на съставяне 15.04.2013 г.
Представен е и договор от 15.05.2019 г. за отдаване под наем на този имот
като частна общинска собственост.
Видно от гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите Е.Р. и М.Р. се установява, че процесният недвижим имот, който
представлява дворно място около 8 дка е закупен от ищеца от П.И.И.. Същите
заявяват, че имотът е заграден и границите му са очертани, не са променяни
във времето.
2. Ищецът притежава също така имот, представляващ ПИ-156 по
кадастралния план на селото. Видно от скица № 210/14.05.2019 г., издадена от
Община Тополовград имотът е записан на К.С.И., съгласно разписен лист и е
с площ от 2590 кв. По делото е приложен договор за покупко-продажба, от
който е видно че през 1975 год. бащата на ищеца – В.С.И. закупува този имот
от брат си К.С.И., представляващ дворно място с площ от 3 дка, с построена в
него къща и прилежащи към нея постройки. След смъртта на родителите си,
ищецът остава да живее в този имот и видно от показанията на свидетелите
по делото продължава да живее там. По делото е представено удостоверение
за наследници № 16/15.03.2022 г. на В.С.И..
След съгласуване с Общинска служба“Земеделие“ – Тополовград се
установява, че имотът е извън регулация и попада в имот с идентификатор №
07346.79.12 – земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, с площ от 2591 кв.м.
6
От скица № 15-919741-06.10.2020 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр.Хасково е видно, че имотът от 2590 кв.м.с
идентификатор № 07346.79.12 в землището на село Б.п. е със собственик
Община Тополовград, с основание за собственост – предоставени земи за
стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ. За този имот е издаден Акт за
частна общинска собственост № 7124, с дата на съставяне 20.05.2019 г. и
същият с договор от 24.04.2020 г. е отдаден под наем като земя – частна
общинска собственост.
3. Ищецът е станал собственик на още един имот, съседен на втория по
исковата молба. От скица № 209 от 14.05.2019 г., приложена по делото е
видно, че този имот представлява ПИ-155 по Кадастралния план на селото и е
записан на С.И.П. – дядо на ищеца, съгласно разписен лист и е с площ от
1262 кв.м., но само 510 кв.м. са в регулация, а останалите 752 кв.м. се оказва,
че са извън регулацията.
От скица № 15-957087 от 15.10.2020 г. на Служба по геодезия,
картография и кадастър – Хасково е видно, че имотът с площ от 752 кв.м. с
идентификатор № 07346.79.11, в землището на село Б.п. е със собственик
Община Тополовград, с основание за собственост – предоставени земи за
стопанисване от общината по чл.19 от ЗСПЗЗ. За този имот не е съставен акт
за общинска собственост. Представено е удостоверение за наследници №
46/21.09.2020 г.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
е допустим и разгледан по същество, същият се явява основателен и доказан,
и следва да бъде уважен като такъв. Съображенията на съда са следните:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че се
касае за имоти, които са се владели от ищеца по делото и които и в момента
владее. Имотите никога не са били отчуждавани, никога не е влизали в ТКЗС
нито в АПК и за тези имоти през всичките години са плащани данъци. По
делото е установено, че макар имотите или част от тях да са били изключени
от регулация, същите никога не са били включвани в блокове на ТКЗС, нито
са били отчуждавани и причислявани към държавен поземлен фонд по реда
7
на ЗПИНМ /отменен/ или ЗТ/отменен/. Следователно същите не са били
държавна собственост. В случая не е следвало да се провежда реституционна
процедура, предвидена от ЗСПЗЗ по отношение на спорните имоти и след
като не е сторил това, това че имотите или част от тях са попаднали в
приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ и след изтичането на предвидения в
разпоредбата срок са станали частна общинска собственост е неправилно.
