№………./……...2020
г.
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав в закрито съдебно заседание, проведено на
шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 1503 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247, чл. 248 и чл. 250 от ГПК.
Образувано е по повод молба с вх. №
38679/31.12.2019 г., депозирана от Н.Г.Р., гражданка на **, родена на *** ***, **
и Д.А.Р., гражданин на **, роден на *** г. в *, и двамата с адрес: ****,
действащи чрез процесуалния си представител адв. К.М.,
за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение № 1195 от 20.12.2019 г. по в. т. д. №
1503/2019 г. по описа на ОС-Варна, като в решението вместо „решението е
издадено на 20.11.2019 г.“ ДА СЕ ЧЕТЕ
„решението е издадено на 18.12.2019 г.“, както и за ДОПЪЛВАНЕ на решение
№ 1195 от 20.12.2019 г. по в. т. д. № 1503/2019 г. по описа на ОС-Варна, с
произнасяне по евентуалните самостоятелни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, относно целия договор, евентуално относно
т. 2.1 от него. Направено е искане и за изменение на решението в частта за
разноските, доколкото не е уважено възражението за прекомерност на уговорения в
полза на процесуалния представител на насрещната страна адвокатски хонорар.
В даденият срок,
насрещната страна „Миг Маркет“ ООД, ЕИК *********,
действаща чрез адв. М.Р., не взема становище по така
направените искания.
След като се запозна с
материалите по делото и съобрази доводите на страните, настоящият състав на
ОС-Варна направи следните фактически и правни изводи:
Молбата е допустима,
като подадена в срок от легитимирано лице, поради което следва да се разгледа
по същество.
I. По искането за поправка на очевидна
фактическа грешка с правно основание чл. 247, ал. 1 от ГПК:
Съдът е обявил съдебния
си акт на 20.12.2019 г., когато решението е вписано в съдебните книги и е било
регистрирано с тази дата под № 1195 в регистър по чл. 235, ал. 5 от ГПК, вр.
чл. 360н от ЗСВ. Посочената от молителите дата 20.11.2019 г. е денят, в който е
било проведено съдебното заседание по съществото на спора, приключено е
съдебното дирене и съставът е обявил, че ще произнесе решение, след като бъде
изготвено от докладчика. Грешка в тази дата не е допусната, дори и да се
отчете, че по-късно на 18.12.2019 г. действително е проводено още едно заседание,
но то е имало за предмет само поправка на протокол. Тъй като тази процедура не е засегнала
съдебното дирене и действията на съда от значение за решаване на спора по
същество, не е било нужно и да се посочва от съда при обозначаване на
заседанието, в което делото е решено. Тази дата има значение за времевите
предели на силата на пресъдено нещо и затова може да
се посочи само към края на съдебното дирене.
Предвид изложеното искането
за поправянето на датата с друга дата е неоснователно.
II. По искането за изменение на
решението в частта за разноските с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК:
В конкретния случай
са правилни доводите на молителите, че не е налице обективно, а единствено
субективно съединяване на исковете под формата на обикновено другарство,
доколкото не е предявен отделен иск за нищожност на процесния
договор за поддръжка и управление, а материалното право е упражнено посредством
инвокираното възражение за нищожност. Но в същото
време настоящият съдебен състав приема, че защитата по така наведеното
възражение, принципно е съответна на тази, която би се осъществила по иначе
предявен положителен установителен иск за нищожност,
тъй като нищожността на договора обуславя основателността на иска за реститутция на престираната парична
сума като платена без основание – по нищожен договор. Имайки предвид това и с
оглед обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, то
размерът на адвокатското възнаграждение, което надвишава приблизително два пъти
нормативно установения минимум, уговорено в полза на процесуалния представител
на ответника, не е прекомерен, тъй като е справедлив и съответен на обема на
оказаната правната помощ и защита, поради което искането в тази част също е
неоснователно.
III.
По искането за допълване на решението с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК:
Предявеният иск е
един – за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата в общ размер на 4805.29
лева, платена по нищожен договор за поддръжка и управление на апартамент
студиен хотел от 17.12.2014 г. Правната квалификация на иска се определя от
съда по твърденията в исковата молба. В конкретния случай видно от диспозитива на обжалваното първоинстанционно
решение съдът се е произнесъл по един иск, макар и да е посочил законовите
текстове на чл. 34 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, като основания на иска в условията на евентуалност. Въззивният
съд и в постановеното си решение обърна внимание на обстоятелството, че липсва принципна разлика между последиците
при уважаване на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД и иск по чл. 34, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като основанието за уважаване на тези
искове е нищожност на сключената сделка и разместване на престации
във връзка със сделката. Именно такива са фактите, описани от ищците и затова
първата от посочените в исковата молба квалификации точно покрива искането им.
Втората хипотеза би могла да се възприема като по-общ състав доколкото включва
и случаите на престиране при липса на каквото и да е
договаряне.
В този смисъл и
евентуалността на квалификацията от специален към общ текст (макар и не като
евентуално основание) може да бъде възприета от съда, но съдът категорично не
споделя доводите на молителя, че са предявени два иска в условията на
евентуалност – такъв по чл. 34 от ЗЗД и отделен по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, което впрочем се поддържа и от самите
молители в молбата по чл. 248 от ГПК /т. 4 от молбата с вх. № 38679/31.12.2019
г./, като изрично молителят заявява, че адвокатският хонорар, присъден в полза
на ответното дружество, следва да е в минимален размер, доколкото е предявен
един иск.
С оглед
изложеното искането за допълване също е неоснователно.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
38679/31.12.2019 г., депозирана от Н.Г.Р., гражданка на **, родена на *** ***, **
и Д.А.Р., гражданин на **, роден на *** г. в *, и двамата с адрес: ****,
действащи чрез процесуалния си представител адв. К.М..
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 247, ал. 4
от ГПК, чл. 248, ал. 3, изр. 3 от ГПК и чл. 250, ал.
3 от ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.