№ 314
гр. Плевен , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20214430200483 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление № 113з от 27.04.2020г *** на Първо РУ
към ОД на МВР-Плевен, е наложил на основание чл.34а ал.1 от ЗЗШОС на
АНТ. ЦВ. ИВ. от гр.Плевен административно наказание глоба в размер на
600лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят АНТ. ЦВ. ИВ., който го обжалва в срок и моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си
представител - адв. К., която изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
1
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна ОД на МВР-Плевен, не се явява представител и
не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№113з от 19.04.2020г за установяване на административно нарушение от
който е видно, че на същата дата, около 20,10 часа, в гр.Плевен, ул. ***,
жалбоподателят И. озвучава на открити площи в зони и територии
предназначени за жилищно строителство и зони със смесено предназначение
от пътни превозни средства с изключение на МПС със специален режим на
движение, озвучава в двора на жилищна сграда гр.Плевен, ул. *** силна
музика от МПС „***“ с рег. № ***.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител ИВ. ЦВ. ДЖ. и свидетеля П. КР. ИВ., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства. И актосъставителят Д. и свидетелят И. са категорични, че на
19.04.2020г. около 20,00 часа по повод получен сигнал от ОДЧ на 01 РУ на
МВР-Плевен за нарушение на обществения ред са извършили проверка на
двор на къща, находящ се в гр.Плевен, *** и са констатирали, че от паркиран
лек автомобил „***“ с рег. № *** в двора на къщата, се чува силна музика, с
което нарушава закона за защита от шума в околната среда. Според
показанията на актосъставителя Д. и свидетеля И. музиката се е чувала из
целия квартал. От показанията на актосъставителя Д. и свидетеля И. се
установява, че жалбоподателят И. е собственик на имота. Според показанията
на актосъставителя Д. и свидетеля И. в двора, на 5-6 метра е имало маса, на
която стояли свидетелите И.Б. – *** на жалбоподателя и К.П. – *** на
жалбоподателя. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Д.
и свидетелят И., тъй като техните показания са конкретни, ясни и
2
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от тях озвучаване от паркиран лек автомобил „***“ с
рег. № *** от жалбоподателя И.. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И.
в нарушение, което не е извършил. Твърденията на жалбоподателя И., че
музиката не е била силна, според съда представлява една негова защитна теза,
която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства,
напротив опровергава от показанията на актосъставителя Д. и свидетеля И.. В
тази насока съдът не кредитира показанията на свидетелите К.Г. и К.П.,
според които музиката не е била силна, тъй като свидетелите се намират в
близки роднински отношения с жалбоподателя И., поради която причина са
пряко заинтересовани от изхода на делото.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят АНТ. ЦВ. ИВ. е извършил нарушения по чл.16а, ал.2 от
ЗЗШОС.
В хода на извършената служебна проверка съдът констатира, че
АУАН не е съставен от длъжностно лице, определено да осъществява
контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС, и обжалваното
наказателно постановление не е издадено от компетентен орган,
оправомощен да издава наказателни постановления. В разпоредбата на чл.19
т.2 от ЗЗШОС изрично са делегирани правомощия на министъра на
вътрешните работи или определени от него длъжностни лица да
осъществяват контрол за спазване на чл. 16а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗШОС. По
делото не са представени писмени доказателства, че актосъставителят и
наказващият орган са оправомощени на основание чл.19 т.2 от ЗЗШОС
вр.чл.36 и 37 от ЗЗШОС .
Съдът намира обаче, че в развилото се административнонаказателно
производство е допуснато нарушение на приложимия за извършеното деяние
материален закон.
Разпоредбата на чл.16а ал.2 от ЗЗШОС предвижда забрана за
озвучаването от обекти по ал. 1 (за производство, съхраняване и търговия и на
3
обекти в областта на услугите разкрити и разположени в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно
жилище и сгради със смесено предназначение) и на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение за времето от 14, 00 до16, 00 ч.
и от 23, 00 до 08, 00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове,
железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на
системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Съгласно пар.1 т.22 от ДР на ЗЗШОС "Озвучаване" е излъчване на
звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни
средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене.
По делото безспорно се установи, че на посочените дата, час и място
в АУАН и НП е било налице излъчване на звук в околната среда, предаван
чрез електронно озвучително средство, като безспорно е установено също, че
това не е станало във времето след 23 часа. Следва да се отбележи обаче, че
разпоредбата, за нарушението, на която е санкциониран жалбоподателят,
предвижда забрана за озвучаване на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и
зони със смесено предназначение, но само ако озвучаването е от обектите,
посочени в ал. 1 на чл. 16а от ЗЗШОС, а именно: обекти за производство,
съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите. По делото
несъмнено се установи, че в процесния случай шумът не е бил възпроизведен
от такъв обект, а от частен жилищен имот представляващ къща на два етажа с
пристройка, използвана за барбекю. Това обстоятелство е вписано и в АУАН
и НП, където е посочено, че жалбоподателят е пускал силна музика от
автомобила в двора на дома си и се потвърждава от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция
полицейски служители. В тази връзка съдът констатира, че по този начин е
допуснато несъответствие между установена фактическа обстановка и
разпоредбата на материалната норма, която е описана като нарушена. При
това положение допуснатото нарушение се явява съществено, доколкото
пречи на нарушителя да разбере за какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му и съответно е засегната възможността му да организира
4
адекватно своята защита срещу него, което е основание за отмяна на
наказателното постановление.
Същевременно следва да се обърне внимание, че съгласно чл.3 ал.1
от ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са
изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други
тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните
територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища
и научноизследователски организации. В ал.2 на чл.3 изрично са
регламентирани изключенията от приложното поле на закона в зависимост от
източника на шум – като същият не се прилага за шума, предизвикан от
лицето, подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи
в жилищни сгради, на работните места, в транспортните средства и в зони на
военни действия.
От анализа на нормата на чл.3 ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗЗШОС може
да се обоснове извод, че законът е разграничил уредбата на управлението на
различните видове шум в различни нормативни актове, като алинея 5
предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от
съседи в жилищни сгради да се определят с наредби на общинските съвети,
приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната
администрация, т. е. законовата делегация, съдържаща се в чл.3 ал.5 от
ЗЗШОС, дава правомощие на общинския съвет да въведе регламентация само
относно конкретно визираната категория шум – този предизвикан от
домашни дейности и съседи в жилищни сгради.
Според съда изложената в АУАН и НП фактическа обстановка,
попада в хипотезата на шум, предизвикан от съсед в жилищна сграда, което е
едно от изключенията от приложното поле на закона и съответно следва да
бъде подведено и санкционирано като нарушение на съответната наредба на
общинския съвет, приета по реда на ЗМСМА. Към датата на възприетото в
АУАН и НП нарушение на територията на гр.Плевен е действала Наредба №1
за обществения ред и опазване на общинските и други имоти за общо
ползване на територията на Община Плевен, която в разпоредбата на чл. 3 т.1
предвижда забрана за вдигането на шум в жилищните сгради, в урегулирани
поземлени имоти, в дворове и в близост до тях за времето в работни дни от
14,00 до 16,00 часа и от 22,00 до 7,00 часа и в почивни и празнични дни от
5
13,30 до 16,30 часа и от 23,00 до 8,00 часа.
При това положение съдът намира, че описаното в АУАН и НП
поведение на жалбоподателя попада по-скоро в приложното поле на
посочената разпоредба от общинската наредба на община Плевен, поради
което неправилно е подведено под нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и му е
наложена санкция по реда на чл. 34а от същия.
Непосочването на коректната правна норма, нарушена от
жалбоподателя и съответно некоректното й подвеждане към относимата
санкционна норма води до незаконосъобразност на издаденото НП, тъй като
се нарушава правото на санкционираното лице да узнае основанието за
наложеното му наказание и да организира спрямо това адекватно своята
защита. Това нарушение е от категорията на съществените процесуални
нарушения и е самостоятелно основание за отмяна на НП. Посоченият порок
не може да бъде саниран в настоящото производство, доколкото съдът в
рамките на правомощията по чл. 63 от ЗАНН не може да променя
основанието за ангажиране на отговорността на санкционираното лице, а
следва единствено да прецени дали констатираното нарушение правилно е
санкционирано от административнонаказващия орган на основание
относимата правна норма.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН право
на разноски има жалбоподателят, поради което ОД на МВР-Плевен следва да
бъде осъдено да заплати на жалбоподателя АНТ. ЦВ. ИВ. направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.34а,
ал.1 от ЗЗШОС, като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 113з от 27.04.2020г. на *** на
Първо РУ към ОД на МВР-Плевен, с което е наложено на основание чл.34а
ал.1 от ЗЗШОС на АНТ. ЦВ. ИВ. от гр.Плевен административно наказание
глоба в размер на 600лв, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОД на МВР-Плевен да
заплати на жалбоподателя АНТ. ЦВ. ИВ. направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7