Р
Е Ш Е Н И Е
№ /21.07.2021г.; гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, 10-и
състав,
на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в
състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 3296 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от „И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
срещу „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, „П.М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, и „Г.Г.Г.Е.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено спрямо ответниците по делото, че ищецът е титуляр на вземането в размер на 1872,30 лв.,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
ел. енергия по издадена от ***фактура от 20.04.2010г., на осн.
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, което вземане е прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД на „И.“
ЕООД, с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има издаден
изпълнителен лист от 19.03.2019г..
Твърди се в исковата молба, че
през 2014г. ищецът е подал искова молба срещу ***с правно основание чл. 55 ЗЗД
за присъждане на сумата от 1872,30 лв., представляваща платена без основание
сума за коригирана потребена ел. енергия по издадена
от ***фактура с номер **********/20.04.2010г. В хода на производството „К.Г.“
ЕООД прехвърлило вземането си в размер на 1872,30 лв. на „И.“ ЕООД, като делото
продължило между първоначалните страни. Със свое решение ВРС уважил предявения
иск, а на 19.03.2019г. издал изпълнителен лист в полза на „К.Г.“ ЕООД. На
23.12.2014г. между ***и ***била подписана Спогодба-Анекс за процесното
вземане. Съгласно спогодбата ***се задължило да предадена на ***издадения
изпълнителен лист. Към момента този изпълнителен лист не е предаден. Нещо
повече. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
производство. Изпълнителното дело обаче било образувано от лицето „П.М.“ ЕООД.
Умишлено в договора за прехвърляне на вземането между ***и ***била изписана по
– ранна дата. Тези действия били направени с цел да увредят правата на ищеца.
Съгласно спогодбата между страните към датата на сключването й ***е сочило, че
е единствен собственик на вземането. След получаването на уведомлението за
цесията от ***– 26.10.2014г. единствен кредитора е ищецът. Ответникът „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД бил вписан в спогодбата като „солидарен
длъжник“.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от всеки ответник: Ответникът „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД сочи, че е носител на процесното
вземане. Договорът за прехвърляне на процесното
вземане от 20.10.2014г. между ответника и ***е първи по време, което означава,
че последващите цесии нямат транслативен
ефект. Спогодбата от 23.12.2014г. е недействителна. Адв.
***няма представителна власт да сключва договори за цесии. Ответникът „П.М.“
ЕООД сочи, че искът спрямо него е недопустим и неоснователен. Договорът за
прехвърляне на вземане между ***и ***предхожда сключване на договора между ***и
***. Ответникът „К.Г.“ ЕООД излага следното: Сочи се недопустимост на
производството, наличие на СПН и липса на правен интерес от водене на
настоящото дело. Освен това искът се явява и неоснователен.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения по делото
Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г.,
че „К.Г.“ ЕООД, като цедент, е прехвърлило на „И.“
ЕООД, като цесионер, вземането си спрямо длъжника ***,
ЕИК ***, за сумата от 1872,30 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана непотребена електроенергия, за
периода от 18.10.2009г. до 15.04.2010г. за обект с абонатен номер ***и кл. номер ***, което вземането цедентът
е придобил от ***с договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г. В договора е посочено, че адв. ***е
действал като пълномощник на „К.Г.“ ЕООД.
По делото е представен Договор за прехвърляне
на вземане от 21.10.2014г., сключен
между „П.М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер и „К.Г.“
ЕООД, в качеството му на цедент, от който се
установява, че цедентът е прехвърлил на цесионера вземанията си от длъжника ***, ЕИК ***, за сумата
от 1872,30 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия, за периода от 18.10.2009г. до
15.04.2010г. за обект с абонатен номер ***и кл. номер
***, което вземането цедентът е придобил от ***с
договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014г. Договорът е подписан от управителя на „К.Г.“ ЕООД – ***.
Видно от Договор за прехвърляне
на вземане от 28.04.2014г. ***, чрез пълномощника си адв. ***, като цедент, прехвърлил вземането
си спрямо ***, ЕИК ***, за сумата от 1872,30 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана непотребена
електроенергия, за периода от 18.10.2009г. до 15.04.2010г. за обект с абонатен
номер ***и кл. номер ***, на „К.Г.“ ЕООД.
Установява се от приложеното по
делото уведомление до ***от „К.Г.“ ЕООД, че на осн.
чл. 99, ал. 4 ЗЗД адресатът е бил уведомен за сключената цесия между „К.Г.“
ЕООД и „П.М.“ ЕООД за процесното вземане на 20.01.2015г. Уведомлението е изпратено
от управителя на дружеството ***.
Установява се от приложеното по
делото уведомление до ***от ***, че на осн. чл. 99,
ал. 4 ЗЗД адресатът е бил уведомен за сключената цесия между ***и „К.Г.“ ЕООД
за процесното вземане на 18.07.2014г.
Установява се от изявлението на
***, обективирано в покана до „И.“ ЕООД, че на 26.10.2014г. ***е било уведомено от „К.Г.“
ЕООД, че процесното вземане е било прехвърлено на „И.“
ЕООД по силата на договор за цесия.
Предвид изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
В случая страните по делото претендират, че са носители
на установеното по съдебен ред
в полза на
”К.Г.”
ЕООД вземане от длъжника ***в размер на 1872,30 лв.,
представляваща платена без основание стойност
на коригирана непотребена електроенергия, за периода от
18.10.2009г. до 15.04.2010г.
за обект
с абонатен номер ***и кл. номер
***. Ищецът и първият ответник поддържат придобиване на вземането по силата на договор за
цесия, сключен с ”К.Г.”
ЕООД, съответно на
23.10.2014г. и 21.10.2014г.
Всеки от
конкуриращите се кредитори на длъжника,
се явява трето лице по
отношение на сделката сключена с ”К.Г.” ЕООД, поради което и възникналият спор за принадлежност
на вземането, следва да се
разреши, като се приложи правилото на
чл. 99,
ал. 4
ЗЗД.
Според цитираната правна норма прехвърлянето с договор за цесия
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния
кредитор. В настоящата хипотеза, от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
най - рано достигналото
уведомление за прехвърляне на вземането, е това, в което за приобретател
е посочено ”И.” ЕООД, с дата
на узнаване от длъжника - 26.10.2014г. Това е и дружеството, което надлежно се легитимира
като носител на правото на
вземане на основание договор за цесия сключен
с ”К.Г.” ЕООД.
Доводите на
ответниците, че цедираното вземане преминава в патримониума на новия си
носител от момента на постигане
на съгласие между страните по цесионния договор,
т.е. че
от значение е дата на сключване
на договора, а не датата на
уведомяването на длъжника, са лишени от основание. Този извод, освен поради изложените по - горе съображения, се налага
и с оглед правната природа на коментираните договори – същите представляват частни документи и не се ползват с достоверна
дата, а момента на
съставянето им, следва да се
установи от настъпване на друг
факт, от който по безсъмнен
начин се установява, че частният документ вече е съществувал. В разглеждания случай този факт е установеното
по делото обстоятелство, че на длъжника ”Е.П.” АД първо по ред му
е станало известно наличието на договор
за цесия,
сключен между ”К.Г.” ЕООД и ”И.” ЕООД.
От друга страна сключването на повече от
един договор за цесия, не
обуславя недействителността
на никой от тях, доколкото
съответната сделка поражда действие само между страните
по нея, като прехвърлителят ще
носи отговорност за неизпълнение към останалите си съконтрагенти, на които е прехвърлил конкретното вземане.
По отношение възражението за неоснователност на претенцията, поради
извънсъдебното разваляне от цедента на
договора за прехвърляне на вземането сключен с ”И.” ЕООД, съдът приема следното:
Коментираното
по - горе уведомление обективира бланкетно изявление
за прекратяване, без да е конкретизирано, в коя точно
от трите предвидени в чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД хипотези на извънсъдебно упражняване на права, се претендира,
че е развален договорът. В този смисъл същото следва
да се приравни
на пълна липса на такова,
т. е. изначално
не е в
състояние да породи ефект. Същевременно, предвид
естеството на договора, хипотезата чл. 87, ал. 2 ЗЗД е неприложима. С тристранното споразумение
от 23.10.2014г., страните по договора за
цесия от същата дата, са
уредили отношенията си, посредством новация на облигационната
връзка, чийто краен
резултат е погасяване на задължението на ”И.”
ЕООД към ”К.Г.”
ЕООД. В този смисъл, следва да се приеме,
че не са налице
обаче предпоставките за разваляне на
договора поради виновно неизпълнение от страна на
длъжника на задължението за плащане на цената
на прехвърленото вземане.
По изложените съображения се налага извод, че носител на
спорното право е „И.“ ЕООД.
Предявеният от
”И.” ЕООД иск е основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се
присъди сумата от 529.89 лева, представляваща извършени в настоящото и
обезпечителното производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Предвид изхода на
спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в
общ размер на 910,00 лв., на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумите за
държавна такса и възнагражденията на вещите лица в размер на общо 844,00 лв.
(300,00 лв. възнаграждение за вещите лица и 544,00
лв.
сбор от държавните такси по трите съединени обективни иска).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията в отношенията между страните „И.“ ЕООД, ЕИК ***, „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, „П.М.“ ЕООД, ЕИК ***, и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, ЕИК ***, че в полза на
„И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, съществува вземане в размер на 1872,30 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и два лева и тридесет сторинки), произтичащо от сключен на
23.10.2014 г. договор за цесия между
„К.Г.” ЕООД, ЕИК ***,
и „И.” ЕООД, която сума представляваща платена без основание
стойност на коригирана непотребена електроенергия, за периода от 18.10.2009г. до 15.04.2010г. за обект
с абонатен номер ***и кл. номер
***, което е съдебно установено в производството по гр. д. № 9972/2014г.
по описа
на Районен съд – Варна и е издаден изпълнителен лист, на основание
чл. 124, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, „П.М.“ ЕООД, ЕИК ***,
и „Г.Г.Г.Е.“ ЕООД, ЕИК *** да заплатят на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от
529,89 лева,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението е постановено при
участие на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Енерго
Про – Продажби“ АД, ЕИК: ***.
сумите за държавна такса и възнагражденията
на вещите лица в размер на общо 844,00 лв., които 300,00 лв. възнаграждение за
вещите лица и 544,00 лв. сбор от държавните такси по трите обективно съединени
иска.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва от момента на получаването му от страните, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................