Решение по дело №439/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Т. Т. К., [ЕГН], с адрес [населено място], ***, подадена чрез пълномощник адв. Д. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0271-000067/10.05.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково. С оспорената заповед, на основание чл. 171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, на Т. К. е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността“. Принудителната административна мярка е наложена на жалбоподателката за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 10 ал. 1 т. 6 б. „в“ от ППЗДвП.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, незаконосъобразна, както и че са налице допуснати съществени нарушения на процесуални правила при издаването ѝ. Иска се отмяна на заповедта. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдВ.

Ответникът – полицейски инспектор в РУ – Харманли, към ОДМВР – Хасково, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не взема становище по подадената жалба.

След като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и доказателствата в административната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 10.05.2024г., около 13:30 часа в [населено място] по [улица]на кръстовището образувано с [улица]в посока към [улица]на Т. Т. К., в качеството на водач на МПС ***с рег. № [рег. номер] / нейна собственост/, е била извършена полицейска проверка от младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково. При проверката, било установено, че автомобилът е технически неизправен, тъй като предните странични стъкла на автомобила са допълнително затъмнени, чрез фолио, с което е ограничена видимостта през тях.

За установените факти бил съставен АУАН, който К. подписала без възражение.

Въз основа на съставения АУАН, ответникът е издал оспорената заповед за прилагане на ПАМ.

За установяване на компетентността на ответника е представена служебна бележка и Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт.

Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа всички реквизити, по чл.59, ал.2 АПК.

В нея са изложени конкретни фактически основания за издаването ѝ. В заповедта, като описание на констатираното нарушение, е посочено, че в [населено място] по [улица]на кръстовището образувано с [улица]в посока към [улица]жалбоподателката е управлявала собствения си лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], който е бил технически неизправен, тъй като предните странични стъкла на автомобила осигуряващи видимост на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е прието, че е намалена прозрачността им, съответно е нарушено качеството им при натрошаване – парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нараняване да е минимален. По този начин е нарушена системата за пасивна безопасност на превозното средство, което се явява значителна техническа неизправност на моторното превозно средство по смисъла на чл. 10 ал. 1 т. 6 б. „в“ предложение 3 от ППЗДвП, във връзка с правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН за единни условия относно одобряване на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание решение 97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 година с оглед на присъединяването на Европейската общност към споразумението на икономическата комисия за Европа на ООН за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (резервирано споразумение от 1985 година), в частност присъединяването към правила № 1, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 25, 26, 28, 31, 34, 37, 38, 39, 43, 44, 46, 48, 58, 66, 73, 77, 79, 80, 87, 89, 90, 91, 93, 97, 98, 99 и 102 на ИКЕ на ООН.

Настоящият състав приема следното по приложението на материалното право.

Съгласно чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

В хипотезата на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно.

В тежест на административния орган е да докаже наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, с която правна норма се свързва издаването на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – „временно спиране от движение на моторно превозно средство“.

Съгласно разпоредбата на чл.105 от ЗДвП, забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. В ал. 2 и 3 от същата разпоредба са допуснати следните изключения: ал. 2 - ограничаване на видимостта, както и намаляване на прозрачността на стъкла, различни от челното и стъклата на предните странични врати, се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила и ал. 3 - намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.

В т. 4.2.1 „Безопасни стъкла, необходими за предното поле на видимост на водача“ на Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН, подточка 4.2.1.1, е предвидено, че безопасните стъкла, през които се получава предното поле на видимост на водача, определено в точка 2.18.1 от настоящото правило, трябва да имат нормална светлопропускливост, равна на поне 70 %.

В конкретния случай, от описанието на нарушението в процесната ПАМ не може да бъде установено по какъв начин е констатирано от контролните органи на МВР намаляването на прозрачността на стъклата на управлявания от К. автомобил и как е преценено, че намалената пропускливост е под цитираните 70 %, въпреки принципно съществуващите технически възможности такова измерване да бъде извършено в хода на административното производство. Липсата на констатации в оспорения акт относно степента на светлопропускливост на стъклата препятства адресата на заповедта да реализира в пълен обем и пълноценно защитата си, препятства и съда да осъществи контрол за наличието или липсата на конкретното материалноправно основание за прилагане на процесната мярка. Това не може да бъде установено от събраните в настоящото производство доказателства, нито чрез свидетелски показания, които биха отразили субективната представа на (евентуално) разпитания свидетел за степента, в която стъклата са били затъмнени. В случая е било необходимо извършване на соченото по-горе техническо замерване на стъклата от страна на контролните органи, нещо което не е сторено. В този смисъл оспорената заповед е лишена от конкретност на мотивите и възможност за проверимост на изводите на административния орган, което съставлява съществено нарушение и отменително основание.

Предвид изложеното, оспорената заповед за налагане на ПАМ следва да бъде отменена.

Адвокатът, предоставил на жалбоподателката безплатна правна помощ, е поискал присъждане разноски. „За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. Отнася се за изрично предвидено изключение от общия принцип, според който се заплащат само реално направените по делото разноски, поради което чл. 38, ал. 2 ЗАдв. следва да се тълкува буквално и да се прилага, без да се изискват и събират доказателства относно съществуването на някое от основанията, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 ЗАдв“. /така вж. Решение по адм. д. № 9332/2022 г., ІІІ отд. на ВАС/. При това и доколкото е представен договор за оказани безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата и списък на разноските в полза на адвоката на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените в съдебното производство разноски в размер на 1000 лева, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да бъдат заплатени от ОД на МВР – Хасково - юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт /§ 1, т. 6 ДР АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР/. Дължи се и присъждане на заплатената държавна такса в размер на 10.00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0271-000067/10.05.2024г., издадена от полицейски инспектор в РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково, с която на Т. Т. К., на основание чл. 171, т.2, б.“а“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността“.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на Т. Т. К., [ЕГН] от [населено място], разноски по делото в размер на 10.00 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да заплати на адвокат Д. А. от Адвокатска колегия Хасково, с адрес – [населено място], [улица], ет. *, адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лева за оказаните в съдебното производство безплатна правна помощ и съдействие.

Решението е окончателно.