РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. гр. Добрич, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шести октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500364 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№260946/29.04.2021 год. на СТ. ИВ. СТ. , ЕГН – **********, от
гр. Г. Т. срещу решение № 260036/26.02.2021 год. по гр.д.№ 461/2019 год. на
Районен съд Г. Т. ,с което е отхвърлен иска му против Община - Г. Т.,
ЕИК:*********, гр. Г. Т., обл. Добрич, ул. „Васил Априлов”№5 за
неоснователно обогатяване за периода *** год. до 05.11.2019 год., в размер на
6102 лв. за ползвани 14.325 дка земеделска земя, част от ПИ № ***, по
картата за възстановена собственост на землището на гр. Г. Т., целият с площ
от *** дка, ведно със законната лихва от 05.11.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането.
При данни ,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 16.04.2021 год., жалба рег.№260946/29.04.2021 год. е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна Община Г. Т. счита жалбата за неоснователна и
1
настоява да не бъде уважавана .
Спори се между страните относно наличието на елементите на
фактическия състав на неоснователното обогатяване, основани на доводи за
силата ,с която всяка от тях е доказала твърденията си и съответствието на
фактическите констатации на първоинстанционния съд със събрания по
делото доказателствен материал, както и на различното им виждане дали
процесната необработваема земя е естествено или изкуствено създадено
релефно образование – Сухо дере, което да представлява “ воден обект“ по
смисъла на §1 т.34 от ДР на Закона за водите,принадлежащ по силата на
разпоредбата на чл.23 от Закона за водите на собственика на терена и в който
воден обект , Пречиствателната станция на Общината зауства
отпадъчните води от канализационната мрежа на града след пречистването
им,което да обуслови заплащане на обезщетение за ползването му без
правно основание .
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и
правни изводи ,както следва:
С искова молба рег.№ 3187/05.11.2019 год. ,конкретизирана с
допълнителна искова молба рег.№ 1/02.01.2020 год. ,е предявен осъдителен
иск от СТ. ИВ. СТ., като собственик на ПИ № ***, по картата за
възстановена собственост на землището на гр. Г. Т., целият с площ от *** дка
срещу Община - Г. Т., ЕИК *********, гр. Г. Т., обл. Добрич, ул. „Васил
Априлов”№ 5 за сумата от 6 102 лв., дължима за ползването в периода от ***
год. до 05.11.2019 год. на реална част от поземления имот в размер на 14.325
дка .
Изложени са твърдения, че поземления имот е притежание на ищеца по
силата на договор за продажба от 2015 год. ,сключен с търговско дружество
,закупило недвижимия имот от ответника през 2010 год. След придобиването
на имота ,ищецът установил ,че през него преминава канал ,по който се
отвеждат до мястото им на заустване отпадъчните води от Пречиствателна
станция, която е собственост на Община гр. Г. Т.. Същият се използвал
изключително и само за нуждите на Община Г. Т.. Ползването се
осъществявало чрез преминаване на отпадъчните води на гр. Г. Т. през имота
по трасе от пречиствателната станция до мястото им на заустване.
Каналът,през който преминавали водите не съставлявал природно
2
образование, а бил резултат на човешка дейност, създаден с цел отвеждане на
пречистените води. Горното лишавало ищеца, да упражнява в пълен обем
правомощията си на собственик на земеделската земя, като лично си служи с
имота по предназначение или да получава гарантираното му от закона
материално благо-гражданските му плодове ,а ответникът се обогатявал за
негова сметка, като спестявал разходите за наем за ползваната част от имота
му.
Ответникът Община гр. Г. Т. счита претенцията за недопустима,
неоснователна и недоказана. Разпоредила се била с процесния имот през 2010
год. в полза на търговско дружество-праводател на ищеца ,което преди
продажбата на имота,извършило оглед на имота. Не ползвала имота и по –
никакъв начин не създавала пречки на ищеца да осъществява ползването
имота. Канал за отпадъчни води в имота не бил изграден , а в имота
съществувало естествено релефно образование –дере, съставляващо
необработваема земя съобразно определението, даденото в чл. 8 т.2 от
ЗУТ.Във въззивната жалба се възразява на доводите на ищеца,че водите които
се вливат в дерето са собственост на общината и по тази начин се
осъществява ползването на имота.Разпоредбата на § 1 т.34 от ДР на Закона за
водите съдържала легална дефиниция на “ воден обект“,а съгласно чл.23 от
с.з. собственикът на терена е собственик на водите и водните обекти в имота.
С договор от дата 13.08.2010 год. ,вписан в Службата по вписванията
гр. Г. Т. с вх.рег.№ *** год., АКТ № 160 т.VIII ,Община гр. Г. Т. е продала на
“Риск инженеринг“ АД, ЕИК **********,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Вихрен“ №10,недвижим имот-частна общинска собственост
,съставляващ лозе с площ от *** дка , III категория, съставляващо имот №
***, за който е отреден парцел 4 от масив ***.
С договор от дата *** год.,сключен с нотариален акт № *** т.I рег.№
*** д.№ *** год. на Б. Б.-нотариус с рег.№ *** на НК,вписан в Службата по
вписванията гр.Г. Т. с вх.рег.№ ***/*** год.,АКТ № *** т. III д. № *** год.
,“Риск инженеринг“ АД, ЕИК **********,със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Вихрен“ №10 е продал на СТ. ИВ. СТ. поземлен
имот с начин на трайно ползване:друга селскостопанска територия –лозе с
площ,*** дка , III категория, съставляващо имот № *** по картата на
възстановената собственост на землището на гр.Г. Т..
3
Ищецът е отправил до Община гр.Г. Т. искане от дата 17.04.2019 год.
да бъде обезщетен за частта от имота си на площ от около 14 дка, която не
обработва поради заемането й от канал за вода на пречиствателната станция и
използването й за обществени нужди. Отправил е и писмено предложение от
дата 11.06.2019 год.,частта от имота му ,представляващ канал, за отпадъчни
води от пречиствателна станция ,преминаващи на гравитачен принцип и
стигащи до мястото на заустване ,да бъде заменена с друг равностоен имот,
общинска собственост или да бъде отчуждена по реда на Закона за
общинската собственост- чл.21 ал.1,4 и 5 и чл.23 ал.1-4 за общински нужди.
Каналът бил използван изключително за нуждите на общината и нейната
пречиствателна станция,разделял имота му на две части и го правел
неизползваем,респ. затварянето му от ищеца би причинило сериозни
проблеми на общината и нейното население.Изразил е готовност за
провеждане на разговори ,вкл. в присъствието на технически и юридически
специалисти с цел ефективно решаване на проблема.
Общинският план за развитие на община Г. Т. 2014-2020 год., съдържа
отразяване, че на територията й са разположени емитери,формиращи
отпадъчни води,зауствани във водни обекти, сред които и ПСОВ“Г.
Т.“.Същата била проектира да работи с дебит до 899 куб.м. за ден,като след
пречистване отпадъчните води на населеното място се заустват в Сухо
дере.За експлоатацията на канализационната система на гр.Г. Т. било
издадено от Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавския район
с център Плевен, разрешително № *********/22.11.2012 год. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с титуляр
Община Г. Т..
В план за собствен мониторинг на отпадъчните води от ПСОВ Г. Т. на
“Водоснабдяване и канализация“ЕООД гр.Добрич по т.1 и 2 е посочен обект
ПСОВ Г. Т.,собственост на Община Г. Т. ,притежаващ разрешително за
заустване № *********/22.11.2012 год. Обекта е разположен в
североизточния край на гр.Г. Т. в имот № *** в землището на посоченото
населено място.В т.5 ,като воден обект,в който се заустват отпадъчните води е
посочено Сухо дере.Заустването на пречистените отпадъчни води се
осъществява гравитачно,посредством бетонов канал.Посочена е в раздел ІІ
характеристика на повърхностното водното тяло,в района на който се намира
обекта-категория река с име р.Суха ,в умерено екологично и в добро химично
4
състояние.
