Присъда по дело №454/2020 на Районен съд - Хасково

 

П Р И С Ъ Д А

                                             № 260035 /08.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковски районен съд                                        Втори  наказателен състав

на осми  юли  през  две хиляди двадесет и първа    година

в публично заседание в следния състав:                                                                

                                                                         Районен съдия: Даниела Николова                                                           

                                                           

 

секретар:Галя Ангелова

прокурор:Петър Петров

като разгледа докладваното от съдията

НОХД № 454 по описа за 2020  година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия Е.М.Ч.,роден на *** ***  , *****,ЕГН- ********** за ВИНОВЕН в това,че на ***г***, в качеството си на лекар- ординатор в АГ-отделение при ***, в родилна зала на Отделение „Акушерство и гинекология" при „***ЕООД, при независимо съпричиняване с Д.Щ.Д. /акушер - гинеколог/, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно:чл.80  и  чл. 81 ал.2 т.1  от Закона за здравето, чл.37 ал.1 т.2 от  Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина ,§ 1 т.19 от  Наредба  № 12 от  21 юли  2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Акушерство и гинекология , издадена от министъра на здравеопазването ,Дял I, Обща  част , Глава I,  т. 4 от  Медицински стандрат „Акушерство и гинекология“ от  НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването ,т.9.1 и т.10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария ,утвърдени със Заповед №РД-28-256  от 25.11.2013г. на министъра на здравеопазването  ,в резултат на които нарушения  причинил на Б.П.Д., ЕГН: ********** тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с двете очи и осакатяване на горен ляв крайник, вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и механичен редов травматазъм - престъпление по чл. 134, ал.1,т.1 ,вр.чл.128, ал.2 от НК,поради което и на основание чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1/една / година ,като го признава за НЕВИНЕН  и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА  по обвинението да е нарушил  чл.6 и чл.19 ал.2 от Закон за лечебните заведения ,§ 1 т.11 и 17 от  Наредба  № 12 от  21 юли  2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Акушерство и гинекология , издадена от министъра на здравеопазването , Дял I ,Обща част, Глава I, т. 3  и  Дял  III ,Глава IX ,т.1.2.4; 1.2.4.1.; 1.2.4.2. и  1.2.4.3. на   Медицински стандрат „Акушерство и гинекология“ от  НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването ,раздел 2, т. 4 и т.5  от Правила за добра медицинска практика 2013г. ,валидни за всички лекари в РБългария и чл.7 ал.3 от Правилник за вътрешния ред на *** . 

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода „ с изпитателен срок  от 3/три / години.

          ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Щ.Д.,****ЕГН: **********  за ВИНОВЕН в това,че на на ***г***, в качеството си на лекар- ординатор в АГ-отделение при ***, в родилна зала на Отделение „Акушерство и гинекология" при ***, при независимо съпричиняване с Е.М.Ч.  /акушер - гинеколог/ поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: чл.80  и  чл. 81 ал.2 т.1  от Закона за здравето,чл.37 ал.1 т.2 от  Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина  ,§ 1 т.19 от  Наредба  № 12 от  21 юли  2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Акушерство и гинекология , издадена от министъра на здравеопазването ,Дял I, Обща  част , Глава I,  т. 4 от  Медицински стандрат „Акушерство и гинекология“ от  НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването ,т.9.1 и т.10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария ,утвърдени със Заповед №РД-28-256  от 25.11.2013г. на министъра на здравеопазването,в резултат на които нарушения  причинил на Б.П.Д., ЕГН: ********** тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с двете очи и осакатяване на горен ляв крайник, вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и механичен редов травматазъм - престъпление по чл. 134, ал.1,т.1 ,вр.чл.128, ал.2 от НК,поради което и на основание чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1/една / година, като го признава за НЕВИНЕН  и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА  по обвинението да е нарушил чл.6 и чл.19 ал.2 от Закон за лечебните заведения ,§ 1 т.11 и 17 от  Наредба  № 12 от  21 юли  2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Акушерство и гинекология , издадена от министъра на здравеопазването , Дял I ,Обща част, Глава I, т. 3  и  Дял  III ,Глава IX ,т.1.2.4; 1.2.4.1.; 1.2.4.2. и  1.2.4.3. от  Медицински стандрат „Акушерство и гинекология“ от  НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването ,раздел 2, т. 4 и т.5  от Правила за добра медицинска практика 2013г. ,валидни за всички лекари в РБългария и чл.7 ал.3 от Правилник за вътрешния ред на ***.   

На основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода „ с изпитателен срок  от 3/три / години.

ОСЪЖДА  подсъдимите Е.М.Ч., ЕГН: **********, с адрес *** и Д.Щ.Д., ЕГН: ********** ***  да заплатят солидарно  на  П.Д.Д. с ЕГН: ********** и Р.Т.Д. с ЕГН: ********** *** в качеството им на родители и законни представители на малолетното дете Б.П. Д. с ЕГН: **********  сумата от  80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането ***г. до окончателното й изплащане  ,като иска за разликата от 80 000 лв.  до пълния предявен размер от 1 000 000 лв., като неоснователен и недоказан  ОТХВЪРЛЯ.

             На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите Е.М.Ч. и Д.Щ.Д. , със снета по делото самоличност    да заплатят в полза на държавата  по сметка на ОД на МВР-Хасково  сумата  от  3594.90  лв.,всеки от тях , представляваща направени на досъдебното производство  разноски за вещи лица,а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Хасково сумата от 381.78   лв.всеки от тях направени в съдебното производство  разноски за вещи лица ,както и  сумата от 3 200  лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

             Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

 

 

Съдия:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: Г.А.

 

 

 

 

   М О Т И В И:

към присъда по НОХД№454/2020 година по описа на РС-Хасково

 

 Против подсъдимите Е.М.Ч. и Д.Щ.Д.  ,със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение затова ,че на  ***г***, в качеството си на лекари- ординатори в АГ-отделение при МБАЛ- Харманли ЕООД, в родилна зала на Отделение „Акушерство и гинекология" при  МБАЛ – Харманли ЕООД, при независимо съпричиняване помежду си ,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно: Закон за лечебните заведения /обн. ДВ бр. 62/09.07.1999 г. изм. и допълван/: Чл. 6 /изм. ДВ. бр.59/2010 г./ Лечебните заведения осъществяват дейност при спазване на медицинските стандарти за качеството на оказваната медицинска помощ и защита правата на пациентите; чл. 19, ал. 2 /изм. ДВ. Бр. 59/2010 г./ Лечебните заведения за болнична помощ осъществяват дейността си: т.1 В съответствие с утвърдените медицински стандарти и добра медицинска практика; Закона за здравето /обн. ДВ бр. 70/10.04.2004 г. в сила от 01.01.2005 г./: Чл. 80. Качествената медицинска помощ е основана на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал.1 т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.; чл. 81 /2/ Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. Своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина (Загл. изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г.): Чл. 37. (1) (Предишен текст на чл. 37 - ДВ, бр. 102 от 2018 г.Сравнение с предишната редакция, в сила от 1.01.2019 г.) Лекарите и лекарите по дентална медицина носят отговорност за следните нарушения, допуснати при изпълнение на професионалните си задължения: т.2 неспазване на правилата за добра медицинска практика по чл. 5, ал. 1, т. 4.; Наредба  № 12  от  21 юли 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология „, издадена от министъра на здравеопазването / Обн. ДВ. бр.66 от 8 август 2014г., отм. ДВ. бр.106 от 23 декември 2014г. /; § 1 По смисъла на тази наредба: 11. "Патологично раждане" е това, което носи неприемливо висок риск при раждане през естествените родилни пътища или отклоненията от нормалния биомеханизъм правят такова раждане невъзможно, а) раждане с отклонения от нормалния биомеханизъм на главичното предлежание (според случая, раждане в челно предлежание, лицево предлежание - брадичка назад, високо право задно тилно положение на предлежащата глава, асинклетично положение на главата); б) раждане в напречно или косо положение на плода. Появата на патологично раждане в хода на вагиналното раждане налага родоразрешение чрез цезарово сечение; 17. "Рисково раждане" е раждане с приемлив риск при атипични предлежания на плода: а) раждане в седалищно предлежание ("седалищно раждане"); 19. "Ръководене на раждането" е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане; б) динамично прогнозиране; в) своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика.; Медицински стандарт  "Акушерство и Гинекология ", Дял I Обща част, Глава I, т. 3. Повечето медицински дейности в акушерството и гинекологията са хирургични; т. 4. Значителна част от медицинските дейности в акушерството и гинекологията, включително медицинската  помощ при всяко раждане, се практикува в условия на спешност; Дял III ПРАВОСПОСОБНОСТ И МЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ НА ЛИЦА, ОСЪЩЕСТВЯВАЩИ ДЕЙНОСТ В ОБЛАСТТА "АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ" Глава IX Правоспособност за практикуване на медицински дейности  от областта на "Акушерство и гинекология " Обхват на медицинската дейност на лекар с призната специалност по акушерство и гинекология: 1.2.4.1. извършва всички дейности по т. 1.1, 1.2.2 , 1.2.3; 1.2.4.2. извършва самостоятелно всички диагностично- лечебни дейности в областта на специалността "Акушерство и гинекология"; 1.2.4.3. извършва високоспециализирани диагностично-лечебни дейности след придобиване на  допълнителна квалификация.; Правила за добра медицинска практика 2013 г., валидни за всички лекари в Република България- Раздел 2, т. 4 Добрата медицинска практика трябва да включва: Адекватна преценка състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед; Раздел 2.5 В практиката си лекарят трябва да: Компетентно диагностицира, провежда или насочва за лечение; Информира подробно колегите, с които провежда съвместно лечение на пациента; Правилник за вътрешния трудов реда на   МБАЛ"ЕООД- Харманли - чл. 7, ал.3- В сектор „ Патологична бременност се лекуват бременни с повишен риск, в резултат на което причинил на Б.П.Д. с ЕГН: ********** тежка телесна повреда ,изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с двете очи и осакатяване на горен ляв крайник, вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и механичен родов травматазъм - престъпление  по чл. 134, ал.1,т.1 ,вр.чл.128, ал.2 от НК.

  Подсъдимият  Е.М.Ч. разбира обвинението ,не се признава за виновен и в хода на съдебното следствие  дава обяснения ,в които  признава за участието си  по време на  процеса на раждането по  изгонването на плода  , считайки приложения от него метод на Кристелер за единствено възможен  за неговото  приключване –раждане на жив плод. В дадените обяснения  изразява несъгласието с констатациите на петорната СМЕ относно приетия механизъм на травмата на пострадалия,базирайки се на установените  в областта на клиничното акушерство и гинекология  понятия за степен на таза,състояние на прееклампсия ,пелвио-фетална диспропорция  и протрахирано раждане .В  последната си дума  моли да бъде оправдан.

   Защитникът  на подсъдимия Е.Ч.  адв.Г.С.   в хода на съдебните прения счита   обвинението  за  страдащо  от съществени недостатъци,предопределящи и  неговата съдба.Недоказана била обвинителната теза ,че е нарушено определено конкретно правило или норма от посочените в акта на прокурора нормативни актове ,регламентиращи осъществяването на правно-реглементирана дейност,създаваща ясни и конкретни задължения за субекта на този обвинителен акт . Коментирайки заключението на петорната експертиза , счита  че не е  безспорно доказана причинно-следствената връзка между действията на подсъдимите и в частност подс.Ч. и  настъпилия вредоносен резултат. По тези съображения   счита обвинението  досежно  авторството на подзащитния му   за недоказано по изискуемия се от процесуалния  закон начин  и поради липсата на категорични доказателства за виновността му    пледира същия да бъде  признат за невинен и оправдан по повдигнатото  обвинение. Гражданският иск моли да бъде отхвърлен ,поради изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД  като неоснователен.   

