Р Е Ш Е
Н И Е № 240
Гр.
Сливен, 23.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Красимир
Маринов
и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова КАНД № 251 по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл.
от АПК.
С Решение
№ 369 от 27.09.2022 г., постановено по АНД № 20222230200760/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливен е изменено Наказателно постановление (НП) № 20-2200109 от
17.06.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което
на „Лемприер Уул“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, Индустриална
зона „Динамо“, бул. „Банско шосе“ № 18а, за нарушение на чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.
416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ му е
наложено административно наказание от „Имуществена санкция“ в размер на 15 000
лева в „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция
по труда“ - Сливен, която го обжалва в срок чрез упълномощен процесуален представител,
като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност. Касаторът
счита, че първоинстанционният съд не е кредитирал
описаните в НП обстоятелства, според които на „Лемприер
Уул“ ЕООД били издадени два броя НП на същото основание, които
са влезли в сила, поради което нарушението се явявало повторно. Моли съда да
отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди НП, или да върне делото
за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прилага заверени копия на
влезли в сила НП, с които на „Лемприер Уул“ ЕООД са наложени имуществени санкции за нарушение на
същото основание.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, се представлява от ст. юриск.
А.Г., която заявява, че поддържа касационната жалба, като излага съображения за
нейната основателност. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да
потвърди НП.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, се
представлява от адв. П.А., която заявява, че поддържа
представения отговор на касационната жалба. Моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди изцяло първоинстанционното
решение като валидно, правилно и законосъобразно. Претендира разноски, като
представя списък и доказателства за тяхното извършване.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава заключение, че към
съответния момент съдът правилно е оценил наличните доказателства и факти по
делото и е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 14.05.2022 г.
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Сливен, с оглед спазване
изискванията на трудовото законодателство, извършили проверка на „Лемприер Уул“ ЕООД, предприятие
за производство и преработка на вълна и изделия от вълна, намиращо се в гр.
Сливен, Индустриална зона „Динамо“, бул. „Банско шосе“ № 18а.
При посещение на
място и преглед на Правилника за вътрешния трудов ред и Заповед №
1146/20.04.2022 г. (намиращи се на разположение на работници и контролни органи
на информационното табло, монтирано в коридора на сградата) проверяващите констатирали,
че работодателят е установил сумирано изчисляване на работното време на
работещите в отдели „Производство“ и „Лаборатория“, с период на отчитане от 1
месец при трисменен режим на работа. При преглед на Заповед № 1193А/12.05.2022
г. и предварителен график за работа за отдел „Производство“ (намиращи се на
разположение на работници и контролни органи на информационното табло,
монтирано в коридора на сградата) проверяващите установили, че работодателят е
разпоредил полагането на извънреден труд за периода от 14.05.2022 г. (събота)
до 15.05.2022 г. (неделя) във времето от 06:00 ч. на 14.05.2022 г. до 06:00 ч.
на 15.05.2022 г. на трисменен режим на основание на чл.144, т.6 от КТ. При
посещение в производствен цех се установило, че в изпълнение на посочената заповед
полагат труд 20 лица (в т.ч. Г. В. М.). Съгласно събраните данни лицата
полагали труд на 14.05.2022 г. във времето от 06:00 ч. до 14:45 ч. (първа
смяна), като същите са отработили през периода 09.05.2022 г. – 13.05.2022 г.
също първа смяна. Съгласно предварителен график за работа за отдел „Производство“
за месец май 2022 г. за тези работещи лица (в т.ч. Г. В. М.) дните 14.05.2022
г. (събота) и 15.05.2022 г. (неделя) били определени за почивни дни. Липсвали
документи, удостоверяващи направените от работодателя промени в предварително
утвърдения поименен график за работа за м. май 2022 г. Проверяващите приели, че
дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ,
е разпоредило и допуснало полагането на извънреден труд на 14.05.2022 г. - събота
(в т.ч. и от Г. В. М.), като последният не попадал в хипотезата на чл.144 от КТ.
За констатираното
нарушение на „Лемприер Уул“
ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 20-2200109/31.05.2022
г. за нарушение на чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Кодекса на труда.
Въз основа на АУАН
било издадено Наказателно постановление №20-2200109/ 17.06.2022 г., като административнонаказващият орган (АНО) е приел, че е налице
нарушение на чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ и
на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал.
4 от КТ му наложил административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
15 000 лева.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите: П. Д. – а.
и Г. С.– свидетел по акта. Към доказателствения
материал са приобщени: възражение по АУАН, вх. №22064585/ 07.06.2022 г.;
становище №ДОК22007339/ 08.06.2022 г.; становище №ДОК22007331/ 08.06.2022 г.;
покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изх. №22047806/ 27.05.2022 г.; пълномощно;
Заповед №1193А от 12.05.2022 г.; 5 броя копия на снимки, а именно на: Заповед
№1146/ 20.04.2022 г.; табло за уведомления (л.32 и л.33 от делото на РС –
Сливен), приложение 1 към Правилника за вътрешен трудов ред от 20.06.2020 г. и
приложение 2 към Правилника за вътрешен трудов ред от 20.06.2020 г.; предварителен
график за работа на отдел „Производство“ от 29.04.2022 г.; протокол за
извършена проверка №ПР2215530/ 27.05.2022 г.
За да измени
наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт решаващият съдебен състав е приел за
безспорно установено, че дружеството е
нарушило забраната на чл. 143 от КТ за полагане на извънреден труд; нарушението
било правилно квалифицирано от АНО като токова по чл. 143, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Кодекса на труда; НП съдържало описаните в
закона реквизити; твърденията за материална и процесуална незаконосъобразност
приел за
неоснователни. Районният съд е приел, че АНО неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на дружеството за деяние
извършено в условията на повторност, налагайки му
административно наказание имуществена санкция в минималния ѝ размер от 15 000
лева по чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ. При тези мотиви Районният съд приел, че допуснато нарушение е по основния
текст на чл. 414, ал.1 от КТ и изменил основанията за налагане, като намалил
размера на санкцията от
15 000 лева на
1500 лева.
За пръв път пред
настоящата инстанция от касационния жалбоподател са представени два броя
наказателни постановление, а именно: НП №20-002979 от 30.06.2021 г. издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Сливен, връчено на упълномощен
представител на дружеството на 02.07.2021 г. и НП №20-003017 от 30.06.2021 г. издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Сливен, връчено на
упълномощен представител на дружеството на 02.07.2021 г. В касационната жалба
се твърди, че двете НП са влезли в сила. И с двете НП са наложени административни
казания имуществена санкция на „Лемприер Уул“ ЕООД всяка в размер на 2000 лева за нарушение на чл.
143, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр.
с чл. 414, ал. 1 от КТ. Представените наказателни постановления са описани в
текста на процесното НП, мотивиращи АНО да ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството за
деяние извършено в условията на повторност, налагайки
му административно наказание имуществена санкция в минималния по чл. 416, ал. 5
и във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ размер от 15 000
лева.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен
от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Районния съд е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице жалба.
Настоящата
касационна инстанция следва да се произнесе в пределите на възприетите за
доказани от Районния съд фактически положения и при спазване на забраната по
чл. 220 от АПК. Именно в тези рамки съдът дължи произнасяне относно
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, при проверката,
която е длъжен да извърши, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Решението на
Районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато
на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав, по следните съображения:
Съгласно нормата на
чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Ал. 2 на
същата разпоредба изрично забранява извънредния труд. Разпоредбата на чл. 144
от КТ въвежда по изключение допускането на извънреден труд само в изрично
посочените в нормата случаи, сред които в т.6 е предвидено допускането му за
довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното
работно време. Съгласно чл. 142, ал. 1 във вр. с ал.
2 от КТ, работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време
при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, като
работодателят определя период, за който се установява сумирано изчисляване на
работното време, с продължителност от 1 до 4 месеца. В ал. 6 изрично е посочена
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на
работното време, която може да бъде до 12 часа, като продължителността на
работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите
с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Настоящата
инстанция намира решението на районния съд за незаконосъобразно като
постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. При постановяването му районният съд не е установил
правилно обективната истина по делото. Приетото за установено от съда от
фактическа страна се различава от представените и приети от съда доказателства.
Съдът е приел за установено, че на 14.05.2022 г. – събота, „Лемприер
Уул“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ е разпоредил и допуснал полагането на извънреден труд
в т.ч. и от Г.
В. М., като последният не попадал в хипотезата на чл. 144 от КТ. По делото е приет
като доказателство предварителен
график за работа на отдел „Производство“ от 29.04.2022 г., като под №27 е
вписано лицето Г. В. М. – цитирано в АУАН и в НП. В графика са посочени работни
и почивни дни за месец май 2022 г. за всяко лице и вида на работната смяна,
като е налична информация за дните от 1 до 13 май и от 15 до 31 май 2022 г., без графа с данни за графика за работа за
14.05.2022 г. По делото са приети като доказателства възражение по АУАН, вх.
№22064585/ 07.06.2022 г. и становище №ДОК22007339/ 08.06.2022 г. от П. Д. – гл.
и. в Дирекция ИТ - гр. Сливен, според
които присъствена форма за месец май 2022 г. не е изисквана и респективно не е
представена в хода на административнонаказателното
производство. В тази връзка съдът е приел за установена една фактическа
обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
По делото липсват доказателства, от които може да бъде установено дали е
полаган извънреден труд или е полаган труд съобразно установеното за лицето
работно време в
съответствие с организираната в предприятието работа на производствени смени и
определен график за месеца.
Във връзка с
гореизложеното касационната инстанция намира, че решението на районния съд е
постановено при нарушение на процесуалните правила и като такова същото следва
да се отмени и делото да се върне на друг състав на същия съд. При новото
разглеждане, съдът следва да събере относимите за
правния спор доказателства и съобразно изложените по-горе съображения, да ги
обсъди и съобрази при постановяването на акта си.
Воден от горното и
на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 369 от 27.09.2022 г., постановено по АНД № 20222230200760/2022 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.