№ 2
гр. Враца, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900070 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 5648/19.07.2024 г.
на А. И. М., ЕГН **********, и В. Н. Й., ЕГН **********, двамата от ***,
подадена чрез пълномощника им адв.Е. Х., с която против ЗД "Бул Инс" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, са предявени следните
осъдителни искове:
1/ Иск за сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищцата А. И. М. вследствие смъртта на
дъщеря й П. В. Й., починала при ПТП на 23.05.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ Иск за сумата 250 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца В. Н. Й. вследствие смъртта на
дъщеря му П. В. Й., починала при ПТП на 23.05.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;
3/ Иск за сумата 14 724 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ищцата А. И. М., изразяващи се в разходи по
извършване на погребение, изработка на паметник и оформяне на гроб, ведно
със законната лихва, считано от 26.02.2024 г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се сочи, че ищците са родители и наследници на П. В.
Й., загинала на 23.05.2023 г. вследствие претърпяно ПТП на пътя между
гр.Криводол, обл.Враца и с.Лиляче, обл.Враца. Посочва се, че дъщеря им е
пътувала като пътник на предна дясна седалка с правилно поставен и закопчан
обезопасителен колан в лек автомобил марка "Ауди", модел " А 3", с рег.№ ВР
*** СМ, собственост и управляван от М. А. А., който също е загинал
вследствие на ПТП. Твърди се, че последният е управлявал посочения
автомобил със скорост около 125,3 км/ч при максимално разрешена такава за
съответния пътен участък от 90 км/ч, вследствие на което при ляв завой е
1
загубил контрол върху автомобила, напуснал е пътното платно вдясно по
посока на движението си, преминал е през затревен банкет и след като
предното ляво колело е навлязло във водосточната канавка се е преобърнал и с
лявата си странична част и таван се е ударил в масивно дърво вдясно отстрани
на пътя. По случая е образувана пр.пр.№ 965/2023 г. по описа на ОП-Враца,
ДП № 539/2023 г. по описа на РУ на МВР – Враца. Воденото разследване е
прекратено на основание чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 и т.4
НПК, поради настъпилата смърт на виновния водач.
Посочва се, че лекият автомобил, с който е предизвикано ПТП, има
сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" към момента на
настъпване на ПТП с ответното застрахователно дружество по полица №
BG/02/123000995481, валидна от 03.04.2023 г. до 02.04.2024 г. Твърди се, че
при спазване изискванията на чл.380 КЗ ищците са подали молба до ЗД "Бул
Инс" АД , по която е образувана щета № 12410006063, както и че им е било
отправено устно предложение за изплащане на обезщетение в размер на 160
000 лв. за всеки от тях, което обаче те са отказали. Посочва се, че в
предвидения срок не е постигнато споразумение за доброволно уреждане на
спора, което поражда правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В исковата молба се посочва, че ищците са живеели с дъщеря си в общо
домакинство в ***. Твърди се, че вследствие преждевременната смърт на П.
Й.а нейните родители са претърпели и продължават да търпят и до настоящия
момент изключителни по размер болки и страдания. Според ищците, дъщеря
им се е родила и израснала като будно, жизнено, всеотдайно и трудолюбиво
дете. При раждането си е имала вродена аномалия – мек хрущял на ларингса,
което не е особено опасно заболяване, но е трудно поносимо за родителите,
тъй като се характеризира със затруднено дишане, съпроводено с
непрекъснати хрипове и задушаване. Това е наложило полагане на
изключителни грижи от родителите, за да може детето да бъде опазено от
заразни и вирусни заболявания, към които е било особено податливо. Твърди
се, че при всяко хранене П. се е задушавала, поради което е трябвало да бъде
отглеждана изключително внимателно и предпазливо. Посочва се, че с
течение на времето тя е преодоляла заболяването и след третата си година
вече не е имала никакви признаци.
Според изложеното в исковата молба, на 28.09.2023 г. П. Й.а е трябвало
да навърши 18 години и е чакала този момент с нетърпение, а през 2024 г. е
трябвало да завърши средното си образование. Мечтаела е да е абитуриентка
и следва медицина, поради което се е готвела за предстоящото
кандидатстване и е полагала допълнителни усилия при изучаване на
предметите химия и физика. Ищците заявяват, че тези нейни мечти са били и
техни планове за бъдещето, които обаче са им били отнети безвъзвратно и по
изключително жесток начин. Посочват, че отношенията им са били основани
на взаимна привързаност, обич, разбирателство, подкрепа и уважение, както и
че дъщеря им е била тяхна опора и радост в живота. Сочат също, че все още не
могат да приемат мисълта, че тя ги е напуснала завинаги, както и че често
посещават гроба й и страдат, чувстват се безпомощни, безсилни и обезверени.
В исковата молба се твърди, че и двамата ищци са изпаднали в тежка
депресия, затворили са се в себе си, странят от хората и избягват контакти с
тях, както и че животът им е безвъзвратно променен, а болката и мъката им са
безкрайни. Считат, че претърпените болки и страдания подлежат на
2
обезщетяване и на база съществуващото договорно правоотношение между
причинителя на увредата и застрахователното дружество, съобразно
правилата на КЗ ответникът следва да заплати претендираните обезщетения.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 6790/11.09.2024
г. от ответника ЗД "Бул Инс" АД, подаден чрез процесуалния му представител
адв.А. И., преупълномощен от адв.М. Г., в който предявените искове се
оспорват по основание и размер.
Най-напред в отговора се навеждат доводи, че съгласно чл.477, ал.1 КЗ
и чл.493, ал.1 КЗ застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования.
След като в случая ищците твърдят, че виновният водач М. А. е починал при
пътния инцидент, то същият не носи гражданска отговорност, поради липса
на правосубектност, поради което застрахователят също не следва да покрива
такава отговорност.
С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а.
"Ауди", с рег.№ ВР *** СМ – М. А., както и същият да е действал
противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило ПТП.
Ответникът счита, че данните за самокатастрофирало МПС не са
доказателство, че ПТП се дължи на поведението на водача. Изтъква, че не е
ясно как е установено кой е бил водач на лекия автомобил, както е че ако водач
на автомобила е била П. Й.а, то ищците нямат право на обезщетение, съгласно
чл.477, ал.3 КЗ, тъй като не са трети лица по смисъла на закона. Оспорва
механизма на ПТП, тъй като представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпването му. Предвид
функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача и
неговия застраховател, оспорва да е осъществен фактическия състав на
деликта по отношение на всеки от неговите елементи. Счита, че събитието е
случайно по смисъла на чл.15 НК за водача на МПС, тъй като за него не е била
налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите.
Ответникът оспорва иска и по размер. Намира, че претенциите не
отговарят на икономическата конюнктура в страната и претърпените вреди.
Не поставя под съмнение душевното страдание на ищците, но счита, че
претенции от по 250 000 лв. са прекомерни и не отговарят на разбирането за
справедливост. Излага подробни теоретични доводи относно тълкуването и
прилагането на чл.52 ЗЗД, като се позовава и на практика на ВКС в тази
насока.
Според изложеното в отговора, претенцията за имуществени вреди
подлежи на пълно доказване. Ответникът я оспорва изцяло, като посочва, че
направените разходи за погребение са прекалено големи и надхвърлят
значително обичайните такива. Счита, че на обезщетение подлежат само
обичайните разходи, а не всички направени.
По отношение претенцията за лихви също се изразява становище за
неоснователност. Посочва се, че след предявяване на претенцията от
увредените лица, застрахователят е изискал представяне на допълнителни
документи, но такива не са били представени от молителите, поради което и
съобразно чл.497, ал.1, т.2 КЗ застрахователят не е в забава и не дължи лихва.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 6992/19.09.2024 г. от адв.Е. Х., като пълномощник на А. И. М. и В. Н. Й..
3
Ищците заявяват, че поддържат исковата молба единствено и само
против ответното търговско дружество и нямат претенции против виновния
водач М. А., респ. против неговите наследници.
Твърдят, че лекият автомобил, с който е предизвикано ПТП, към
момента на настъпването му е управляван от неговия собственик М. А..