      Подсъдимият Д.   Щ.Д.  разбира обвинението  и не се признава за виновен.В хода на съдебното следствие не се възползва от правото си  да даде  обяснения.В последната си дума  моли да бъде оправдан.

      Защитникът на подсъдимия Д.Д.  , адв.М.Р.    заема становище,че  обвинението  досежно субективната страна на вмененото деяние на  подзащитния и  е  недоказано по изискуемия  от процесуалния  закон начин .Извън експертните заключения липсвали   категорични доказателства за виновността , причинната  връзка между посочените   травми и действията на предадените на съд лица ,поради което    пледира  за оправдаването му .Гражданският иск също счита за погасен по давност , поради изминалия  над пет години период от време от предявяването му и като такъв  моли да бъде отхвърлен .

                 В съдебно заседание представителят на РП-Харманли   поддържа обвинението спрямо двамата  подсъдими    ,  считайки   го   за доказано по категоричен и несъмнен  начин. Обясненията на подсъдимия Ч.  от съдебното следствие    приема  изключително като защитна версия,оборена от показанията на  свидетелите   ,подкрепени от заключенията на  петорните  СМЕ.В хода на съдебните прения пледира за определяне на наказанието при условията на чл.54 от НК и налагане на  наказание около  една  година „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК   ,което ще  изиграе своята цел  по чл. 36 от НК, а именно генералната и лична превенция. Разпоредбата на чл. 160 от НК предвиждала  наред с основното наказание „Лишаване от свобода“  да се наложи и наказание „лишаване от право да се упражнява определена дейност“ ,като прокурорът  предлага съдът да наложи и това наказание в един подходящ срок по чл. 49 от НК, поради същите съображения, при които предлага  да се  отмери и наказанието „лишаване от свобода“ – изключително грубите действия, некоректното  попълване на медицинската документация от двамата подсъдими  . Предявеният  граждански иск  счита за доказан по основание .По отношение на неговия  размер, предлага съдът да го уважи, като вземе предвид   императива на чл. 52 от ЗЗД по справедливост и задължителните указания на Постановление № 4 от 1968г. на Пленума на Върховния съд.

     Пострадал   от престъплението е малолетния Б.П.Д.. Неговите законни представители и родители Р.Т.Д. и  П.  П.Д. ,  в това си качество са  предявили граждански иск солидарно против двамата подсъдими  за сумата в размер на 1 000 000  лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. 134 ал.1 т.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането 13.09.2013 г.и разноските по делото.

       На основание чл. 84 от НПК  Р.Т.Д. и  П.  Д.   са  конституирани като граждански ищци  в процеса,а на  основание чл. 76 и сл. от НПК и  като частни обвинители  в процеса.

                   В съдебното производство гр.ищци и частни обвинители се представляват от повереника  адв.А.Г. .В хода на съдебните прения повереникът  не се явява ,като Р.  Д. и  П.  Д.   поддържат предявения гр.иск,който пледират да бъде уважен  в пълния му размер ,както и повдигнатото обвинение от прокурора ,по което подсъдимите да бъдат осъдени.

                   Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с доводите на държавното   обвинение и  защитата, приема за установено следното:

        Подсъдимият Е.М.Ч. имал завършено висше медицинско образование, с успех от семестриалните изпити - Отличен-5.56 и среден успех от държавните изпити- Много добър – 5.33.Подс.Ч. имал придобита специалност „ Акушерство и гинекология", през 1994 година и   продължителен стаж и опит по специалността „Акушерство и гинекология". По силата на трудово правоотношение Ч. работел като „ лекар-ординатор в АГ-отделението при МБАЛ- Харманли ЕООД. Същият бил отлично запознат с длъжностната  си характеристика и с  Правилника за вътрешния ред в „МБАЛ Харманли" ЕООД.

          Подсъдимият Д.Щ.Д. също имал завършено висше медицинско образование, с успех от семестриалните изпити -Добър – 4.23 и среден успех от държавните изпити- среден успех от държавните изпити- Много добър – 4.67.Подс.Д.  имал    продължителен стаж и опит по специалността „Акушерство и гинекология". По силата на трудово правоотношение  работел като „ лекар-ординатор в АГ-отделението  при МБАЛ- Харманли ЕООД" и като такъв бил  запознат с трудовата си характеристика,с  правилника за вътрешния ред в „МБАЛ Харманли" ЕООД.

 Гражданската  ищца и частен обвинител св.Р.Т.Д.  живеела на семейни начала със свидетеля  П.П.Д., като двамата водели редовен полов живот и планували да имат дете. На 05.01.2014г. св. Д. си направила тест за бременност, който се оказал  положителен .На  15.01.2014 година  взела направление от личният лекар за гинеколог и отишла на преглед при подсъдимия  Е.Ч..Записала се  при него за женска консултация за  проследяване на  бременността . На първото посещение от страна на д-р Ч.  бил извършен ехографски преглед, при който  бременността  била потвърдена , като се   виждал  жив плод.На св.Р.Д. бил съставен картон за женска консултация и били назначени от  д-р Ч. необходимите първоначални изследвания - на кръв и урина.Издаден и  бил   болничен лист, тъй като тя  работела в хранителен магазин ,където  се налагало често да вдига тежки предмети. Също така й бил предписан прием  по една таблетка фолиева киселина сутрин. Отделно от това подс. Ч. посъветвал св.Р.Д. ежемесечно да посещава   женска консултация, с оглед проследяване на бремеността й. При това посещение подс.Ч. измерил размерите на таза на св. Р.Д., като констатирал ,че същите са както следва: distantia spinarum- 25 см; diameter transversum- 37 см; conjugata externa-21 см; conjugata vera obstetrica- 10 см.Така измерените и определени от  подс.Ч. размери на таза на св. Р.Д. отговаряли на медицинските критерии за леко стеснен таз.

 По  време на прегледите, извършени в периода от 05.02.2014 год. до 12.09.2014 год.  подс.Ч.   се интересувал за  наличие на  предходни заболявания у св.Д. .Последната  му обяснила ,че  през 2007г. била оперирана, като й била премахната оперативно щитовидната жлеза. След тази операция тя започнала прием  по лекарско предписание на  медикамента „л-тироксин", който приемала и към момента на проследяване на бремеността и. При всяка  консултация подс.Ч.  извършвал  преглед с коремен ехограф, мерил обиколката на корема и килограмите. След прегледите св.Д. постъпвала  в АГ отделението на МБАЛ-Харманли , където престоявала  за няколко дни, за да й издадат болничен лист , като там й назначавали отново изследвания на кръв и урина. На ежемесечните консултации при  д-р Е.Ч. ,последния разяснявал , че всичко с бременността е нормално , няма отклонения от нормата и може да роди по естествен път .По  време на бременността на св.Д.  било направено  и ехографско изследване - фетална морфология .

При прегледа от 12.09.2014 година, д-р Ч.  отново установил,че  бременността на св. Д. протича без отклонения от нормата. При същото посещение измерил  личното  и тегло ,което  било от 107 кг., както и артериалното и налягане с показатели  130/80.Теглото на плода,  според  подс.Ч.  било 3500 грама. При това посещение, Ч. обяснил на Д.,че  носения от нея плод не е  голям, че тя може да роди нормално, но също така заявил , че има поне още две седмици до раждането. Тази преценка на подс. Ч. не отговаряла на обективната действителност, тъй като носения от св.Д. плод бил „едър" плод / макрозомия/ - с тегло над 4 килограма.

След прегледа на 12.09.2014 г.  св.Р.Д. се прибрала у  дома си  в град Х. на адрес:**************************************.Към  00.40 часа вече на ***г.  се събудила от  силна болка в долната част на корема . Леглото и било мокро  и  разбрала ,че  водите й са изтекли.Обадила се по телефона на св.Д.,който не си бил у дома и след пристигането му  се отправили към АГ отделение на МБАЛ-Харманли .  След издадено направление за хоспитализация от болничното заведение  св.Р.Д.  била приета в АГ отделението от  св. Н.  Д.Т./акушерка/   . Последната  и поставила абокат и при извършен преглед от нейна страна за наличие на разкритие установила , че има само два сантиметра разкритие.Дежурен лекар по график  в отделението  бил подс.Ч. ,който не се намирал в стационара ,а бил на разположение при повикване.Св.Т. не успяла да се свърже с него по телефона ,поради  технически проблеми .

Водените и вписани декурзуси и назначения в история на бременността и раждането на св.Р.Д.  /том 1 от ДП/  били анонимни. Така  в 02.00 часа били отчетени маточни контракции през 4-5 минути и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 142,след което  в 03.30 часа били отчетени детски сърдечни тонове /ДСТ/- 138-140.В 04.00 часа били отчетени слаби болки в корема и нерегулярни маточни контракции,като в 04.30 часа били отчетени детски сърдечни тонове /ДСТ/- 138-142.Следващият преглед на св.Р.Д.  се извършил   в 05.30 часа ,когато били отчетени детски сърдечни тонове /ДСТ/- 148. В 06.30 часа на същата дата  били отчетени кратки маточни контракции и детски сърдечни тонове/ДСТ/- 147-146.

На сутринта около 07.00 часа на *** година застъпила новата смяна в АГО  при  МБАЛ-Харманли.Дежурен лекар бил подсъдимият  Д.Щ.Д.,а старши акушер  св.Р.И.Т..Последната  познавала св.Р.Д.  от извънболничната практика на подс.Ч.,при когото работила по трудов договор и имала наблюдение върху състоянието й по време на протичане на бремеността.    В 07.30 часа подс.Д. и св. Р.Т.   прегледали св.Р.Д.  , чули тоновете на бебето ,като и  казали, че всичко е нормално. В същия час- 07.30 часа  подс. Д.Д. констатирал детски сърдечни тонове /ДСТ/- 158, като назначил прием на св. Р.Д. в предродилна зала. При извършения в  08.00 часа преглед на родилката   подс. Д.  установил  нерегулярни маточни контракции 20"-25" / секунди/, детски сърдечни тонове /ДСТ/- 148, като  измерил  артериалното  й налягане с вписани  стойности от 130/90.След това я прегледал  за разкритие,съобщавайки и  че има само два- три сантиметра разкритие.Св.Р.Т.   също проверила св. Д. за разкритие ,като  я уведомила ,че  д-р Ч.  ще дойде  в отделението и също ще я  прегледа.В 08.30 часа поради нерегулярните маточни контракции по нареждане на д-р Ч.  била назначена стимулация с Окситоцин 5Е в серум глюкозе 5 % в 500 мл.Около 09.00 часа  св.Д. била прегледана от подс.Ч.  с ехограф.При    прегледа  и било съобщено , че всичко е наред, бебето е добре разположено, нормално и е готово да излиза. След това  подс.Ч.   назначил  система за разкритие, която била поставена в 09.30 часа на *** година от акушерката Р.Т..

Следващият преглед на родилката Д. бил  в 10.00 часа ,когато  били отчетени  и вписани „ анонимно“  маточни контракции  2-3"/ 30, както и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 148, като назначената система за разкритие с Окситоцин 5Е в серум глюкозе 5 % в 500 мл била от 12 капки в минута.В 10.30 часа били отчетени и вписани  маточни контракции  от 2/ 30 и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 160, като артериалното налягане на св.Р.Д. било със стойност 145/95.В същия час-10.30 часа  подс. Д. извършил преглед през матката, при който констатирал че маточната шийка е напълно изгладена, разкритие от 2-3 сантиметра на маточната шийка, пукнат околоплоден мехур и предлежаща глава, заангажирана почти с малък сегмент във входа на таза.В 11.00 часа в история на раждането били записани  маточни контракции у св.Р.Д. 2/ 30 и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 155, както и артериално налягане със стойност от 130/85,като по това време и  била вливана система с Окситоцин 5Е в серум глюкозе 5 % в 500 мл от 25 капки в минута и и било назначено прием на 1 таблетка Нифедипин за смъкване на кръвното налягане .В 11.30 часа  били  отчетени  маточни контракции у св.Р.Д. 2/ 30 и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 140, които били ясни и ритмични. В 12.30 часа от страна на подс. Д.Д. били отчетени  маточни контракции  2/ 30-35 и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 136. В този час измереното артериално налягане на родилката  Д. било със стойност от 165/105. Назначената система с Окситоцин била увеличена до 35 капки в минута ,като  и била дадена 1 таблетка Нифедипин за смъкване на стойностите на кръвното и налягане.В 13.00 часа подс.  Д.Д. отчел маточни контракции у св.Р.Д. 2/30 и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 144,а в  13.30 часа - маточни контракции 2/30 и детски сърдечни тонове /ДСТ/- 144.В същият час подс. Д.Д. измерил и  артериалното й  налягане , което отчело стойност от 140/85.От момента на застъпването си на работа към 07.30 часа   до 13.30 часа подс. Д. извършвал  вагинални прегледи на св.Р.Д., както и ехография.

В 13.40 часа на *** година, системата с Окситоцин изтекла и св.Д. била приготвена за раждане ,поради което и приведена  в родилна зала. В 14.00 часа започнало раждането, на което присъствали акушерката св. Р.Т.,подс. Д.Д. и санитарката св. Т.М.. По указания на св.Т.,която се намирала от дясната страна на родилката с лице  към таза й ,  Р.Д. започнала да напъва . В 14.00 часа  подс. Д. констатирал, че маточните контракции у родилката  Д. са 2/35- 40, както и детски сърдечни тонове от 144. В същият час бил увеличен инфуциата с Окситоцин на 36 капки в минута. Стойностите на кръвното налягане у свид.Р.Д. били от 135/85.

В 14.30 часа на *** г. маточните контракции у св. Р.Д.  били  1/40, а  детски сърдечни тонове от 144.В същия час инфузията на Окситоцин продължавала да бъде от 36 капки в минута. Подс. Д.Д. прегледал св.Р.Д. през влагалището, установявайки  разширение  от 8-9 сантиметра, както и заангажираност  с голям сегмент към входа на таза.

След всеки напън подс.Д. слушал със слушалка тоновете на плода, а  св. Т.  виждала ,че  главата на бебето тъкмо тръгвала да слиза надолу и пак се прибирала обратно в изходно положение .Св.Т.  обяснявала  на родилката  как  „качествено „ да напъва ,при което тя  напъвала , но бебето не излизало.

По тази причина   подс. Д.  се обадил по телефона на  подс.Ч. , като му заявил ,че  има нужда от неговата помощ в родилна зала.

В 15.00 часа на *** година  подсъдимият  Д. установил  детски сърдечни тонове 120-125, както и направил преглед през влагалището на  св.Д., при което констатирал наличие на едър плод.

При пристигането си в АГ отделението на болницата подс. Ч. бил запознат със състоянието на  св.Р.Д. от страна на  другия подсъдим   Д..В 15.27 часа на *** година д-р Ч.   преслушал тоновете на плода и казал, че няма време за секцио .В същото време наредил на св.Р.Д. да се направи „епизиотомия" (хирургически разрез, с който отворът на влагалището се разширява). След направената епизиотомия, подс. Ч. приложил прийома на Кристелер, който представлявал медицинска практика за избутване на плода от родовия канал с натиск върху корема на родилката , като  Ч. сторил  това притискайки  с лакът  върху фундуса на матката на св.Р.Д..

След предприетите от страна на подс.Ч. един или два натиска с лакътя  на ръката върху  корема  на св.Д. бебето се изродило в 15.40 часа на *** година, с тегло 4040 грама, ръст от 53 сантиметра и обиколка на главата от 38 сантиметра, с два пъти увита пъпна връв около врата, без активна дихателна активност,но с налична макал и забавена сърдечна дейност.Роденото бебе било от мъжки пол, но  с много тежка асфикция (процес на задушаване), като на място била предприета  първичната реанимация.  Причина за асфикция била два пъти завита, силно впита пъпна връв във врата на новороденото, вследствие на приложения метод / прийом/ на Кристелер, от страна на  подс. Ч..

Пъпната връв от врата на бебето, родено от св.Р.Д.  била клампирала и прерязана от страна на св.Т.. След това се освободили с аспиратор дихателните пътища на бебето и подс. Ч. започнал обдишването „уста в уста", като направили и сърдечен масаж. През това време подс. Д. потърсил съдействието на  анестезиолозите св. Т.М.Д. и д-р Рашков и педиатър св.П.М.Г.  . Когато  пристигнали  анестезиолозите обдишали бебето и го интубирали. Поискано било и съдействие от екип на отделението по   Неонатология  при  МБАЛ – Хасково.  Докато те пристигнали бебето се обдишвало от анестезиолозите. След пристигането на св.М.С.Г. към този момент лекар –ординатор вотделението на  от МБАЛ - Хасково бебето  било предадено и приведено там. Детето било вписано в съставения акт за раждане  с имената  Б.П.Д..

Новороденото било транспортирано до отделението в МБАЛ- Хасково, като в 17:30 часа било прието  в тежко общо състояние, интубирано в тежка хипотония /ниско кръвно налагяне- под 100 на 60/ и арефлексия. Главата му била издължена (с голям капут сукциданеум) , като трудно се определяли границите на голямата фонтанела. Издължената глава (с голям капут сукциданеум) на новородения Б.Д. представлявал подкожно подуване и оток на скалпа между кожата и периоста поради локална венозна конгестия от натиска на родовия канал върху предлежащата част, при който в меките тъкани се развива оток, стаза и малки кръвоизливи.

Лявата ръка на бебето била с тотална пареза на плексус брахиалис, вследствие на раждане на едър плод, с посочените по-горе размери, затлъстяване на майката и на пелвио феталната диспропорция.

Направеният скенер на мозъка показал тежък мозъчен оток. На 4 - дневна възраст детето било  преведено в УМБАЛ „Свети Г."***, тъй като било в коматозно състояние.

На 06.10.2014г. пострадалият Б.Д.  бил транспортиран  отново в НО   при  МБАЛ - Хасково, изписан от УМБАЛ „Свети Г."*** без гьрчова симптоматика, но с тотална пареза на плексус брахиалис синистра (представлява горен тип парализа на раменния сплит) и наличие на масивен интравентрикуларен и паренхимен кръвоизлив в мозъка в резултат на хипоксемично - исхемичната енцефалопатия.

По отношение телесните увреждания на  пострадалия  Б.Д.  на ДП са назначени и изготвени две петорни  съдебно-медицински експертизи,заключението на които са изслушани и в съдебното следствие.  Според заключението на първоначалната петорна съдебномедицинската експертиза в състав доц. д-р М.М.Г./съдебен медик/ , д-р Р.Т.Х. /съдебен медик/ , д-р Л.А.Д./ акушер –гинеколог/ , доц. д-р Р.Г.М./педиатър- хематолог/ и д-р С.Н.Г. /педиатър- неонатолог/ след запознаване с предоставената медицинска документация и другите материали по ДП е установено, че пострадалия Б.Д. е получил следните увреждания, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с двете очи и осакатяване на горен ляв крайник, вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и механичен родов травматизъм. Впоследствие при престоя му в български и чужди лечебни заведения и след редица изследвания били  установени тежки поражения върху централната и периферната му нервна система, довели до 100% инвалидност на пострадалия . Детето било  с експертно решение за основното вътреродово поражение. Спастична церебрална парализа. Други видове генерализирана епилепсия и епилептични синдроми .  Незрящо, със слепота и осакътяване на голен ляв крайник   от раменната дистокия.

Според медицинските експерти вътреутробното развитие на пострадалия Б.Д.   било проследено, но не  била точна преценката за размера на плода, който  бил едър и се  родил 4040 грама, ръст от 53 сантиметра и обиколка на главата от 38 сантиметра. Също така не била  оценена правилно от екипа израждащ родилката наличната пелвио- фелната диспропорция между размера на плода и съвместяването му и възможност да премине безпрепятствено през родовия канал. Следвало е още преди започналото раждане да бъде подготвена конкретната бременна за оперативно родоразрешение, което е резултат от неточното определяне развитието на плода, а именно не е било изяснено, че се касае за едър плод и стеснение на родовия път поради високата телесна маса на бременната и макар и незначително по-малки размера на костната част на родовия път. В хода на раждането при задържане и протрахиране във времето през последния период на родовия процес - изгонването на плода, също е можело да се преоцени акушерското поведение и да се пристъпи към спешно оперативно, родоразрешение, което двамата лекари  не били  предприели. Имало възможност до момента на раждането да се оцени необходимостта от оперативна намеса за раждане, както и в хода на раждането, когато е имало достатъчно време да се прецени размера на тазовия канал и размера на плода с наличната диспропорция, които не са позволявали раждането да завърши по естествен механизъм. Пелви-феталната диспропорция,  доказана от високата телесна маса на раждащата, наличието на едър плод, тазовите размери, протрахираното изгонване на плода, довело до голям капут сукцеданеум, раждането му в тежка депресия - без дишане и без рефлекси, водело  до извода, че  било напълно и обективно възможно да бъдат предприети своевременно много по- качествени действия по израждане на пострадалия , при спазване на нормативните изисквания, заложени в действащата нормативна уредба.

Предвид наличните медицински документи и останалите доказателства по случая, е направен  извод от  вещите лица  ,поддържан и в устния им  доклад от съдебното следствие , че установените   при  пострадалия   Б.Д.  тежки телесни повреди  са  в причинна връзка с предприетите действия във втория етап на раждането от  двамата  лекари Д. и Ч.  ,несъобразени с добрата медицинска практика и утвърдения  медицински стандарт по акушерство и гинеколигия . Вторият период на раждането , според експертите продължил много по-дълго от обичайното време, което  довело до биохимична родова травма при раждането на бебето и пареза на брахиалния плексус от приложения метод на Кристелер.Ако своевременно са били отчетени он  д-р Д. и д-р Ч.  коректно и правилно размерите на таза и клиничните данни за едър плод (данни за пелви-фетална несъвместимост и диспропорция) е могло да се направи преоценка в хода на раждането и същото да завърши с Цезарово сечение, така би бил избегнат риска от увреждане здравето на новороденото.

На ДП е  назначена и   изслушана в съдебното следствие  допълнителна петорна СМЕ по писмени данни , в чиито състав са включени вещите лица   доц. д-р М.М.Г./съдебен медик/ , д-р Р.Т.Х. /съдебен медик/ , д-р Л.А.Д./ акушер –гинеколог/ , д-р И.В.Д.  / акушер –гинеколог / и д-р А.Б.Б.  / акушер –гинеколог/,чието заключение в по-голямата си част преповтаря и възприема  констатациите на първоначалната петорна СМЕ.И в този състав експертите категорично  изключват друг механизъм на причиняване на уврежданията на пострадалия  ,поддържайки  биохимичния и механичния им характер,  получени по  време на родовия процес. Непълната медицинска документация  и в някои от случаите водените анонимни медицински записи в история  на раждането/анамнезата/  не  са позволили на експертите да отграничат персонално отговорността на двамата подсъдими като лекари ,водещи раждането,посочвайки допуснатите грешки и пропуски ,които ще бъдат  обсъдени по-нататък в изложението  .  Според   вещите лица   периода от около час и половина на  раждането  е бил напълно достатъчен да се организира спешна оперативна интревенция на  ниво болница,каквато е и болницата в гр.Харманли и да се роди плод най-малкото с  не такива тежки и дефинитивни увреждания .

Изложената фактическа обстановка се доказва от  събраните в хода на съдебното следствие гласните доказателства – обясненията на подсъдимия Е.Ч. ,свидетелските показания на Т.Д.  М.,Н.Д.Т., П.М.Г.  ,Р.И.Т. ,П.П.Д. ,Р.Т.Д. ,М.С.Г. и Т.М.Д.  в т.ч.и тези приобщени по реда на чл.281, ал.5 от НПК,заключенията на двете  петорни  съдебно-медицински експертизи  и писмените доказателства ,приобщени  по реда на чл.283 от НПК.   

На първо място следва да се посочи, че всички свидетелски показания са еднопосочни и непротиворечиви относно времето и мястото на протеклото раждане от гр.ищца Р.Д. , както и участвалите в процеса на раждане медицински лица и специалисти .  Гласните и писмени доказателства са  еднопосочни и без съществени противоречия по обстоятелствата на обвинението. Съставомерните факти са изводими  от обясненията на подсъдимия Ч. , показанията на гр.ищци  Р. и П. Димитрови , показанията на акушерката, присъствала по време на цялото раждане – Р.Т. , на санитарката св.Т.М. присъствала в родилна зала, лекарите свидетели П.Г. ,Т.Д.  и М.Г.  възприели в различно време състоянието на пострадалата и плода. Вливането на „Окситоцин“ е било назначено от подсъдимия Ч. след прегледа на св.Д. в 08.30 часа по унифицирана схема с увеличение на капките на всеки половин час, изпълнено от акушерката. Прилагането на метода Кристелер не се отрича от подсъдимия Ч. , възприето е  от гр.ищца Д.  и свидетелката Р.Т. , а последната по нареждане на д-р Ч. е направила преди това епизиотомия  . Показанията на гр.ищца  св.Д.   , дори и като се вземе предвид нейното качество на частен обвинител, както и преживяванията и отражението на станалото , са истинни  поради своята последователност, логичност и кореспонденция с останалите доказателствени източници. Липсват основания да се изключат показанията на свидетелката Р.Д.  досежно субективните й усещания по време на родовия процес, защото през цялото време до изгонването на плода  тя е била в съзнание, възприемала е, и се е стараела да изпълнява  указанията  и наставленията  на подсъдимите  и акушерката да диша и да напъва.Затова и информацията, получена чрез показанията й кога е разбрала,че въпреки напъните бебето се показвало ,но когато поемала въздух се прибирало обратно  , следва да се приеме за достоверна. Показанията на гр.ищца  Д. в тази част са от важно значение за изясняване на момента, в който двукратно завитата около врата на бебето  пъпна  връв е задържала нормалното му спускане по родовия канал  , и достоверността им се установява при съпоставка с казаното от свидетеля Р.  Т. , както и от даденото експертно становище на допълнителната СМЕ  по този въпрос. Като такава тази информация очевидно е била възприета и от подсъдимия  Д.,който   при протрахирания последен период от раждането на плода е потърсил съдействието на колегата си  подс. Ч.. Последният пък след пристигането си в родилна зала на АГ отделението  и възприетите  ниски тонове на бебето  е предприел, макар и неефективната смяна на акушерската тактика чрез прибягване до метода на Кристелер чиято цел, видно от отговорите на вещото лице д-р Д. при изслушване  на петорната СМЕ в с.з. , е именно бързото завършване на раждането с оглед тежкото състояние на плода, и за да се избегне фаталната последица-раждането на мъртъв плод.

Под  въздействие на приложената инфузия с  препарата „Окситоцин“ , към 15: 00 часа е достигнато очакваното и целяно   пълно разкритие, но същевременно, видно от гласните доказателства и отразяванията в история на бременността и раждането, детските сърдечни тонове  падат. Предвид липсата на постоянно проследяване на силата на детските сърдечни тонове в динамика на фона на  маточните контракции, съобразно акушерската анамнеза и предприетото до  този момент , независимо от първоначалното решение, видно и от експертното мнение,към  14.00 - 14.30 часа  е бил моментът констатираните обективни прояви в състоянието на родилката  и плода да формират у подсъдимия Д.  решение за пристъпване към незабавно секцио. В родилна зала след пристигането си подс.Ч.  решава да използва метода Кристелер,с натиск на лакътя върху фундуса на матката ,което    гр.ищца  потвърждава в показанията си и след което съобщава за усещания за силна и страшна болка.  

Гласните и писмени доказателства са подкрепени по експертен път с изводите, че:

-не е отчетено ,че комбинацията от изразено наднормено тегло с документирани/ отначало гранични / и в хода на раждането повишаване на стойностите на кръвното налягане /достигат до 165/105/ говори за отклоняване от нормалния механизъм и преминаване в състояние на прееклампсия,поставяйки майката и плода в рисково състояние;

-не е преценено, че се касае за действително едър плод /4040  с дължина х53 см./,който ще се окаже в една  пелвео-фетална диспропорция и атравматичното раждане по естествен път е под въпрос ,като въпреки привидно водената адекватно медицинска документация не става ясно  е как е проследяван родовия процес;

- от приема до раждането не е отбелязана преценка и определено поведение относно избора на начина на родоразрешение .Неточна е клиничната преценка на размерите на плода ,а описаната ехография на плода категорично не отговаря на истината;

-назначената инфузия с „Окситоцин“ за стимулация на родовия процес не е обоснована с нищо ,още повече  на фона на мониторния запис на ДСТ в 07.30 часа ,при който има декларирана добра родова дейност ,неотчетената комбинация наднормено тегло с високо кръвно налягане /по-късно преминало в реална прееклампсия/ и клинични данни за едър плод.Промяната в състоянието, както на бременната ,така и на плода  е неглижирано и инфузията достига в периода на разкритието до 36 капки/мин ;

- ненапредването на раждането е било неправилно преценено като дължащо се на неадекватна родова дейност и необходимост от засилване на инфузията с Окситоцин .Реалната причина е неразпозната палвео-фетална диспропорция,доказателство за което е силно изразеният капут при раждането и вероятна патология на пъпната връв ,като не  е възможно това да не се е отразило  доста по-рано в типа на ДСТ , а за да не е установено те не са проследявани правилно ;

- недиагностицираната интрапартална асфикция ,за да причини толкова тежка биохимична травма  не е започнала 20 минути преди раждането ,а  около 14-14.30 часа ,когато реактивно скъсената пъпна връв задържа плода от нормалното му „спускане“,а двукратното завиване около врата на плода постепенно  се е затягало  и това води до намаляване на кръвотока в нея и оттам до прогресираща асфикция на плода ,категорично доказана от състоянието на плода –не е остра,която преминава бързо и плода се възстановява без усложнения и последици  /както е представена в мед.документация ,а  дълготрайна и засилваща се .  

-прилагането на метода Кристелер ,предразполагащ към вероятност за тежък травматизъм ,както на майката ,така и механична травма на плода ,каквато е причинена в случая;

- раждането не е водено по оптимален начин както за майката, така и за плода - липсвало е динамично прогнозиране, своевременно възприемане и прилагане и смяна на акушерска тактика, оценка на рисковете за майката и плода, приложени са били медикаменти и методи, които са спорни по начало и са създали повишен риск, а направената преоценка на поведението за родоразрешение е забавена;

От друга страна   обясненията на подсъдимите  имат самостоятелно  значение, тъй като те са   преки участници  в  инцидента  и са  възприели цялата последователност на действията на св.Р.Д.   и на своите собствени. Такива обяснения дава  единствено подсъдимият Е.Ч. ,които като фактология не противоречат на свидетелските показания  и затова  коректив при преценка на достоверността им следва да бъдат  множеството медицински документи, съдържащи информация за акушерската анамнеза и  несъмнено установените обективни факти на нараняванията по пострадалия Б.Д. и заключенията на двете петорни СМЕ . Самият  подсъдим Ч. не  отрича участието си в процеса  на раждането ,като потвърждава и предприетите от негова страна   действия по изгонване на плода от родовия канал  -назначената  инфузия с Окситоцин ,  направена  епизиотомия от св.Т.  и използвания от него на два пъти с лакът  метод на Кристелер . Изхождайки от тази позиция,  съдът  установи, че в подкрепа на тези  обяснения  на подсъдимия  са  и    писмените  доказателства. Такива са доказателствата за състоянието на бременната Р.Д. и нейния плод  преди,по време и  след раждането  и няколко дни след него ,изведени от медицинските документи –амбулаторни листове ,история на бремеността и раждането , медицински удостоверения , епикризи , както и заключенията на петорните съдебномедицинските експертизи. Последователно в заключенията на двете   петорни СМЕ е обоснован  травматичния характер на получените  от пострадалия  телесни повреди  и  допуснатите пропуски и грешки от лекарите,водещи раждането. Посочените обективни факти на уврежданията и обстоятелството, че са констатирани веднага след деянието, освен че са значими сами по себе си за правилното изясняване на предмета на разглеждане, представляват и коректив за оценка на останалите  доказателствени средства, тъй като логическата им връзка с тях, обстоятелството дали признават съществуването на тези факти и какво обяснение им дават, позволяват да бъде преценено  дали дадените  обяснения, съдържат достоверни доказателства и могат да бъдат кредитирани.  Подс.Ч.  , в обясненията си от съдебното следствие   подробно разяснява  приетите в учебниците и ръководствата по клинично акушерство и гинекология  таблици с размерите на таза и степените на стеснение ,отнесени към таза на гр.ищца  Д. ,   с оглед на което категорично  настоява ,че  не е била налице  пелвео-фатална   диспропорция  ,на която пък експертите от двете СМЕ стъпват , за да обосноват   неправилната преценка на лекарите относно избора на родоразрешение по естествен път .Дори и съдът да се довери   на подс.Ч.  ,който несъмнено притежава  дългогодишен  професионален опит в областта на акушерството и гинекологията,вещите лица в заключенията си и устното изложение в с.з. са категорични  ,че не само не са преценени размерите на таза на родилката ,а в  комбинация не са отчетени наднорменото и  тегло  с високо кръвно налягане/преминало по-късно в преклампсия/  и клиничните данни за едър плод,водещи на решение за   спешно цезарово сечение ,  още  към 07.30 часа на ***г. и най-късно между 14.00-14.30 часа  на същата дата ,заради вероятната патология на пъпната връв и характеристиките на ДСТ ,които не са проследявани правилно. Наличието на  пелвео-фетална диспропорция при св.Р.  Д. ,което се отрича от подс.Ч. е категорично установено от повторната СМЕ,  доказателство за което  според  експертите е силно изразеният капут при раждането.По отношение на въвеждането на медикамента "Окситоцин"  стана  ясно ,че не е  следвало  този медикамент да бъде приложен спрямо конкретния пациент, като се има предвид заявеното от експертите  че "Окситоцин" не се прилага, ако има пелвио-фетална несъвместимост ,като  се сочи наличие на такава,в съчетание с едър плод и  прееклампсия .Според експертите  от СМЕ  непрекъснато не е  следено  състоянието на матката на родилката при стимулацията с посочения препарат, като се има предвид заявеното от св.Т. , че в родилна зала  са отчитани  само детските сърдечни тонове,като липсват декурзуси на ДСТ след 15.00 часа в история на бременноста и раждането.  

На следващо място  поддържаната от  подсъдимия Ч.   версия  за липса на показания у св.Р.Д. за  спешно секцио   се оборва  отново   от заключението на допълнителната СМЕ   ,допълнено от устния доклад на вещите  лица в с.з. Медицинските  специалисти обяснявайки ,че   самото  раждане е  динамичен процес,  в конкретния случай     още към  14.00 –14.30 часа  на ***г.,въз основа на данните за наднормено тегло ,развитие на преклампсия и неадекватно напредване на бременността  е трябвало да се прецени и подготви бременната за абдминално родоразрешение ,в  рамките на който  час и половина на  раждането е бил напълно достатъчен да се организира спешна оперативна интревенция на  ниво болница,каквато е и болницата в гр.Харманли и да се роди плод най-малкото с  не такива тежки и дефинитивни увреждания .

Според експертите опасността да последва интрапартална асфикция на плода   е възникнала  далеч преди  20 минути  преди раждането в 15.40 часа , с изчакването то да се осъществи по естествените родови пътища, с наслагването на действието на препарата  Окситоцин с цел стимулация на раждането поради ненапредващо разкритие. Симптомите, сочещи на необходимост от преоценка са били налични още с констатирания първоначален спад в ДСТ /в 14.30 часа  не се чуват / на фона на недостатъчност на маточните контракции и напъни. Но единствената реакция на подсъдимия Д. в този момент е била да изчаква удължавайки процеса на  раждането по естествен път и към 15.00 часа да потърси съдействието на другия подсъдим Ч., при което  не само непрофесионално е поел един осъзнат медицински риск за пациентката си, а и  е увеличил шансовете за настъпване на фаталното усложнение чрез избора на приложените препарати и методи.

От обясненията на подсъдимия Ч.  пред съда също е видно, че той е възприел симптомите на акушерската спешност. Той е признал констатирания спад на ДСТ още при пристигането му в родилна зала, който е приел като обичайното в някои случаи при смъкване на главата във входа на таза, признал е и че при тези симптоми е приложил Кристелер,  като този метод  е подействал и бебето се е родило. Вещото лице д-р Д. при устния доклад в с.з. е заявил, че точно това е ролята на водещия раждането – в момента, когато главата започне да навлиза и последват децелерации, да направи преоценка и да реши налага ли се промяна на поведението в хода на раждането. Всъщност подсъдимият Ч. е направил преоценка, но взетото решение е било  да продължи с прилагането на метода на  Кристелер. Докато правилното решение според заключението на експертите е, че  още преди това към 14-14.30 часа е следвало да се пристъпи към операция, от което следва, че вече е била налице акушерска спешност.

 Според  защитата е останало неясно защо  подсъдимите Д. и Ч. са  могли  да знаят за вероятната патология на пъпната връв /двукратно завита около врата на плода/   , при положение, че не е имало възможност този факт да бъде установен по обективни медицински данни. Съобщението на родилката, че въпреки напъните бебето излиза и се връща обратно в родовия канал ,потвърдено и от показанията на св.Т. в хода на съдебното следствие  е можело лесно да бъде проверено чрез включване на апаратно наблюдение на маточните контракции, каквото подсъдимият Д.  е трябвало да назначи постоянно, предвид данните за пациентката, наличните децелерации също са представлявали обективни данни, като въз основа на единствения, макар и краткотраен запис в 14: 30 часа вещите лица са посочили, че той отразява сърдечна дейност на плод в асфиксия. Фактът, че плодът е имал сърдечна дейност  към 15: 00 часа /за  това не става ясно от къде се черпят основания за подобно записване /, ако се приеме за точно и вярно това отразяване, означава само едно – че вместо към епизиотомия и Кристелер  при налични, макар и спадащи ДСТ, подсъдимият Д.  е следвало да вземе правилното решение да оперира незабавно, за да избегне по-нататъшното увреждане. Разсъжданията за минималното технологично време да се пристъпи към операция, респ. времевите възможности на плода да оцелее при главично прилежание , са само предположения, които не почиват на точно установени факти, а по значимите от тях не могат и да бъдат установени - като началният моментът на вероятната патология на пъпната връв , моментът на окончателно настъпване на асфиксията, и резултататите, до които би довело едно започнато в по-ранен момент абдоминално родоразрешение .

Не отговаря на действително установеното твърдението на защитата състоянието на плода и майката не са сочили на такава спешност, която да обуслови предприемането на незабавно цезарово сечение. Според допълнителната СМЕ  само по себе си протрахирането на раждането в периода на изгонване на плода – още сутринта гр.ищца  е приета с начална родова дейност, според отбелязванията в 12: 30 часа главата на плода е била на входа на таза, но разкритието е малко, а контракциите слаби,при засилена инфузия с Окситоцин /36 капки в минута/ , въз основа на което за подсъдимият Д. като водещ раждането, е било сигнал за преоценка на поведението, включително и поради наличните данни за общото състояние на родилката и плода. А наличието на децелерации на детските сърдечни тонове – първите такива са отчетени още в 14.30 часа без съмнение сочи на страдание на плода, е било симптом, при който е трябвало да бъде предприето спешно Цезарово сечение .

       Отделно от това доказаната  при св.Р.Д. пелвио- фетална диспропорция  е довела до протрахирано (удължено) раждане.В специализираната медицинска литература протрахираното (удълженото) раждане се определя, когато то отнема повече от 20 часа при първо раждане и повече от 14 часа при второ раждане. За забавено /протрахирано/ раждане се смята и такова, при което е нужен повече от час за разширение на шийката на матката с всеки 1 сантиметър / какъвто бил настоящия случай, като неправилното диагностициране би могло да доведе или до смърт на плода, или до тежки биохимични, механични или комбинация от двата вида травми за плода. Най честите причини за родови травми / биохимични, механични / се дължали на следните причини: от страна на майката- тесен таз, а от страна плода- плод с големи размери (едър плод) И двете причини за родови травми са били налице у св.Р.Д..В този смисъл  обясненията на подсъдимия Ч. и съответващите им възражения на защитата се явяват опровергани по експертен път.

Защитата неправилно противопоставя липсата на изрична  забрана за прилагане на метода "Кристелер", на изводите за неправилност в преценката и действията на подсъдимия Ч. при водене на раждането на гр.ищца Д. . Експертизата е изяснила,  че методът "Кристелер" се ползва в много редки случаи, като може да предизвика тежък травматизъм както на майката ,така и механична травма на плода,каквато е причинена в действителност в резултат на неговото използване  . Случаят на св.Р.Д.  е стоял извън  коментираните от експертите приемливи  хипотези, при което е очевидно, че неговото  използване не е било правилният избор.

Твърдението на защитата, че за прилагането на Кристелер не е имало медицински противопоказания, е опровергано по експертен път . Така изводите не се променят нито предвид принципната му допустимост в практиката, нито с оглед оценката, че първоначално взетото решение за естествено раждане само по себе си не е било неправилно. За това и не се споделя разбирането, че изборът на стратегия за водене на раждането чрез предприемането на един или повече позволени методи и приоми не може да съставлява противоправно поведение, защото от значение е не позволеността на метода, а ефективността му при определен медицински казус, респ. усложненията, до които би могъл да доведе. Относно използването на метода Кристелер следва да се отбележи, че действително не е трябвало да бъде прилаган, не защото е забранен от медицинския стандарт или неправилен като медицинска манипулация изобщо, а защото в конкретния случай, при именно тази пациентка, с именно тази акушерска анамнеза,коментирана по-горе  се явява противопоказен доколкото може да предизвика механична травма на плода,каквато е установена и в настоящия случай.

 В тази връзка съдът намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че липсвали  доказателства, които да установяват причинната връзка между установените наранявания и действията,респ.бездействията  на подсъдимите .Видно от приложените по делото медицински документи се изяснява, че наличните по делото обективни факти за уврежданията на пострадалия са констатирани веднага след деянието. На следващо място механизмът на получаването им съответства на  установения такъв от заключенията на двете  петорни експертизи .  Съгласно правилата за доказателствената тежест по чл. 103, ал. 1 - ал. 3 НПК, за да бъдат приети за достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено основание поради неясноти, необясними празноти или ако съдържат обективно невъзможна версия. В настоящия случай  съдът  констатира, че обясненията на подсъдимия  Ч.  не съдържат съществени противоречия с показанията на свидетелите,но пък в обсъжданите по –горе части    се опровергават по категоричен начин от събраните по делото медицински документи и заключенията на   петорните  съдебномедицински експертизи.

При анализа на доказателствата съдът  кредитира заключенията на двете петорни съдебномедицински експертизи (първоначална   и  допълнителна ) , в които установяват уврежданията   на пострадалия и възможния механизъм на получаване на тежките  телесни повреди  , тъй като са подробно аргументирани и компетентно изготвени и не допускат съмнения за тенденциозност и пристрастност. На тяхна основа  обосновано са изследвани установените факти за причинените  биохимични и механични  по характер травми   и единствено  възможния механизъм на получаването им по време на самото раждане  .Тук е мястото да се посочи,че   различия в двете заключенията на  СМЕ не се откриват относно констатации и направени въз основа на тях изводи  .Комплексният сравнителен анализ на двете заключения и устните уточнения на вещите лица при тяхното докладване и защита позволяват да се изгради категоричен извод, че научно надеждният способ за правилното изясняване на медикобиолгичната квалификация на констатираните телесни увреждания на пострадалия е  техния биохимичен и  механичен характер ,причинен по време на раждане на детето. Кредитирането на двете заключения  на петорните  СМЕ от съда   не е произволно, както сочи защитата на подсъдимите , а е резултат от дейност при спазване на правилата на формалната логика и съблюдаване на степента на пълнота и обоснованост на научната аргументация. В  състава на двете   петорни експертизи  участват тесни специалисти по обсъжданата материя –както съдебни медици ,така и акушери –гинеколози ,   което постига едновременно и задълбоченост, и комплексност на изследването.

    При така изяснената фактическа обстановка, съдът в настоящия си състав прие,че подсъдимите  Е.Ч. и Д.Д.  са  осъществили  от обективна страна състава на престъплението по чл. 134 ал.1 т.1 ,вр.чл. 128 ал. 2  от НК .С оглед на посоченото и въз основа на доказателствата по делото е, че не се спори по въпроса, че подсъдимите Ч. и Д.  са  притежавали съответната правоспособност да упражняват професията на лекар - акушер- гинеколог, както и да заемат длъжността на такива  лекари в съответното отделение на МБАЛ-Харманли. Медицинската дейност по „ Акушерство и гинекология" е  правно - регламентирана дейност, с нормативна уредба, въведена в няколко  законови и подзаконови нормативни актове- Закон за лечебните заведения; Закона за здравето /обн. ДВ бр. 70/10.04.2004 г. в сила от 01.01.2005 г./;, НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването  / Обн. ДВ. бр.66 от 8 Август 2014г., отм. ДВ. бр.106 от 23 Декември 2014г. / и  Общи правила за добра медицинска практика на  лекарите  в Република България, издадени от Български лекарски съюз.Освен това медицинската дейност по „ Акушерство и гинекология" „ представлява и източник на повишена опасност, понеже и най-малкото незнание, отклонение или немарливо изпълнение на правилата за лечение, визирани в посочените по-горе нормативни и подзаконови актове създава непосредствена и пряка опасност за живота или здравето, както на родилката, така и на плода / концептуса/.

 Следва да се има предвид, че с оглед своята квалификация, познания, опит и заемана длъжност в АГ-отделението на МБАЛ –Харманли  подсъдимите Ч. и Д. са  познавали както нормативните правила и изисквания, така и добрата медицинска практика в областта на акушерството и гинекологията  и е следвало да ги съобразят .

С оглед начина, по който прокуратурата е конструирала обвиненията на подсъдимия Д. и Ч.  инкриминираното поведение, изведено от обобщенията в диспозитива, се свежда до прилагане на неправилни и неефективни при конкретната анамнеза помощни методи за изгонване на плода, вместо, при наличие на акушерска спешност по конкретни показатели да пристъпят  своевременно към спешно цезарово сечение. Така обобщените обвинителни факти са били отнесени по отделно към нарушенията по Закона за здравето  , Наредбата и Общите правила . Прецизността на обвинението, респ. при приложението на материалния закон от съда, предполага общото задължение на всеки лекар, в т. ч. и подсъдимия, за оказване на качествена медицинска помощ, изводимо от чл. 81, ал. 2, т. 1 на Закона за здравето, да бъде обвързано с конкретния стандарт за качественост по предметната специалност – акушерство и гинекология, и задължението дейността да се упражнява при съблюдаване на този стандарт – в случая, при наличие на акушерска спешност да се реагира адекватно и се пристъпи към незабавно цезарово сечение.

По делото е установено безспорно, че травматичните увреждания на пострадалия Б.Д.  са  настъпила в резултат на интрапартална  асфиксия в процеса на раждането , и че този резултат е последица от забавената преоценка на поведението за родоразрешение и неефективното и неправилно прилагане в конкретната обстановка на помощни методи за изгонване на плода. Несъответствието със стандарта за качество на медицинската грижа по отношение на пострадалия  се е изразило в това, че при налични данни за необходимост от спешно цезарово сечение подсъдимите Д. и Ч.  не са разпознали признаците на акушерската спешност и не са  пристъпили  към такова, а са  взели  погрешното решение за прилагане на други методи за изгонване на плода, и в този смисъл изпълнителното деяние е за бездействие – подсъдимите  не са  пристъпили  към дължимата оперативна интервенция, която те са  се въздържали  да извършат  навреме. Подсъдимите  не са  пристъпили към спешно секцио в нужния момент, защото са  преценили лошо /некачествено/ наличната симптоматика у родилката, а от там и са  продължили неправилно /некачествено/ воденето на родоразрешението.

От допълнителната петорна експертиза е изводима причинно-следствена връзка, както с извършените действия - като такива в обобщението от експертите са посочени – ясно изразеното  наднормено тегло на св.Р.Д. от 109 килограма, в съвкупност с отчетените първоначално гранични, а в хода на раждането повишени стойности на кръвното налягане , достигащи в 12.30 часа  до 165/105, индикация  за прееклампсия , наличната пелвио- фелна диспропорция между размера на плода ,  доказана от високата телесна маса на раждащата, наличието на едър плод  и тазовите размери,прилагането на  Окситоцин и на Кристелер,  така и със забавената преоценка на поведението за родоразрешение, защото  със записа в 14.30  часа най-късно е следвало да се вземе решение за спешна операция. Тези  причини не влизат в стълкновение с обвинението, нито препятстват по някакъв начин защитата на подсъдимите , защото са обхванати както с обвинителните факти, така и с посочените материално правни норми на плоскостта на принципа за дължимата качествена медицинска услуга в условията на акушерска спешност, за това е неправилно да се твърди, че вмененото бездействие на подсъдимите , е неясно и  плод на субективно виждане на прокурор и  вещи лица, и няма нормативна основа. Безспорно е установено, че въпреки наличините индикации за акушерска спешност,първоначално подс.Д. ,а след това и  подс.Ч.  не са  разпознали спешния случай и не са предприели адекватните медицински мерки по него, макар с оглед задълбоченото познаване на случая на пациентката Д. , както и предписаната и приложена от подс.Ч.  терапия с Окситоцин , да са  имали обективно обоснована възможност да предвидят  процесите, протекли в организма й и довели до увреждането  на плода, и това поведение съотстветства на нарушение на задължението им   да окажат  качествена медицинска помощ съобразно критериите по медицинския стандарт.

 

Още със започването си раждането е било водено неправилно,  защото е било взето решение то да протече по естествен път, въпреки   неразпознатата от двамата подсъдими пелвио- фелна диспропорция между размера на плода ,  доказана от високата телесна маса на раждащата, наличието на едър плод  и тазовите размери,състояние на прееклампсия , наред с които, поради незадоволителния резултат във времето – малко разкритие, слаби и редки контракции, респ. протрахиране, е насложена стимулация с окситоцин. Подобен подход е бил неправилен, защото с такава терапия в конкретния случай се е повишавал риска за здравето и живота на раждащата и плода, с кулминация – прилагането на метода Кристелер от подс.Ч. . Именно избраната неправилна стратегия от приема на св.Д. до раждането е обусловила възникването на състоянието на акушерска спешност, което не е било разпознато и правилно оценено, а погрешната оценка е причина за въздържането от адекватното медицинско поведение – родоразрешението да продължи оперативно най-късно с установен момент на спадане на детските сърдечни тонове.

Подсъдимият Д. е разполагал с достатъчно данни, изводими от състоянието на родилката и плода, които да позволяват вземането на правилно решение, но въпреки това той не е реагирал според критериите на медицинския стандарт – състоянието на асфиксията на плода според записа от 14.30  часа с оглед съществуващия предварително повишен риск за такава ведно със съответстващите му оплаквания на родилката, са задължавали водещия раждането да промени подхода чрез преустановяване на неефективните опити и пристъпване към спешна операция, с което той не се е съобразил, и с което на практика се обективира неговото бездействие. В експертизата изрично е изведено, че протрахирането на раждането в периода на изгонване на плода е сигнал за преоценка на поведението, вкл. и поради наличните данни за общото състояние на родилката и плода, а децелерациите на детските сърдечни тонове са вече симптом, при който раждащата е трябвало до бъде преведена в операционна зала, а не в родилната, за да се прилага методът на "Кристелер" .

Повдигнатото обвинение е  в престъпление по чл. 134, ал. 1 т.1  от НК за независимо съпричиняване на тежката телесна повреда на пострадалия от двамата подсъдими. Непредпазливо престъпление,каквото е и настоящото деяние  може да се извърши едновременно от два или повече дейци при независимо съпричиняване, когато всеки един от тях самостоятелно осъществява изпълнителното деяние, предвидено в състава на това престъпление, довършеното деяние поражда причината за настъпване на общественоопасния резултат, също предвиден в състава, като между деянието и резултата е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Извършителите не са съучастници по смисъла на чл. 20 от НК, защото престъплението не е умишлено и защото самостоятелната им дейност е осъществена независимо от поведението на другите, като не се обхваща от общ умисъл между тях. Затова и  хипотезата на независимото съпричиняване може да се прояви тогава, когато двама  дейци, независимо един от друг, предприемат осъществяване на едно и също непредпазливо престъпление с общ престъпен резултат. Няма спор, че извършваната от подсъдимите Ч. и Д.  дейност на лекар със специалност "Акушерство и гинекология" е както правно регламентирана, след като за упражняването й се изискват специални познания, завършено съответно образование, придобита специалност, и е налице относима нормативна база,а задължението , предвидено в правните норми  за качественост по предметната специалност – акушерство и гинекология, и задължението дейността да се упражнява при съблюдаване на този стандарт  тежи върху  тях като негови адресати . В случая подсъдимите Ч. и Д.  независимо един от друг  са бездействали в ситуация, в която нормативният акт е повелявал да действат (заедно и всеки от тях самостоятелно и отделно от другия).

      Затова и съдът прие,че  подсъдимите   Д.Д. и Е.Ч.  не  са  действали  при условията на добра медицинска практика , като не са изпълнили нормативно предвидените си задължения според чл.80 от Закона за здравето - „Качествената медицинска помощ е основана на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6 ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал.1 т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина",според   чл.81 ал.2 т.1 от същия закон –„Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1.Своевременност,достатъчност и качество на медицинската помощ  и чл.37 ал.1 от Закона за съсловните организации на лекарите и на  лекарите по дентална медицина  -„ Лекарите и на  лекарите по дентална медицина носят отговорност за седните нарушения ,допуснати при изпълнение на професионалните си задължения :неспазване на  правилата за добра медицинска практика по  чл. 5, ал.1 т. 4 ".Тук е мястото да  се отговори на възражението на защитата, че инкриминираните  разпоредби  от Закона за здравето и  Закона за съсловните организации на лекарите и на  лекарите по дентална медицина не разписват  конкретно задължение за подсъдимите .В  практиката на ВКС не се открива решение, в което да е изразено изричното становище, че тези разпоредби  не съдържат правило за поведение, както и че с тях, предвид съдържанието й, не могат да бъдат запълвани различните бланкетни разпоредби по чл. 134 от НК. Така  посоченото в чл. 81, ал. 1 право на нуждаещите се от медицинска помощ, което се реализира според принципите в ал. 2, съответства насрещно задължение за предоставянето й, което възниква единствено за лица, упражняващи медицинска професия, чиято служебна дейност или функция е свързана с предоставяне на медицинско обслужване, т. е. с профилактика, диагностика и лечение на различни заболявания.

Разгледани  на плоскостта на правната техника, чл. 80 и 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗдравето  и чл.37 ал.1 от ЗСОЛЛДМ имат белезите на разпоредба - част от декларативна правна норма, която провъзгласява част от принципите при регулиране на обществените отношения, свързани с осъществяването на правото на достъпна медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество. Основен способ за реализиране на това право са диагностично-лечебните дейности, извършвани от конкретни медицински лица. Същевременно вида на разпоредбите  съответстват на нормите, създаващи права и задължения, при което безспорно на правото на българските граждани да получат своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, съответства задължението на медицинските лица да им я предоставят именно в този обем и при тези критерии. Трите    от посочените от прокурора  норми (чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето и чл.37 ал.1 от Закона за съсловните организации  ) са общи, но съдът  приема, че също запълват състава на бланкетната диспозиция на чл. 134 от НК, тъй като насочват към медицинските стандарти за качество на медицинската помощ и към посочените от обвинението правила на добра медицинска практика, които двамата подсъдими не са спазили.

По същите съображения съдът прие ,че двамата подсъдими са нарушили и   т.9.1 и т.10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария ,утвърдени със Заповед №РД-28-256  от 25.11.2013г. на министъра на здравеопазването/неправилно посочени цифрово от прокурора  като  раздел 2, т. 4 и т.5  от Правила за добра медицинска практика 2013г. ,валидни за всички лекари в РБългария /,според които  „добрата медицинска практика трябва да включва: адекватна преценка състоянието на пациента въз основа на историята на заболяването, симптомите и при необходимост съответстващ медицински преглед „ и „ В практиката си лекарят трябва да: компетентно диагностицира, провежда или насочва за лечение. В хода на съдебното следствие са  събрани  данни затова, че правилата за добра медицинска практика са били изготвени и утвърдени за първи път от Министъра на здравеопазването с негова заповед № РД 28-256 от 25.11.2013 г., които не са обнародвани в ДВ . Разпоредбата на чл. 80 от Закона за здравето визира, че качеството на медицинската помощ се основава на медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и правилата за добрата медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Това, че към момента на инкриминираното  деяние тези  писани правила, касателно добрите медицински практики не са били публикувани в ДВ  не означава, че такива не са съществували и не са били известни на техните адресати ,каквито несъмнено  са и двамата подсъдими  . Напротив, медицинската помощ винаги се е осъществяла при прилагане на утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии. Причините, поради което правилата за добра медицинска практика  приети  през 2013 г. и необнародвани в ДВ , не са относими към проблематиката по настоящия казус. Формалното абсолютизиране на обнародването  в ДВ  на добрите медицински практики би довело до абсурдни ситуации, свързани с адекватното медицинско обслужване и липсата на какъвто и да било контрол относно неговото осъществяване. Обстоятелството, че правилата  за добра медицинска практика, макар и  утвърдени в писмен вид ,но  са били публикувани в ДВ  не изключва възможността те да запълнят бланкетния състав на престъплението по чл. 134, ал. 1 от НК, доколкото нормативен е актът/Закон за здравето/, който предвижда задължението за тяхното спазване/ Решение № 432 от 30.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1426/2015 г., III н. о., НК/.

Лекарската професия като източник на повишена опасност е правно регламентирана като за упражняването й се изискват специални знания и квалификация по силата на нормативни актове.  . В тази връзка   по отношение на  акушер-гинеколозите към *** г. е действала Наредба № 12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" на Министерство на здравеопазването.

В тази връзка са наведени възражения от защитата ,че посочените от прокурора за нарушени  правни  норми на §1 в т. 11,17 и 19  от от Наредба № 12/2014 г. предписват дължимо поведение на лекаря при настъпване на животозастрашаващо състояние или става дума за норми с правнотехнически функции - дефинитивна правна норма, чрез която се представят в обобщен вид признаците на акушерска спешност, настоящият  състав счита, че следва да се изходи от същностната характеристика на различните медицински стандарти изобщо, в т. ч. стандартът по акушерство и гинекология, които представляват обобщени изисквания към структурата, процесите и разултатите на медицинските дейности, наличието или постигането на които осигурява приемливо качество, т. е. достатъчна "полезност" на медицинската помощ. Какво определя стандартът по отношение на медицинската помощ, оказвана в специалността "Акушерство и гинекология", е казано в  член единствен  от Наредбата, и в изброените там точки от §1  са именно изискванията към медицинските дейности в специалността АГ с оглед качество на медицинската помощ, защита интересите и правата на пациента, а в §4  изрично е отбелязано, че дейностите по акушерство и гинекология се осъществяват от лечебните заведения при спазване на този стандарт. По мнение на настоящия състав изводът ,който се налага , че независимо от използваната правна техника при изработването на стандартите, като тя е приложена при регулацията на всяка медицинска специалност, за която е утвърден акт от този вид, те предписват осъществяването на конкретната медицинска помощ, т. е. дължимото поведение от упражняващия я лекар, при съблюдаване на определени критерии, покриващи изискванията за качество, доста подробно и детайлно изброени в редица точки и подточки, очевидно с цел да се обхванат максимален брой групи медицински казуси. Дължимото поведение от подсъдимите Ч. и Д.  в случая е било във връзка с осъществяваната от тях диагностично-лечебна дейност - родоразрешението при пациентката Р.Д. , също дифинитивно посочена в Наредбата, § 1, т.19  - „Ръководене на раждането“ е лекарска дейност, която има за цел оптимален както за майката, така и за потомството резултат от раждането посредством: а) непрекъснато и комплексно диагностично обхващане; б) динамично прогнозиране; в) своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика. Т. е. запълването на бланкетния състав по чл. 134 от НК с посочения текст  от Наредбата не е чрез правна норма с единствено дифинитивен характер, тъй като случаите на акушерска спешност, каквато безспорно е възникнала още със  снижаване на детските сърдечни тонове на фона на протрахираното раждане и предвид обременената акушерска анамнеза, безусловно обуславят вземането на адекватно лекарско решение – в случая за пристъпване към спешно секцио.

         Отделно от това подсъдимите  Д. и Ч.  не  са съобразили лекарското си поведение и с разпоредбата на Дял Първи, Глава Първа, точка 4 от Наредба № 12 от 21 юли 2014 год. за утвърждаване на медицински стандарт „ Акушерство и гинекология", издадена от министъра на здравеопазването ,разписваща че „ „Значителна част от медицинските дейности в акушерството и гинекологията, включително медицинската помощ при всяко раждане, се практикува в условия на спешност", като неоправдано всеки със своите бездействия е  забавил акушерското  си поведение във времето от 07.00 часа на *** година до 15.40 часа на същата дата- часа на раждане на Б.П.Д..

      На база обсъдените по-горе доказателства  съдът прие ,че  подсъдимите Ч. и Д.   не са  извършили нарушения на чл. 6, ал. 1 и чл.19 ал.2  от Закона за лечебните заведения,които законови норми не се намират в причинно следствена връзка с телесните повреди  на пострадалия. И двете посочени от прокурора норми не вменяват задължения на субектите на престъплението по чл. 134 от НК, а посочват какво представлява лечебно заведение и как се осъществява неговата дейност. При това положение подсъдимите Е.Ч. и Д.Д.  не са адресати на задължението по чл. 6, ал. 1 и чл. 19 ал.2 от Закона за лечебните заведения, поради което и  следва да бъдат  оправдани за нарушението на тези норми.

      Според представителя на държавното обвинение двамата подсъдими са  нарушили   и  Дял I ,Обща част, Глава I, т. 3  и  Дял  III ,Глава IX ,т.1.2.4; 1.2.4.1.; 1.2.4.2. и  1.2.4.3. на   Медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ от  НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването, и които норми според прокурора запълват бланкета на вмененото им обвинение. Съдържанието на част от тези текстове предписва  какви са повечето от  разписаните  медицински дейности в акушерството и гинекологията и  какъв е обхвата на медицинската дейност на лекар с призната специалност по акушерство и гинекология –да извършва дейности по долекарска и лекарска помощ ,всички диагностично- лечебни дейности и високоспециализирани диагностично- лечебни дейности. И понеже не е установено подсъдимите да не са  предприели необходимите действия по преглед и оценка състоянието на родилката Д. , то няма как този съд да не се съгласи и с това, че посочените в обвинителния акт подзаконови норми не са в причинна връзка с вредоносния резултат,поради което и за нарушаването им двамата подсъдими следва да бъдат оправдани.

Според съда подсъдимите Ч. и Д. не са допуснали нарушение на  § 1, т.  17 от Наредба № 12/22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" на Министерство на здравеопазването за „Рисково раждане“ е раждане с приемлив риск при атипични предлежания на плода: а) раждане в седалищно предлежание („седалищно раждане“); б) раждане с отклонения от нормалния биомеханизъм на предно тилно предлежание (раждане в дълбоко право задно-тилно предлежание, лицево предлежание – брадичка напред, предночерепно предлежание, дълбоко напречно положение на предлежащата глава),тъй като в конкретния казус  не са били налице посочените атипични прилежания на плода.От медицинската документация ,на която стъпва и  експертното изследване на допълнителната СМЕ  плодът е бил в  нормално главично прилежание с двойно завита около врата пъпна връв. По същите съображения подсъдимите бяха оправдани да са нарушили и §1, т.11 от цитираната Наредба №12/2014г. ,според която  "патологично раждане" е това, което носи неприемливо висок риск при раждане през естествените родилни пътища или отклоненията от нормалния биомеханизъм правят такова раждане невъзможно: а) раждане с отклонения от нормалния биомеханизъм на главичното предлежание (според случая, раждане в челно предлежание, лицево предлежание - брадичка назад, високо право задно тилно положение на предлежащата глава, асинклетично положение на главата); б) раждане в напречно или косо положение на плода.Появата на патологично раждане в хода на вагиналното раждане налага родоразрешение чрез цезарово сечение .Установи ,че при наличието на акушерска спешност,представляваща непосредствена заплаха за живота на майката и/или на плода, причинена от  интрапартална асфиксия на плода и пролапс на пъпна връв подсъдимите   не са  организирали и  не са осъществили акушерски операции, за които съществуват индикации и условия /§1 т.21 б.б  на  Наредбата/ - не предприели  "спешно цезарово сечение „.Била е налице акушерска спешност, тъй като е имало заплаха за плода на св.Р.  Д. предвид заключението на двете  петорни  експертизи . Имало е асфиксия на плода, които, ако подсъдимите бяха  анализирали са  щели да стигнат  до решение за изваждане на плода чрез спешно цезарово сечение . Подсъдимите  са били длъжни да направят това съобразно своите знания, опит и дългогодишна практика, но не  са го  сторили. В този смисъл първата инстанция  заключава , че именно в това се изразява немарливото изпълнение на задълженията от тяхна   страна и  че нарушенията на посочените правила и практики са в причинно-следствена връзка с настъпилите травми  на пострадалия ,а не сочената от прокурора подзаконова разпоредба.

          Също така, този съдебен състав счита, че не  е налице изискуемата се причинно-следствена връзка между престъпното деяние и резултата от него-  травматичните  увреждания  на пострадалия  по отношение на    сочената от прокурора запълваща норма на  чл.7 ал.3 от Правилник за вътрешния ред на АГО при „МБАЛ“ЕООД-Харманли .Тази норма предвижда ,че в сектор Патологична бременност се лекуват бременни с повишен риск и  няма отношение към действията ,респ.бездействията на подсъдимите по извършване на престъплението по чл.134 ал.1 т.1 от НК.

            Последно подсъдимите следва да бъдат оправдани ,че са нарушили    раздел 2, т. 4 и т.5  от Правила за добра медицинска практика 2013г. ,валидни за всички лекари в РБългария. Макар  словесно  да са възпрозведени като съдържание  от прокурора  в обвинителния акт  ,нарушените общи  правила  не са посочени коректно и правилно  ,съобразно   относимите текстове от този административен акт .Както вече се изложиха съображения такива са разпоредбите на т.9.1  и т.10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария ,утвърдени със Заповед №РД-28-256  от 25.11.2013г. на министъра на здравеопазването  ,за нарушаването на които подсъдимите бяха осъдени.

             Съставът на престъплението по чл. 134, ал. 1 т.1  НК е осъществен от подсъдимите и от субективна страна - виновно, непредпазливо, с конкретна форма на непредпазливостта небрежност. Двамата подсъдимия са причинили уврежданията  на пострадалия Б.Д.   поради немарливо изпълнение на лекарската професия. При "немарливото" изпълнение субектът познава съответните правила, но извършва деянието в нарушение на техните предписания. В "немарливостта" законът включва небрежността /деецът не предвижда общественоопасните последици от своите действия, респ. бездействия, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди/ и самонадеяността /деецът предвижда настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати/. В конкретния случай, поведението на подсъдимите Д. и Ч.  правилно е квалифицирано от държавното обвинение  като проява на небрежност, тъй като с оглед професионалната си подготовка и опит двамата са били длъжни и са могли да преценят симптоматичния израз на признаците при гр.ищца и плода  , заради която некачествена преоценка, каквато безспорно е била налице предвид неправилния избор на продължаване на родоразрешението по естествен път се стигнало до уврежданията на пострадалия  . Тези  съображения в достатъчен обем разкриват представното съдържание на дейците и конкретизират формата на вината. Следва да се има предвид, че с оглед своята квалификация, познания, опит и заемана длъжност в АГ-отделението на МБАЛ –Харманли  подсъдимите Ч. и Д. са  познавали както нормативните правила и изисквания, така и добрата медицинска практика в областта на акушерството и гинекологията  и е следвало да ги съобразят .

              По изложените  съображения съдът призна двамата подсъдими за виновни , в това,че на *** , в качеството си на лекар- ординатори  в АГ-отделение при МБАЛ- Харманли , в родилна зала на Отделение „Акушерство и гинекология" при „МБАЛ- Харманли ЕООД, при независимо съпричиняване помежду си , поради немарливо изпълнение на правно- регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно:чл.80  и  чл. 81 ал.2 т.1  от Закона за здравето, чл.37 ал.1 т.2 от  Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина ,§ 1 т.19 от  Наредба  № 12 от  21 юли  2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Акушерство и гинекология , издадена от министъра на здравеопазването ,Дял I, Обща  част , Глава I,  т. 4 от  Медицински стандрат „Акушерство и гинекология“ от  НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването ,т.9.1 и т.10.1 от Общи правила за добра медицинска практика на лекарите в РБългария ,утвърдени със Заповед №РД-28-256  от 25.11.2013г. на министъра на здравеопазването  ,в резултат на които нарушения  причинили на Б.П.Д. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота; постоянна слепота с двете очи и осакатяване на горен ляв крайник, вследствие на спастична церебрална парализа в резултат на биохимичен и механичен редов травматазъм - престъпление по чл. 134, ал.1,т.1 ,вр.чл.128, ал.2 от НК,като ги призна за невинни   и на основание чл.304 от НПК ги  оправда   по обвинението да са  нарушили  чл.6 и чл.19 ал.2 от Закон за лечебните заведения ,§ 1 т.11 и 17 от  Наредба  № 12 от  21 юли  2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт  "Акушерство и гинекология , издадена от министъра на здравеопазването , Дял I ,Обща част, Глава I, т. 3  и  Дял  III ,Глава IX ,т.1.2.4; 1.2.4.1.; 1.2.4.2. и  1.2.4.3. на   Медицински стандрат „Акушерство и гинекология“ от  НАРЕДБА № 12 от  21 юли  2014 година за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и  гинекология  , издадена от министъра на здравеопазването ,раздел 2, т. 4 и т.5  от Правила за добра медицинска практика 2013г. ,валидни за всички лекари в РБългария и чл.7 ал.3 от Правилник за вътрешния ред на МБАЛ Харманли .

 При определяне вида и размера на наказанието за двамата подсъдими, след като деянието за което бяха за признати за виновни   бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 134 ал. 1 т.1 от НК, основано на преценката за степента на обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на  престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете  фактическите данни за личността на подсъдимите  – същите  са  с чисто съдебно минало, имат висше  образование, трудово ангажирани са ,с адекватна и активна социална реализация  извън процесния случай. За двамата обаче са събрани  данни за нарушения в трудовата им  дейност при изпълнение на  лекарската професия,на което сочат наложените им административни наказания за престъпления по чл.212б ал.1 от НК. По отношение на подсъдимия Ч.,който за разлика от другия подсъдим се възползва от правото си на  обяснения  в хода на съдебното следствие  е и изразеното  съжаление от морална гледна точка за станалото .Отдадено  към смекчаване  отговорността на подс.Ч. и Д.   е  и  над шестгодишната   продължителност на наказателното производство спрямо тях  ,за която те нямат вина . Независимо от изложеното дотук, настоящия  съд намира за налични  и отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства, а именно:прилагане спрямо св.Р.Д.  и нейния плод на  не дотам приемливи  методи на израждане; проявена упоритост и  в известна степен самонадеяност от страна на подсъдимите  при воденото раждане - въпреки явните признаци че същото не може да се осъществи по нормалните родови пътища; неглижиране на  чувствата на  родителите на пострадалия  от престъплението ,извършено от тях и  причинените повече от една изключително тежки и необратими  по своя характер   телесни повреди на  детето ,  което до момента на предприетото раждане е било с нормални жизнени функции и не е давало индикации за лошо здравословно състояние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени няколкото на брой нарушения на правилата, допуснати от всеки от подсъдимите, които се намират в причинно-следствена връзка с резултата.

Съдът намери, че престъплението , по което подсъдимите  са признати  за виновни е  с висока степен на обществена опасност - в частност извършеното  от подсъдимите при независимо съпричиняване  престъпление по чл. 134 от НК  е с такова , с оглед начина и спецификата на осъществяването му и тежкия съставомерен резултат.

Доколкото качествата на личността намират проявление и в конкретиката на престъпната дейност, то начинът на осъществяване на престъпния състав също има значение за тази преценка.

Дългогодишната практика и  на подсъдимия  Д.  като акушер –гинеколог  явно са дали своето отражение на неговата психика, а именно да стигне до там, че да неглижира проблемите на пациентите, да прояви една упорита  самонадеяност,  че при явна симпотаматика, че раждането да не може да се осъществи нормално с оглед продължилата повече от един час невъзможност за изгонване на плода от родовия канал , той да продължава да упорства и да прави опити за нормално раждане и по този начин се стигне до  травми  на плода на св.Д.  .

               Съдът прецени, че личността на подсъдимия Ч.  също разкрива в известна  степен  завишена  обществена опасност - същият макар и неосъждан към момента на деянието  със своите действия по отношение на св.Д. , а именно провеждане на раждането по начин несъвместим с добрата медицинска практика, е причинил тежки  травми на пострадалия , като на практика  макар и живороден го е лишил от опцията  за пълноценен  и осмислен  живот още от неговата поява  на този свят ,а не просто на   физиологично  съществуване  като човешки индивид  . 

     В този смисъл съдът прие  по-ниска степен на обществена опасност на подсъдимите и значително по-висока такава   на конкретно извършеното деяние, предвид начина на извършването му и конкретните характеристики на престъпната дейност. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът счете, че очертаните факти не могат да бъдат разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и на-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. По тези съображения наказанието за подсъдимите следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, но при превес на смекчаващите вината обстоятелства. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде индивидуализирано, над установения общ минимум, предвид липсата на установен в специалната норма минимум, но под средния размер, съобразно чл. 134 ал. 1 т.1 НК, а именно за срок от 1 година. Изтърпяването му, на основание чл. 66, ал. 1 от НК бе отложено с изпитателен срок от 3 години, след като се установи наличието на формалните предпоставки за това, установени в закона и същевременно липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Така определеният вид и размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. 

Наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не е предвидено в санкционната част на нормата на чл. 134  ал. 1  т.1 от НК. То е уредено в чл. 160 от НК. С оглед законодателната техника, която е използвана за неговото регламентиране, то не се налага задължително, а по преценка на съда. В случая засягането на трудовите права на подсъдимите Ч. и Д.   би било прекомерно строго и неоправдано  най-вече с оглед изминалия твърде  продължителен във времето от извършване на престъпното деяние –повече от  шест години    . Като се вземат предвид смекчаващите  и отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства , целите на специалната и генералната превенции могат да се постигнат само с основното наказание лишаване от свобода, без да е необходимо да се налага и кумулативното лишаване от право.

Относно предявения от гр.ищци  против подсъдимите  граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:

 Непозволеното увреждане, като резултат от престъплението обосновава гражданскоправна претенция за репариране на причинени имуществени и неимуществени вреди чрез присъждане на обезщетение, и процесуалното право за удовлетворяването й с предявяване на иск, по предвидения ред и в регламентираните срокове.В този аспект следва да бъде обсъдено възражението  на защитата на подсъдимия Щ.  за изтекла погасителна давност на приетата  в процеса гражданскоправна претенция на родителите и законни представители на малолетния пострадал .  Въпросите за времевите предели на погасителната давност и за основанията за спиране и прекъсване на давностния срок са коментирани в теорията  и в съдебната практика. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не очертава други срокове /чл. 110 от ЗЗД/.Съгласно разпоредбата  на чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня на изискуемост на вземането, като началният момент, от който възниква вземането за вреди от непозволено увреждане е датата на откриване на дееца и предвид обстоятелството, че в повечето случаи същият е известен, давността започва да тече от извършване на деликта.Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. на ОСГК и ОСТК по т. д. № 5/2005 г.,."Ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент.Съгласно чл.115б"ж" от ЗЗД давността спира при предявяване на гражданския иск и докато трае съдебният процес, а според предписаното в чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се смята за прекъсната, с предявяване на граждански иск, на възражение или искане за започване на помирително производство, но при условие, че същите бъдат уважени. Разглежданият казус сочи, че инкриминираното престъпление по чл.134  ал.1т.1у във вр. чл. 128 ал. 2  от НК, предмет на първоначалното наказателно дело е извършено от двамата   подсъдими  на ***  г. Разкриването на това обстоятелство е станало в хода на воденото срещу подсъдимите Ч. и Д.    досъдебно производство № 432/2015 г. по описа на РУ-Харманли  , като съответно на 02.02.2017    г.  и на 03.02.2017г. Е.Ч. и Д.Д. са  били привлечени като обвиняеми , от  които   дати  е започнал да тече  началният момент на обсъждания давностен срок.В този срок   е изразена волята на родителите и законни представители на малолетния  пострадал Б.Д.  за претендиране на гражданска отговорност от съпричастните към неправомерното посегателство, изразена в срока по чл. 110 от ЗЗД, чрез подадената  писмена молба с вх.рег.№2162 от 12.03.2019г.   срещу двамата  подсъдими   по  НОХД №14 /2019 г. на РС-Харманли ,  което след прекратяване на съдебното производство по него на основание чл.43 т.3 от НПК е изпратено от ВКС за разглеждане  и решаване от  РС-Хасково.Пред РС-Хасково  първоначално е било образувано НОХД№410/2019г. и в проведеното на 07.06.2019г.  разпоредително    заседание молбата на гр.ищци е  приета за допустима,но     заради допуснати отстраними  съществени процесуални нарушения   делото  е върнато  на прокурора .Впоследствие, в рамките на предвидената по силата на чл. 117, във вр. чл. 116 от ЗЗД нова петгодишна давност, по настоящото  нохд № 454/2020 г. на РС-Хасково  предявената от гр.ищци  срещу подсъдимите   гражданскоправна претенция е приета от съда  за съвместно разглеждане в наказателния процес и съдебната  инстанция  дължи да се  произнесе  надлежно по същата , съобразявайки се с очертаната позиция по наказателното обвинение. Всичко изложено сочи, че не са налице визираните от защитата на подс.Д.    основания за изтекла погасителна давност на предявения граждански иск,  поради  което той следва да бъде разгледан по същество. Предвид установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимите  са  признати за виновни в извършване на деянието по чл. 134, ал. 1, вр. ал. 1,вр.чл.128  ал.2 от  НК, за което са  привлечени към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимите , настоящият състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита на увреденото лице, респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният иск  от гражданските  ищци против двамата подсъдими е установен по основание. Гражданският иск за неимуществени вреди цели да обезщети пострадалия за претърпените от него болки и страдания, виновно причинени от подсъдимите , поради което при определяне на размера, който следва да бъде уважен, съдът се ръководи от действителния обем на тези болки, действителният времеви интервал, в който са понасяни, прогнозата за тяхното евентуално отшумяване, както и дали те са намерили отражение за в бъдеще върху цялостния физически и психически статус на увредения. Така, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази отражението, което процесния инцидент е оставило в живота на пострадалия  ,като  в конкретният случай съобрази следното: касае се за новородено дете  към датата на инцидента,което  в резултат на инцидента е получило изключително тежки     травматични увреждания,коментирани по-горе в изложението .В случая е доказано, че детето е незрящо с постоянна слепота на двете очи. Това увреждане, освен че пожизнено и необратимо ограничава възможността му да вижда пълноценно, му причинява и много други страдания .Пострадалият освен това е с тежки поражения върху централната и периферна  нервна система,генерализирана епилепсия и  осъкатяване на горен ляв крайник  .Заради последното увреждане е претърпял няколко  оперативни интервенции,без особен резултат за състоянието му по данни на гр.ищца . Поради множеството  травматични увреждания  пострадалият е освидетелстван от ТЕЛК,като  с решение му  е определена 100% степен на увреждане с чужда помощ.  Причинените телесни увреждания са  довели до  болки и страдания на пострадалия ,не само  непосредствено след получаването им  ,но продължават и понастоящем . Наред с претърпените болки пострадалият не може  да се обслужва  самостоятелно ,като според неговата майка  гр.ищца Д. , Б. е „жива кукла“ изцяло зависима  от помощта на   обгрижващите го.Изложеното мотивира и преценката за размера, в който гражданският иск да бъде уважен,чиито справедлив  с оглед   разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размер съдът определи на сумата от 80 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв. до 1 000 000 лв. , претенцията се явява недоказана и поради това бе отхвърлена .Сумата от 80 000 лв. следва да бъде присъдена на гр.ищци  ,ведно със законната лихва  от дата на увреждането *** г.до окончателното и  изплащане .

         На основание чл.189 ал.3 от НПК   съдът осъди подсъдимите Е.М.Ч. и Д.Щ.Д.   да заплатят в полза на държавата  по сметка на ОД на МВР-Хасково  сумата  от  3594.90  лв.,всеки от тях , представляваща направени на досъдебното производство  разноски за вещи лица,а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Хасково сумата от 381.78   лв.всеки от тях направени в съдебното производство  разноски за вещи лица ,както и  сумата от 3 200  лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си .

 

 

                                        Съдия: /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: М. П.