Р Е Ш Е Н И Е № 260174
04.02.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6100/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.Д.Д., ЕГН:
**********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 3953807 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди същият да е издаден в
нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след като е изтекла една година от
извършването на нарушението. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно
заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от
адв. П.К., който поддържа жалбата и допълнителните мотиви към нея. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на
лист 3-4 от делото, от с. ю. Г. Б., с пълномощно по делото, оспорва жалбата и
поддържа електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити
на съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на максимално
допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Моли жалбата да
бъде оставена без уважения, а ЕФ да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искането на
жалбоподателя за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Н.Д.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с разписка за
датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на жалбоподателя, поради
което жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, тъй като не се
доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да тече спрямо жалбоподателя.
Отделно от това в постъпилата по делото справка от системата за управление на
административнонаказателната дейност за дата на връчване е отбелязана
11.09.2020 г. (лист 24 от делото). Жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган на 15.09.2020 г., поради което дори и ЕФ да е
бил връчен на посочената дата /11.09.2020 г./, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се явява спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 14.01.2019 г. в 11:24 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург“ срещу № 1 жалбоподателят Н.Д.Д. управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц
250 Блутек 4 Матик““ с рег. № …, собственост на „Датаметрикс“ ЕООД, със скорост
на движение от 71 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Движението му с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабричен номер 546. Стойността на
измерената скорост от техническото средство била 74 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на
скоростта на движение от 71 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 21 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя Д. бил издаден електронен фиш серия
К № 3953807, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 лева.
За използването на мобилната система за видеоконтрол
тип TFR1-M с № 546 не
бил попълнен протокол съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр.6 от 16.01.2018 г.).
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е
вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване
под № 4835.
От Протокол от проверка № 3-33-18/08.03.2018 г. се изяснява,
че процесното техническо средство тип TFR1-M с фабричен номер 546 е
преминало последваща периодична проверка на 08.03.2018 г. със заключение,
че същото съответства с одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3км/ч при движение до 100
км/ч.
От клип с № … от радар № 546 се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № … е 74 км/ч,
а заснемането е извършено на 14.01.2019 г. в 11:24 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № … се
установява, че същото е собственост на „Датаметрикс“ ЕООД.
От писмо с вх. № 261542/13.01.2021 г. (лист 53 от
делото) се установява, че за използването на процесното техническо средство TFR1-M с фабричен
номер 546 на дата 14.01.2019 г. не е
съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че на описаните в ЕФ време и място – на 14.01.2019 г. в 11:24 часа в
гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ срещу № 1, жалбоподателят Д. е управлявал
лек автомобил „Мерцедес Ц 250 Блутек 4 Матик““ с рег. № …. Изяснява се още, че
той се е движил със скорост от 71 км/ч в населено място, където при избиране
скоростта си на движение на водача е било забранено да превишава скоростта от
50 км/ч.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството
по осъществяване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да се санира едва във
въззивното производство, влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш
и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Това нарушение е
несъставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
което по делото се установи по категоричен начин от писмото с вх. №
261542/13.01.2021 г., приложено на лист 53 от делото и прието като писмено
доказателство. От своя страна по необходимост това влече и следващ порок –
липса на доказателство за спазването на чл. 6 от Наредбата, поради което
кумулативните изисквания за законосъобразно използване на мобилно АТСС не са доказани
по делото. Съгласно Решение № 1979 от
04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив,
щом АТСС е мобилно и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата не съдържа предпоставки
за изключения, то отсъствието на протокола е съществен пропуск.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. е въведено задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно
АТСС да съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът следва да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда
(чл. 10, ал. 3). В настоящия случай, въпреки въведеното императивно задължение
за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., за използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол липсва.
Изискването за съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е
самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена функция в процеса.
Липсата на редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по
делото за спазването на нормативно предвидения ред за установяване на
нарушението чрез използването на мобилно техническо средство. Същевременно
доказателствената тежест в процеса се носи единствено от
административнонаказващия орган, поради което той следва да понесе и
последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното провеждане на
процедурата. Доколкото изискването за попълване на протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е установено като елемент от процедурата
при използване на мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му винаги ще
съставлява процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че това
нарушение е от категорията на съществените, поради което то влече
незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така опорочената процедура.
Това е така, защото протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство за редица съществени за
преценката за законосъобразното провеждане на производството обстоятелства,
които не могат да бъдат установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е доказателство
относно мястото и времето на извършване на нарушението, мястото на контрол и
къде е разположено техническото средство, посоката на движение на
контролираните МПС, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно
въведените ограничения на скоростта на движение, режима на
измерване, начало и край на работа, дали техническото средство, с което
е било заснето нарушението, е използвано от служител, оправомощен да борави с
такива средства, къде е било разположено техническото средство – в лек
автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във време на
движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден различен ред
за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се твърди, че
заснемането е извършено с АТСС, временно разположено на участък от пътя (тип TFR1-M), но
информация относно мястото на контрол не би могла да се изведе и по реда на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., т.е. от снимката на
разположението на уреда, тъй като такава също липсва. С разпоредбата на чл.
189, ал. 8 от ЗДвП е регламентирано изрично задължение за директора на съответната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, в съпроводителното писмо да посочи включително разположението
на автоматизираното техническо средство, посоката на движение на автомобила,
действащото ограничение на скоростта, както и да представи доказателствата за
тези обстоятелства. При липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредбата се явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните
органи, като осъществени при съществени нарушения на разпоредбите,
регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и
системи за контрол на правилата за движение.