Съдът счита, че имотите на ищеца не са били в категорията на имотите,
собствеността върху които подлежи на реституцията по реда на ЗСПЗЗ. В
различните хипотези на нормата на чл.10 се регламентират случаите, при
които се възстановяват правата на собствениците на земеделски земи и
съгласно ал.1 по реда на ЗСПЗЗ се възстановява правото на собственост,
които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС и са били отнети
от техните собственици, независимо дали в последствие са били включени в
стопанства или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации. Липсват всякакви доказателства процесните имоти след
изключването им от регулация да са били внесени в ТКЗС или включени в
него по установения ред. Не са ангажирани и доказателства те да са били
стопанисвани от ТКЗС или друга организация, да са били безвъзмездно
отстъпвани, отчуждавани на някакво правно основание или отнемани
неправомерно, а напротив, доказано е непрекъснато и несмущавано владение
от страна на ищеца. Поради това по отношение на спорните имоти не е
следвало да бъдат провеждани реституционни процедури, а придобивната
давност не може да бъде заличена, както предвижда разпоредбата на чл.5 ал.2
от ЗВСВОНИ за имотите подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Следователно, те не попадат и в обхвата на нормата на чл.19 от ЗСПЗЗ и не
може да бъдат третирани като незаявена за възстановяване земеделска земя,
която да премине в управление на ответната община, а 10 години след
влизане в сила на плана за земеразделяне да се трансформира в общинска
собственост. Категорично и еднозначно е доказано, че към момента на
предявяване на установителния иск – 10.03.2023 г. ищецът е била собственик
на процесните недвижими имоти, придобити по наследство и с договор за
покупко-продажба. Още повече, че ищецът от придобиването на имотите, до
настоящият момент е живял и продължава да живее в тях и да ги ползва.
Относно представените от ответника АЧОС № 7124/20.05.2019 г. и
АЧОС № 4143зз/15.04.2013 г., съдът приема следното:
8
Отразяването на правно основание в акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорните имоти са били придобити от държавата
или общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на
ответника, че имотът е държавен или общински остава недоказано и
ответникът не се легитимира като собственик. Когато липсват такива
доказателства, не може само от факта, че имотът се намира извън
регулационния план на населеното място да се прави извод, че е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законните срокове, попада във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Поради това следва да бъде признато за установено по отношение на
Община Тополовград, че ищецът е собственик по на процесните недвижими
имоти.
При този изход от делото ответникът Община Тополовград следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в
размер на 1050,00 лв., от които 1000 лв. за адвокатско възнаграждение и 50,00
лв.внесена държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са
представени.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА
ТОПОЛОВГРАД, с адрес: Тополовград, площад”Освобождение”, че Н. В. С.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.п., общ.Т., ул.“********* е
СОБСТВЕНИК на следните недвижими имот по Картата на възстановената
собственост на землището на село Б.п., общ.Т., обл.Хасково, а именно:
1.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07346.82.44, с площ от 8002
кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „ПРОЙКОВ БАИР“,
трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – НИВА, десета
категория, номер от предходен план – 082044, при съседи: имоти с
идентификатори 07346.95.104; 07346.82.45; 07346.888.9901; 07346.82.43;
07.346.82.42 и 07346.82.51;
2.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07346.79.12, с площ от 2590
9
кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „СТОЙЧЕВИ КАМЪНИ“,
трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – НИВА, десета
категория, номер от предходен план – 079012, при съседи: имоти с
идентификатори: 07346.79.14; 07346.79.10; 07346.79.11; 07346.79.5;
07346.79.4 и 07346.79.13;
3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07346.79.11, с площ от 752
кв.м., с адрес на имота: село Б.п., общ.Т., местност „СТОЙЧЕВИ КАМЪНИ“,
трайно предназначение на територията – земеделска, с НТП – НИВА, десета
категория, номер от предходен план – 079011, при съседи: имоти с
идентификатори: 07346.79.12; 07346.79.10; 07346.79.9; 07346.888.9901;
07346.79.6 и 07346.79.5.
ОСЪЖДА Община Тополовград ДА ЗАПЛАТИ на ищцата Н. В. С. от
с.Б.п., общ.Т. разноски по делото в размер 1050,00 лв./хиляда и петдесет
лева/, от които 1000,00 лв. /хиляда лева/ за адвокатско възнаграждение и 50,00
лв. /петдесет лева / внесена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
10