Р Е Ш Е Н И Е №
07.04.2021 година, град
Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на пети април през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА
ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№6216 по описа за 2019 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано въз основа на депозирана искова молба от „РИАЛ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.
„Шандор Петьофи” № 27 чрез адв. С.С. от САК, с която са предявени при условията
на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр.чл. 318 ТЗ и чл.294 ТЗ
против „ ВАЛГАР” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в гр.Сливен, ул. „Агликина поляна” № 5,
ет. 4, ап. 12.
С молба от 22.05.2020 г.
ищецът в изпълнение на указанията на съда, дадени му с Разпореждане от
25.02.2020 г. е заявил, че предявява в условие на евентуалност и осъдителни
главен и акцесорен иск с правно основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД, вр.чл. 318 ТЗ и чл.294 ТЗ за същите суми.
Съдът констатира, че има
влязло в сила Определение № 97 от 07.02.2020 г. по ч.гр.д. № 62/2020 г. на
СлОС, с което е потвърдено Разпореждане № 18675 от 19.11.2019 г. по ч.гр.д. №
3858/2019 г. на СлРС, с което е обезсилена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2426 от 15.07.2019 г. и прекратено производството
по ч.гр.д. № 3858/2019 г. на СлРС. С оглед на изложеното за ищеца не съществува
правен интерес от предявяването на положителни установителни искове и в тази си
част производството е било прекратено като недопустимо с влязло в сила
определение от 01.09.2020 г. на СлРС.
Ищецът твърди, че на
30.11.2016 г. дружеството ответник било закупило от него стока, за което било
издадена фактура № 24620 от 30.11.2016 г. Стоката предмет на продажбата била
предадена и получена от ответника срещу
двустранно подписана стокова разписка. Дължимата сума по фактурата била 2809
лв. с ДДС, като същата сума не била платена към момента на предаване на стоката
и издаването на фактурата. На 15.05.2019 г. била изпратена на ответника писмена
покана за доброволно плащане като същата била върната от куриерската служба,
тъй като не бил открит представител на дружеството на адреса на управление. До
настоящия момент не било налице плащане от страна на ответиника.
Ищецът бил подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение на посочените суми и било образувано
ч.гр.д. № 3858/2019 г. на СлРС, като длъжникът бил депозирал възражение срещу
заповедта по чл. 414 ГПК в законоустановения срок.
Моли съдът да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от
2809 лв. неплатена главница ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението-10.07.2019 г. до окончателното плащане и
сумата от 742,82 лв., съставляваща лихва за забава за периода от датата на предаване на стоките и следваща
издаването на фактурата до датата на депозиране на заявлението-10.07.2019 г.
Предявени са в условие на евентуалност и осъдителни главен и акцесорен иск с
правно основание чл. 200 ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр.чл. 318 ТЗ и чл.294 ТЗ за същите суми. Моли да му бъдат присъдени разноски сторени в
заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК
отговор е депозиран от ответното
дружество. Не се оспорва допустимостта на иска и наличието на трайни търговски
отношения между страните, както и че на 01.12.2016 г. ищцовото дружество е било
извършило доставка на ответника на описаните в стоковата разписка стоки, нито,
че тези стоки са на стойност 2940 лв. с ДДС. Оспорва представената от ищеца
фактура № 24620 от 30.11.2016 г. като твърди, че същата фактура е била издадена
преди доставката на стоките. Моли, ако не бъде доказано реалното извършване на
доставката на стоките съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Изразява готовност за сключване на спогодба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1, вр. с чл. 200, вр. с
чл.183 ЗЗД:
Искът е за реално
изпълнение на задължението за заплащане на дължими цени по договори за
покупко-продажба.
В тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно наличието на облигационни отношения по договорите, по
които е престирал - предал е на ответника уговорените вещи, както и, че за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендираните размери, но последният не го е изпълнил, вкл. на уговорения
падеж, т.е. да докаже по основание и размер претенциите си.В тежест на
ответника е да докаже плащане на цената.
При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира главеният и акцесорен осъдителен иск за
основателни по следните съображения:
Като писмени
доказателства по делото еприетафактура № 24620 от 30.11.2016 г. Стоката предмет
на продажбата е предадена и е получена от ответника срещу двустранно подписана
стокова разписка. Дължимата сума по фактурата била 2809 лв. с ДДС, като същата
сума не е платена към момента на предаване на стоката и издаването на фактурата.
На 15.05.2019 г. е изпратена на ответника писмена покана за доброволно плащане
като същата била върната от куриерската служба, тъй като не е открит
представител на дружеството на адреса на управление. Стоките, предмет на
продажбата, са надлежно индивидуализирани с посочване на вид, количество,
единична и обща цена. Към фактурата е представена и приета двустранно подписана
стокова разписка за предаване на стоките, в които получените такива
съответстват изцяло на описаните във фактурата вещи като вид и цена. Тази
стокова разписка носи подпис за ответника /на негов представител/. Същата не е
оспорена своевременно откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/, поради което макар и частен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - че
отразените в нея неизгодни за страната
факти са верни, а именно – че на съответната дата ищецът е доставил, а
ответникът приел /без каквито и да е забележки/ отразените в стоковата разписка
и фактурата стоки, за които се дължи посочената цена.
