Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Велико
Търново, 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10139/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от ***Хр.К., като пълномощник на ТД на НАП – гр. В. Търново, срещу Решение № 10 от 19.04.2021 г. по НАХД № 134/2020 г. на Районен съд-гр. Елена, с което е отменено Наказателно постановление № 531694-F555656/14.08.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП – Велико Търново. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи, че съдът неправилно и в противоречие с чл. 124, ал. 5 от ЗДДС е приел, че от страна на данъчната администрация не бил доказан момента на получаване на кредитното известие от земеделския производител. Счита, че обвързването на момента на включване на кредитното известие не с дата на издаването му, а с датата на получаването му от задълженото лице е лишено от правна и житейска логика, като създава възможност за множество финансови злоупотреби. Оспорва истинността на приложената кореспонденция, представена от ответника по касация. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – С.Ю.К. ***, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна в представен писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 10 от 19.04.2021 г. по НАХД № 134/2020 г. на Районен съд-гр. Елена е отменено Наказателно постановление № 531694-F555656/14.08.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което на С.Ю.К., за нарушение на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 2000 лева. Нарушението се изразява в това, че ЗП С.Ю.К. като получател по кредитно известие № **********/25.11.2019 г., издадено от „Златекс“ ООД с ЕИК ********* с данъчна основа 10 000 лв. и ДДС в размер на 2000 лв., е отразила кредитното известие в дневника за покупки и в справка-декларация за м. март 2020 г., вместо в дневника за покупки и СД за м. 11.2019 г., което е довело до определяне на данък в по-малък размер от 2000 лв. за данъчен период м. 11.2019 г.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е кредитирал твърденията на жалбоподателя, че не е получил своевременно посоченото по-горе кредитно известие и по тази причина не го е отразил в дневника за покупките, като в тази насока се е позовал на представената по делото кореспонденция между счетоводителя на жалбоподателя и представителя на „Златекс“ ООД. Приел е, че времето на получаване на кредитното известие е съставомерен елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, като за да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитно известие, не е достатъчно да се установи, че такова е издадено, а е необходимо то да е получено от данъчно задълженото лице. След анализ на разпоредбите на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС съдът е направил извод, че законът е въвел задължение за включване в дневника само на кредитни известия, които са получени от търговеца, а получаването им е положителен факт, който подлежи на установяване в административнонаказателното производство. По делото не са представени доказателства жалбоподателят да е получил процесното кредитно известие през м. ноември 2019 г., поради което не може да му се вмени отговорност за неотразяването на данъчния документ в отчетните регистри за този период. Съдът е посочил, че възможността за узнаване на издаденото кредитно известие не може да се приравни на фактическото му получаване, което е и правно релевантният факт, който следва да бъде установен в хода на административнонаказателното производство. Липсата на категорични доказателства за получаване на кредитното известие е пречка за прилагане на нормата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС и води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Решението е правилно. Посочената в АУАН и НП като нарушена законова разпоредба на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС предвижда следното: Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон. Видно от разпоредбата е, че задължението за отразяването в дневника за покупки се отнася до получени кредитни известия. Следователно, необходим елемент от изпълнителното деяние в случай на нарушаване на разпоредбата е фактът на получаването на известието. Същото следва и от разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, въз основа на която е наложена санкцията. Съдържанието й е гласи, че регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. Следователно, задължение на административнонаказващият орган е да установи фактът на своевременното получаване от лицето на кредитното известие, за да може същото да бъде включено в отчетните му регистри и СД за периода, през който е издадено. В случая и в АУАН, и в НП липсват констатации за датата или поне периода на получаване на кредитното известие от ответника по касация. След като не е посочен и не е доказан един от елементите на фактическия състав на извършеното нарушение, то следва да се приеме, че не е установено извършването му от касатора, както правилно е приел районния съд.
За пълнота на изложението следва да се добави, че нарушението по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС е резултатно и елемент от неговия фактически състав е определянето на данък в по-малък размер. Съгласно чл. 87, ал. 2 от ЗДДС за всеки данъчен период, който е едномесечен и съвпада с календарния месец, регистрираното лице формира определен резултат. Този резултат съгласно чл. 88, ал. 1 – ал. 3 от ЗДДС представлява разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период, и може да бъде данък за внасяне или данък за възстановяване. Или не винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри и СД води до определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл. 182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС вредоносен резултат /напр. възможно е резултатът за периода да е данък за възстановяване съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, и при вземане предвид невключеното в отчетните регистри кредитно известие/. Действително, неотразяването на издаден данъчен документ в общия случай /без т. нар. "самоначисляване"/, води до некоректно определяне на декларирания резултат за съответния данъчен период, но в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение, което води до определяне на данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане на данъчния резултат въобще. В конкретния случай нито в АУАН, нито в НП се съдържат конкретни обстоятелства относно това какъв е размерът на определения данък за данъчен период м. 11.2019 г. и как се променя размерът на дължимия данък в резултат на несвоевременното отразяване на кредитното известие в дневника за покупки, поради което нарушението се явява недоказано.
На последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че кредитното известие е отразено в следващ период - този на м. март 2020 г., като в резултат на това е коригиран ползвания данъчен кредит през м. юли 2019 г. по фактура № 10000005060/10.06.2019 г. Следователно, като краен резултат, в случая няма ощетяване на фиска, а само несвоевременно ползване на данъчен кредит, за което се дължат съответните лихви, които обезщетяват държавата /в този смисъл е Указание на НАП изх. № 24-00-47 от 01.11.2007 г. на изпълнителния директор, което предвижда, че като получателят на доставката упражни преждевременно правото си на приспадане или след това коригира в посока на увеличение на дължимия ДДС, дължи само лихва за периода, през който е ползвал данъчен кредит неправомерно/. В този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС, съгласно което в случаи от вида на разглеждания националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. В случая дори и да се приеме за извършено вмененото административно нарушение, неправилното осчетоводяване на кредитното известие няма за свой резултат ощетяване на фиска или заобикаляне на приложимия закон и то само по себе си не би могло да се приравни на злоупотреба, нито има за резултат избягване на данъчното облагане. При това положение се налага извод, че наложената санкционна мярка - имуществена санкция в размер на 2000 лв., не служи за постигане на целта на закона – предотвратяване на избягването на данъчно облагане, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото в полза на ответника по
касация следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300
лв., които са в минималния размер по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10 от 19.04.2021 г. по НАХД № 134/2020 г. на Районен съд-гр. Елена.
ОСЪЖДА ТД на НАП – гр. Велико Търново
да заплати на С.Ю.К. с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.