№ 812
гр. Благоевград, 10.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500661 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба, подадена от АХМ.
ИС. Х. против определение № 353/14.7.2022 г., по гр.д № 631 по описа за
2022 г. на РС-Гоце Делчев.
Жалбоподателят счита, определението за неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че от документите по делото се установява, че е
собственик на УПИ VI , ведно с ½ ид.ч. от застроената в имота едноетажна
масивна жилищна сграда. Сочи, че въвеждането му във владението на имота
не е могло да стане, защото е бил насрочен въвод във владение по изп.д.
507/2020 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. и който въвод е бил осъществен.
Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело е издаден по гр.д № 724/2018 . по описа на РС-Г.Делчев,
с което ползването на семейното жилище е предоставено на ответника по
молбата – Х.М. Д.. Той обаче не е защитил интереса си и не е вписал в СВп.
СР.
Прехвърлянето на жилището от съпруга собственик на трето лице
учреденото с решението на брачния съд наемно правоотношение между него
и ползващия съпруг е задължително за приобретателя при условията на чл.
237, ал. 2, пр. 1 ЗЗД т.е. до изтичане на предвидения в него срок, но не за
повече от една година от прехвърлянето, в случая до 12.12.2017 г. След този
срок упражняваната от ответника Д. фактическа власт върху жилището е без
1
основание.
Сочи, че след извършения през м. февруари, 2021 г. въвод във
владение, втората ответница /очевидно има предвид първия, сочен от него
ответник / отново е започнала до ползва целия процесен имот. Затова се
наложило да се възобнови изпълнителното дело и се насрочи повторен
въвод, насрочен за 15.7.22 г. Ако въвода се реализирал, той ищецът по
бъдещия иск не би могъл да осъществи правото си по реда на чл. 417 т. 3 ГПК
и при условията на евентуалност по чл. 108 от ЗСоб. Сочи, че като
собственик на имота, не е учредявал право на преминаване за достъп до
сградата, изградена в него
Подадената частна жалба, БлОС намира за допустима. Подадена е от
лице, с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения за обжалване срок.
С атакуваното определение РС е отхвърлил молбата на А.Х. за
обезпечаване на бъдещ иск с правно основание чл. 417, т. 3 от ГПК, при
условията на евентуалност чл. 108 от ЗС срещу А.М. Д.а и Х. М. Д. чрез
налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство по
изп. д. № 507/2020 г. по описа на ЧСИ Ш. Д..
За произнасяне по доводите в жалбата по съществото на атакувания
акт, БлОС съобрази следното:
При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл.
389 респ. чл. 390 ГПК, съдът следва да прецени дали бъдещият иск е
допустим и вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда - т.е.
ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по
постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде
допуснато исканото обезпечение на иска, както и дали исканата
обезпечителна мярка е подходяща.
Установява се от твърденията в молбата и приложените към нея
доказателства, че бракът между ответниците по бъдещия иск – А.М. М. и Х.
М. Д. е прекратен, като семейното жилище, представляващо еднофамилна
жилищна сграда, построена в УПИ 6 е предоставено за ползване на Х.Д..
Видно от уведомление до А.М. от ЧСИ по изп.д. 507/2020 г. по описа
на ЧСИ Ш.Д., тя е уведомена, че ще се пристъпи към принудително
2
изпълнение – въвод във владение относно предаване на недвижим имот –
семейното жилище.
Установява се, че с нотариален акт № 105/21 г. на 10.2.21 г. А.М. е
прехвърлила на ищеца по бъдещия иск АХМ. ИС. Х. срещу задължение за
глед и издръжка УПИ 6, ведно с ½ ид.ч. от застроената в имота едноетажна
масивна жилищна сграда. Постановено е в нотариалния акт, че владението
върху недвижимият имот се предава от прехвърлителя на приемателя в деня
на подписване на настоящия акт.
АХМ. ИС. Х. сочи, че ще подаде иск с правно основание чл. 417 т. 3
от ГПК, евентуално по чл. 108 от ЗС за предаване на владението.
Искът, който ще се предяви против ответниците по чл. 108 от ЗСоб.,
съдът счита за допустим. Същият е и вероятно основателен за притежаваното
от ищеца право на собственост за ½ ид.ч. от жилището. Същия обаче не е
вероятно основателен спрямо Х.Д. по отношение на поземления имот,
предвид сочените факти, от които Х. счита, че му се нарушава правото на
собственост, а именно с достъпа на Х.Д. до жилището, на което и Х. Д. е
собственик също на ½ ид.ч., според мотивите от бракоразводното решение.
Искът по чл 108 от ЗСОб спрямо поземления имот срещу Айше Д.а е
вероятно основателен.
За допускане на обезпечението следва да е налице обезпечителна
нужда.
Такава е налице при опасност от увреждане на интересите на
кредитора в случая на ищеца по бъдещия иск, когато без допускане на
исканото обезпечение би било невъзможно или би се затруднило
реализирането на правата по бъдещото съдебно решение. Факти, от които да
се направи такъв извод няма като всички визирани обстоятелства от бъдещия
ищец касаят вероятната основателност на претенциите му. Затова следва да
се отбележи, че обезпечаването не бива да замества изпълнението на
решение, постановено евентуално в полза на ищеца. Предназначението на
обезпечителната защита е да подготви, да осигури, но не и да осъществи
търсената с иска защита.
От смисълът на обезпечителната мярка да подпомогне изпълнението
на решението, а не чрез нея да се замести решението по делото следва, че
исканата обезпечителна мярка спиране на изп. дело, в конкретния случай е и
3
неподходяща.
Изпълнителното дело е образувано между ответниците по
бъдещия иск -бивши съпрузи по повод принудителното изпълнение на
решението, с което в отношенията им е предоставено ползването на
семейното жилище на Х.Д.. Спирането на изп.дело по което е насрочен въвод,
по никакъв начин няма да обезпечи интереса на бъдещия ищец при
изпълнение на решение по чл. 108 ЗСоб., евентуално постановено в негова
полза, след като и двамата - взискателя и длъжника по изп. дело - ще са
ответници по ревандикационния иск /т.е. твърденията на молителя са за
пречене и от двамата за упражняване на правото му на собственост по
отношение на жилището/. Затова е и без значение сочената от РС възможност
за защита на Х. в изп. дело по реда на чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК, срещу
което в жалбата са изложени доводи.
Самостоятелно основание за неуважаване на молбата за обезпечение
на претенцията по чл. 417 т. 3 от ГПК е както е посочил и РС, неприложимост
в заповедното производство на нормите от глава 4 на ГПК, уреждащи
обезпечителното производство. Обезпечаване по реда на чл. 389 и сл. касае
искови производства. Освен това с уреждащите заповедното производство
норми се цели бързина, което изключва нуждата от обезпечаване, смисъла на
което обезпечаване е, както вече се посочи - възможността да се гарантира
реално изпълнение на съдебното решение до изпълнението на което може да
измине дълъг период от време.
По изложените съображения и съвпадане на резултата с постановения
от РС за отхвърляне на искането за допускане на обезпечение, БлОС
потвърждава атакувания акт.
Водим от изложеното БлОС
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 353/14.7.2022 г., по гр.д № 631 по описа
за 2022 г. на РС-Гоце Делчев.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5