РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Търговище, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20223500500060 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ДЛС“Черни лом“-гр.Попово,
ЕИК 2016174120095, действащ чрез процесуалния си представител адв.С.И.
от АК-Ш. против решение №206/08.12.2021г., постановено по гр.д.
№294/2021г. на Районен съд-Попово, с което на осн. чл.422 от ГПК във вр.с
чл.50 от ЗЗД е установено съществуването на вземане на ищцата С. СТ. С. от
гр.В. за сумата 6 240 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди
по собствения й лек автомобил „Пежо-307СС“, рег.№**** **, причинени в
резултат предизвикано от диво прасе ПТП на 22.11.2020г. на път II-51 между
с.Дралфа и с.Г.Ново, общ.Попово, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение
№132/ 01.03.2021г. по ч.гр.д.№137/2021г. на РС-Попово, като на ищцата са
присъдени разноски в размер на 1 021.60 лв. за заповедното и в размер на 1
508.80 лв. за исковото производство. С доводи за нарушения на закона и
необоснованост въззивникът моли за отмяна на решението и за отхвърляне на
1
предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК процесуалният
представител на ищцата адв.Б.К. от АК-Б. оспорва основателността на
въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, съдът констатира
следното:
Жалбата е допустима, но неоснователна.
Предявеният иск по чл.422 от ГПК във вр.с чл.50 от ЗЗД е обоснован с
обстоятелствата, че на 22.11.2020г. на път II-51 между с.Дралфа и с.Г.Ново,
общ.Попово внезапно изскочило диво прасе е предизвикало ПТП с
автомобила на ищцата „Пежо-307СС“, рег.№******, в резултат на което са
настъпили повреди по последния, изразяващи се увреждане на преден капак,
предна броня, решетка пред радиатор, преден панел, преден ляв фар, преден
десен фар, радиатор воден, радиатор климатик, вентилатор с рамка, тръбен
път към климатичен радиатор, управление АВС, арматурно табло (кожа) с
аербег, волан с аербег, управление аербег; датчици аербег-предна броня,
картер масло двигател, тампон двигател-десен, греда под радиатори и дясна
греда-шаси, на обща стойност 6 240 лв., за които до настоящия момент не е
възмездена от ответника, задължен да стопанисва дивеча на посочената
територия.
С писмен отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответното ловно
стопанство оспорва претенцията с възра-жения за липса на предпоставки за
ангажиране на отговор-ността му и недоказаност на конкретните
обстоятелства относно настъпването на вредоносното събитие, евентуално- с
възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
констатира следното:
Събраните по делото доказателства-свидетелство за регистрация на
МПС, протокол за ПТП №218/27.11.2020г., показанията на св.В. Д.-полицай в
РУП-П. и заключението на назначената автотехническа експертиза
установяват, че на 22.11.2020г. на път II - 51 между с. Дралфа и с. Голямо
Ново, в участък без знаци А22-възможна поява на диви животни и група В26-
забрана за скорост над означената, внезапно изскочило диво прасе е
предизвикало ПТП със собствения на ищцата лек автомобил „Пежо 307 СС“,
рег.№ *****и № на рама *******, в резултат на което по МПС са настъпили
повреди, за чието възстановяване е необходима сумата 9 065 лв., при пазарна
стойност на автомобила 6 600 лв., т.е. налице е т.нар.“тотална щета“.
С оглед регламентацията по чл.50 от ЗЗД, за вреди от животни
солидарно отговарят собственикът и лицето, под чийто надзор се намират,
2
като според чл. 2, ал. 1 от ЗЛОД, дивечът е частна държавна собственост,
стопанисван от държавните ловни стопанства-чл.34, ал.1, т. 1 от ЗЛОД.
В конкретния случай, действително пътят е републикански, но
инцидентът не е свързан със задължения по поддръжката му или
съоръженията за безопасност, за което отговорна да е АПИ по смисъла на
чл.29-30 от ЗП, нито наличието на сключен договор от 07.08.2009г. по чл.30
от ЗЛОД с местното сдружение на ловците и риболовците за възлагане
дейности по стопанисването и ползването на дивеча изключват отговорността
на възложителя.Дивото прасе не е вреден, а полезен дивеч, по отношение на
който собственикът-държавата упражнява особен надзор и контрол, като
приема и прилага различни нормативно-определени мерки по развъждането,
опазването, изхранването и оползотворяването му, обуславящо и
безвиновната й отговорност по чл.50 от ЗЗД за причинените от този дивеч
вреди на физически и юридически лица.Именно ответното стопанство е
субектът на тази отговорност по силата на изричната разпоредба на чл.34,
ал.1, т.1 от ЗЛОД и материалноправната легитимация на ответника не
подлежи на съмнение.От друга страна, липсват доказателства за
неправомерно поведение на водача на МПС, което да е предпоставка за
намаляване на отговорността по реда на чл.51 ,ал.2 от ЗЗД и предявеният иск
за обезвреда е основателен в пълния му предявен размер от 6 240 лв.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на процесуалния представител на въззиваемата страна се
присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв в минималния
размер от 642 лв. за въззивната инстанция.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №206/08.12.2021г., постановено по гр.д.
№294/2021г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника ДЛС“Черни лом“-гр.Попово, ЕИК
2016174120095 да заплати на процесуалния представител на въззиваемата
страна адв.Б.К. К. от АК-Б., л.н.********адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 от ЗАдв в размер на 642 лв. за въззивната инстанция.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4