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 13750007/22.11.2012 год. е издадено от
МОСВ,Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център
Плевен на основание чл. 46 ал.1 т.3б“б“,чл.50 ал.1 и чл. 52 ал.1 т.4 от Закона
за водите и Наредба № 2 от 08.06.2011 год. за издаване разрешителни за
заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване ,въз основа на
заявление от 28.11.2011 год. ,подадено от кмета на Община Г. Т. .С него е
разрешено ползването на воден обект:“Сухо дере“,поречие Дунавски
Добруджански реки за заустването на отпадъчни води за експлоатация на
“Канализационна система на гр.Г. Т.“ на община Г. Т..В разрешителното е
посочено ,че “Канализационна система на гр.Г. Т.“ включва канализационна
мрежа с ПСОВ.ПСОВ е разположена в имот № *** в землището на гр.Г.
Т.,образуван от имот № ***, собственик на канализационната система е
община Г. Т..Посочени са следните данни за водния обект и водното тяло-
предмет на ползването:воден обект Сухо дере-ІІ категория водоприемник,
водно тяло-Суха река-Черно море-граничен.В графата“Срок на действие на
разрешителното“ е вписан Начален срок:22.11.2012 год. и Краен срок:
22.11.2018 год.
Съгласно пълната история на имот № ***,с площ от *** дка в
местността “*** Г. Т.“ и скица № Ф01338/27.09.2016 год. на ОСЗ Г. Т.
,понастоящем същият е разделен на два имота:имот № ****** с площ от ***
дка и имот № ****** с площ от *** дка,като техен собственик е ищецът по
делото по силата на нотариален акт № *** т.I рег.№ *** д.№ *** год. на Б. Б.-
нотариус с рег.№ *** на НК,вписан в Службата по вписванията гр.Г. Т. с
вх.рег.№ ***/*** год.,АКТ № *** т. III д. № *** год.Необработваемата площ
на имот ПИ 14711.245.5 е в размер на 14.325 дка-така приложената на л.9 от
делото комбинирана скица.
Вещото лице инж.Я. Д.,изготвила назначената по делото съдебно-
техническа експертиза е посочило в заключение рег.№ 260004/25.08.2020
год.,че по кадастралната карта на гр.Г. Т. и землището му,одобрена през 2018
год., процесния имот е заснет като поземлен имот с идентификатор
14711.***.5 ,а имотът,в който е разположена пречиствателната станция като
5
поземлен имот с идентификатор 14711.256.6.Вещото лице е посочило,че
съпоставката на извлечение от едромащабната карта на гр.Г. Т. и землището
му,аерофото изображение на района,Google картата на района от месец март
2012 год. и приложената на л.9 от делото комбинирана скица показват по
един и същи начин релефа на терена,водослива (линията съединяваща най-
ниските точки на дадена местност ),като се касае до обособено естествено
релефно образование –дере с обща площ от 14.325 дка.Посочено е,че след
построяването на пречиствателната станция във времето след 1976
год.,дерето е моделирано така,че да поеме водата от нея,като от двете му
страни са направени диги.Канализационните води на гр.Г. Т. влизали в
пречиствателната станция през вход на оградата й Т1 - фото изображение на
л.67 ,а изхода Т2 на вече пречистената канализационна вода ,контролната
шахта между имота на пречиствателната станция и дерето и вливаващата се в
дерето вода са показани на фото изображения на л.68.Разстоянието от
точката на вливане до имота на ищеца е в размер на 147 метра,където водата
тече по най-ниската му част по естественото релефно образование-дере.Въз
основа на направените констатации,вещото лице е дало заключение,че
техническата характеристика на процесната необработваема площ е
естествено образувание,сухо дере.По него преминава пречистена вода от
смесена канализация след пречиствателната станция.Не е обособено като
канал за отвеждане на отпадъчни води –няма бетонови тръби или бетонова
облицовка на коритото.Трасето на дерето е образувано по естествен път,но са
налице данни и за човешко въздействие-дерето е уширено,може би и
удълбочено,а от двете му страни са изградени диги за поемане на високите
води.Дерето отвежда канализационните води на гр.Г. Т.,пътя на които е
показан на аерофотоизображението на л.74.
Размерът на пропуснатите ползи за площта от 14.325 дка,заета от
дерето в имота на ищеца и отвеждащ водите от пречиствателната
станция,изчислени на базата на годишната рента за земеделска земя в
землището на Г. Т. ,вещото лице е определило по години както следва: 2019
год.- 1 203 лв.;2018 год.- 1 261 лв.;2017 год.- 1 246 лв.;2016 год.- 1 218 лв. и
2015 год.- 1 175 лв.
Св.М. И. М. ( притежавал лозе в същата местност и ***) е дал
показания, че процесното дере е било коригирано през 1987 год. Имало
голямо наводнение,заляти били селата Люляково и Писарово,имало и
6
смъртни случаи.Всичката вода от дерето придошла в с.Кардам и го
наводнила.След наводнението ,дерето било коригирано с багер,направили се
високи диги и едно мостче.Понастоящем имота представлявал нива,която се
обработвала с изключение частта на дерето.По характеристика дерето било
канал и не можело да се засипе,през цялото време в него течала водата,която
идвала от пречиствателната станция.По дерето течала и дъждовната вода,а
много жители на града се били включили в дъждовната канализация за да
отвеждат битови води.
Съгласно разпоредбата на чл. 8.т.2 от ЗУТ, конкретното предназначение
на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да
бъде:в земеделски територии - за обработваеми земи (ниви, овощни и
зеленчукови градини, лозя, ливади и други) и необработваеми земи (пасища,
скатове, дерета, оврази и други).Съгласно разпоредбата на § ал.1 т.34 от ДР
на Закона за водите "воден обект" е постоянно или временно съсредоточаване
на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в
естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с
принадлежащите към тях земи. Установява се по делото,че в случая се касае
за обособено естествено релефно образование –дере,допълнително
моделирано от човешко въздействие,в което има свободно течащи
води,които освен естествен отток на повърхностни води от дъждове и сняг ,
са и изтичащи от ПОСВ на гр.Г. Т. до и по посочения земен профил.Горното
обуславя характеристиката на процесното дере на воден обект по смисъла на §
ал.1 т.34 от ДР от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Закона за водите собственикът на
земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, а придобиването
на правото на собственост върху водните обекти се извършва чрез правна
сделка за земята,в която са разположени-така чл. 30 от Закона за водите,т.е.
несъмнено е ,че водният обект е притежание на ищеца С.С..
Съгласно разпоредбата на § ал.1 25 от ДР на Закона за водите
"ползване" на водния обект е всяка дейност в него, която, без да е свързана с
отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на
водите.Безспорно вливането в дерето на води от ПСОВ ,обект на
притежание на Община Г. Т. има потенциала за такова въздействие,т.е.
Община Г. Т. ползва сухото дере.
7
Община Г. Т. ползва водния обект без правно основание:
Възможно е един имот да оказва определено въздействие върху
съседния на него по силата на естествените си характеристики и качества –
например поради съществуващ наклон.Това въздействие не е резултат от
определено човешко поведение,а произтича от самата природа на нещата. По
силата на естествените природни закони водата се оттича от по-високите към
по-ниските имоти.Поради действието на обективни физически
закономерности водата минава по пътя с най-малко съпротивление,който се
определя от съществуващите естествени прегради и характера на терена,през
който тя се отчита.Така, винаги при наличието на конкретни физически и
теренни условия водата се отчита по точно определен път (начин).
Съществуващото естествено взаимодействие между съседните имоти е
отчетено от законодателя чрез предвиждането на определени задължения за
неговото запазване в тежест на собствениците на тези имоти.С разпоредбата
на чл. 108 от Закона за водите е установен сервитут,произтичащ от
положението на имотите,като собствениците на разположените по-горе имоти
нямат право да възпрепятстват естественото оттичане на водите и да
утежняват понасяните във връзка с това ограничения от по-ниските имоти, а
собствениците на по-ниските имоти са длъжни да приемат водата, която се
оттича естествено от по-горните имоти. Касае се до естествен
сервитут,който природата е създала и също тя е ,която поставя границите му.
Задължението касае свободното оттичане на дъждовна или вода от естествен
произход,не и случаите когато собственикът на по-високо разположения имот
задоволява определени стопански нужди и водоотичането е предизвикано по
изкуствен път,като резултат от производствена дейност.В първия случай ,по
силата на закона възникват задължения за собствениците и на двата имота
(по-високо и по –ниско разположения) .За разлика от хипотезата на чл. 108
от ЗВ,оттичането на вода с изкуствен източник или път на
движение,предизвикано от собственика на по-високо разположения имот
обслужва единствено собственика на по-високо разположения имот
(господстващия) и не създава задължения за собственика на имота,през който
се оттича водата (служещия имот), освен в резултат от постигането на
изрична договореност между собствениците на имотите относно оттичането
на водата,изразено в предвидената от закона форма за учредяване на
сервитутно право.
8
Сервитутът като вид ограничено вещно право се изразява в
ползата,която той дава на собственика на един недвижим имот (господстващ
имот) ,срещу което противостои задължението на собственика на служещия
имот да търпи определени тежести,определено обременяване на правата му
върху този имот.В разпоредбата на чл. 104 от Закона за водите е посочено,че
именно ползата съставлява съдържанието на сервитутното право,тя е
въздигната в разграничителен критерий на законните сервитути- за
обществена или частна полза-чл.104 от Закона за водите.Правото на
водопрекарване и законен сервитут,уреден в разпоредбата на чл.112 от
Закона за водите и се състои в задължението на всеки собственик да даде
право на водопрекарване през своя имот на всички,които имат постоянна или
временна нужда от това.Водопрекарването е обусловено от нуждите на
собственика на господстващия имот (земеделски,производствени,за питейна
вода) и се изразява в прекарване на повърхностно течение или в изграждане
на водопроводи и други съоръжения за водопрекарване.Сервитутът на
водопрекарване не възниква автоматично по силата на закона.Той може да се
учреди по два начина:по споразумение на собствениците на господстващия и
служещия имот ,а ако съгласие не се постигне –с разрешение на органа по чл.
52 ал.1 т.4 от Закона за водите-директора на басейнова дирекция ,което има
конститутивно действие -така чл.112 ал.3 от Закона за водите.Упражняването
на правата по сервитута в последния случай е обусловено от заплащане на
определено с акта обезщетение,което собственикът на господстващия имот
трябва да заплати на собственика на служещия имот.Съобразно посоченото в
разпоредбата на чл.112 ал.4 от Закона за водите ,изпълнението на правата по
акта на органа по чл. 52 ал.1 т.4 е допустимо само след заплащане на
определеното обезщетение.В този смисъл са становищата на доктрината :
статията “Поземлени сервитути,свързани с водните обекти“ на доц.,д-р
Георги Боянов,публикувана в списание“Собственост и право“ бр.5/2000 год. и
монографията“Вещните сервитутни права“ на Гергана
Боянова,Изд.Авалон,2008 год.,стр.130 и сл.
При съобразяване,че се касае до оттичане на води с изкуствен източник
от производствена дейност, разпоредбата на чл.108 от Закона от водите не
съставлява законово основание собственика на по-високо разположения
господстващ имот –Община Г. Т. ,да ползва за оттичането им дерето-воден
обект,разположено в по-ниско разположения служещ имот притежание на
9
С.С. .
Не е налице учреден в полза на Община Г. Т. законен сервитут на
водопрекарване по смисъла на чл.112 от Закона за водите.Не се твърди да е
налично споразумение между първоначалните собственици на господстващия
и служещия имот:Община Г. Т. и “Риск инженеринг“ АД,след като между тях
е бил сключен договора за продажба от 2010 год. ,което като обвързващо
праводателя на ищеца С.С. да е задължително за него като приобретател по
придобивната сделка от 2015 год.Такова споразумение не е налично и между
Община Г. Т. и С.С.,въпреки отправените предложения от ищеца за
сключването му.Не е издаден и административен акт по смисъла на чл.112
ал.3 от ЗВ и от органа по чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите- директора на
басейнова дирекция.
Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води № 13750007/22.11.2012 год.,издадено от
МОСВ,Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център
Плевен,със срок на действие 22.11.2012 год.-22.11.2018 год., не съставлява
такъв акт .
Правната рамка,при която е допустимо ползване на воден обект е тази
по чл.112 от Закона за водите,а техническите изисквания да бъдат осигурени
условия за намаляване на замърсяването и опазване на качеството на
повърхностните води, в които се заустват отпадъчни води са поставени в
разпоредбата на чл.46 от Закона за водите.
Ползването на воден обект е законово регламентирана
дейност,извършвана при разрешителен режим.Съобразно разпоредбата на
чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от Закона за водите издава се разрешение за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за
експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на
населени места, селищни и курортни образувания. Легално определение за
понятието "канализационна система" е дадено в т.33 от ДР на Закона за
водите, според което канализационна система е съвкупност от
канализационни отклонения, улични канализационни мрежи в
урбанизираните територии, отвеждащи колектори и пречиствателни станции
или пречиствателни съоръжения, чрез които се извършва отвеждане на
отпадъчните и/или дъждовните води от имотите на потребителите,
10
пречистването им и при необходимост обеззаразяването им до необходимите
качества и заустването им в съответния воден обект.Този разрешителен
режим касае законосъобразното ползване на водните обекти от гледна точка
запазване и подобряване екологичното състояние на водните тела (в случая
Суха река-Черно море),като въвежда експлоатационни норми,индивидуални
емисионни ограничения по потоци и места на заустване,съобразно зададени
показатели за вредни вещества и техните стойности.Този разрешителен
режим не дерогира изискването на чл.112 ал.3 от Закона за водите ,при липса
на споразумение между собствениците на господстващия и служещия имот
,да бъде издаден нарочен акт от директора на басейнова дирекция,с който да
бъде учредено право на водопрекарване в полза на титуляра на
разрешителното по чл.46 ал.1 т.3 б.“б“ от Закона за водите,с който определи
и размера на дължимото обезщетение за него в полза на собственика на
служещия имот,задължен по силата на закона-чл.112 ал.1 от Закона за водите
да даде право на водопрекарване.Даже да се приеме,че разрешителното от
дата 22.11.2012 год. е такова по смисъла на чл.112 ал.3 от ЗВ ,въпреки липсата
на посочено обезщетение за собственика на служещия имот, то неговия срок
на действие е 22.11.2012 год.-22.11.2018 год., периода за който се претендира
обезщетение по делото е *** год.-04.11.2019 год. и в този срок обезщетение
не е било заплащано.Изпълнение на правата по акта на органа по чл.52 ал.1
т.4 от ЗВ е допустимо само след заплащане на обезщетение,т.е. за целия срок
на разрешителното ползването от Община Г. Т. на имот на С.С. е било
недопустимо,а за времето от 23.11.2018 год. до 04.11.2019 год. без
разрешение,т.е. без правно основание за целия исков период.
След като Законът за водите е предвидил,че сервитутното право на
водопрекарване може да възникне по силата на правна сделка или по силата
на административен акт и такива не са представяни по делото, несъмнено
установеното по делото (всички писмени и гласни доказателства и
заключение на вещо лице),че Община Г. Т. ползва притежаван от С.С. воден
обект –дере с площ от 14.325 дка ,като реална част от поземлен имот с
идентификатор 14711.***.5 по КК на гр.Г. Т.,местност“*** Г. Т. ( бивш имот
№ *** по картата на възстановената собственост на землището на гр.Г. Т. за
отвеждане водите на канализационната система на Община Г. Т. след
пречистването им от ПСОВ и това ползване е без правно основание,то
дължимо е обезщение,което следва да се присъди по реда на чл. 59 от ЗЗД.
11
Предпоставките на чл. 59 от ЗЗД могат да бъдат осъществени и в
случаите,когато се касае до специфичен обект на ползване-воден обект.Както
бе посочено по-горе, именно ползата съставлява съдържанието на
сервитутното право ,поради което и заплащането на обезщетение на
собственика на служещия имот,законът въздига като условие за допустимост
за ползването му за водопрекарване (повърхностно преминаване на
производствени води).В случая е налице обедняване на ищеца,нереализирал
полагаща му се имуществена облага ,като не е получил заплащане на
обезщетение за преминаване на водите през имота му-респ. ответника си е
спестил разход, който е бил задължен да направи.
Обезщетението е определено от вещото лице по годишен размер.С
оглед посочения в исковата молба период от 15.05.2015 год.(датата на
придобиване на земеделския имот) –до 05.11.2019 год.2015 год.(датата на
предявяване на иска),дължимо е обезщетение в размер на пълния годишен
размер,посочен от вещото лице за 2016 год.,2017 год. и 2018 год. (1 218 лв. +1
246 лв.+ 1 261 лв.),а за 2015 год. –такова за 7 месеца и половина,т.е. 734.40
лв.,а за 2019 год.-такова за 10 месеца и 5 дни,т.е. 1 015.87 лв.Размерът на
дължимото обезщетение за времето от 15.05.2015 год. до датата на заявяване
на иска 05.11.2019 год. е в общ размер от 5 475.27 лв. Именно в този
размер,основателния иск по чл. 59 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
По изложените съображения и на основание чл. 271 от ГПК
обжалваното решение следва да бъде отменено и спора решен съобразно
настоящото изложение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260036/26.02.2021 год. по гр.д.№ 461/2019 год. на
Районен съд Г. Т. в частта ,в която е бил отхвърлен иска на СТ. ИВ. СТ. , ЕГН
– **********, от гр. Г. Т. против Община - Г. Т., ЕИК ********* за сумата от
5 475.27 лв.,като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Община - Г. Т., ЕИК *********, гр. Г. Т., обл. Добрич, ул. „Васил
Априлов”№5 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. СТ. , ЕГН – **********, от гр. Г.
Т.,*** на основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД обезщетение за лишаване от
12
ползването на 14.325 дка ,като реална част от поземлен имот с
идентификатор 14711.***.5 по КК на гр.Г. Т.,местност“*** Г. Т. ( бивш имот
№ *** по картата на възстановената собственост на землището на гр.Г.
Т.),съставляваща сухо дере,по което се отвеждат водите на канализационната
система на Община Г. Т. след пречистването им от ПСОВ за времето от
15.05.2015 год.-04.11.2019 год.,възлизащо общо на сумата от 5 475.27 лв.,от
която 734.40 лв. за времето от 15.05.2015 год.-31.12.2015 год.;1 218 лв. за
2016 год.; 1 246 лв. за 2017 год.; 1 261 лв. за 2018 год. и 1 015.87 лв. за
времето от 01.01.2019 год.-04.11.2019 год.,ведно със законната лихва върху
сумата от 5 475.67 лв. считано от датата на подаване на исковата молба-
05.11.2019 год. и до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/26.02.2021 год. по гр.д.№ 461/2019 год.
на Районен съд Г. Т. в частта,в която е бил отхвърлен иска на СТ. ИВ. СТ. ,
ЕГН – **********, от гр. Г. Т. против Община - Г. Т., ЕИК *********
горницата над сумата от 5 475.27 лв. и до пълния размер от 6102 лв. на
заявяване на претенцията по чл. 59 ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община - Г. Т., ЕИК *********, гр. Г. Т., обл. Добрич, ул. „Васил
Априлов”№5 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. ИВ. СТ. , ЕГН – **********, от гр. Г.
Т.,*** сумата от 1 884 лв.,съставляваща сторените съдебно деловодни
разноски за две съдебни инстанции (заплатени държавни
такси,възнаграждения на вещо лице и адвокат) .
ОСЪЖДА СТ. ИВ. СТ. , ЕГН – **********, от гр. Г. Т.,*** ДА ЗАПЛАТИ на
Община - Г. Т., ЕИК *********, гр. Г. Т., обл. Добрич, ул. „Васил
Априлов”№5 сумата от 90 лв.,съставляваща възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от
ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13