МОТИВИ
ЯРП
е предявила обвинение против П.Г. ***, за престъпление по чл.355,ал.2,вр. ал.1
от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратура подържа
внесеното обвинение. Намира същото за доказано от обективна и субективна страна
и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се определи наказание
от девет месеца лишаване от свобода ,което да бъде редуцирано с една трета и отложено от изтърпяване за
срок от три години. Пледира се и за налагане на кумулативно предвиденото
наказание глоба ,която да бъде в минимален размер от 10 000 лв.
Упълномощеният защитник
на подсъдимия адв.А. прави искане производството по делото да протече по реда
на чл. 370 и сл. от НПК- съкратено
съдебно следствие.Подс. Х. се присъединява към казаното от своя защитник и
признава изцяло фактите, така както са отразени от ЯРП в Обвинителния акт, като
е запознат преди това с правните
последици на това диференцирано
производство, заявява, че не желае да се събират други доказателства по
отношение на фактическата обстановка,
изложена в него.Съдът, след като установи, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви, че няма да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, на основание
чл.373, ал.4 от НПК и съдебното производство се проведе по реда на гл.27,
чл.371 т.2 от НПК.
В пледоарията си адв.А.
моли подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението , като
счита ,че то не е осъществено от обективна и субективна страна. Излага се ,че
предписанието ,с което подс.Х. е поставен под карантина е издадено от
неоправомощено лице.Сочи ,че в самото предписание не фигурира изрична забрана за поставяне под карантина и напускане на
адреса ,на който подсъдимия живее .Излага се ,че понятията „извънредна епидемиологична
обстановка“, „изолация“ и „карантина“ са въведени в Закона за здравето в редакцията му с ДВ бр.44/2020г. и са в сила от 14.05.2020г.,
тоест след издаване на процесното
предписание.Поради това се твърди ,че подс.Х. не е съзнавал наказуемостта на
деянието , тъй като е нямал представя в какво точно се изразяват действията на
така наложената му карантина.
В условията на
алтернативност се пледира за
определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1,т.2,бук.“ Б“ от НК,
без налажане на кумулативното наказание глоба.
Подсъд.Х. в личната си
защита и в дадената му последна дума
моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК прие за установено следното от фактическа страна :
Подс.
Х. е управител и едноличен собственик на „***“ ЕООД гр.Я. и работи като *** в него.
В периода от 01.04.2020г. до 12.05.2020г. като *** извършвал
превози на товари до Р.*** .
С Решение от 13.03.2020
г., на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020
г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Р. България,
първоначално за периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., впоследствие
удължено до 13.05.2020 отново с решение на НС .Със същото решение е възложено
на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с
пандемията от COVID – 19 и в съответствие с чл. 57 ал.3 от Конституцията на Р.
България.
В изпълнение на горното,
Министъра на здравеопазването на Р. България издал Заповед № РД-01-183 от
06.04.2020 г., с която била въведена задължителна карантина за всички лица
/граждани на Република България и чужди граждани/, влизащи на територията на
Република България. Процедурата на поставяне под карантина включвала издаване
на предписание от органите на граничния
здравен контрол за поставяне под карантина, в което били посочени задълженията
на карантинираното лице във връзка с пребиваването му на посочения от него
адрес, на който следвало да търпи карантината, срока на последната и
отговорността, която носи по чл. 355 от НК за неизпълнение на предписанието.
Тази заповед била изменена със Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, с която била уредена възможност предписанията за
поставяне под карантина да се попълват и в електронна форма. Запознаването със
съдържанието на предписанието се удостоверявало с полагане на подпис върху
електронно устройство и подписване на декларация за запознаване със
съдържанието на предписанието.
На 12.05.2020г. подс.Х.
влязъл в Р.България от Р.*** през ГКПП ***
и на същия му било издадено Предписание
за поставяне под карантина № 200512/128791 от 12.05.2020 г. на Регионална
здравна инспекция/РЗИ/Я., попълнено в електронна форма, в което било отразено,
че подсъдимият пристигал от рискова зона и се поставял под карантина за срок от
14 дни, считано от 12.05.2020 г. Подсъдимият бил запознат със съдържанието на
предписанието, с което се задължавал да спазва 14-дневна карантина, считано от
12.05.2020 г., като не напуска дома си, находящ се в гр. Я., ул. „***.“ № 10,
където следвало да пребивава за посочения в предписанието срок. Подсъдимият
подписал и Разписка за връчена декларация за запознаване с предписанието от
12.05.2020 г. Подсъдимият се прибрал в гр. Я., в дома си, находящ се на ул. „***“
№ 10, за да изпълнява там наложената му карантина. Контролът върху изпълнението
на задължението на карантинираното лице бил възложен на служители при ОД на МВР
- Я., които били известени за това, че подс. Х. имал издадено предписание за
поставяне под карантина, която изпълнявал на адрес гр. Я., ул. „***.“ № 10.
Междувременно с Решение
на Министерския съвет на Република България № 325 от 14.05.2020 г. на
територията на Република България била обявена извънредна епидемична обстановка,
свързана с епидемичното разпространение на COVID-19, считано от 14.05.2020 г. В
тази връзка била издадена Заповед №РД-01-265 от 14.05.2020г. на Министъра на
здравеопазването, която също въвеждала задължителна карантина за всички лица,
влизащи на територията на Република България.
На 20.05.2020 г. подс.Х.
провел телефонни разговори със сестра си свид. М.Г.Г. и съпруга й свид. Д.С.Г.
,които му казали ,че ограничителните мерки за международните ***и
са отпаднали.Подс.Х. решил да напусне
дома си, находящ се в гр. Я., ул. „***.“ № 10, където до момента пребивавал за
посочения в издаденото му предписание от РЗИ-Я. 14-дневен срок. Около 20:20
часа подсъдимият излязъл от дома си и посетил заведение „****“, находящо се в
гр. Я., ул. „***“ № 34А, стопанисвано от сестра му. Подс. Х. седнал на една от
външните маси в заведението. По това време покрай заведението преминал свид. М.Т.М.
***, който към този момент не бил на работа. Свид. М. забелязал, че на една от
масите стоял служебно известният му подс. П.Г.Х., за когото знаел, че е под
карантина, тъй като в предходни дни го бил проверявал дали спазва наложената му
карантина. Предвид това, че свид. М. към момента не бил на работа, той подал
сигнал до Оперативна дежурна част /ОДЧ/ при ОД на МВР-Я., за да бъдат изпратени
полицейски служители, който да извършат проверка на подсъдимия. Свид. М.
останал на отсрещния на заведението тротоар и наблюдавал действията на
подсъдимия, докато на мястото не пристигнал екип на РУ-Я. в състав свидетелите И.И.Т.
и И.С.И..
Свидетелите Т. и И.
извършили проверка на подсъдимия, като установили самоличността му - П.Г.Х..
Разговаряли с него дали е под карантина и защо я нарушава. Подсъдимият им
заявил, че е под домашна карантина, за което имал предписание на РЗИ-Я., бил отишъл
до заведението, за да помогне на сестра си. Свидетелите Т. и И. направили
справка с оперативния дежурен при ОД на МВР-Я., при която било потвърдено, че
подс. Х. има издадено предписание за поставяне под карантина, която трябвало да
изпълнява на адреса си в гр. Я.. Служителите на РУ-Я. указали на подсъдимия да
се прибере на посочения от него адрес и да ненарушава отново наложената му
карантина.
От приложената по
делото справка за съдимост се установява ,че подс.Х. е неосъждан.
Така описаната
фактическа обстановка се установи от
събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на подс.Х., показанията на свидетелите М.М., Т.,Ив.И.,М.Г.
и Д.Г., както и от писмените доказателства- Заповед РД-01-183/06.04.2020г.
,Заповед № РД-01-229 от
22.04.202РД,Заповед РД-01-265
от 14.05.2020г,справка от търговсия регистър, справка за пътуване на лице ,предписание за
поставяне под карантина № ***,предписание
за поставяне под карантина №***,предписание
№ ***.и формуляр към него и
справка за съдимост.Посочените
доказателства са безпротиворечи ,
последователни и логично ,поради което изцяло се кредитират от съда.
При така изложеното от
фактическа страна и при анализа на събраните доказателства, всяко едно
поотделно и всички в тяхната съвкупност
от правна страна съдът намира, че подс.Х. не е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по
чл.355,ал.2,вр. ал.1 от НК.
В случая бланкетния
състав на процесната норма е запълнен от прокурора с посочване като нарушени
противоепидемични мерки , въведени със три заповеди на Министъра на
здравеопазването- РД-01-183/06.04.2020г.
,Заповед № РД-01-229 от 22.04.2020 и Заповед РД-01-265 от 14.05.2020. Неразделна част от първата Заповед е и
Приложение №1 към т. II,т.1 – Предписание за поставяне под карантина.В тази
заповед изрично е указано /т.II,1/,че всички
лица ,които влизат на територията на Р.България се поставят под карантина за
срок от 14 дни с предписание по образец на органите на граничния здравен
контрол, с изключение на лицата по т.III,3 и това са влизащите в Република България водачи на
тежкотоварни автомобили български граждани, какъвто е и подс.Х..
В настоящия случай предписанието за поставяне на карантина на
подс.Х. е издадено от инспектор при РЗИ –Я., който
според съда не е имал правомощия за това, доколкото компетентност за него не е била предвидена в цитираната заповед РД-01-183/06.04.2020г, нито е бил надлежно овластен въз основа на закон. Едва с изменението на Закона за
здравето /изм., бр. 44 от 13.05.2020 год., в сила от 14.05.2020 год. е
регламентирана в чл. 61, ал. 6 законова делегация за упражняване на
административни правомощия на директора на съответната Регионална Здравна Инспекция или на оправомощено от него
длъжностно лице да издават предписания за поставяне на задължителна карантина .Поради
това след влизане в сила на посочената
разпоредба е следвало да бъде издадено ново предписание като се посочи новата
заповед на Министъра на здравеопазването № РД-01-264/14.05.2020,според
която подс.Х. също е подлежал на
задължително карантиниране.
Доколкото това не е било сторено се налага извода ,че подс.Х. не следва да
носи наказателна отговорност за неспазване на незаконосъобразно наложени мерки.
Отделно от горното дори и хипотетично да се приеме ,че
предписанието е издадено от компетентен орган, то съдът счита че в случая са
налице признаците на чл.9,ал.2 от НК- за малозначителност на деянието, тъй като
конкретиката по делото очертава, че обществената опасност на извършеното
деяние е явно незначителна.
В този насока следва да
бъде отчетено ,че подс.Х. през
по-голямата част от периода на карантината се е съобразявал с поетото
задължение да не напуска адреса, както и
,че не е бил болен от заразната болест и с действията
си по никакъв начин не е увеличил опасността от разпространението
и.Следва да се отчете ,че съгласно
действащата към инкриминирания период уредба подс.Х. като *** е подлежал на т.
нар.“отворена карантина“, позволяваща му да бъде на определени места,включително
и да напусне територията на страната преди да е изтекъл карантинния период,
които мерки са по- либерални в сравнение с действащите за другите лица.
Не на последно място
следва да се отчете ,че на 21.05.2020г.
Министъра на здравеопазването е издал нова заповед № РД-01-274, с която отменя
Заповед №РД-010-265 от 14.05.2020г. и считано от 22.05.2020г. отпада
задължителната 14 –дневна карантина за
водачите на товарни автомобили ,извършващи международни превози на товари,
които са поставени под карантина към
датата на влизане в сила на заповедта, не са били с контактни лица ,болни
от Ковид-19 и причината за поставянето
под карантина е извършването на
международен превоз на товари.Следователно съответното предписание за
поставяне под задължителна карантина на
подс.Х., който както се посочи по- горе
не е бил болен и не е бил с контактни лица, болни от Ковид -19 е следвало да бъде отменено преди изтичане на
периода на карантина.Поради това съдът счита ,че деянието не представлява престъпление ,с оглед
разпоредбата на чл.9,ал.2 от НК
Само за пълнота следва да се отбележи , че съдът не споделя
аргументите на защитата ,че подсъдимият не е имал представа в какво точно се изразяват действията на така наложената му карантина , тъй като
понятията „изолация“ и „карантина“ са
въведени в ЗЗр с ДВ- 44 /2020г. и са в
сила от 14.04.2020г., т.е. след издаденото му предписание на 12.05.2020г.
Подсъдимият е грамотен със средно специално образование и от обясненията му не се установява да не е
разбирал целта и условията на поставянето под карантина,а и по повод на нея е водил разговор със сестра си. Нещо повече
предвид естеството на трудовата му дейност подсъдимият на два пъти преди това е
бил поставян под карантина, като по
делото няма данни да не е изпълнявал наложена му мярка против разпространението на Ковид 19.Всички
тези факти водят до извода ,че подсъдимият е
съзнавал значението на понятието
„карантина“.
По
изложените по- горе съображения съдът прие ,че подсъдимият не е извършил престъпление по чл.355,ал.2
,вр. ал.1 от НК и в съответствие с
чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото му обвинение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: