Р Е Ш Е Н И Е
№ 1855
гр. Варна, 13.05.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на десети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Г.
При участието на секретаря Х.И. разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 3501 по
описа на ВРС за 2016 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на В.С.И. с ЕГН **********
и И.В.И. с ЕГН **********,***-875, лично и в качеството им на законни
представители на детето В.В.И. с ЕГН ********** за защита от домашно насилие
срещу С.В.И. с ЕГН ********** ***, п.к. ***.
В молбата са изложени твърдения, че молителите В. и И. И. са съпрузи, молителят В.И. е техен син, а ответникът С.И. е син на молителя В.С. от
предходен брак. Твърди се, че на ***г. около *** часа в момент, когато
молителите се прибрали в дома си установили, че са счупени два звънеца,
осветителни тела и част от изолацията на къщата. От съсед разбрали, че
посегателството е направено от ответника.
В.И. позвънил на ответника, който потвърдил извършеното като крещял на
баща си, че ще го тормози до края на живота му, ще го съсипе, ще намери жена му
на работа и сина му в училището и ще има други проблеми. Тъй като ответникът
крещял силно, целият разговор бил чут и от съпругата и сина на В.И.. След това
последният се обадил във II РУП-Варна и
дошли служители, които им снели обяснения. През това време В.И. имал 10
пропуснати обаждания от ответника, а после когато В. вдигнал отново всички чули
как ответника крещи. След това продължил да звъни до късно вечерта и още
няколко дни. Молителите се страхували за живота си.
В съдебно заседание молителят поддържа молбата.
Ответникът изразява становище за неоснователност на
молбата. Оспорва твърденията на молителите, изложени в молбата и в декларациите
по чл.9 от ЗЗДН.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно декларациите на молителите
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на ***г. около *** часа в момент, когато молителите се
прибрали в дома си установили, че са счупени два звънеца, осветителни тела и
част от изолацията на къщата. От съсед разбрали, че посегателството е направено
от ответника. В.И. позвънил на ответника, който потвърдил извършеното като
крещял на баща си, че ще го тормози до края на живота му, ще го съсипе, ще
намери жена му на работа и сина му в училището и ще има други проблеми. Тъй
като ответникът крещял силно, целият разговор бил чут и от съпругата и сина на В.И..
След това последният се обадил във II РУП-Варна
и дошли служители, които им снели обяснения. През това време В.И. имал 10
пропуснати обаждания от ответника, а после когато В. вдигнал отново всички чули
как ответника крещи. След това продължил да звъни до късно вечерта и още
няколко дни.
Видно от удостоверение за семейно
положение на В.С.И. същият има съпруга – И.В.И. и три деца – В.В.И., С.В.И. и З.В.И..
Видно от представеното по делото
свидетелство за съдимост ответникът С.В.И. не е осъждан.
Съгласно представена по делото
епикриза на детето В.В.И. на ***г., същият е постъпил в МБАЛ „Света Марина” ЕАД
– Варна на ***г. и е изписан на ***г. Поставена е диагноза „хроничен тубулоинтерстициален нефрит, бъбречна агенезия,
хипертоничен бъбрек, без бъбречна недостатъчност”. В анамнезата е записано, че
детето постъпва за пореден път на лечение в клиниката; в деня на постъпване е
усетило силна коремна болка в лява коремна половина; от няколко ди се оплаквало
от главоболие”.
От писмо от II РУ на ОД на МВР – Варна става ясно, че на ***г. е
подаден сигнал в *** часа в ОДЧ на Второ РУ – Варна от лицето В.С.И.,***. На
място бил изпратен АП 213, в състав мл. инспектор Д.Н.Д. и
мл. инспектор М.С.М. – служители в група „ООР” към сектор „ОП” при Второ РУ –
Варна.
По делото са разпитани като свидетели двамата
полицейски служители, посетили адреса – Д.Н.Д. и М.С.М. От показанията им става
ясно, че при посещение на адреса за заварили молителите по делото, като
молителят В.И. им показал разбития звънец на входната врата и казал, че
извършеното е от по-големия му син. Съсед на адреса потвърдил това. Молителите
били видимо разтревожени и притеснени. Показанията на тези двама свидетели се
кредитират от съда като еднопосочни, дадени от безпристрастни лица и в тяхно
служебно качество, като полицейски служители.
На страната на ответника е разпитан св. П.З.С., който
излага в показанията си, че на *** прекарал целия ден в дома на ответника,
заедно с него, като последният не е напускал дома си. С.И. се обадил на баща си
по телефона към *** часа да иска финансова помощ за сестра си. Съдът намира, че
не следва да кредитира показанията на св. Славов, предвид че същите
противоречат на изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която от своя
страна се подкрепя от показанията на двамата полицейски служители, които освен,
че са възприели твърденията на В.И., че синът му е счупил звънеца, са разговаряли
и със съсед, който е потвърдил това. Предвид изложеното не могат да се
кредитират показанията на св. Славов в частта, с която твърди, че ответникът не
е излизал цял ден от дома си. С оглед разколебаване на доказателствената тежест
на тези показанията в една част, съдът не може да ги кредитира и в останалата
до степен оборване на изложеното под страх от наказателна отговорност в
декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от всички молители досежно множеството
телефонни обаждания, съдържащи заплахи.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Молбата е процесуално допустима. Същата е подадена в
срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от активно легитимирани лица по смисъла на чл.3,
т.5,6 и 7, предвид че ответника е син на молителя В.И., роднина по сватовство
от първа степен на молителката И.И. и роднина по съребрена линия на молителя В.И.
от втора степен.
Съдът намира за установени обстоятелствата, изложени в
декларациите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, тъй като същите бяха частично подкрепени от
свидетелските показания на двамата полицейски служители, а в останалата част – за телефонните обаждания
не бяха оборени с убедителни доказателства.
По отношение на извършените от ответника деяния съдът
намира следното:
Действията по повреждане на имущество на молителите,
извършени в тяхно отсъствие, не съставляват домашно насилие. На първо място,
домашното насилие се изразява в действия, които засягат личността, а не
имуществото на пострадалите лица. Съдът намира, че чупенето на вещ би могло да
представлява някакъв вид емоционално насилие, ако е извършено в присъствие на
лицето като форма на заплаха или чрез унищожаване на ценна за пострадалия вещ.
В настоящия случай обаче молителите не са били свидетели на повреждането на
вещите и дори да са се притеснили от икономическата загуба, това не ги прави
жертви на домашно насилие.
По отношение на отправените по телефонна заплахи
безспорно същите представляват действия на домашно насилие, по смисъла на чл.2,
ла.1 от ЗЗДН. Описаните реплики са от естество да събудят притеснение и дори
страх у пострадалите, предвид че ответникът се е заканвал да съсипе живота на
баща си, да го тормози, да намери жена му и да се разправя с нея, да намери
сина му и да му създаде други проблеми. Заплахите не касаят в пряк смисъл
живота и здравето на молителите, но са достатъчни да нарушат емоционалното им
спокойствие.
Безспорно е налице домашно насилие спрямо молителя В.И..
Доколкото се твърди, че ответникът е крещял и разговорът е чут и от съпругата и
детето му, като същите сами по себе си са били обект на заплаха, съдът приема, че е налице домашно насилие и
над тях. Отделен е въпросът защо родителите са позволили детето да чуе
разговора, като са имали обективна възможност да го отдалечат от телефона.
Предвид изложеното за конкретните действия по домашно
насилие съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена мярка за защита
от домашно насилие, но само тази по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а именно
задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие
спрямо пострадалите. Съдът намира тази мярка за достатъчна, предвид че
упражненото домашно насилие не носи такъв интензитет, който да налага широк
обхват и срок на мерките за защита. На първо място, се касае само за разговори
по телефон и известен психически тормоз чрез множеството телефонни повиквания.
Също така, както бе посочено по-горе отправените заплахи не съдържат такива
думи, които да касаят пряко живота и здравето на молителите. Отделно от това,
обстоятелството, че ответникът се е обадил по телефона на баща си, навежда на
извода, че само той е следвало да бъде обекта на домашно насилие. Едва ли
ответникът е допускал, дори и да е крещял, че баща му ще остави съпругата си и
детето си да чуят всичко и да се изплашат. Въпреки това вследствие на обстоятелствата,
другите молители също се явяват пострадали, доколкото са чули разговора и са се
уплашили. Налагането на мерки и по отношение на съпругата и детето съдът
намира, че е необходимо най-вече с оглед конкретно отправените спрямо тях
заплахи.
По отношение наведеното в съдебно заседание твърдение
за влошаване здравословното състояние на детето, вследствие на основателния
страх, породен у него, подкрепено с приетата като доказателство по делото
епикриза, съдът намира, че остана недоказано. Видно от епикризата детето е с хронично
заболяване и е постъпило за пореден път за лечение в клиниката. Отделно от това
не се касае за високо кръвно налягане вследствие на инцидента, а за остра
коремна болка, породена от хроничното бъбречно заболяване. Действително същото
би могло да се е обострило след инцидента, но това
обстоятелство не е доказано по категоричен начин.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът следва да наложи
на извършителя глоба, като съдът намира за подходящ размер на глобата сумата от
*** лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на по *** лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
НАЛАГА мярка за защита срещу домашно насилие,
упражнено над В.С.И. с ЕГН **********,
И.В.И. с ЕГН ********** и В.В.И. с ЕГН ********** от С.В.И. с ЕГН **********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА С.В.И. с ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В.С.И. с ЕГН **********, И.В.И. с ЕГН **********
и В.В.И. с ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА С.В.И. с ЕГН ********** ***, п.к. *** да заплати
по сметката на ВРС глоба в размер на *** лева.
ОСЪЖДА С.В.И. с ЕГН ********** ***, п.к. *** да заплати
по сметка на ВРС държавна такса в размер на *** лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която подлежи на
незабавно изпълнение.
ПРЕПИСИ от решението и от заповедта да се връчат на
страните, както и да се изпратят служебно на съответното РУП при ОД на
МВР-гр.Варна.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд в седмодневен срок от
връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: