Решение по дело №121/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ш. срещу Решение №132 от 15.11.2023г. по АНД №370/2023г. на РС-[област], с което е потвърдено наказателно постановление № 23-1058-000678/07.09.2023г. на началник група в ОД МВР-[област] Сектор „ Пътна полиция“. С посоченото НП на С. Ш. е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и е лишен от правоуправление за срок от 12 месеца за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. Твърди се, че въззивният съд необосновано е игнорирал свидетелските показанията на свидетелите В. Г., А. К. – Г. и С., и е дал вяра само на показанията на полицейските служители. Сочи се, че съдът не е съобразил също, че според гласните доказателства Ш. е имал качеството на „пътник“ по см. на пар.6 т. 26 ДР ЗДвП, тъй като се е возил до водача и е слезнал от автомобила, само за да премести тава с храна от багажника на задната седалка, а не за да смени качеството на водач с друго лице. Отбелязва се, че показанията на полицейските служители са противоречиви относно разстоянието, от което са имали видимост към лицето, което управлява. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Ш. се явява лично и с пълномощника си, който пледира за уважаване на жалбата. Претендират се разноски за двете инстанции.

Ответникът по касация, началник група в ОД МВР – [област], Сектор „Пътна полиция“, се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.

С решение №132 от 15.11.2023г. по АНД №370/23г. на РС-[област] е потвърдено НП, издадено срещу С. Ш. за нарушение по чл. 5 ал.3 т. 1 ЗДвП по съображения, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Касационната инстанция счита тези изводи на въззивния съд за обосновани, тъй като се основават на правилна преценка на доказателствата, като по делото не е налице потенциал за събиране на нови доказателства. Безспорно е установено, че С. Ш. има качеството на „водач“ по см. на пар.6 т. 25 от ДР на ЗДвП, което се установява от показанията на полицейските служители, видели как Ш. и Г. слизат от колата и си разменят местата, като Г. се качва на мястото на Ш. и поема управлението вместо него; двамата слизат от автомобила като единя минава зад него, а другият пред него. Показанията на св. В. Г., според които той управлявал автомобила, а калеко му слезнал, за да премести тавата от багажника на задната седалка, обосновано не са кредитирани като достоверни от въззивния съд, тъй като нито полицейските служители, които имали пряка видимост, нито свидетелката К. – Г., споменават за преместване на багаж от страна на Ш.. На свой ред, правилно е съобразена от съда и тяхната заинтересованост, предвид родството на двамата свидетели с жалбоподателя. Показанията на св. К. –Г., според които докато брала чай видяла как В. управлява автомобила и показанията на св.С., според които през една кола напред видял, как С. слиза от мястото на пасажерската седалка, а не от седалката на водача, не се кредитират и от касационната инстанция. По отношение на показанията на полицейските служители, настоящата инстанция счита, че служебното им качество не е предпоставка за изначална заинтересованост, а и съдът е длъжен да обсъди всички доказателствени източници в тяхната съвкупност и след това да прецени кои да кредитира. В случая показанията на свидетелите И. и Ч. са изцяло еднопосочни, освен в частта им относно разстоянието, от което видели как водачите се сменят, като единя сочи от 20 метра, а другият от 50 метра. Това са субективни преценки на свидетелите, а не обективни факти и не подлежат на обсъждане. Тези свидетели са еднопосочни, че са имали пряка видимост и са очевидци на размяната водачите, тоест те са възприели пряко и непосредствено съставомерен елемент от нарушението, а именно качеството на Ш. на „водач“ на МПС.

Касационната инстанция счита, че са обосновани изводите на въззивния съд за консумиран състав на нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП от С. Ш., тъй като освен качеството на „водач“ се установяват и другите елементи от състава на нарушението. Спазен е редът и начинът за установяване на концентрацията на алкохол по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози /чл.174 ал.4 ЗДвП/. Концентрацията от 0,84 промила е установена по реда на чл.3 ал.1 от Наредбата чрез техническо средство; показанията на техническото средство са предявени на водача, който е заявил, че е употребил 2 бири два часа преди проверката. Състъвен е талон за мецицинско изследване съобразно чл. 3 ал.2 от Наредбата, в който е посочен резултатът от техническото средство, а именно 0,84 промила и същият е подписан от водача без възражения. В случаите, в които лицето не е дало кръвна проба, какъвто е случая, са меродавни показанията на техническото средство – в този смисъл чл.6 ал.10 от посочената Наредба. По делото концентрацията се установява от АУАН, който е редовно съставен; установява се от талона за медицинско изследване, чиято материална доказателствена сила не е оборена; установява се и от показанията на актосъставителя, а и употребата на алкохол не се оспорва от жалбоподателя.

Обосновани са изводите на въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон правилно е приложен от наказващия орган. Решението на Районен съд-[област] е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, в полза на ОД МВР-[област] следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното Административен съд - [област]

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 132/ 15.11.2023г. по АНД №370/2023г. по описа на Районен съд - [област].

ОСЪЖДА С. Д. Ш., [ЕГН], [населено място] [улица]да заплати на ОД МВР-[област] разноски за юристконсулт в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.