Считат, че ответникът проявява неразбиране относно правната същност на
случайното деяние по смисъла на чл.15 НК, и посочват, че от тази разпоредба
би могъл да се ползва само водач, който е спазил всички правила и норми на
ЗДвП, но не и водач, който е допуснал нарушение, което е в пряка причинна
връзка с настъпилия неправомерен резултат.
В допълнителната искова молба се сочи, че размерът на претърпените
неимуществени вреди предстои да бъде установен с поисканите
доказателства.
На следващо място се твърди, че поисканите от ответното
застрахователно дружество доказателства са представени ведно с подадената
молба по чл.380 КЗ и не касаят нито размера, нито основателността на
претенцията, съгласно чл.103, ал.3 КЗ. Посочва се, че ответникът не е отказал
да изплати застрахователно обезщетение, а в законоустановения срок не е
постигнато споразумение за доброволно уреждане на претенцията, поради
което е подадена настоящата искова молба.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор вх.№
8024/30.10.2024 г. от ЗД "Бул Инс" АД, чрез адв. А. И., преупълномощен от
адв.М. Г., в който се поддържат направените в първоначалния отговор
възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати и
изслушани са съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/ и съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/, чиито заключения не са оспорени от страните
и са приети от съда като обективни и компетентни.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 235/19.07.2024
г. съдът е приел, за безспорно обстоятелството, че на 23.05.2023 г. около 21:55
часа е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка "Ауди", модел "А
3", с рег.№ ВР *** СМ, собственост на М. А. А..
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения относно
механизма на настъпване на това ПТП ищците са представили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 296/23.05.2023 г., в който е отразено, че
от служител на сектор ПП при ОДМВР-Враца е посетено ПТП, настъпило на
23.05.2023 г. около 21:55 часа на път ІІІ-101, в района на км 13+800 с
участието на МПС с рег.№ ВР *** СМ, марка "Ауди", модел "А 3",
собственост на М. А. А. В протокола е посочено е, че при ПТП са починали
водача на МПС – М. А. А. и пътника на предна седалка – П. В. Й.. В протокола
не е посочена причина за ПТП, а е отразено единствено, че е образувано ДП
№ 539/2023 г. по описа на РУ-Враца.
Представено е заверено копие от постановление от 25.01.2024 г. на
прокурор при ОП-Враца, от което е видно, че наказателното производство по
пр.пр.№ 965/2023 г. по описа на ОП-Враца /ДП № 539/2023 г. по описа на РУ-
Враца/ е прекратено на основание чл.199, вр. чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1,
4
т.1 и т.4 НПК.
Между страните се спори относно механизма на настъпване на
произшествието.
От материалите по приложеното ДП № 539/2023 г. по описа на РУ-
Враца, както и от заключението на изслушаната САТЕ се установява, че ПТП е
станало в тъмната част на денонощието, при сухо време, с нормална видимост,
на прав хоризонтален участък от пътя след лек десен завой по посока на
движение на лекия автомобил "Ауди Аз", с рег.№ ВР *** СМ. Автомобилът,
управляван от М. А. А., се е движил в дясната лента на платното за движение
на път ІІІ-101 в посока от гр.Криводол към гр.Враца със скорост от около 125
км/ч. В определен момент при излизане от десния завой в прав участък
водачът е загубил контрол върху управлението на автомобила, като е напуснал
платното за движение вдясно по посока на движението, преминавайки през
десния банкет е навлязъл в крайпътната канавка, при което след удар на
предна дясна ъглова част в областта на десния фар се е завъртял в посока на
въртене на часовниковата стрелка и продължавайки постъпателното и
ротационно движение в посока на масивно крайпътно дърво се е блъснал в
същото със скорост от около 90 км/ч с лявата си странична част, след което се
е установил в покой до самото дърво. Посочено е, че в резултат на ПТП на
място са починали водачът М. А. А. и возещият се в лекия автомобил пътник
П. В. Й..
В заключението е отразено, че дължината на опасната зона за спиране
на лекия автомобил при движение с около 125 км/ч в условията на
произшествието е била около 137 метра, а дължината на опасната зона за
спиране при движението му с разрешената извън населено място скорост от 90
км/ч е 81 метра.
Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка причина
за настъпилото ПТП са действията на водача на лекия автомобил, довели до
движение с превишена скорост от около 125 км/ч, загуба на напречна
устойчивост на автомобила, поради което е напуснал платното за движение в
дясно по посоката си на движение и се е блъснал в масивно крайпътно дърво.
В експертизата е посочено, че водачът на лекия автомобил е могъл да
предотврати настъпването на произшествие при движение със скорост от
около 103 км/ч, при която би могъл да предприеме своевременно аварийно
спиране.
В САТЕ се сочи също, че лекият автомобил е бил оборудван с
предпазни колани, но при ПТП в резултат на удара в крайпътното дърво е
деформирано купето на автомобила от тавана към пода и е получена голяма
деформация, при която тялото на пострадалата пътничка е притиснато между
тавана и пода на лекия автомобил, поради което предпазният колан от
техническа гледна точка не е могъл да предотврати причинените телесни
увреждания на П. Й.а.
Въз основа на материалите, съдържащи се в ДП, вещото лице дава
категорично заключение, че към момента на настъпване на ПТП автомобилът
е бил управляван от М. А. А.. В проведеното открито с.з. вещото лице
пояснява, че при ПТП автомобилът е бил деформиран по такъв начин, че не е
имало възможност телата да бъдат преместени след настъпването му.
Между страните не се спори, че при ПТП е починала П. В. Й., както и
че същата е дъщеря на ищците А. И. М. и В. Н. Й.. Тези факти се
5
потвърждават и от приложените към исковата молба заверени копия от
препис-извлечение от Акт за смърт № ***/25.05.2023 г. и удостоверение за
наследници № 8994/08.07.2024 г., издадено от Община Враца.
От представената медицинска документация, съдържаща се в
досъдебното производство, както и от заключението на СМЕ се установява, че
вследствие ПТП П. Й.а е получила съчетана травма, изразяваща се в:
- открита черепно-мозъчна травма – кръвонасядане на меките тъкани
на черепа челно с множествени счупвания на костите на черепната кутия с
посока отпред назад и надясно; счупване на долна челюст вляво; разкъсвания
на мозъчните обвивки и мозъчното вещество с изпадане на част от него от
левия слухов канал със слабо изразен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки; драскотини и охлузване на лицето;
- гръбначно-мозъчна травма – счупвания на 1-ви и 2-ри шийни
прешлени, разкъсване на атлантоокципиталната става и прекъсване на
гръбначния мозък; - гръдна травма – множествени счупвания на всички ребра
двустранно общо по две и повече линии и белодробна контузия;
- разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина;
- закрито счупване на лява бедрена кост;
- охлузвания на дясна мишница, коремната стена, дясна подбедрица,
ляво бедро и разкъсно-контузна рана на дясно бедро;
- картина на бързо настъпила смърт и картина на прижизненост на
уврежданията.
Според заключението на експерта, причината за смъртта на Й.а е
откритата черепно-мозъчна травма, довело до остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност – състояние, несъвместимо с живота. Посочено е,
че смъртта е в пряко причинна връзка с установените травматични
увреждания, настъпила е бързо и е била неизбежна.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Т. М. (брат на ищцата А. М.) и В. Т.
(приятел на ищците) се установява, че ищците и тяхната дъщеря са живеели
заедно на адрес: *** в многофамилна къща. В същата къща живеят свидетелят
Т. М. и неговото семейство, а родителите на А. М. и Т. М. живеят в пристройка
в същия имот. От свидетелските показания се установява, че след раждането
на П. е било установено, че има вродено заболяване, което не е
животозастрашаващо, но е създавало много проблеми, тъй като детето е
получавало пристъпи и се е задушавало. Това негово състояние е изисквало
много грижи и е създавало тревоги на родителите, поради което те са били
изцяло отдадени на детето си. С израстването на П. този проблем е бил
преодолян, но всеотдайните грижи на родителите са продължили и те са
полагали много усилия, за да й осигурят всичко необходимо. Свидетелят М.
