О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../………..2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
Като разгледа докладваното ч.т.дело
№751/2020г., за да се произнесе по молбата съдът прецени следното:
Производството е образувано по
частна жалба на БАНКА ДСК ЕАД, София, ЕИК *********, против определение
№3772/09.03.2020г., постановено по ЧГД №17731/2019г. на ВРС, с което на
основание чл.420, ал.2, т.3 ГПК е спряно принудителното изпълнение по изп.дело
№114/2020г. на ЧСИ Ивета Ернандес, с район на действие ОС-Варна. В жалбата се
излага, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради
което се претендира отмяната му.
За обосноваване на искането в
частната жалба се излага, че за да постанови спиране заповедният съд е приел,
че длъжникът К.Г.Г. е представил убедителни писмени доказателства за заплащане
на суми по процесния договор за кредит, чийто размер превишава претендирания
със заявлението по чл.417 ГПК. Жалбоподателят оспорва изрично този факт.
Твърди, че от представените от Г. 8 бр. операционни бележки, само две са
представени след образуване на изп.дело. Общата сума от 4 140 лева е много
по-ниска от размера на вземането по заявлението, чиято главница е
12 407.30 лева. Твърди се, че осчетоводяването на дълга от банката е
направено към датата на извлечението от сметка, т.е. към 29.10.2019г., поради
което извършените след този момент плащания, не са могли обективно да бъдат
отразени. Отделно от това се оспорва наличието на споразумение от 08.05.2019г.,
подписано между длъжника и Банка ДСК ЕАД към процесното кредитно
правоотношение. Твърди се, че представеното с ЧЖ доказателство е частен
документ, подписан само от кредитополучателя Валентина Георгиева на
08.05.2019г., поради което представлява доказателство единствено за изявлението
на това лице. Липсва подпис на представляващ банката, поради което не може да
се счете, че е налице признание за размера на дълга от 3 105.33 евро.
Не на последно място, частният
жалбоподател възразява, че кредитирайки този документ съдът не е зачел
специалната удостоверителна сила на представеното от банката извлечение от
сметка. С жалбата се представя пълно извлечение от кредитната сметка, от което
се установява, че плащанията удостоверени с операционните бележки, са отчетени,
но независимо от това дългът не е погасен изцяло. От това извлечение се
установява също, че дългът по заявлението е правилно изчислен, а не обратното,
както е приел в мотивите си съдът. Неправилно са били кредитирани като
убедителни представените от длъжника писмени доказателства. Поради изложеното
искането за спиране на изпълнението е неоснователно. Претендира се отмяна на
обжалваното определение рег.№3772/09.03.2020г. по ЧГД №17731/2019г. на ВРС
ведно със сторените по делото разноски от жалбоподателя в размер на държавната
такса по жалбата и ю.к.възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК.
В срока за отговор е постъпило
становище на К.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв.Арнаудов, за неоснователност на
жалбата. Сочи се, че представеното от самия жалбоподател пълно извлечение от
кредитна сметка на длъжника оборва изцяло твърденията му, тъй като установява,
че в периода 15.09.2014г. до 27.12.2019г. длъжникът е заплатил на банката сума
от общо 13 750.54 лева, което представлява значителна част от отпуснатите
18 000 лева. Поради тази причина съдът правилно е приел сочената в
извлечението на банката главница от 13 792.03 лева за невярно/погрешно
посочена. Правилно е заключението на съда, че счетоводното извлечение на
банката е невярно както по отношение на главницата, така и по отношение на
възнаградителната лихва. Поддържа се плащане на погасителни вноски за м.01, 02.
и м.03.2020г., което плащане също не е отразено в кредитното извлечение. Твърди
се, че до 31.03.2020г. длъжникът е заплатил 16 290 лева както и още две
вноски по 400 лева за април и май 2020г., или общо 17 090.54 лева, при
краен падеж по договора 25.08.2024г. и размер на кредита от 18 000 лева.
Сочи, че на 27.02.2020г. са преведени по сметка на ЧСИ Ивета Ернандес още 2 500.57 евро или 4 890.69
лева, с което общото погашение е в размер на 21 981.23 лева.
Отделно от това длъжникът твърди, че
е налице подписано споразумение на формуляр на банката от неин служител /Росен
Цивнев/, в което страните са постигнали съгласие за внасяне на погасителни
вноски от по 400 лева, тъй като длъжникът Валентина Георгиева е в чужбина.
Независимо от това банката е предприела процедура по чл.417 ГПК за снабдяване
със заповедта за изпълнение, което сочи на недобросъвестното и поведение.
Поради изложеното, страната моли потвърждаване на обжалваното определение.
Към
отговора са приложени писмени доказателства – операционни бележки за заплащане
на погасителни вноски.
Съдът намира постъпилата частна
жалба вх.№21222/12.03.2020г. на БАНКА ДСК ЕАД за редовна – същата е подадена в
преклузивния срок от връчване на препис от определението по чл.420 ГПК на
страната, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален
представител. Спазена процедурата по администриране на жалбата.
За да се произнесе по същество съдът
съобрази, че производството е образувано по заявление на БАНКА ДСК ЕАД по реда
на чл.417 ГПК, за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
извлечение от сметка, по отношение на длъжниците Валентина Вълкова Георгиева и
поръчителя К.Г.Г., за вземане по договор за стоков кредит от 26.08.2014г., по
който се претендира: главница от 12 407.30 лева, възнагр. лихва в
размер на 1 384.73 лева, изчислена за периода от 15.01.2019г. до
23.10.2019г. вкл.; обезщетение за забава в размер на 178.39 лева, за
периода от 15.01.2019г. до 23.10.2019г. както и законна лихва от 17.23 лева,
за периода от 24.10.2018г. до 29.10.2019г.; разходи при изискуем кредит в размер
на 120 лева или общо задължение от 14 107.65 лева.
Заявителят се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането на
основание т.19.2 от ОУ към договора за кредит, уведомлението за което е връчено
на длъжника.
От приложеното извлечение от счетоводни
книги на банката по сметка №11/22043373 от 29.10.2014г. се установява, че е
отпуснат кредит в размер на 18 000 лева със срок на погасяване от
120 месеца, т.е. до 26.08.2024г., с падежна дата 15 число. Твърди се, че са
налице 10 непогасени вноски, считано от 15.01.2019г. до 15.10.2019г. с общ
размер на просрочената сума от 2 462.14 лева. От приложения договор за
кредит от 26.08.2014г. се установява поето от длъжника К.Г. поръчителство
спрямо задълженото лице по кредита Валентина Георгиева.
Видно от т.19.2 от Общите условия
към договора за кредит, при забава от 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент плюс
надбавка от 10% пункта.
По отношение на обявената предсрочна
изискуемост на вземането, заявителят е представил Констативен протокол на ЧСИ
Н.Георгиев, рег.№716 в КЧСИ, от който е видно връчено по реда на чл.47 ГПК,
чрез залепване на уведомление, съобщение за предсрочната изискуемост на
кредитополучателя В.Георгиева, на 10.09.2019г. и изтичане на срока на
26.09.2019г. Заявлението е подадена на 29.10.2019г. Въз основа на тези
доказателства е издадена Заповед №9376/12.12.2019г. по отношение на двамата
солидарни длъжници, посочени в заявлението.
С молба от 06.03.2020г. длъжникът К.Г.
е направил искане за спиране на производството по реда на чл.420, ал.2 ГПК, въз
основа на убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи
и/или неправилно е изчислен размера на вземането по договора /т.1 и т.3 от ал.2
на разпоредбата/. Твърди се, че е налице договор с потребител. Твърди се
неправилно изчисление размера на задължението; оспорва се наличието на
просрочие и се позовава на споразумение от 08.05.2019г., с което банката е
направила признание, че размерът на дълга към този момент възлиза на
3 105.33 евро. Поддържа се, че поръчителят е сключил с ОТП Факторинг
споразумение през м.02.2020г. за превеждане по сметка на банката –заявител на
сумата от 1 340 лева, за предприемане спиране на принудителното изпълнение. Отделно
от това, от сметка на длъжника в Уникредит Булбанк АД по сметка на ЧСИ са
преведени в изп.производство 2 500.57 евро. Твърди се, че при сумиране на
плащанията се получава погасителна сума от 19 900 лева при размер на общия
дълг от 18 000 лева и ненастъпил падеж. Вместо това, със заявлението
банката претендира сума за главница в размер на 12 407.30 лева, което сочи
на неправилно изчисляване размера на дълга по извлечението. Успоредно с
искането по чл.420, ал.2, т.1 и т.3 ГПК поръчителят Г. е депозирал и възражение
срещу заповедта по чл.414 ГПК, в което излага аналогични съображения. Подадена
е и ЧЖ срещу разпореждането за незабавно изпълнение, предмет на друго въззивно
производство.