На следващо място по делото не се доказа, че е спазено
изискването по чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно
използваното техническо средство да е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
Нормативната уредба предписва спазването на редица технически изисквания към
монтажа и експлоатацията на АТСС, регламентирани с Наредбата за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, както и с инструкцията за експлоатация. Тяхното
съблюдаване представлява гаранция за законосъобразното измерване при
използването на процесната мобилна система за контрол на скоростта на МПС. В процеса
доказателство за надлежното изпълнение на тези изисквания се черпи отново от протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като в съдържанието на
същия се удостоверява дали преди началото на работата с техническото средство
то е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Само при спазването на тези
изисквания биха съществували достатъчно гаранции, че измерванията с
техническото средство са точни и не са налице изкривявания, дължащи се на неправилен
монтаж или експлоатация. При надлежно попълване в протокола на тази информация
до доказване на противното се смята, че всички нормативни и технически
изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за точност на
измерването. При липса на подобно попълване обаче спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство и
прецизност на измерванията, остава да почива единствено на предположения. В
съдебната практика е изяснено, че дори ненадлежното попълване на протокола в
тази му част – когато липсва удостоверяване или подпис на извършилото го лице,
то отново не може да бъде извършена проверка за спазване изискванията на чл. 6
от Наредбата, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение – така Решение № 4424 от 27.06.2019 г. по к.а.н.д.
№ 4318/2019 г. на Административен съд – София; Решение № 541 от 18.03.2019 г. по к.а.н.д. № 277/2019 г. на
Административен съд – Варна. На още по-силно основание, когато протокол
въобще не е съставен, то нарушението на процесуалните правила отново следва да
се квалифицира като съществено.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. служителят включва автоматизираното техническо средство
или система и извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол. Неясно
остава по делото дали са били извършени необходимите първоначални настройки и
от кое лице. При липса на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било други доказателства в
тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано съгласно
нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би почивал
единствено на предположения. Административнонаказателната отговорност от своя
страна обаче не може да бъде осъществена въз основа на предположения. По тези
съображения ангажирането на отговорността на жалбоподателя, но без по делото да
е доказано, че са били спазени предвидените изисквания при монтажа и
експлоатацията на процесното АТСС, съществено нарушава правото на защита на
наказаното лице.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се
извърши преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Разграничават
се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1) от статични АТТС;
2) от мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя и 3) от мобилни
АТТС, прикрепени към превозно средство и във време на движение. В първите две
хипотези за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове. Изключение от реда за издаване на електронен фиш
е въведено единствено за нарушения, установени с мобилни АТТС във време на движение, за които
нарушения електронни фишове не се издават. Обстоятелството към коя от
разгледаните хипотези попада всеки отделен случай се установява отново от
съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Тъй като в настоящата
хипотеза такъв протокол липсва в обективната действителност, то отново може
единствено да се предполага дали процедурата е била спазена. От своя страна
санкционирането с ЕФ на деяние, попадащо в хипотезата на чл. 11, ал. 2 от
Наредбата, би представлявало съществено процесуално нарушение. Досежно и това
обстоятелство при липса на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. надлежното изпълнение на процедурата по установяване на
нарушение с мобилно автоматизирано техническо средство не може да бъде
установено по друг начин, а доказателствената непълнота - да бъде санирана.
Това отново доказва съществения характер на допуснатото процесуално нарушение.
В този смисъл Решение № 1412 от
24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
В заключение не би могло да се приеме, че
несъставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
не е процесуално нарушение от категорията на съществените. Противното би
обезсмислило съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от
попълването за в бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС
за контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на
последиците си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е
съдебната практика на административните съдилища в страната относно характера
на липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като
самостоятелно съществено процесуално нарушение – така Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2827/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2017 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2314/2019 г. на Административен съд –
Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г.
по к.а.н.д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. №
146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по к.а.н.д. № 5/2019 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение
№ 533 от 08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по
к.а.н.д. № 97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по к.а.н.д. №
246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
Съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл.
14 и по чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна служебна проверка на
законосъобразността и обосноваността на електронния фиш е дал указания на АНО
за попълване на делото с необходимите доказателства, включително за
представянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
като е определен и срок за това действие. До приключване на съдебното следствие
протоколът не е представен, като същевременно наказващият орган е уведомил
съда, че такъв протокол въобще не е съставян (с писмо на лист 53 от делото).
По тези съображения жалбата е основателна, като при
издаването на процесния електронен фиш № 3953807 е допуснато съществено
процесуално нарушение, поради което последният е незаконосъобразен и като такъв
трябва да бъде отменен.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на
лист 16 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение
за прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият състав намира
за основателно. Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 09.10.2020
г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 68 от 2020 г. действащото
законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда, че при наложено
административно наказание глоба в размер до 1 000 лева възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е
300 лева. Възражението съдът намира за основателно, тъй като делото не разкрива
завишена фактическа или правна сложност, в хода на провелото се съдебно
следствие не са разпитвани свидетели, отчете се и съотношението между
заплатеното възнаграждение и материалния интерес. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че тъй като заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, то следва да се присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, като в полза на жалбоподателя се присъдят разноски в
размер на 300 лева, съобразен с правилото по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде осъдена
насрещната страна в процеса ОД на МВР – Пловдив, която е юридическо лице и
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от ЗМВР.
Така мотивиран
и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 3953807 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н.Д.Д., ЕГН: **********, с адрес *** на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Н.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес *** сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.