№ 256
гр. София , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20201000502519 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 4 от 23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 23/2019 г. на Окръжен съд - Видин,
е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответникът А. Т. А. дължи
на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 43 811,62 лв., представляваща главница по договор за банков
кредит за текущо потребление от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
13.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 5 174,50 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 18.11.2016 г. до 12.10.2017 г. включително,
наказателна лихва в размер на 1 153,86 лв. за периода от 07.07.2017 г. до 12.10.2017 г.
включително, както и направените по делото разноски в размер на 1 070,20 лв., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417, т. 2 ГПК от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3008/2017 г. на Районен съд - Видин.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът А.А., който чрез своя
особен представител го обжалва с оплаквания за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че извлечението от счетоводните книги на
1
банката не е годно доказателствено средство за доказване на вземането спрямо него. Излага
съображения, че в процесния договор за кредит не е упоменато с какъв лихвен процент се
олихвяват просрочените задължения. Навежда доводи, че не било доказано и кредиторът да
е упражнил надлежно правото си да обяви непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуем. В договора за кредит липсвала ясна методика за формиране на референтния
лихвен процент, което водело до неяснота досежто променливия лихвен процент. На
последно място, видно от погасителния план, всеки месец от ответника е събирана такса в
размер на 18,75 лв., както и такса от 466,65 лв. с дата на падеж 28.04.2016 г., които такси не
са били уговорени в сключения договор за кредит. Моли решението на първоинстанционния
съд да бъде отменено изцяло и предявените искове - отхвърлени като неоснователни.
Въззиваемата страна „Банка ДСК“ АД оспорва жалбата по съображения, изложени в
депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор. Искането към въззивния съд е
решението да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част, а относно
проверката на правилността му той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Софийският Апелативен съд намери от фактическа и правна следното:
Предявените пред първоинстанционния съд обективно съединени искове са установителни с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ - за установяване
съществуването на вземанията за плащане на сума в размер на 43 811,62 лв.,
представляваща дължима и неизплатена главница, предоставена по договор за банков
кредит от 28.04.2016 г., ведно със законната лихва от 13.10.2016 г., на сума в размер на
5 174,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 18.11.2016 г. до 12.10.2017 г.
включително, наказателна лихва в размер на сумата 1 153,86 лв. за периода от 07.07.2017 г.
до 12.10.2017 г. включително, както и направените по делото разноски в размер на 1 070,20
лв. за които суми са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 2 ГПК от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3008/2017 г. на Районен съд –
Видин и Изпълнителен лист.
Производството се развива след като призовката за доброволно изпълнение до длъжника А.
е връчена от съдебния изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение на
разпореждане на съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК до заявителя „Банка ДСК“ ЕАД, да предяви
искове против ответника по настоящото дело, за установяване на вземанията си по така
издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3008/2017 г. на РС - Видин.
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се
установява, че страните в процеса са били обвързани от валидно възникнало
правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2016 г., по силата на
2
който ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил на кредитополучателя А. Т. А. кредит за
текущо потребление в размер на 45 000 лв. Не се спори, а и видно от представеното
извлечение на заемна сметка № 0000000023466752, кредитътн е изцяло усвоен на 28.04.2016
г. Към договора за кредит е приложен двустранно подписан Погасителен план и годишен
процент на разходите /ГПР/, в който е уговорено връщане на кредита заедно с
възнаградителните лихви и съответните такси на 120 месечни анюитетни погасителни
вноски.
На основание чл. 14 от процесния договор във връзка с чл. 19.2 от Общите условия, поради
непогасяване в срок на изискуеми задължения от страна на кредитополучателя, с
нотариална покана, връчена на 06.07.2017 г. на длъжника А. от нотариус Л. Ц., с рег. № 029
на НК, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Връчването на 06.07.2017 г. е
удостоверено и с разписка, подписана от ответника. Фактическите твърдения във въззивната
жалба и построените въз основа на тях доводи се намират в пряко противоречие с така
установените факти, поради което последните се явяват неоснователни.