По делото е прието
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, а и неоспорено от страните. От
посоченото от експерта се установява, че процесната фактура №
**********/30.11.2016 г. е включена под № 61 в дневника за покупките към
Справка-декларация по ЗДДС от 14.12.2016 г. за м. ноември 2016 г. на ответното
дружество. Начисленият по фактурата ДДС е взет предвид при определяне на данъка
за данъчния период от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. Процесната фактура за
сумата от 2940 лв. сес състои от 2450 лв. данъчна основа и 490 лв.начислен ДДС
и е намерила отражение в счетоводните регистри на дружеството ответник. В
счетоводството на ответника не е налице означаване на извършено плащане по
процесната фактура. На 23.01.2017 г. по процесната фактура е било извършено
прихващане в размер на 131 лв., като при разпита си пред съда вещото лице
заяви, че не може да каже какви задължения са били прихванати, поради което е
била намалена сумата по фактурата видно от представеното й извлечение от
счетоводните регистри. В резултат на извършеното прихващане остатъчното
задължение по процесната фактура се равнява на 2809 лв. с ДДС.
По въпросите, свързани с
фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е основание за
плащане на цената на стоката, е формирана задължителна съдебна практика,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 166/26.10.2010
г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010 г. по
т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т.
дело № 454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело №
416/2010 г. на ВКС, ТК, І т. о. В същите е посочено, че само по себе си,
отразяването на фактурите в счетоводството, включването им в дневника за
покупко-продажбите и ползването на данъчен кредит по тях /както е в случая/ -
представляват недвусмислено признание на задълженията и доказват тяхното
съществуване. В настоящия случай са налице категорични доказателства, че
ответникът е включил процесните фактури в месечните си дневници за
покупко-продажби и в справката-декларация по ЗДДС, като осчетоводяването е
извършено и ответникът е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит по
всички тях. Налице е извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт.
Предвид изложеното и
след цялостна преценка на събраните по делото доказателства, анализирани
поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът намира, че всички елементи
от фактическите състав на главната претенция е доказан по несъмнен начин.
Установява се възникването именно на твърдените в исковата молба договорно
правоотношение, установено е неговото съдържание, изправността на ищеца, който
е престирал - доставил е стоките, предмет на продажбата, които са получени от
ответника, без възражения, при което за него е възникнало задължението за
плащане на съответните цени. Получателят /респ. негов представител/ е подписал
стоковата разписка за предаване и е осчетоводил фактурите, в които са отразени
уговорените цени и своевременно не се е противопоставил на начина на
определянето им, от което следва, че се е съгласил с тях.
От писмените
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че дължимите суми по фактурата изцяло съвпадат с размерите, посочени подробно в
исковата молба. Всички вземания са изискуеми и дължими, доколкото стоките са
приети и са настъпили уговорените между страните падежи за плащане /посочени
във всяка една фактура/.
Ето защо, съдът не приема за основателни
направените възражения от ответника, че между страните не са възникнали
твърдените правоотношенията по договорите за покупко-продажба, доколкото всички
събрани по делото доказателства са в обратна насока и доказват по несъмнен
начин съществуването на договорна обвързаност.
Ответникът не доказа
погасяване, поради което и следва да се приеме, че главният иск е основателен и
следва да бъдат уважен в цялост, като се присъдят търсените суми, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до
погасяването.
По искът с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и факта на настъпване на уговорения ден за
изпълнение на паричните задължения.Ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си в срок.При така разпределената доказателствена тежест, съдът
намира следното:Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличие на
главни дългове. Ответникът не доказва погасяване.
В случая, попроцесната
фактура, страните са уговорили срок за плащане на задълженията – 30.11.2016 г.
Поради това, съобразно чл. 84, ал.1 ЗЗД, длъжникът е изпаднал в забава след
изтичане на уговорения ден за плащане, т.е. от следващия ден или обезщетения за
забава се дължат, считано от 01.12.2016 г. до 10.07.2019 г. вкл. /като краен
момент е датата на подаване на заявлението, а не датата на предявяване на
осъдителния иск в изпълнение на указанията на съда-22.05.2020 г., тъй като
такава е претенцията на ищеца и ако съдът я присъди за различен период ще бъде
в нарушение на диспозитивното начало и би присъдил повече от поисканото, което
е недопустимо/.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане,ответникът следва да заплати сторените от ищеца разноски в размер
на 712 лв. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА„ ВАЛГАР” ЕООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление в гр.Сливен, ул. „Агликина поляна” № 5, ет. 4,
ап. 12 да заплати на „РИАЛ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи” № 27, следните
суми –сумата от 2809 лв., съставляваща неплатена главница по фактура №
24620 от 30.11.2016 г., съставляваща цената на доставени и неплатени стоки
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2019 г. до
окончателното плащане и сумата от 742,82 лв., съставляваща мораторна
лихва върху главницата, считано от датата на предаване на стоките и следваща
издаването на фактурата -01.12.2016 г. до 10.07.2019 г.
ОСЪЖДА„ ВАЛГАР” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в гр.Сливен, ул.
„Агликина поляна” № 5, ет. 4, ап. 12 да заплати на „РИАЛ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.
„Шандор Петьофи” № 27, сумата от 712лв., съставляваща общ размер на
сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