обяснява, че вероятно заради проблема, който е имала в детството си, П. е
израснала като изключително борбено и жизнено дете, участвала е в
множество кръжоци и извънкласни дейности и е била отличничка.
Показанията му в тази насока се подкрепят и от приложеното към исковата
молба заверено копие от удостоверение за завършен първи гимназиален етап
на средно образование.
От свидетелските показания се установява, че връзката между
родителите и детето е била много силна, както и че силна семейна връзка е
6
съществувала и между тях и останалите обитатели на къщата – семейството
на св.М. и бабата и дядото, като всички са се събирали непрекъснато заедно и
са живели задружно и в хармония.
Свидетелят М. разказва, че в деня на злополуката сестра му А. е била на
гости в дома им и е чакала П. да се прибере, тъй като е имала вечерен час до
22:00 часа. Когато този час е минал и П. не се е прибрала, сестра му е
започнала да й звъни, но тя не е отговаряла, поради което е започнала да
разглежда социалните мрежи, където е видяла публикация за катастрофа.
Ищците и свидетелят М. са отишли в Спешното отделение, но оттам не са
получили никакви информация. Продължили са да звънят на П. и М., но тъй
като никой от тях не е отговарял, са започнали да се досещат какво се е
случило. Около полунощ се е потвърдило, че П. е загинала при ПТП. Когато са
разбрали това, ищците са изпаднали в шок и са започнали да плачат, но
истинското осъзнаване на трагедията е настъпило в следващите дни, като с
всеки изминал ден състоянието им е ставало все по-тежко.
Свидетелите установяват, че след смъртта на П. ищците са се затворили
и не контактуват с никого, както и че вече не се събират дори с най-близките
си хора - роднините на А., с които живеят в един имот, а в редките моменти, в
които контактуват, разговорите им продължават около 5 минути и винаги са
придружени с плач и спомени. Свидетелят Торньов оприличава дома на
ищците на църква, в която липсва иконостас.
От свидетелските показания се установява, че ищцата А. М. е
направила красив паметник на гроба на П., както и че всяка събота тя и
съпругът й посещават гроба, като заедно с тях ходят и родителите на А..
Свидетелят М. заявява, че на всички църковни празници на гроба на П. се
събират много хора, поради което сестра му е наела и съседното гробно място,
за да могат да се поберат всички.
Свидетелите установяват, че ищците не могат да преодолеят загубата и
до настоящия момент и единственото, което успява да ги откъсне от
реалността, е посещението им на имот в с.Ботуня, който са били закупили
преди смъртта на П. и който посещават, за да ремонтират къщата и да се
грижат за двора.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
възприели състоянието на ищците, както непосредствено след смъртта на
дъщеря им, така и към настоящия момент. Действително единият от
свидетелите има родствени връзки с ищцата, а другият е приятел на ищците,
но показанията им не се опровергават по никакъв начин от останалите събрани
по делото доказателства.
Във връзка с претенцията за претърпени имуществени вреди по делото
са представени фактури и вносни бележки, от които е видно, че А. И. М. е
заплатила сумата от 3 000,00 лв. за траурни стоки и услуги, както и сумата 11
724,00 лв. за изработка и монтаж на паметник от бял мрамор със скулптурна
фигура, както и за отливане на бетон, бордюри и настилка от гранит.
Между страните не се спори, че към датата на събитието – 23.05.2023 г.
за лек автомобил марка "Ауди", модел "А 3", с рег.№ ВР *** СМ е било
налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника ЗД
"Бул Инс" АД. Този факт се потвърждава и от приложената справка от
информационната система на Гаранционен фонд.
7
Представена е молба вх.№ ОК-136 364/26.02.2024 г. от адв.Е. Х. до ЗД
"Бул Инс" АД, с която е поискано изплащане на застрахователни обезщетения
в полза на А. М. и В. Й.. Не се спори, че при ответното застрахователно
дружество е заведена щета № 12410006063. Представено е и уведомление вх.
№ НЩ-3620/28.05.2024 г. от адв.Е. Х., като пълномощник на А. М. и В. Й., от
което е видно, че е отказано подписването на споразумение за доброволно
уреждане на претенциите относно устно предложени обезщетения в размер на
по 160 000 лв. за причинените им имуществени и неимуществени вреди
вследствие смъртта на дъщеря им П. Й.а.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 КЗ, а именно - отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Както бе посочено, по делото е безспорно обстоятелството, че към
датата 23.05.2023 г. реализиралият ПТП лек автомобил марка "Ауди", модел
"А 3", с рег.№ ВР *** СМ е бил застрахован при ответника ЗД "Бул Инс" АД
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като ПТП е
настъпило в срока на застрахователно покритие на договора. Ангажирани са и
доказателства за заявена писмена претенция от ищците А. И. М. и В. Н. Й.
пред застрахователя – ответник на основание чл.380 КЗ. При тези данни
настоящият съдебен състав приема предявените искове за допустими.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин настъпването на ПТП на 23.05.2023 г., вследствие виновното и
8
противоправно поведение на М. А. А., който като водач на застрахования при
ответника лек автомобил марка "Ауди", модел "А 3", с рег.№ ВР *** СМ, при
движение с превишена скорост от около 125 км/ч, довело до загуба на
напречна устойчивост на автомобила, е напуснал платното за движение в
дясно по посоката си на движение и се е блъснал в масивно крайпътно дърво.
Заключението на САТЕ изключва тезата на ответника, че е възможно
водач на автомобила към момента на настъпването на инцидента да е била
пострадалата П. Й.а.
Събраните по делото доказателства категорично опровергават и
направеното от ответника възражение, че е налице случайно събитие по
смисъла на чл.15 НК. Тази хипотеза е налице в случаите, когато водачът на
МПС не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването
на общественоопасните последици. В конкретния случай водачът на МПС М.
А. А. е управлявал автомобила с превишена скорост и произшествието е
настъпило именно вследствие на това негово виновно и противоправно
деяние.
От събраните писмени доказателства и заключението на изслушаните
експертизи се установи и причинно-следствената връзка между деянието и
настъпилата смърт на пострадалото при ПТП лице П. В. Й..
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото
лице.
За да бъде разрешен спора между страните относно настъпването на
описаните в исковата молба вреди и техния обем, настоящият съдебен състав
взема предвид следното:
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на
законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с
право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд и
Общото събрание на наказателна, гражданска и търговска колегия на ВКС. За
отправна точка при очертаване кръга на правоимащите в съдебната практика
се използва принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени
с Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В този кръг се
включван най-близките на починалия, а именно: 1/неговите низходящи (деца),
2/съпруг и възходящи (родители); 3/отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащия го, обвързано с изискване отглеждането да е било
трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете,
без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване
или установяване на произход; 4/лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала и 5/по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
значителни морални болки и страдания с продължително проявление във
времето, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
9
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и
е справедливо да бъдат обезщетени.
На второ място следва да се установи, че всички от посочената група
лица действително са претърпели неимуществени вреди, резултат от смъртта
на третото лице. Както изрично е подчертано във всички цитирани
тълкувателни актове, правото на обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Справедливостта трябва да почива на
анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно
понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният
имуществен еквивалент. Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г.,
съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това
какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен
и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в
т.11 от същото постановление са изброени примерно някои от тях.
Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни
решения на състави на ВКС, според които при определяне размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт от значение са при всички случаи родствените и
емоционални отношения между ищеца и пострадалия, реално установената
близост и привързаност между тях; конкретните чувствата на ищеца към
момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на
живот.
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищците А. И. М.
и В. Н. Й. са родители на починалата при ПТП П. В. Й., т.е. същите попадат в
очертания с ППВС № 4/25.05.1961 г. кръг на лицата, които са активно
материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на дъщеря им.
От събраните гласни доказателства се установи, че приживе
загиналата при ПТП П. Й.а и нейните родители са живели заедно в едно
домакинство, отношенията им били хармонични, безконфликти, основани на
силна привързаност, взаимна обич и уважение. Към момента на настъпване на
ПТП П. Й.а е била в ученическа възраст, отлично здравословно състояние и
жизненост, като родителите са възлагали големи надежди на нейното бъдеще.
От събраните гласни доказателства се установи още, че двамата
родители са понесли изключително трудно загубата на дъщеря си и животът
им се преобърнал. Смъртта на дъщеря им е довела до последици за психиката
им, тъй като събитието е възникнало внезапно и стресът е бил силен.
Установиха се тежко изразени изживявания на тъга и емоционална
потиснатост, както и нарушения в личностовата и социалната сфера на
функциониране. Следва да се съобрази, че търпените от ищците болки и
страдания, както в психологичен, така и в емоционален план, не се
ограничават само до изживените към момента на загубата от смъртта на
близък, скъп и незаменим човек – тяхната дъщеря П. Й.а, а тези болки и
страдания продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели,
за което говорят събраните свидетелски показания. Ищците завинаги ще
10
трябва да живеят с болката от нелепата загуба.
Тези обстоятелства обуславят правото им на застрахователно
обезщетение и предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране
имуществената отговорност на застрахователя на прекия причинител на
вредата се явяват доказани по основание.
По отношение размера на обезщетенията следва да се отбележи, че
изключително трудно е да се намери паричен еквивалент на мъката на родител
от загубата на дете, независимо от неговата възраст, и е ясно, че парите няма
как да компенсират тази загуба. Това е вреда, която няма стойностно
изражение, което да се определи точно, поради което законът постановява тя
да се обезщети по справедливост – чл.52 ЗЗД. В разглежданата хипотеза, като
се съобразят създадените близки отношения между ищците и починалата им
дъщеря, които живеели заедно, в разбирателство и с грижа един към друг;
възрастта на пострадалата (на 17 години, които са едва началото на осъзнатия
жизнен път); интензитета на търпените болки и страдания (които по принцип
при такава близка връзка се презумират); негативното отражение върху
личността на ищците, мъката и непрежалимостта с болезнено осъзнаване
невъзвратимостта на предишното положение и непрекъснато връщане към
загубата; промяната в поведението им (ищците са станали мълчаливи,
безрадостни, емоционално неустойчиви); ограничаването на социалните им
контакти; икономическите условия към момента на ПТП и нивата на
застрахователно покритие, съдът намира, че дължимото обезщетение следва
да се определи в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците.
При определяне на това обезщетение съдът взема предвид и най-
новата практика на касационната инстанция по сходни казуси – напр.
Решение № 50092 от 4.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1198/2022 г., I т. о., ТК;
Решение № 239 от 19.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1952/2023 г.;
Определение № 2177 от 1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 482/2024 г., II т. о., ТК;
Определение № 2955 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1496/2024 г., I т. о.,
ТК. С тези съдебни актове са присъждани обезщетения в границите от 180 000
лв. до 200 000 лв. за ПТП, настъпили в периода 2018 г. – 2022 г. Настоящият
съдебен състав намира, че с оглед датата на ПТП – 23.05.2023 г. и
икономическите условия в този период (инфлационните процеси в страната)
следва да бъдат присъдени обезщетения, клонящи към максимално
присъжданите такива за обезщетяване на неимуществени вреди, които
обичайно се търпят в подобни случаи.
В останалата част до пълния предявен размер от по 250 000 лв. за
всеки от ищците исковите претенции за неимуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ищците претендират присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция – 26.02.2024 г.
Ответникът прави възражение, че не е в забава, тъй като от страна на
увредените лица не са били представени допълнително изискани документи.
Съдебната практика приема, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение
по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ, като
11
това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Това разрешение, че застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна, като след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ, а при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава, трайно се
споделя в практиката на ВКС - Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 50073 от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. №
587/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т.д.№
2530/2021 г., І т.о., ТК и мн.др.
Процесното ПТП е настъпило на 23.05.2023 г. Ищците са заявили
писмена претенция по чл.380 КЗ, която е заведена пред застрахователя на
26.02.2024 г. На основание чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увредените лица отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията им, т. е. от установената дата на уведомяването му - 26.02.2024 г.
В случая се претендира единствено заплащането на тази лихва, а не и на лихва
за изпадане на застрахователя в забава, поради което възражението на
застрахователя е неоснователно. Претенциите за заплащане на обезщетения за
забава са основателни за периода от посочената дата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на обезщетенията за
претърпените неимуществени вреди.
По претенцията за имуществени вреди:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за
интегрално обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата
на претърпени загуби, пропуснати ползи или сторени разноски, приложението
на посочения принцип, изисква да се установи, че имущественият
патримониум на едно лице е бил действително засегнат, т.е. че е намалял
активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски, или е
пропуснато едно сигурно негово увеличаване. Иначе казано, имуществена
вреда е налице, когато е намалено имуществото на лицето, което претендира
обезщетението.
В конкретния случай се установи, че ищцата А. М. е направила
разходи за траурни стоки и услуги, за надгробен паметник и оформяна не
12
гроба в общ размер от 14 724 лева. Тези разходи са реално сторени, което се
удостоверява от приложените документи, същите са пряка последица от
пътно-транспортното произшествие, при което е загинала П. Й.а, поради което
подлежат на обезщетяване от застрахователя.Обезщетението следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното му
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК
има всеки от ищците, съразмерно с уважената част от исковата му претенция.
Ищцата А. М. е направила разноски за експертизи в общ размер от 1
200,00 лв. От тази сума следва да й бъде присъдена част в размер на 973,35
лв., съразмерно с уважената част от нейните искови претенции.
Ищецът В. Й. не е направил съдебни разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Ищците не са направили и разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като видно от приложените договори за правна защита и съдействие са се
договорили с адв.Е. Х. да ги представлява безплатно на основание чл.38, ал.2
ЗАдв. При това положение на адв. Х. следва да бъде присъдено
възнаграждение в общ размер от 27 025 лв., определено съобразно уважената
част от исковите претенции и разпоредбите на чл.7, ал.2, т.3 и 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
включващо защитата на всеки от ищците поотделно, а по отношение на
ищцата А. М. – защитата, която е осъществил по всеки иск поотделно.
Право на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК има и ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. Същият е направил
следните разноски: за адвокатско възнаграждение по иска на А. М. за
неимуществени вреди в размер на 14 640 лв. с ДДС, за адвокатско
възнаграждение по иска на А. М. за имуществени вреди в размер на 2 160 лв. с
ДДС, за адвокатско възнаграждение по иска на В. Й. за неимуществени вреди
в размер на 14 640 лв. с ДДС. От страна на процесуалния представител на
ищците е направено възражение за прекомерност на така договореното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като
договорените възнаграждения са в минималните размери по чл.7, ал.2, т.3 и 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г., като на същите е начислен и ДДС (по делото са
представени доказателства за регистрация на адв.М. Г. по ДДС). Съразмерно
с отхвърлената част на исковите претенции за неимуществени вреди всеки от
ищците дължи на застрахователя по 3 528 лв.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 16 588,96 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД на
13
А. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 200 000 лв. /двеста хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата
14 724 лв. (четиринадесет хиляди седемстотин двадесет и четири лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие
смъртта на дъщеря й П. В. Й., починала в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция – 26.02.2024 г. до окончателното им изплащане,
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. И. М. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния му
предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД на
В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 200 000 лв. /двеста хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на дъщеря му П. В. Й., починала в резултат на
пътнотранспортно произшествие от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция – 26.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Н. Й. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния му
предявен размер от 250 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.1 ГПК на А. И. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 973,35 лв., представляваща направени
деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част
от исковите й претенции.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв ДА ЗАПЛАТИ на адв.Е. Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, адвокатско възнаграждение за първата
инстанция в размер на 27 025 лв.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 3 528,00 лв., представляваща направени
пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,
съразмерно с отхвърлената част от исковата й претенция за неимуществени
вреди.
ОСЪЖДА В. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78,
ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, сумата 3 528,00 лв., представляваща направени пред
първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,
съразмерно с отхвърлената част от исковата му претенция.
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса
в размер на 16 588,96 лв. върху уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи от същото на
страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15