От заключението на вещото лице по приетата пред Окръжен съд – Видин съдебно-
икономическа експертиза се установява, че размерът на неплатената главница по договора за
кредит за текущо потребление от 28.04.2016 г. е в размер на 43 811,62 лв., завишен с
5 174,50 лв. редовна /договорна/ лихва, 1 153,86 лв. наказателна лихва, 120 лв. банкови
такси за предсрочна изискуемост. Неоснователни са доводите на ответника за нарушаване
на чл. 11, ал.1, т. 15 от Закона за потребителския кредит, тъй като методиката и начинът на
изчисляване на лихвите за забава са посочени в чл. 19.1 от Общите условия към договора за
кредит, които са неразделна част от него и с които ответника се е запознал. Противното на
развитите в жалбата съображения, в чл. 8 и чл. 8.1 от договора за кредит е описана
методиката за изчисляване на договорната лихва, като в приетото и неоспорено от страните
заключение по съдебно-икономическа експертиза съобразно тази методика са изчислени
всички дължими по кредита лихви, които правилно са взети под внимание в обжалвания акт
на първоинстанционния съд. Относно възражението за таксите, които процесуалният
представител на ответника счита, че не се дължат поради несъответствие с чл. 10а от Закона
за потребителския кредит, съдът съобрази, че съгласно чл. 9.1 от Общите условия към
договора за кредит размерът на ГПР включва и таксите, които клиентът дължи на Банката,
съгласно приложение – извлечението от Тарифата на банката, с които той изрично се е
съгласил. От друга страна, в издадената на 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3008/2017 г. на
Районен съд – Видин Заповед за изпълнение на парично задължение не фигурират никакви
такси (дори и тази от 120 лв. по извлечението от сметка), с оглед на което евентуалното
вземане за същите не съставлява предмет на настоящия процес, в който на установяване
подлежат само вземанията, за които е била издадена заповедта за изпълнение. Ето защо,
оспорването на тези такси, които не са предмет на делото, подлежи на разглеждане в
отделно, самостоятелно производство.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна предявените
3
искове за основателни и доказани. Ищцовата банка е изпълнила основното си задължение да
предостави уговорения кредит, който е бил изцяло усвоен от съконтрахента й. По силата на
сключения договор за банков кредит, за кредитополучателя е възникнало насрещното
задължение да върне така усвоените парични средства заедно с уговорената възнаградителна
лихва, съставляваща по естеството си цената на услугата, в уговорените срокове и по
уговорения начин - на равни анюитетни месечни вноски с падеж на всяко 10-то число на
месеца според сключения договор. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства, че дължимите суми по кредита са били изплатени, а и не твърди
това обстоятелство. Същевременно от заключението на вещото лице по ССЕ се установява,
че сумите, за които претендира ищецът, са дължими в посочените в заповедта за изпълнение
размери. Това налага установителните искания досежно тези вземания да бъдат уважени
изцяло.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата „Банка ДСК“
ЕАД следва да се присъдят сторените разноски пред настоящата инстанция, в размер на 300
лв., представляващи юрисконсутско възнаграждение. Тъй като жалбата на въззивника А. се
отхвърля изцяло като неоснователна, то на процесуалния му представител не се следват
разноски, дължимостта на които на общо основание е обусловена от изхода на делото.
Дължимата от въззивника А. Т. А. държавна такса за въззивно обжалване в размер на
1 024,20 лева, (невнесена предварително) според изхода на делото пред въззивната
инстнация на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде заплатена от него по сметка на
Софийски апелативен съд,
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4 от 23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 23/2019 г. на
Окръжен съд Видин.
ОСЪЖДА А. Т. А. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес:гр. ***, ж. к. „***“, бл.
2, вх. Е, ет. 2, ап. 111, представляван от особен представител адвокат Б. Б. от Адвокатска
колегия гр. ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК: ********* и със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19 на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата
300 лева, представляваща съдебни разноски пред въззивния съд за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Т. А. с ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес гр. ***, ж. к. „***“, бл.
2, вх. Е, ет. 2, ап. 111, представляван от особен представител адвокат Б. Б. от Адвокатска
4
колегия гр. ***, да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата в размер 1 024,20
лева, представляваща невнесена предварително държавна такса за производството пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5