Заповедният съд е спрял
производството по принудително изпълнение като е приел, че представените от
длъжника убедителни писмени доказателства сочат на заплащане на по-висока сума
от претендираната по заявлението както на неправилно изчисление на дълга от
страна на банката в подаденото заявление. Посочените от съда основания за
спиране осъществяват хипотезите на чл.420, ал.2, т.1 и т.3 от ГПК.
Съгласно приложимата разпоредба на
закона, съдът постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да бъде
внасяне посочената в чл.420, ал.1 ГПК гаранция, когато искането за спиране е
подкрепено с убедителни писмени доказателства, че вземането не се дължи и/или
че е неправилно изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител. От заявлението е очевидно, че за кредит в размер на 18 000
лева, отпуснат въз основа на договор от 26.08.2014г., се претендира общо
вземане към 29.10.2019г. в размер на 14 107.65 лева, от които
12 407.30 лева главница, договорна лихва в размер на 1 384.73 лева,
мораторна лихва от 17.23 лева; разходи изискуем кредит от 120 лева и лихвена
надбавка от 178.39 лева.
Съдът
констатира известно разминаване и противоречие при посочване на компонентите в
извлечението от сметка – посочена настъпила изискуемост още през м.10.2018г. и
същевременно изискуемост, считано от януари 2019г.; посочените крайни дати на
претендираните възнаградителни лихви и лихвена надбавка. От представеното от
банката жалбоподател извлечение от кредитна сметка на длъжника №11/22043373 за
периода от 26.08.2014г. до март 2020г. се установява, че длъжникът било лично,
било чрез трето лице, но по обслужващата сметка, е внесъл сумата от повече от
15 000 лева, а след това, въз основа на приложените към отговора по ЧЖ
операционни бележки, се установява внасяне на сума от допълнително 1 600 лева и
по преводно нареждане на длъжника Г. – сумата от 2 500.57 евро. Цитираното
споразумение от м.05.2019г. не е приложено като доказателства както към
искането по чл.420 ГПК, така и към отговора по жалбата, поради което съдът не
може да го съобрази. Приложеното към ЧЖ срещу незабавното изпълнение по т.дело
№746/2020г. на ВОС, ТО, споразумение от 08.05.2019г., не обвързва съда и не
може да бъде противопоставено на жалбоподателя, тъй като представлява подписана
от длъжника В.Георгиева бланка, без подписи на служител на банката, нечетлива.
Споразумението е оспорено от насрещната страна, поради което съдът не основава
изводите си на същото.
Независимо от това, въз основа на
представените от самия заявител, сега жалбоподател, писмени доказателства, се
установява, че към м.10.2019г., датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, длъжникът е внесъл 13 200.61 лева, а след този момент е внесъл
допълнително до юни 2020г. още 1 600 лева и 2 500.57 евро /т.е. 4
890.68 лева/, или общо сума от 19 691.29 лева. Видно е, че след месец май
2019г. длъжникът е започнал регулярно да внася вместо погасителната вноска от
264.48 лева 400 лева. Това обстоятелство е в корелативна връзка с оспореното от
банката споразумение от 08.05.2019г., в което именно се твърди, че е поето
задължение за заплащане на по-висока вноска от длъжника вместо погасителната по
плана. Въпреки това, банката –заявител не е отчела добросъвестността на
длъжника и очевидното намерение да бъде погасен дългът, и е образувала
производство по чл.418 ГПК, съотв. производство по принудително изпълнение. С горните
писмени доказателства, частично удостоверени и от заявителя – жалбоподател в
представените извлечения от кредитна сметка, съдът намира за установено
основанието по чл.420, ал.2, т.3 и т.1 ГПК. С посочените доказателства се
разколебава удостоверителната сила на представеното извлечение от счетоводна
сметка от 29.10.2019г., тъй като от изчисленото при прилагане на ГПР общо
задължение от 19 958 лева, са били заплатени реално 13 200 лева, при
падеж до 2024г. От приложените от банката извлечения се установява, че за
периода преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, длъжникът ритмично е
внасял значително по-голяма погасителна вноска от уговореното с договора.
Очевидно е, че плащанията са продължили и след този и до настоящия момент са
внесени реално 19 691.29 лева, макар вече в изпълнителното производство.
С оглед на изложеното, съставът на
ВОС достига до извод за неоснователност на жалбата. Определението на ВРС следва
да бъде потвърдено.
Въз основа на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №3772/09.03.2020г., постановено по ЧГД №17731/2019г. на ВРС, за
спиране на изпълнението по изп.дело №114/2020г. на ЧСИ Ивета –Луис Ернандес,
рег.№894, район –ОС-Варна, на основание чл.420, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните и да се изпрати на ЧСИ по
цит.изп.производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: